Надежда има в сиромаха
и с нея той е най-честит –
дори да курка от стомаха,
духът му с Вярата е сит.
Дори в кесията му скромна
едно петаче да дрънчи –
съглеждат го с Любов огромна
отгоре Святите очи.
Богатият в сандъци трупа,
а пък душата му – с леке,
но там, на гробищата, в кюпа,
ковчегът няма ремарке.
Каквото и да си заграби
не ще го в мрака отнесе,
където силните са слаби
и всяка съвест се тресе.
Че има винаги размяна,
която идва като трус –
душа, от този свят презряна,
се утешава при Исус,
а друга, взела си благата,
очаква съд непоносим,
и няма изход от тъмата
сред огън, крясъци и дим.
Каквото тук човек постели,
отвъд е Лоно и креват –
или в небесните предели,
или във пъкления ад.
Че този свят е само сито
и верен за душите тест –
дали да би живял честито
или отхвърлен и злочест.
Надежда има в сиромаха
и тя не ще се отсече,
дори в порутената стряха
скръбта на струи да тече.
Защото вече идва краят
и той го предусеща сам,
че само Лазаровци знаят
за Лоното на Авраам…
Стефан Главчев
(Бакърена паничка)