От крепостния зид на Ерихон
два камъка откъснаха се цели
и тръгнаха по стръмния наклон
да търсят Бог в небесните предели.

Пълзяха те нагоре в студ и пек.
Усещаха как тленното ги дърпа.
Но в битката със стария човек
не искаха да вдигнат бяла кърпа.

Пътеката им скоро се стесни
и погнаха ги яростните бури.
А в стигнатите вече висини
се виждаха Христовите контури.

Една Скала с неземна светлина,
и в Нея процеп… Камъче да мине!
Пътеката – превърната в стена,
а изборът пред пътника – един е…

“О, Господи! Духа ни приеми!” –
се чу от двата камъка тогава –
“С ръцете Си при Тебе ни вземи!
Да бъдем Храм за Вечната Ти Слава!”

А там, от небесата, ангел Свят,
над камъните блесна с чук в ръката.
“Не се отдръпва верният назад,
когато е застанал пред Скалата!

Но аз ще ви очистя – къс по къс.
Да стане всеки камъче на Вяра.
Че в жилките ви има много пръст,
и гордост, и надменност, и поквара.

Какво решихте? Няма път напред,
преди над вас да бих стоварил чука!
Че Вярата на Господ е Завет!
И вие затова сега сте тука…”

От ангелските думи тъжен стон
във камъните като трус премина.
“О, нека се завърнем в Ерихон,
че този дух съсипал е мнозина!

С достойнството ни той се поруга,
и иска святостта да ни отнеме!
Усетихме го! Дявол със рога,
готов да ни опустоши без време!”

Търкулнаха се камъните в тръс,
надолу, към света на тъмнината,
и от всесилна Ерихонска лъст
отново се зазидаха в стената…

Стефан Главчев
(Тленен остатък)