Година тъжна си отива,
прогизнала с реки от кръв.
Лукавият ръце протрива,
но пак рикае като лъв.
Дълбае по земята рани
и с нокти дращи всяка плът.
Подписва укази, забрани.
Убива Правдата без съд.
Привлича в тъмното си блато
царе и червеи накуп.
Купува съвести със злато.
В пръстта заравя труп до труп.
На светъл ангел се маскира
във своя гнусен водевил.
И жетва от души събира –
бодли, повярвали в Бодил.
Година страшна си отива.
Злодеят в грях я оскверни.
Светът проспа и ще проспива
най-яростните му злини.
Но идва ден – да се събуди,
когато с Меч на Съдия,
Христос навеки ще прокуди
родът на пръстната змия.
Едва тогава – с Дух честита
годината ще стигне век,
и няма никой да се пита
защо родил се е Човек.
Годино, за Доброто бедна,
и ти отмина, отлетя.
Дано за мен да си последна,
та всяко зло да ти простя…
(Тленен остатък)
Стефан Главчев