Защо светът жесток, невесел,
за весел празник се тъкми,
когато дух го е разтресъл
от злите адови тъми?
Защо подаръци продава,
а Дарът Божий тъпче с бяс,
и само с плевели и плява
е пълна земната му власт?
Защо девицата Мария
отново в ясли ще роди,
така намразена от тия,
които носят лед в гърди?
Нима не разпознаха в нея
Небесна Свята Благодат,
която пази от злодея
и неговия страшен ад?
Въпроси раждат се съдбовни.
Светът е гузен и мълчи.
А във очите му оловни
поклон към дявола личи.
Сценарият се изпълнява,
от пещ лукава прогорен,
и пепелта му поругава
най-светлия от Бога Ден.
Стефан Главчев
(Възходът на падението)