(слово за колебаещите се)
Човекът, който не прежали,
каквото земно улови,
върви след Господ, но едва ли
до края с Него ще върви.
Ще ходи някак издалече
в почти изгубен силует.
Христов да се нарича вече,
поглеждайки назад-напред.
Със този свят ще си угажда,
но без да бие на очи.
Със Слово ще се новоражда,
а след съблазън ще търчи.
И вярата му ще се клати
от вятъра насам-натам.
В устата – пълен със цитати,
в душата – с неизчистен срам.
Сърцето половинка няма,
която Богу да даде,
че другата стои в измама
и мракът властен я краде.
А за Спасение едничко,
което в дух е преживял,
Христос ще му поиска всичко –
в Завета да пребъдва цял…
И може би това е Вяра –
отрекъл себе си до Кръст,
да хвърли в гроба тази стара
и всякога себична пръст.
За своя Господ да пострада
прежалил земните мечти,
и Него сам като Награда
в сърцето си да приюти.
Стефан Главчев
(Тленен остатък)