Тръба Небесна аз дочух
в години, вече отлетели.
“Превръщай думите Ми в Дух,
че от пръстта са потъмнели.

Светът ще ти се разяри
и злобата му ще прелива,
че с Меч прободена дори
пръстта не ще да си отива…”

Прескръбна младост преживях
с безбройните човешки хули.
Престъпник за мнозина бях,
и лед, готов да ги хързули.

Обръгнах сам от ветрове,
раздухани от зло, в омраза.
Творец, решил да прикове
на Кръста силата на аз-а.

Бях бито куче за едни
и заекът гърмян – за други.
А всичките ми синини
медали бяха… За заслуги!

Остана пълната торба,
със книги, вдъхнати до блясък.
И Пътят от една борба
в двубой на Канарата с пясък.

Преборих ли пръстта? Уви!
Във враговете ми остана…
А в мене, все така, кърви
последната Голготска рана.

И още дух лукав чете,
готов да съди и убива.
Пръстта остава, и не ще
от Словото да си отива.

Крепи пространния си път
и пази портата широка –
за всяка неумряла плът,
родила вяра слепоока.

Тръбата стана част от мен.
Прибежище за гнет и слава.
И Дарът ми, от Дух роден,
на Господ кръстно се надява.

Небесните – да утвърди.
Във Верните – да се огледа.
Че с Дух оставих им следи,
и в Слово – дадох им Победа.

Стефан Главчев
(Тленен остатък)