(Стих за моите приятели)
Дори със жребия Христов
над мен да се стоварва бичът,
събирам искрена Любов
от тези, гдето ме обичат.
И знам, че тя ще устои
гореща и непоклатима,
защото помощ не брои
и в нужда винаги я има.
Живях през всичките лета,
от нея всякога споходен.
Обичаше ме Любовта
със своя Ореол Господен.
И като жертва се дари
на Бога Вечен пред Олтара.
С последния си плам дори
горя от Истинската Вяра.
Не ще духът ми изплати
с дела Небесната подкрепа.
Очи притворя ли – блести
към мен протегнатата шепа.
А аз дарявам й слова,
от пещ висока в необята…
Не бе ли чудото това,
творено от Десница Свята?
Светът ще свърши… Не и тя!
Любов, от Вечния родена!
Защото цял живот блестя
и в даровете бе Вселена.
Остави своите следи…
Лъчи си сътвори за Слава.
В сърца, родени за звезди,
с една Зорница за жарава…
Стефан Главчев
(Птицата в теб)