Когато мъки ме изгарят
със ситни въглени тъга,
аз помня Кой е Господарят,
и кой – Заветният слуга.

Една от Неговите рани
с един живот не бих платил,
дори да страдам от тирани
и техен прицел да съм бил.

Не би стояла на везната
тревичката пред планина,
свещица дребна пред звездата,
дарила ни със Светлина.

И нека всякак ме смирява
съдбата с тежести безброй,
реша ли да приема слава,
когато Славата е Той…

Над вретището ми извезан
блести Христовият светлик:
Един слуга е безполезен
дори до сетния си миг.

В живота, от тревоги тъжен,
дано това го утеши,
че делото, пред Бога длъжен,
не би могъл да превиши.

Стефан Главчев
(Птицата в теб)