Една тревога ме пронизва
и скръб в сърцето ми таи.
Какво се случва с вечен извор,
щом няма кой да напои?

Дали самотен ще пресъхне –
на сушата да бъде знак,
или Творецът ще въздъхне,
та с милост да го върне пак?

Колцина Правдата лелеят,
молитвени за чист поток
и утолени да възпеят
благата на Добрия Бог?

Да гледат висината синя
и Святата Река в Едем,
дори светът да е пустиня,
от злото опустял съвсем.

Когато извор не бълбука
водата следва свой закон –
през тайна за света пролука
намира пътя към Сион.

Небесният Отец я връща
пред погледа Му да тече –
и в своя ход – единосъща –
Светиите да привлече.

А долу огнената суша
бунтовният да умори,
щом Бог не иска да послуша
и в жаждата да се смири…

Стефан Главчев
(Тленен остатък)