2. ВИДЕНИЕТО С ВЪЗКАЧВАНЕТО НАД ПЛАМНАЛАТА ЯРОСТ
Братко мой! Верни ми приятелю!
Аз благославям сърцето ти в Господното Име и се моля на Господ да получиш онова Небесно благоволение, което да те подпечата като един от Неговите. Защото мнозинството вярващи днес предпочита веселият гъдел от тщеславните проповеди, отколкото истинското опърляне от Божието изобличение.
И как няма да е така, след като никой не иска да превъзмогне над общия дух на задоволство и високоумие, който е блокирал всички духовни сетива? Как няма да е така, след като личният пример е станал табу, за сметка на общото бездушие? Та плътските веднага биха изгонили един, който им говори за евентуално качване, а какво да кажем, ако Божий пророк им изяви слово за възкачване?
Ако качването буди неприязън, то възкачването става немислимо… Но ето затова ние трябва да освободим сърцата си от мисълта, че във всеки от нас живее по един Супермен, който е тръгнал да спаси целия свят. Защото ние не можем да спасим, ако не е спасил Отец преди нас. Някои могат да роптаят от такова съждение, но не аз, а Самият Спасител ще каже на такива:
“Не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. Писано е в пророците: “Всички ще бъдат научени от Бога”. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене…” (Йоан 6:43-45)
Как тогава ти искаш да чуят от твоята уста, ако не са чули от Отца? Сега разбираш ли, че сърцата на Божиите ще намерят мир и единение само и единствено с Божии сърца?
Колкото до останалите, които хулят пратените от Бога и не искат да се покаят за злите си дела, то в отношението ти към такива нека ти дойдат наум думите на Христовия Апостол:
“След като съветваш един два пъти човек, който е раздорник, остави го, като знаеш, че такъв се е извратил и съгрешава, та от само себе си е осъден…” (Тит 3:10-11)
Причината да започвам така тази втора глава е именно затова, понеже от извратени и покварени човеци последователят на Исус ще претърпи най-голямото зло. Когато Господ ми даваше видението с песента на възкачването над пламналата ярост, аз разбрах, че само осланянето на Божията Вярност и Милост може да ни предпази и защити. Затова нека ти разкрия онова, което Господ Исус ми показа във Своето видение.
Аз стоях на морския бряг и виждах срещу себе си едно развълнувано море, чиито води шумяха твърде страшно. По гребените на вълните аз виждах човеци, в чиито лица имаше толкова ярост, щото и най-богатото въображение на художник не би могло да ги пресъздаде. От очите на тези човеци излизаха огнени пламъци, които подпалваха върховете на гребените, а те все така стояха отгоре. Погледнах на себе си и видях, че съм твърде близо до морето и това ме уплаши. След това отново видях светлото въже, с което Исус беше вързал духа ми. И ето, че в един миг се почувствах под прицела на човешката ярост. Защото човеците над вълните сякаш имаха способността да усилват водите и да ги насочват срещу когото си поискат. А те явно ме бяха забелязали. Защото морските вълни се надигнаха страшно и започнаха да се огъват като лък. После започнаха да ме приближават, тъй щото оставаха броени секунди преди водната стихия и огнените й пламъци по гребените на вълните да се стоварят над мен. Тогава усетих как Господната Сила дръпна въжето, с което бях вързан. Нещо повече – усетих в ръцете си сила, каквато никога преди това не бях имал. Ръцете ми странно олекнаха, тъй че извъртях главата си да ги видя. Учудването ми беше пълно, понеже това вече не бяха ръце, а крила. Тогава, като замахнах с тях, се усетих как се издигам, въпреки, че вълната вече ме заливаше. Така аз не успях да излетя над вълната, но попаднах в тунел, образуван от разлюляната вода. Затова Господната Сила ме стрелна в самия тунел и аз полетях напред. Не зная дали някога си гледал телевизионни предавания с онези загорели момчета, практикуващи “уиндсърфинг” които се качват върху дъска и се плъзгат по вълните на океанските крайбрежия. Именно тогава се случва наяве онова, което и аз преживявах във видението. Понеже те влизат под тунела на вълната с голяма скорост и преди вълната да ги залее, успяват да изскочат от нея. Така и аз, движен от Божията Сила, летях през тунела, а сърцето ми дочуваше диви крясъци, в които се долавяха яростни заплахи:
