Съдбата ми се случи като сън.
И като миг животът ми премина.
Но някога, след тялото, отвън
ще видя сам реалната картина.

И знам, че вече няма да боли
сърцето от привременната клада.
А мъката от острите стрели
ще се смени с утеха и наслада.

На Вечен Дух заветните слова
износих като вол със тежка впряга.
И днес не питам сън ли бе това
усилие душата ми да стяга.

Реалното е някъде отвъд,
а тук съм със затворени клепачи.
И чак когато свърши моят път,
ще разбера делът ми колко значи.

Провиждам в необята къс небе,
където от съня да си почина,
че колкото и тежко да ми бе,
доведох до Спасителя малцина.

И нека те ми бъдат Свят залог
във свят, където свестните са луди,
че в този сън най-буден беше Бог,
и Той за Своя Рай ще ме събуди.

Стефан Главчев
(Търсач на бисери)