Видях красиви небеса.
Видях води, кристално сини.
Видях невинната роса
в отрупани от плод градини.
Видях високите звезди.
Видях отлитащото време.
Видях дълбоките бразди,
в които се засява семе.
Видях премъдър светлопис.
Видях и древност несломена.
Видях в невидимата вис
копнеж от цялата Вселена.
Видях с пробудени очи
предела чуден на земята,
и няма как да премълчи
духът ми Истината Свята.
Онази Правда, че до днес
сърцата ни остават слепи,
дори да ни спохожда Вест
на Бога в пламналите шепи.
Той Себе Си ни подари!
Дано това човекът види!
Животът – нов ще се твори,
а старият ще си отиде…
И свят с безбройни чудеса
със Него в космоса ще плува!
Не мога да го понеса,
но всичко вярата си струва…
Стефан Главчев
(Търсач на бисери)
Благодаря ти брат Стефане,
всички стихотворения, които пишеш са прекрасни и много ми харесват, някои ги чета токова често, че ги знам на изуст, а има други като това които толкова дълбоко ме докосват, че се разплаквам до сълзи.
Благодаря ти безкрайно.