“Еретик! Антихрист! Лъжепророк! Бъди проклет! Дано пукнеш…”
Но Господ Исус не искаше да пукна. Тъкмо обратното. Миг преди вълната да стовари водите си, сърцето ми просто се стрелна нагоре, тъй щото нито капчица от пръските не можа да достигне до мен. И тогава, докато все така летях нагоре, и очите ми гледаха с вълнение и почуда на ставащото, онова светло въже, с което бях вързан, проблесна като Слънцето, понеже по него преминаха лъчи от Господна Светлина. И в самите лъчи аз разпознах думите на псалома, който гласеше:
“Давидова песен на възкачванията. Ако не беше Господ с нас, (нека рече сега Израил), ако не беше Господ с нас, когато се надигнаха човеци против нас, тогава те биха ни погълнали живи, когато яростта им пламтеше против нас, тогава водите биха ни потопили, пороят би преминал върху душата ни, тогава надигнатите води биха преминали върху душата ни. Благословен да е Господ, Който не ни предаде в зъбите им като лов! Душата ни се избави като птица от примката на ловците; примката се строши, и ние се избавихме. Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята…” (Псалом 124)
Миг след това до мен се появи Господ Исус. И като докосна с ръката Си главата ми, ме попита:
“Докоснаха ли те водите? Успяха ли да ти сторят зло онези, които са влюбени в светския дух?”
“Не, Исусе! Понеже Ти ме спаси. Аз само чух яростните им хули и проклятия. Но всичко стана толкова бързо и аз така бързо прелетях край гонителите си, щото нищо от злобата им нямаше ефект върху сърцето ми. Но аз никак нямаше да избегна яростта им, ако Ти не ми беше дал криле, с които да полетя нагоре…”
“Сега разбираш ли какво ще рече да изпееш Давидовата песен на възкачванията? Понеже и Давид бе гонен от слугите и войските на Саул, но Господ твоят Бог го опази. Кажи Ми тогава:
Защо те опазих? Защо силните води на нечестието нямаха власт над сърцето ти? Защо не опазих така онези, в чиито очи пламтеше всичката ярост на дявола?”
Погледнах Исус, а от Лицето Му извираха вълни на Благост и Милост. Тогава Му казах:
“Господи, Ти ме спаси, защото ме обичаш…”
А Господ каза:
“Това не е достатъчен отговор. Защото Аз обичам всички човеци, но не всички човеци Ме обичат. Не казва ли Словото Ми, че Отец дотолкова възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има Вечен Живот?”
“Точно така говори Словото Ти, Исусе! Но явно, че ако някои погиват, то е, понеже не вярват в Тебе и тогава писаното не става съдба за сърцата им…”
Господ се усмихна, а след това протегна ръката Си към мене, като хвана с пръстите Си крилата, които ми беше дал. А след това добави:
“Виж нещата, които ще ти покажа. Понеже това видение е за всички, които се надяват на Господ и на Неговата помощ…”
След думите Си Господ направи пред очите ми да се появи друго видение. Аз виждах моя Спасител, облечен в бяла ленена дреха, да се приближава към река Йордан и към събраните множества около пророк Йоан Кръстител. Той се наведе пред Кръстителя, а пророкът на Отца загреба от водата на Йордан в шепите си и поля с нея главата на Исус. След това Исус излезе от реката. А тогава от самите небеса на Отца към Господ долетя Бял Гълъб и кацна на раменете Му. А Гласът на Отца проехтя над учудените множества:
“Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение…” (Матея 3:17)
След самото Небесно знамение Исус хвана в ръцете Си Белия Гълъб. И като докосна едното от крилата Му, отдели ръката Си, тъй щото в нея аз вече виждах друго крило. След това Спасителят докосна другото крило на Гълъба, тъй че и в другата Му ръка се появи ново крило. Миг след това Белият Гълъб излетя в небето, а Исус се приближи към мен с двете бели крила и ми каза:
“Виж внимателно тези крила. Защото именно чрез тях Господ те спаси от вълните на нечестието…”
Благодатта от устните на Исус заля целия ми дух и цялото ми сърце. Тогава, като паднах в нозете Му, извиках:
“Господи мой, благодаря Ти! Защото Ти, според голямата Си Благост и Милост, Си ме зачел за един от Верните Ти. Благодаря Ти, че в миг на гонение и омраза от светската църква, Си ми дал пълнотата на Святия Дух, за да ме издигнеш в небесните места, където яростта на дявола няма достъп и сила…”
А Исус, като се усмихваше, каза:
“Ти отново не разбра пълнотата на видението, което ти давам.
