ЗА ЗАПЕЧАТВАНЕТО НА СЛУЖЕНИЕ МОРИЯ В БОЖИЕТО СЪРЦЕ

Мили приятели! Никога в сърцето си не бях се замислял, че ще дойде миг, когато Господ ще се смили върху мен заради тежкия товар, който нося. Аз зная, че Той е преизобилен и може с Мъдростта и Светлината Си да изпълни не едно сърце, но цяла оживотворена Вселена. Но в Духа на Смирението, към което съм призован да се стремя, трябва да ви призная, че има човешки предел, който мога да постигна, но има и божествена безпределност, която няма да побера в духа си. Ето затова с въздишка на облекчение хванах Десницата на моя Спасител, а Той ме въздигна нагоре – до Светилището на Бога и Отца. А когато застанах пред белите мраморни порти на Божия Дворец, аз коленичих пред тях, а Господ пристъпи напред и отвори вратите на Светилището, като казваше на Небесния Отец:
“Всемогъщи Мой Отче! Святи Изворе на Мъдростта и Светлината! По Твоята изрична Воля въздигнах слугата Ти до Твоето Светилище! За да запечаташ служението му в Сърцето Си и да го потвърдиш на Сион и Небесните Светии, като най-благодатния Ти приносител на последното време! Ето, Святи Мой Боже – слугата Ти е коленичил в Присъствието Ти и Те слуша!”
В отговор на Исусовите думи отсред Божия Престол към сърцето ми се протегнаха огнените ръце на Всемогъщия. И с Глас, подобен на прелели води, Отец проговори на духа ми, като казваше:
“Сине човешки! Слуго на Мъдростта и Светлината Ми! Аз заповядах да се родиш на земята и да Ми станеш благодатен съд, в който да изливам Вечните Си Думи, а Синът Ми да те води в Небесните селения на Святия Ми Дух, за да ти дава могъщите Си видения! Родих те, за да бъдеш Извор от Извора Ми, Хляб от Хляба Ми, Вино от Виното Ми, Масло от Маслото Ми и Сол от Солта Ми! Допуснах върху духа ти да се стовари цялата съпротива на врага и човекоубиеца, защото направих челото ти с твърдостта на адамант и сърцето ти със здравината на Канарата Израилева!
Ти разора дълбочините на Словото Ми и извади съкровищата на Духа, за да ги подариш на Невястата на Сина Ми! Не даде покой на клепачите си и изпълни Святата повеля на Сина Ми да бдиш, когато мнозина заспаха, и да кървиш, когато мнозина се опиха и оядоха! Затова наградата ти пред Мен е Вечна, и сетнината ти е да бъдеш твърде достопочитаем в Съвета на Светиите! Аз претеглих Делото ти на везните Си и се възрадвах на твърде тежкия солен камък, който Моят Възлюбен Син постави пред Престола Ми! Защото ще минават векове и епохи, но камъкът, изработен от покорството и послушанието ти към Исус, ще стои пред очите Ми! И Сърцето Ми ще се радва за тебе, както Любовта се радва на Вярата, и Дъждът – на благодатното дърво, което напоява! Бъди запечатан завинаги в Сърцето Ми, слуго на Мъдростта и Светлината Ми! Лъч от Сърцето Ми ще блести на челото ти и достъпът ти до Престола Ми ще бъде Вечен!”
След тези огнени Думи Отеческите ръце докоснаха дълбочините на духа ми, и Всемогъщият извади в дланите Си всичките думи на Вечен Живот, които Господ беше раждал в мен със Святия Си Дух. Така думите преминаха от моето сърце в Сърцето на Отца. А тогава обещаният лъч блесна от Престола като докосна челото ми, а аз усетих как могъщият печат на Огъня се свърза с духа ми, за да остане завинаги в него. И докато не смеех да повдигна главата си към Божия Престол, но пребъдвах на колене в Присъствието на Всемогъщия, Господ ме възправи с Десницата Си. И със сияещо от радост лице ме прегърна, като ми казваше:
“Още в мига, когато те призовах във великото служение, за което беше посочен от Отца Ми, Аз взирах погледа на очите Си далеч напред във времето, за да видя наградата, която ти дава Моят Отец от Престола Си. Знаех, че ще издържиш. Знаех, че ще останеш ревностен, дръзновен и неуморим в твърде могъщото Дело на Божия Пророчески Дух. Знаех, че ще пострадат тялото и душата ти, а врагът ще стоварва яростните си вълни върху теб. Но ето, приятелю Господен, ти пребъдваш със здрав и неповреден дух пред Божия Свят Престол, който е отварял вратите си само за малцина посочени и избрани всред целия човешки род. И ако Моите Верни последователи на земята биха Ме попитали какво е чудо на чудесата, то на всички бих отговорил с думите:
Чудо на чудесата е Отец Ми да пресече съдбите ви с Делото на пророка Ми Стефан! Чудо на чудесата е да възрастявате в Святия Ми Дух с Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта на Отец Ми! Чудо на чудесата е да познавате цялата Ми божествена пълнота и да превърнете духовете си на живи и скъпоценни камъни, които се вграждат в последния Ми Храм на Хълма Мория! Чудо на чудесата е да се превърнете на солени камъчета Господни, защото в сърцата ви е живял, докосвал, прегръщал и обичал Божият Емануил! Чудо на чудесата е да виждате Небето отворено, а лъчите на Ветил да ви въздигат в Славата на Човешкия Син! Чудо на чудесата е и това последно послание, което давам на пророка Си за всички вас! Затова сега нека отново двамата с теб да слезем при последните страници на Святия Дух – миг преди свършека на стария свят…”