Свещен товар животът ми изстрада
и труден моят път ще продължи.
А гледайки духовната грамада
дори не питам колко ми тежи.

Не съм Атлас, да нося с рамената
едно Небе от Милост и Любов,
но стига ми, че блика Светлината
от книга или кратък стихослов.

Духът на Бог е скритата вселена,
в която Слово ражда канари.
Но трябва Му душата, посветена,
до сетен дъх заветна да гори.

Пред ледения вятър да не спира
и в мрака със светилник да блести.
А в раните си смисъл да намира,
когато злият идва да мъсти.

Невидимото – кой и как ще може
да види във съдбата ми, не знам…
Но иска ми се ти, Всевишни Боже,
очите слепи да отвориш сам.

Че камък, който камъни износи,
дори до нечовешкия предел,
не са му нужни никакви въпроси
защо и как товарът Ти е взел.

За всичко от Небето има Сила
един новозаветен назирей.
Не ще го спре лукавата Далила,
изпратена от тъмния злодей.

Свещен товар животът ми изстрада.
Оттатък ще олекне. Като в сън.
С онази най-жадувана награда,
че бях Христов… И винаги ще съм!

Стефан Главчев
(Бакърена паничка)