“…смирението предшества славата…”
(Притчи 15:33)

Щом имаш Правдата за броня
и Път нагоре си поел,
поискал славата на коня,
бъди готов да си осел.

Че той, оселът, тежко носи.
Добър, безропотен и благ.
Не бърза с никакви въпроси,
усетил здравия си впряг.

За него ценен е товарът,
износен до последен дъх –
една пресвята, чиста вяра,
докоснала Заветен Връх.

Животни в този свят – мнозина.
Едва ли ще ги изброим.
Но на оселова гърбина
Кой влезе във Ерусалим?

Смирен и кротък, Кой понесе
греха на падналия свят?
Че Изворът ни Той до днес е
на Мир, Любов и Благодат.

Един осел. А в него – Сила
и Господ Бог да удържи.
Каква Любов го е родила
да носи всичко, що тежи?

Не се ли обещава Оня,
щом в Себе Си се е заклел,
че идва славата на коня
в смирението на осел?

Христос на кон ще се завърне
във облака свещен и бял,
и Сам осела ще прегърне,
че той с товара е вървял.

Ще го въздигне в небесата,
оттатък Портите в Сион,
където чак при сетнината,
оселът се превръща в кон.

Стефан Главчев
(Бакърена паничка)