1. ВИДЕНИЕТО СЪС СПАСЕНИЕТО НА ЗАКХЕЙ
Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Измежду многото чудеса, които моят Господ е вършил в живота ми на Божий пророк, за най-прекрасно аз приемам чудото на проглеждането. Защото това да видиш нещата за които си бил сляп – е най-категоричното доказателство, че не човек и не собственият ти ум, но Сам Господ те е ръководил и направлявал. Ето защо, дори и след десет години на непрестанно поучаване и осветяване от Него, аз отново и отново получавам чудото на проглеждането. За да наситя сърцето си с Божия Светлина и всичките си мисли с Благодат от Небето. И сега ти казвам, че тази Благодат не е предназначена за моето лично спасение, нито за допълнителна увереност на ума ми, че Исус е моят Господ.
Не, братко мой! Тази Благодат е за всички човеци, които все още не познават Исус като свой Спасител, свой Господ и своя Светлина на живота си. Защото, колкото до мен и до делото, което съм вършил за Царството, то Исус вече ме е запечатал като един от слугите Си. Но колкото до тия, които не Го познават и не са все още осветени от Святия Дух, то за тях е дошло времето да бързат. И не просто да бързат, но да тичат с всички сили, за да грабнат Венеца на Правдата. Защото Бог твърде ревниво ни наблюдава и записва всичките ни праведни дела като нетленни съкровища на Небето. И аз днес изгарям от Неговата ревност. Ревност, с която Той призовава последните Си слуги, за да вършат усърдно Неговото последно Дело на земята. А в това Дело наистина ще има люде, наречени Закхей. Сиреч – такива, които ще извършат по Дух онова, което ерихонският бирник стори някога в древността. И ето затова нека сега да продължа със самото видение, което Господ разкри пред сърцето ми.
Аз стоях до Исус в Живото Евангелие. А Той, като вдигна ръката Си и посочи напред, вече ми казваше:
“Тръгни след Мене! Защото сега твоят Господ ще влезе с нозете Си в един град, за който Словото Ми е казало много неща. И този град е Ерихон. А какво знаеш ти за Ерихон?”
“О, Исусе! Това беше древният град с високи крепости, който беше препречил пътя на Исус Навин, водачът на Израил след пророк Моисей…”
“А как рухнаха високите крепостни стени на Ерихон? Не се ли яви пред Исус Навин Военачалникът на Господното войнство? И не бяха ли нужни тръбачи със седем гръмливи тръби, които да засвирят против Ерихон, тъй щото градската стена да падне?”
“Точно така е, Господи!”
“Знай тогава, че с виденията в тази пророческа книга Военачалникът на Господното войнство е дошъл и при теб. Защото ти също ще надуеш гръмлива тръба в последния Ерихон. И звукът от тръбата непременно ще чуят всичките люде, които са Закхей пред Лицето на твоя Господ. Но сега Ме последвай и гледай напред, защото ние с теб ще влезем в Ерихон…”
След последните Си думи Исус тръгна напред, а аз Го последвах. Така ние наистина влязохме в града, който беше пъстър и многолюден. А след като вървяхме известно време, Исус се обърна към мен, като ми казваше:
“Погледни не пред себе си, но малко по-напред. На около стотина метра пред теб. Защото непременно ще видиш човек, който се готви да Ме пресрещне…”
Послушал думите на Господ, аз вдигнах погледа си от многолюдното множество, като погледнах напред. И ето, че очите ми видяха нисък човек, който пъргаво се възкачи на една дива смокиня и застана сред клоните й, като гледаше с надежда към приближаващия Господ. А това ме накара да кажа на Исус:
“О, Спасителю мой! Очите ми несъмнено виждат бирника Закхей, който се възкачи на дивата смокиня с надежда да Те види…”
“Да, така е! И понеже той пожела да Ме види, то нека отблизо да го видя и Аз…”
След тези думи Господ усили крачките Си, като се приближи до дървото и Закхей. И като протегна ръка към него, каза му с топъл и приятелски Глас:
“Закхее, слез скоро, защото днес трябва да престоя у дома ти…” (Лука 19:5)
Едва срещнал любящите очи на Исус, Закхей се смути и наведе главата си, сякаш не искаше да повярва, че Божият Син му оказва толкова голяма чест и такова съвършено благоволение. А след това, като слезе от дървото, той се поклони на Господа. И като ходеше наведен пред Него, простря напред ръката си, за да Го заведе у дома си. А докато Исус вървеше след бирника, всред тълпите край Него се разнесе неодобрителен ропот, примесен с презрение и възмущение:
“Какъв е Той? Кой Му дава право да върши това? Как така ще влиза в дома на грешник, за да преседи при него?”
