Когато синът се превърне в слуга
и Божия призив прегърне,
прелива сърцето му в скръб и тъга,
но няма назад да се върне.

В чедата Животът пулсира, твори,
и мир на поток се излива,
а някой от пролома в огън гори
и чаша горчива отпива.

Смъртта на слугата е скъпа цена
да чувстват Любов синовете.
И винаги тях ги отделя стена
от сблъсъка див с ветровете.

Прикрит в битието си, пещерно сам,
слугата пребъдва, будува.
И никой не знае самотният плам
пред Господа колко му струва.

Отрупани клоните с вяра и плод,
а долу при Корена – принос.
Такъв е великият смисъл Живот,
че плюсът се ражда от минус.

И нека в Смокинята грее дъга.
Лозата – от грозд да е тежка.
Когато синът се превърне в слуга,
Христос е съдбата човешка.

Стефан Главчев
(Бакърена паничка)