Не мога като Вазов да възпея
на Шипка онзи подвиг страховит.
Но стига ми, че има епопея,
тъй нужна… Като клечка от кибрит.
Че има думи, силни като огън,
с барутна вяра, мощна като взрив.
А в битката – до пълна изнемога,
духът пребъдва, да остане жив.
Кръвта се лее – да поникне цвете.
Дъхът издъхва – в памет да бразди.
И всякога да помнят враговете,
че братя няма кой да победи.
Велика епопея. Незабрава.
Такава ще остане тя за мен.
И нека твърдината най-корава
България да помни в своя ден.
Да пази, да почита и въздига,
пролятата за бъднините кръв.
А най-безстрашен над османско иго,
да бди на Шипка каменният лъв.
Стефан Главчев
P. S.
Надявам се читателите ми да се досетят, че каменният лъв, с който завършвам моя стих, е символ на Лъвът от Юдовото коляно. Защото само Той може да запали в сърцата онзи Огън, с който да дадеш живота си като саможертва за приятелите си!