(Утеха за Верните в Христа)
Когато вече няма да ни има,
прегърнати от Бог на небеса,
ще дойде на света неумолима
зловещата със дългата коса.
Тя грешните със ужас ще подгони
в поклон към своя тъмен господар.
И всичките престоли и корони
ще бъдат тор пред нейния олтар.
Безсилна – съвестта ще се прекърши,
под огъня на тежката дамга.
Поклонници, превърнати на мърши,
ще славят най-проклетите рога.
Задръстен от отровните си хули,
вулкан от ада с ярост ще свисти,
а с прилепи и гнусни тарантули
сина си Сатана ще възвести.
И черен мор, от тление по-страшен,
в смола ще овъргаля грешен род,
че той е бил пред Господа всегдашен
най-подъл враг на Вечния Живот.
Пробождал е ръцете благодатни.
С трънлив венец измъчвал е Христа.
До тези дни – от ужас безвъзвратни,
когато хулят Бог със зли уста.
Ще бъде смърт, от плът непобедима,
на демони в човешки телеса,
защото Злото жетвата си взима
под Божиите вечни небеса.
(Възходът на падението)
Стефан Главчев
“Когато вече няма да ни има,
прегърнати от Бог на небеса…” Благодаря Ти, Господи Исусе, че не сме от този проклет свят! Амин и Амин!!!
Когато вече говорят за мир и безопасност. И човечеството а-ха да си отдъхне,от това кръвопролитие близо до нас. Планините от грях, нечестие и неправда,ще извикат Ада на земята. В тъмнината,тъмните души ще стават още по-тъмни,а светлите още светли. Да благодарим на Христа,брат Стефан и Мория,за светлината от небето която ще нахлуе във всички нас.
Слова! Ако и да са в стихове, пак с любов, от дълбините на Божието сърце идват днес към всички непокорни, да се покаят и спасят, докле е време!
“Когато вече няма да ни има,
прегърнати от Бог на небеса…”
е цялата ми надежда, всеки един
ден, събрани пред Бога в святост…
Благодаря ти брат Стефане за споделеното стихотворение.