7. ОТНОВО СКРИТИ В БОГА
(ПЪТЯТ ОТ СЪЖИВЛЕНИЕТО ДО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО)
Знаеш ли кога един човек показва, че е движен от Бога и не напуска Пътя на Христос?
Това е, когато въпреки всичките си духовни успехи и победи не престава да уповава на Божията Милост.
Ние всички имаме толкова голяма нужда от Милостта Божия. Ето защо в тази последна тема аз искам да ти дам изходен път, ако евентуално словото на тази книга те е изобличило и ти си видял, че имаш нужда от коригиране и поправление. В мнозина от нас живее по един блуден син и Милостта на Отца за този син е много голяма. Когато грехът и покварата се настанят в сърцето на човека, става така, че този човек бавно и сигурно започва да умира. Той преживява духовна деградация и накрая намира съдбата си всред кучета и свине, готов да се храни с рошковите, които им се подхвърлят.
Днес има амвони, които са станали фабрики за рошкови. Някакво жалко, суетно и лишено от Святия Дух слово се излива към сърцата на вярващите и те го ядат, просто защото няма друго по-добро…
Това е гадно!
Гадно дотолкова, щото човек наистина трябва да предпочете да излезе от духовната кочина на светските църкви и да предприеме онова духовно пътуване и завръщане, което направи и блудният син. Той не остана да се храни в кочината. Той си спомни, дълбоко в сърцето си, че някога е излязъл от Дома на Баща си и закопня да се върне при Него.
Аз много пъти съм изпадал в ужас от мисълта къде се намират днес мнозина. Тогава съм ги посочвал и съм питал Бога:
“Господи, виж ги! Не е ли страшно състоянието им? Има ли надежда за тях?”
И винаги в ума ми се е намирал стихът от “Евреи”, който казва за отстъпилите:
“Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Святия Дух и са вкусили, колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват…” (Евреи 6:4-6)
Нямащ Божият поглед аз в себе си решавах, че това е стих, който е своеобразен некролог на отстъпниците. Но Отец ми каза друго:
“Това не е некролог на отстъпниците. Той може да стане такъв некролог, но все още не е. Ако Исус ви се откри като Възкресението и Животът, то Той има Силата да възкресява и възвръща към Живот дори и онези, които са убити от дявола. Забелязваш ли, че в стиха от “Евреи” се казва:
“…невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват…”
Духовният смисъл, в който е употребена думата “докато” иде да ти покаже, че става дума “до този момент”. До момента, в който някой разпъва Исус в сърцето си, той не може да се обнови пак и доведе до покаяние. Но ако този някой престане да разпъва Исус в сърцето си, то и моментът на разпъването се е прекратил и за онзи човек става възможно да се обнови пак и доведе до покаяние. Не е ли притчата за блудния син най-чудесното доказателство за Моята Милост?”
“О, Господи!” – казах аз:
“Значи докато човек е все още жив на земята, той има шанс да направи своя избор!”
“Точно така е! Всеки блуден син може да се върне при Мен, ако има силата чистосърдечно да извика:
“Съгреших против Тебе и Небето и не съм достоен да се нарека Твой син!”
Проблемът не е в това, че някой ще счете себе си за блуден, защото самият факт, че се е счел като такъв показва действие на Моята Истина в сърцето му. Проблемът е, когато мнозина блудни синове се имат за праведни и считат рошковите си за Манна и кочината си за Храм. Но Аз не ти давам Словото Си за тях, а по-скоро за онези, които са уловени от тях. Те са скъпоценните за Мене и Моята Милост ще стои върху тях, докато все още има надежда и благовремие…”
Сега разбираш ли, братко колко голяма е Божията Милост?
Нека ти разкрия тук двата етапа на тази Милост:
Първо: Етапът на съживлението
Второ: Етапът на Възкресението
А сега да започна с първият етап. Това е етап, свързан със съживяване на трупове. Ако случайно надникнеш в реанимацията на спешно отделение в болницата, ти ще видиш, че там има пациенти, които са в кома или в клинична смърт. Такива се нуждаят от съживление. Някои от тях са на системи, други – на изкуствено дишане, а на трети се прави електрошок за връщане на сърдечната дейност. Изобщо – съживлението е най-активната операция на Божията Милост. И когато една църква преживее съживление, тя се радва и наслаждава на Живота на Бог, Който се е върнал в нея.
Само че тук вече има проблем!
Какъв е проблемът?
Ето какъв: Чуй Божиите думи, които бяха в сърцето ми, когато разсъждавах върху съживлението:
“В пациента ли е причината, че е съживен или в Оня, Който е имал Милост и Добра Воля да го съживи? Може ли полумъртъв пациент да плаща каквато и да било цена за съживление? Не е ли такъв пациент ни жив, ни умрял, а колко по-малко – способен да извиква съживление за себе си?
Кажи на братята и сестрите си, че единствената причина за съживлението не се намира в Църквата, но пред Трона Ми. Защото пред Трона Ми стои Кръвта на Исус и Той е Ходатаят, Който извиква съживление в онези църкви, които са погълнати от света.
Каква е тогава тази хвалба? Какъв е този религиозен патос, в който мнозина изпадат, като казват:
“Преживяхме съживление!”
И какво като сте преживяли съживление? Дотам ли стигна Тялото на Сина Ми, че да се радва, когато е било върнато от покварата на света и греха?
Аз не ви съживявам заради самото съживление! Животът след съживлението струва повече от самото съживление!
