При удар глината се пука,
но камъкът ще устои.
Издържа той на Злото чука,
защото в него Дух струи.

И съска в мъка несравнима
една обречена змия,
че тези камъни ги има
навред по цялата земя.

Отвътре те са пълни с Огън
и всеки е като скрижал,
преминал скръб и изнемога,
но в тежки битки оцелял.

В съдба велика и голяма
те следват Зов непобедим,
че с тях Исус изгражда Храма
на Новия Ерусалим.

И той завинаги ще свети
във идещите векове.
Под него ще въздишат клети
осъдените зверове.

В стени и стълпове Небесни,
събрани като Свят Олтар,
от тези камъни чудесни
Синът приготвя славен Дар.

На Свят Отец във висината
чеда на Вяра да дари,
и Вечен Дух на Светлината
със тях в Небето да гори.

Това е Смисълът в куплети,
за всеки камък на Христа.
Да бъде твърд, и да засвети
на Господа във Святостта.

Че идва Миг, така изстрадан,
у Бога да се съгради,
получил своята награда
при вековечните звезди.

Стефан Главчев
(Птицата в теб)