Сърцето чисто опази
дори конфликти да бушуват.
Смъртта безумци ще срази,
решили да се навоюват.

И който с ярост вдига меч,
от меч ще бъде сам прободен,
за да потъне най-далеч,
където няма Мир Господен.

Войната е като ламя
и с челюстите си поглъща.
Избиват се за къс земя –
за пръст, от памтивека съща.

За някаква проклета власт
на скрити в мрака кукловоди,
които в сатанинска страст
разделят братя и народи.

Мира Господен съхрани,
отхвърлил всяка мъст и злоба,
защото всичките злини
привършват винаги до гроба.

А там, след него, няма път
да върне мъртвите обратно.
И всеки в своята си плът
веднъж живее, безвъзвратно…

Пред поглед Свят на Съдия
злотворците ще коленичат,
осъдени с една змия,
която своя бог наричат.

Да бъдат нейни в страшен ров,
с души, завинаги проклети.
И жупелът – во век веков
всред мрака огнен да им свети.

Сърцето чисто опази,
че тук си пътник, и до време.
На Господ своите сълзи
възлей… И Той ще ги приеме!

В замяна Мир ще ти дари –
да оцелееш всред войната,
а после да те възцари
в пределите на Светлината.

Стефан Главчев
(Възходът на падението)