1. НОВИТЕ ГЛЪТКИ ОТ ЗЛАТНАТА СТОМНА СЪС СКРИТАТА МАННА
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Имайки опита от общуването с моя Господ, както и от проумяването на стотици видения, които Той ми даваше през годините, аз забелязах, че рано или късно пред сърцата на всички ни се появява една граница на неизвестността. Колкото и да искаме да преодолеем тази граница, тя като хоризонт се измества още по-напред, тъй щото – искаме или не – се съгласяваме с нейното присъствие. Тази граница сякаш шепне на сърцата ни:
“Стоп! Вашето разбиране беше дотук! Оттук нататък ще трябва да изчакате времето до вашето преселение в Небето, където всичко тайно ще ви стане явно!”
Къде е тази граница и какво представлява тя?
Истината е, че това е границата, която касае времето след Второто Пришествие на Господ Исус Христос, когато ще настъпи Милениумът, сиреч, хилядагодишното царуване на Божият Син и събраните с Него Светии. Божии пророци като Захария и Йоан не ни оставиха в неведение относно Милениума. Захарий писа за него в последната глава на своята книга, а пророк Йоан – в двадесета глава на Откровението. Но оттук нататък въпросите започват да се раждат с пълна сила:
Какво точно ще правим с Господ Исус, ако се удостоим да царуваме с Него през времето на Милениума? Как да разбираме факта, че при Пришествието на Исус и след поразяването на Антихриста и войските му за първи път се споменава огненото езеро, където ще бъдат хвърлени звярът и лъжепророкът? Как да проумеем пускането на Сатана след хилядата години от бездната, където е бил хвърлен от Божия ангел и предварително вързан с верига? Как да разбираме факта, че дяволът отново ще започне да мами народите и да ги подбужда на война срещу Святия Ерусалим, срещу Господ Исус и срещу всичките Божии Светии? И най-сетне – след като звярът и лъжепророкът бъдат хвърлени в огненото езеро преди Милениума, как да разбираме това, че и Сатана бива хвърлен в същото това езеро, хиляда години по-късно? И още по-нататък – как така при Страшния Съд пред Престола на Бога, когато се разтваря Книгата на Живота заедно с други книги, и смъртта и адът биват хвърлени в огненото езеро?
Виждаш ли колко много въпроси, братко мой?
Всички те сочат към едно и също място, споменато и пророкувано в “Откровението на Йоан” – огненото езеро. Помисли тогава колко дълъг трябва да е Мечът на Божия Пророчески Дух, за да се простре през Милениума и да стигне до свършека на всичко старо и до началото на новото Небе и новата Земя? Това са малко повече от хиляда години, съдейки по факта, че Господното Пришествие още не е дошло, а и това, че известно време пуснатият от бездната дявол ще настройва последните земни поколения против Небесното управление на Христос и Светиите.
Аз няма да скрия от теб, че преди шест години Господ ми даде да държа Меч, който докосва и издирва в хилядолетие напред. И тогава написах книгата за “Вечните белези на Обновлението”, която разкрива новото Небе и новата Земя, които Отец ще създаде след Милениума. Но явно, че в онова време сърцето ми все още не е било готово за най-дълбоките и най-помазаните глътки от Златната Стомна със Скритата Манна, та да пиша и за огненото езеро, което ще е вечната сетнина на всичките нечестиви. Но сега, в края или по-точно – във върха на пророческото си призвание и избиране, с благоволението и водителството на Господ Исус Христос аз наистина ще отместя хоризонта на нашето незнание с хиляда години напред. Тъй щото за верните и избраните от Бога да има лъчи на Свята надежда, които се простират с векове напред и ни правят да бъдем многократно по-просветени от нашите древни братя християни.
А сега нека вече да ти разкрия и видението, което Господ Исус разкри на сърцето ми, за да ме утвърди и благослови за написването на тази книга. Ето думите, които Той проговори на сърцето ми:
“Слуго Мой! Възрадвай сърцето си, въпреки яростното отмъщение на дявола, което трябваше да претърпиш в тялото си. Защото сега ти казвам, че ужас и трепет са сковали всичките сили на ада и бездната. Ужас и трепет тресат сърцата на демони и бесове, началници и князе. Ужас и трепет разтърсват сърцето на най-силния от враговете Господни – падналият херувим, наречен дявол и Сатана. И ако ти сега Ме попиташ на какво се дължат ужасът и трепетът, то Аз ще ти отговоря следното:
Моите тайни и скрити съдби против рода на нечестието, които всякога са били утаени в Библията, сега ще станат явни! А когато Господ започне да изговаря тайни и да ги прави явни, то тогава времето за изпълнението им наближава твърде много да се изпълни.
А сега нека да те попитам, а ти Ми отговаряй:
Страхува ли се дяволът от ада, след като самият ад е предаден в ръката му?”
“Не, Исусе! Адът е естественото обиталище на дявола. Много пъти Ти ме водеше да видя дяволските покои в този ад!”
“Правилно Ми отговори!” – каза Исус и продължи: “Но Аз нека ти задам друг въпрос, по-дълбок от първия! Ето и въпросът:
Страхува ли се Сатана от огненото езеро?”
“О, Господи! Огненото езеро е последното място, където попада дяволът след хилядата години, в които е бил вързан и хвърлен в бездната. Огненото езеро е мястото, където Ти ще хвърлиш при Пришествието Си двамата най-големи до него – звярът и лъжепророкът! Огненото езеро е мястото, където ще бъдат хвърлени смъртта и адът, според както е писано в Откровението. Ето защо, ако има място, което най-много да ужасява дявола, то това място непременно е огненото езеро…”
Исус се усмихна на думите ми и продължи да ми говори, като казваше:
“А какво е огненото езеро? Понеже мнозина са решили, че каквото е адът, това ще е и огненото езеро. Но това тяхно твърдение не почива върху Истината, понеже и самият ад заедно със смъртта ще бъдат хвърлени в езерото. Можеш ли ти да отговориш на въпроса Ми?”
