Не търсете при мен микрофони.
Аз не викам, а тихо шептя.
Бурен вятър не гали, а рони
красотата на крехки цветя.

В силен крясък мощта е фалшива.
Само слабият думи крещи.
И напусто крила си съшива
във лъжовно небе да лети.

По вратите ни Господ не блъска
да изкърти и съвест, и блян.
Не е лидер с костюм, с вратовръзка,
от хвалбите човешки пиян.

Като удара тих на сърцето –
тъй Спасителят хлопа смирен.
„Влизай, Господи!” – чува… И ето –
нов човек е отгоре роден.

Безполезни са шумните зали.
Децибелът не жъне сърца.
И на славата в бурните хали
класовете изронват зрънца.

Не търсете при мен микрофони.
Аз пребъдвам сред тихи води.
Забраниха ми всички амвони,
но духът ми в незлобие бди.

Тишината е моята книга.
В нея Свято перо ме твори.
Тази връзка с Небето ми стига
и пределна я чувствам дори.

Стефан Главчев
(Птицата в теб)