Но моят Господ, без да обръща никакво внимание на злите роптания, продължаваше да върви след Закхей. Така накрая двамата с Исус влязохме в дома на Ерихонския бирник. И понеже Славата и Светлината на Господа светеха твърде силно отсред Него, то самите стени на Закхеевия дом се осветиха от Присъствието Му. А това накара Закхей да отвори тайник всред една от стените. И като извади от тайника няколко торби, пълни със сребърници, сложи ги в нозете на Господа, като Му казваше:
“Господи, ето отсега давам половината от имота си на сиромасите…” (Лука 19:8)
А след това вдигнал плахо поглед към Исус – очакваше Го да реагира. А моят Господ наистина реагира. Защото, като бръкна в мантията Си, извади в ръката Си четири Небесни монети, незабележими за който и да е от присъстващите. И като погали главата на Закхея, пусна монетите в самото му сърце, тъй щото духът на Закхея мигом просия. Това накара бирникът отново да проговори на Исус, като му казваше:
“И ако някак съм ограбил някого, връщам му четверократно…” (Лука 19:8)
Думите на Закхей направиха сърцето му да се просвети още повече. А тогава Спасителят протегна ръка и докосна светещото му сърце, като казваше на всичките обитатели в къщата му:
“Днес стана спасение на този дом; защото и този е Авраамов син. Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото…” (Лука 19:9-10)
А след това, извърнал главата Си към мен, Исус ме попита:
“Как проумяваш стореното от Мене? И как разбираш думите Ми, с които казвам на всичките човеци в къщата на Закхей, че днес стана Спасение на неговия дом?”
“О, Господи! Закхей извади и сложи пред нозете Ти всичкото си земно богатство, което беше трупал в дните, когато не Те познаваше. И като Ти се поклони, обрече половината от имота си на сиромасите. А тогава и Ти от Своя страна бръкна с ръка в Лоното Си откъдето извади четири Небесни монети, които пусна в сърцето му. И ето тия четири монети накараха Закхей отново да каже, че ако е ограбил някого някак – ще му върне четирикратно…”
“А какво друго, освен земни пари, може да се ограби от живота на човеците? Има ли нещо по-ценно и по-важно, което някой би ограбил от живота на всеки човек?”
“О, Исусе! По-ценното, което се ограбва от живота на човеците, е Спасението на душите им. Ето защо, след като посвети половината от земния си имот на сиромасите, Закхей реши да им посвети и тези четири монети, които Твоята ръка изсипа в сърцето му…”
“Точно така е, слуго Господен! Отговори Ми вярно и според както очаквах от тебе. Но ти отново виж как казвам на Закхея:
“Днес стана Спасение на този дом; защото и този е Авраамов син…”
На кой дом стана Спасение, според думите Ми? Кирпичът и камъните, или гредите и керемидите, имат ли нужда от Спасение?”
“О, Господи мой! Когато Ти изговори думите Си, ръката Ти посочи към сърцето на Закхей. Защото то беше домът, на който стана Спасение. Понеже в него дойде да живее Троицата, в пълно съгласие с Твоите думи от “Евангелието на Йоан”:
“Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него…” (Йоан 14:23)
Закхей Те любеше и затова се качи на дивата смокиня, за да Те пресрещне! Той реши да покори сърцето си на Твоето Учение, което ни учи да си събираме съкровища на небесата, като правим благодеяния на сиромасите. И ето затова Ти изсипа четирите Небесни монети в сърцето му, които го накараха да се обрече, че ще даде четверократно на всеки човек, чието Спасение той е ограбил. Но какви са тези Небесни монети, Исусе? На какво да ги оприлича или как да ги проумея?”
В отговор на думите ми, прострял отново ръката Си към сърцето на Закхей, Исус каза:
“Тези монети са кодрантите на Небето! Сиреч – Свещените дългове, които всеки човек е длъжен да изплати на Бога и на Небето, когато приеме Божието Спасение в сърцето си! Понеже Божието Спасение е Свято и то задължава всички, които участват в него, да му се издължат четверократно!
И ако някой рече, че Човешкият Син вече е платил дълговете му на Кръста, то такъв нека знае, че Аз не искам от него нищо, което не съм му дал. Аз искам онова, което му давам! Аз даром му давам четирите кодранта на Спасението! Но от неговото сърце зависи дали ще ги издължи на Бога и на Небето!
Ето в това отношение Закхей напълно изяви Божията Воля за всеки човек:
Не просто да дадете имота си за добруването на сиромасите, но да се издължите четирикратно за Спасението, което сте получили от Небето!
Защото тези четири кодранта в сърцето на Закхея са духовни и отговарят съответно на Покаянието, Себеочистването, Себеотричането и Пожертвуванието! Без Покаяние, Себеочистване, Себеотричане и Пожертвувание вие не можете да напуснете властта на тоя свят! Без четирите кодранта на Божието Спасение вие не можете да победите похотта на плътта, нито пожеланието на очите или тщеславието на живота. А тогава в сърцата ви не би имало никаква Любов към Бога! Но ако някой покаже усърдието на Закхей и издължи на Бога Небесните кодранти, които полагам в сърцето му, то на такъв Сам Господ ще посочи сърцето му, за да му каже:
“Днес стана Спасение на твоя дом; защото и ти си Авраамов син…”
Искате ли наистина да бъдете Авраамови синове? Тогава Ме последвайте в следващите видения, които ще дам на пророка Си. Защото в тях ще дам на всички ви да видите как се изплащат дължимите на Небето кодранти! Аз, Богът на Закхей и Господ на всички Авраамови чеда, все още говоря и не млъквам!”