Мечът от устните на Исус беше притиснал сърцето ми, а аз не знаех какво да Му кажа. Ето защо плахо Му проговорих, казвайки:
“О, Господи! Само Отец, Ти, Святият Дух и Небесните ангели знаете какво е огненото езеро. Това езеро е покрито от голяма тайна…”
“Да, така е! Тайната наистина е голяма. Но не съм ли Аз Верен и Истинен Господ, Който изпълнявам Словото Си? Не казах ли още преди две хиляди години:
“Защото няма нещо тайно, което не ще стане явно, нито потаено, което не ще се узнае и не ще излезе на яве…” (Лука 8:17)
А сега, преди да те въведа в разбирането на тайната, нека те попитам: Помниш ли видението с двата триъгълника, което ти дадох, когато те въведох в Ковчега Си?”
“Да, Исусе! Именно с това видение Ти ми даде да проумея защо Твоето Пришествие ще е като в дните на Ноя и бройката на грабнатите в Духа и Силата на Илия ще е толкова малка…”
“Другите факти си спомни! Тези факти, че от Ден Аз се превърнах в Час, а накрая в Миг, и че дяволът от миг се превърна в час, и накрая в нощ, лукаво преправена на ден.
Как мислиш тогава? Има ли още триъгълници в мантията на твоя Господ? Или нека ти задам въпроса така:
Всичко ли приключва с Моето Пришествие?”
Слушах въпроса на Исус и бях готов с пълната си увереност да Му отговоря с категорично “да”. Но Той ме гледаше с толкова загадъчен и въпросителен поглед, щото изоставих категоричността и Му казах:
“О, Господи мой! Мисля си, че когато настъпи Второто Пришествие, то тогава повече триъгълници не би трябвало да има. Ти вече царуваш със Светиите Си и нечестивите са люто наказани. Не би трябвало повече да има ден, час и миг – нито за Теб, нито за дявола…”
В този миг Господ вдигна показалеца Си и докосна сърцето ми, като ми казваше:
“Ето, че сбърка! Но Аз не те укорявам за това! Понеже сърцето ти се изправи пред тайната, която е скрита в мантията Ми. И сега нека отново да те въведа в Ковчега Ми, за да пиеш от Златната Стомна със Скритата Манна. Понеже така тайната ще ти стане явна…”
След тези думи Господ докосна главата ми, тъй щото духом аз се намерих в Ковчега Му, а очите ми отново видяха кедровата масичка и Златната Стомна, сложена върху нея. А тогава Исус ме подкани, казвайки:
“Вдигни слуго Мой, Златната Стомна, и пий от онова Святото, което се съдържа в нея…”
С вълнение хванах Златната Стомна, като я надигнах, за да пия. А тогава глътки с вкус на мед и кориандрово семе се разнесоха из духа ми и до самото ми сърце. Те буквално ме възпламениха със Светлина от Духа, тъй щото лъчите й преминаха през зениците ми. И ето, че видях моят Господ да бърка в мантията Си, откъдето извади два триъгълника. Единият беше светъл като Слънцето, а другият – тъмен и мрачен като нощта.
А тогава, приближил светлия триъгълник до очите ми, Исус проговори, като ми казваше:
“Запиши думите Ми и ги предай на вярната Ми Църква! Широката слънчева част на Моя втори триъгълник, е Милениумът, сиреч, хилядагодишното Царство, в което Господ ще бъде Ден, и Светиите Му – вестители на Деня. Малката част от лъчи преди края на Моя триъгълник, е времето след Милениума, когато дяволът ще подбуди земята на бунт против Мене, Моя Град и Моите Светии. Това ще е време за нечестието на Гога и Магога, когато болшинството от земните жители ще бъдат съблазнени от Сатана и ще отхвърлят Небесната власт и Небесното управление. Острият лъч в самия край на Моя триъгълник е Божият Гняв върху съблазнените от дявола народи, върху Гога и Магога, когато Огънят от Небето ще падне и ще ги изпояде.
А сега виж и черния триъгълник:
Широката тъмна част на триъгълника касае хилядагодишното изгнание на дявола в бездната. Втората малка част на триъгълника преди края, касае въздигането на дявола като час за четиридесет години, след пускането му от бездната, когато ще излезе да мами народите. А най-тънката му част като миг касае хвърлянето на дявола в огненото езеро, откъдето няма никога повече да излезе навън, но силата му ще се стопи в самия него, за да бъде нищожен и презрян за вечни векове. Разбра ли вторите два триъгълника?”
Гледах възхитен към триъгълниците и слушах с благоговение премъдрия Глас на Спасителя. А след това едвам успях да проговоря на Исус:
“О, Господи мой! Наистина е имало още два съдбоносни триъгълника, за които не съм знаел. Но сега вече знам за тях…”
“Не просто знаеш, слуго Господен. Но сега си пред прага на едно знание, което най-много ще съкруши дявола. Понеже това знание изпълва кошмарите му и определя вечната му участ. И това е знанието за огненото езеро, което гори с жупел. Но нека за проумяването на това знание, да дам на сърцето ти едно видение от древността. Видението с гордостта и превъзнасянето на Денница, каквото беше старозаветното име на дявола…”
След тези Свои думи Господ отново простря ръка и докосна главата ми, тъй щото пред сърцето ми се разкри едно от най-разтърсващите видения, които съм имал през всичкото си слугуване на Бога.