Жадува зло светът безбожен.
От гърлото му мъст хрипти.
Като Каин заточва ножа,
та братска кръв да зашурти.
Пръстта във гроба да се свлича.
Ковчегът в злоба да дими.
А грешната душа да тича
към страшни адови тъми.
С каква ли правда е заквасен
родът на тези зверове,
да тръгват в пътя си опасен,
когато змей ги призове?
За Кръста да останат слепи.
Да хулят Праведната Кръв,
дори на две да се разцепи
земята с тъмната им стръв…
Присъда тежка и незрима
над всички бесове виси.
Тварта, каквото може – взима,
но няма как да се спаси.
Такъв, за жалост, ще е краят
на гордия безбожен свят,
щом злите никак не ридаят
за Бог, Небе и Благодат.
Жадуват кръв. Уви, погрешна…
От правдата им вълк ръмжи.
И в сетнината безутешна
ще помнят своите лъжи…
Стефан Главчев
(Възходът на падението)