Не знам дали ще е последен
денят, събрал едната чест.
Навърших петдесет и седем,
което пак си е прогрес…
Живях със ветрове и бури
и носих кръста си едвам.
Съдбата мъки ми притури,
но в болката не страдах сам.
Една прободена десница
отгоре здраво ме крепи.
Светът, подобен на тъмница,
духа ми няма да приспи.
За верните оставам верен,
за щедрите – ще бъда дар.
Към светъл лъч в Небето вперен,
слуга на своя Господар.
И няма никога да викна:
Животе, моля ти се, спри!
Любов всевечна ме обикна!
Любов на тридесет и три!
И с нея някога в Небето
отново ще се видя млад.
Наздраве, казвам си, и ето –
препуска времето назад.
Не се задържа в календара,
пътуващо към Бог сърце.
А вас, приятели на вяра,
прегръщам с двете си ръце.
27 Юли, 2022 година
Стефан Главчев
(Търсач на бисери)