Ти би ли се хвърлил под първия автомобил на улицата, ако само допреди три дни си бил в реанимация и току що излизаш от болницата? Ти би ли си казал:
“Чакай сега да се хвърля под колелата на този автомобил, защото е чудесно, когато някой ме съживява!”
Не би ли направил друго, а именно – да размислиш и да си кажеш:
“Трябва да живея така, щото никога повече да не се нуждая от съживление!”
И ако би си казал така, то нозете ти не ще ли се стремят към Вечния Живот, Който Исус ви дава? Вечният Живот не затова ли е Вечен, понеже не се нуждае от съживление?”
“Боже мой! Естествено, че бих търсил Вечният Живот!”
“Да, но Вечният Живот не може да се намери чрез съживление!
Съживлението е основата, тласъка, който ти трябва да вземеш и да продължиш, докато намериш Вечния Живот. А за неговото получаване ти ще преживееш не съживление, но Възкресение…”
“Как тогава да постъпя, Господи?” – попитах отново аз. А Бог отговори:
“Направи духовно пътуване към Мен чрез пътя, който ти остави Апостол Павел в “Ефесяни”. Така със сигурност ще разбереш, че съживлението ти дава Сила да извървиш пътя от Йордан до Голгота.
Но там, пред Голгота, цената е съвсем друга и Плодът – Вечен Живот!”
Нека сега, братко мой, да ти покажа това духовно пътуване, за да разбереш към какво те призовава Бог.
Ето какво заявява Павел за всеки от нас:
“И съживи вас, когато бяхте мъртви чрез вашите престъпления и грехове, в които сте ходили някога според вървежа на тоя свят, по княза на въздушната власт, на духа, който сега действа в синовете на непокорството; между които и ние всички сме живели някога в нашите плътски страсти, като сме изпълнявали волята на плътта и на помислите, и по естество сме били чада на гнева, както и другите…” (Ефесяни 2:1-3)
Сега забележи много внимателно, че Бог ни съживява не когато сме много достойни и плащащи цена, но когато сме мъртви от престъпления и грехове, защото сме ходили според вървежа на този свят и сме наричали общението си със светски термини и сме го обличали със светски дух. А така сме изпълнявали волята на плътта.
На коя плът? На нашата лична ли?
Не, но волята на плътта, в която се е превърнало онова духовно Христово Тяло, което е трябвало да бъдем.
Не е ли това заключение мое произволно тълкуване?
Не е братко мой!
Защото виж и прочети последното, което казва Павел:
“…и по естество сме били чада на гнева, както и другите…”
Виждаш, че освен нас, Павел визира и “другите”.
Кои са тези другите?
Естествено – светските човеци, на които сме заприличали и ние, когато не сме пожелали да вършим Божията Воля, но волята на света. Ето защо целият този стих на Павел говори за Божията Милост която съживява църквите, а не света.
Нека следващият стих от Павел те убеди именно в онова, което ти казвам. Защото Павел вече говори за Божията милост към вярващите:
“Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени)…” (Ефесяни 2:4-5)
Виждаш как в скоби Павел е отбелязал, че това е слово, обърнато към спасените.
Защо към тях?
Естествено защото е възможно да се върнат назад, към измамата на греха и света.
Бог ни съживява заедно с Господ Исус Христос!
Бог връща в събранията ни Присъствието на Святия Дух!
Това е чудесно!
Но Божията Воля за нас е да бъдем докрай последователни в прочита на тези Павлови думи. Защото в следващия стих Павел вече не говори за съживление, но за възкресение:
“…и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса…” (Ефесяни 2:6)
Сега виждаш ли колко съвършена е Волята на Бога?
Воля – да бъдем скрити в Него!
Воля – да бъдем с Исус в Небесни места!
Воля – да участваме в Неговия Живот, в който няма и сянка от покварата на света, нито лъх от тъмнината на греха.
Защото само така ще превъзмогнем на отстъплението, което днес дяволът инжектира в сърцата на мнозина.
Аз нямам друга молитва за теб и друго видение за живота ти, освен молитвата и видението, с което, паднал пред Трона на Отца, се моля за теб:
“Господи, Отче мой! В Името на Исус Христос Те моля да посетиш моя брат, който сега завършва прочита на тази пророческа книга. Аз се моля, Боже, да го опазиш от духа на отстъплението и да му дадеш да преживее, както Твоето съживление, така и духовното възкресение!
Аз се моля, Господи, да го изведеш с мощната Си ръка от всяко място на вавилонско робство и гнет и да му дадеш в сърцето да не се страхува от слугите на нечестието! Аз се моля, Господи, да го заредиш с Огъня на Исус Христос, който да го гори вечно и да не го оставя, докато не попадне в Съвършения Ти план за живота му!
Нека Твоите думи, Отче, които Ти ми даде да изявя в тази книга, бъдат Живот от Живота Ти и Дух от Духа Ти за прочитащия тази книга, защото зная, че Волята Ти е да не умре и ни един от малките!
Аз вярвам, че точно сега Ти отговаряш на молитвата ми и отдавам Славата за написването на тази книга единствено на моя Господ Исус Христос, Който е Ходатаят за всяка секунда от живота ми пред Теб и Твоят Трон! Амин и Амин!”
От Името на Господ Исус Христос те моля да дадеш тази книга за прочит и на други братя и сестри, като нито за миг не се уплашиш от човешко или демонично гонение!
Авторът