Тъгата си до днес живея
и свикнах с нея – нощ и ден,
че тя ми става одисея
във свят, от бесове студен.

И уж сърцето ми се взира
в тълпи да види моя кръст,
но винаги сред тях намира
високи планини от пръст.

Не бих могъл с ръце да ровя,
та бисер да открия Свят.
Ума си мигом ще отровя
от всичката световна смрад.

От страсти, крепости и ями…
От правди с тъмна сетнина…
Поклон на рицари и дами
пред злия трон на сатана.

Тъгата – болка нетърпима –
ще нося. Нека ме гори!
Един живот човекът има –
на Господ да го подари…

Било разтеглен или кратък –
за клетника е верен път.
Ще дойде радостта – оттатък…
Ще има щастие отвъд!

Дали възкръснал сред мъртвило
или сред живите умрял –
аз търся светлото си било
и страдам вечния си дял…

До днес живея си тъгата
и с моя кръст се примирих,
че там, отгоре, над дъгата,
е Смисълът, че се родих…

(Птицата в теб)
Стефан Главчев