Не разбираш ли, че Отец Ми е Този, Който изпрати Гълъба?
И Той Го изпрати, за да свидетелства на Възлюбения Си Син, в Когото е Неговото благоволение.
Как мислиш тогава? Ако в мига на гонението и яростта ти получи крилата на Белия Гълъб, то това не стана ли, за да се изпълни именно писаното от песента на възкачването над пламенната ярост?
Виж как завършва тя!”
Погледнах на песента и казах на Исус:
“Господи, песента завършва с думите:
“Помощта ни е в името на Господа, Който направи небето и земята…”
“Значи, както сам се убеждаваш, помощта е в Името.
А би ли имал някой Името Ми, ако няма Образа Ми?”
“Не, Спасителю! Защото Името свидетелства на Образа и Образът свидетелства на Името. Име, разделено от Образа, няма Божията Сила…”
“Знай тогава ти и нека го знаят всички, които чувстват себе си заплашени от водите на нечестието. Помощта от Небето идва в Моето Име. И всеки от вас, в когото Отец Ми види Мен, непременно ще получи крилата на Белия Гълъб, за да бъде избавен и животът му опазен. Понеже Отец Ми ще посочи такъв от Небето и ще каже:
“Ето човек, в чието сърце живее Възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение!”
А тогава Силата на Святия Дух в живота ви ще се увеличи многократно. Защото ако Святият Дух е Живата Вода, която зачева и ражда Христос в сърцата, то Същият Свят Дух е и Белият Гълъб, Който изпълва и издига Христос в небесата. Защото Господ вашият Бог е Начинател и Усъвършител на вярата ви. И Живата Вода е при Начинателя, а Белият Гълъб – при Усъвършителя.
Но ако някой е презрял божественото зачатие в сърцето си и е абортирал нетленното, за да се привърже към тленното, то такъв непременно ще бъде потопен от вълните на света и ще потъне в дълбочините.
Ето затова тази песен на възкачванията е наречена Давидова! Защото я пеят само мъжете и жените по Сърцето на Бога. Тези, които не само зачеват и раждат, но също така възрастяват Христос в сърцата си, за да получат крилата на Гълъба, с които ще бъдат възвисени в Небето. Такива непременно свидетелстват, че песента на възкачването над пламналата ярост, е станала тяхна съдба и в живота им е дошло именно писаното:
“Душата ни се избави като птица от примката на ловците; примката се строши, и ние се избавихме…”
Затова казвам на всички, които чуват Гласа Ми:
Прославете Ме с душите и сърцата си, които са Божии!
Бъдете така влюбени в Мене, както съм Аз във вас!
Защото Аз се раждам в сърцата ви с вяра, но раста в сърцата ви с Любов! И всеки, в чието сърце Любовта Божия е възрастила Христос, непременно е станал Бял Гълъб, Който тържествува над примките на ловеца и над вълните на пламенната ярост!”
След тези Свои думи Господ направи видението с Кръстителя да се прекрати. А аз усетих в сърцето си ликуване и тържество. Защото за първи път не просто знаех и разбирах, но съвършено усещах, че Господ пази Верните, а въздава изобилно на извратените.
Бъди верен, братко мой! И нека крилата на Белия Гълъб станат за теб толкова реални, колкото реален е Господ Исус Христос в Духа и словото на тази книга! Амин и Амин!