(пророческо предупреждение)

Още мъничко време сме тука
и не искаме в земното дял.
Няма Вярата в нас да пропука
онзи дявол, от страх полудял.

Ще изпием горчивата чаша,
както нашият Господ я пи.
Че Скръбта Му – тя също е наша
и духът ни докрай я търпи.

Ще запалим светилника в мрака,
надалеч от мъртвешкия сън.
Че разумните трябва да чакат
Младоженеца будни навън.

И когато се хлопне вратата
да осъди проклетия свят –
пет девици с висон и позлата
във една своя зов ще явят.

А оттатък напразно ще чукат
и ще искат от Бога ответ –
само някаква тясна пролука,
обещана от Вечен Завет.

Само час милостива отсрочка
да измият душа и лице.
“Не приключвай съдбите ни с точка!
Виж! Протягаме с вяра ръце!”

Ще смилят ли Жениха с измама,
щом са вече натрупали гняв?
Или Господ във тяхната драма
ще ги стресне със отговор прав:

“О, заблудо! До смърт закъсняла!
Двайсет века бях Верен Христос!
Ако с Мене си в нощите бдяла
щеше будна да бъдеш на пост!

Ти ояде се в слава човешка
и със вино от грях се опи.
И това ти е страшната грешка,
че пияният ляга да спи.

Ти пропусна звука на Тръбата
и похули Заветни слова.
Затова ще стоиш пред вратата
с изтрезняла от ужас глава…”

Още мъничко време сме тука
и отхвърля ни злобен светът.
Не мечтаем за земна сполука
на Спасителя в скръбния Път.

Младоженецът идва отгоре
да ни грабне във миг на око.
И когато вратата затвори
ще насити света със горко…

Стефан Главчев
(Възходът на падението)