(който беше и остана слуга Господен)

Помазана Маслино на Отца!
Потомъко най-славен на Есея!
До днес разпалваш верните сърца
и в псалмите ти всякога се грея.

Перото ти е пълно с Благодат.
И Арфата трепти в мечти чудесни.
От прашката ти пада Голиат,
а всичките ти подвизи са песни.

Небесният ти Пастир е и мой!
И с Него в нужда няма да остана.
С водите тихи дава ми покой
на някоя разцъфнала поляна.

Трапеза ми приготвя. И гори
душата ми от Истината Свята.
Дано и в мене Той се възцари,
тъй както в теб царува на земята.

А аз да Му въздигна светъл Храм,
където Той е Вечният на Трона.
И всякога да Му прислужвам там –
в най-праведния Мир на Соломона.

Давиде! На Отец възлюбен мъж!
Все още в тебе чашата прелива.
И капе от Сион Заветен дъжд
за всеки, който в ревност не изстива.

Дано и мен Създателят дари
с незлобие в една душа смирена.
А ти от свойте псалми – говори!
Възпявай Господ с Арфата свещена!

И аз, до всички Божии сърца,
при тебе ще застана, за да пея!
Помазана Маслино на Отца!
Потомъко най-славен на Есея!

Стефан Главчев
(Коленича пред Тебе)