СОЛТА НА ИЗКУПЛЕНИЕТО И СЯРАТА НА ОСЪЖДЕНИЕТО

Верни приятели на служение Мория!
Духовният товар над сърцето ми вече е достигнал пределната си тежест, тъй че успявам да го нося и удържам единствено с преумножената Благодат и Сила, които ми дава Спасителят. Отделно от този товар, аз ежедневно трябва да устоявам на цялата демонична съпротива срещу Делото на Божия Пророчески Дух. Тази съпротива не може да бъде разказана или изявена с думи и сравнения. Тя може само да бъде усетена и преживяна, според както Бог би допуснал в съдбите на чедата Си. Някъде, в много близкото време, над хоризонта на нечестивия свят ще се струпат ужасяващо тъмни облаци, които вещаят не просто бури, но урагани от натрупан Божий Гняв. Бъдещето е заредено с цяла канонада от кризи, които една след друга ще връхлитат битието на всичките човеци. И в това време ние ще трябва да оцелеем и да дочакаме Мига на Грабването ни от нашия Господ.
Аз и до този последен ден стоя на колене и издигам ръце на благодарност и преклонение пред Могъщата Сила на Исус да закриля и съхранява живота на Своите последователи. Благодаря Му за Юга на Смирението и ослепителната Светлина, с която Той ни разкри сегашното състояние на света, както и духовете, които докарват мерзостта и запустението на нечестивите. Благодаря Му също и за Святото видение, свързано с “Добрия войник Исус Христов”, за което предполагах, че е послание, достойно да стане завършек на целия Кръг на Солта, в който се подвизавах през последните седемнадесет години. Но Истината ще ни напомни, че човек предполага, но Господ разполага. А Божият слуга винаги трябва да бъде на разположение на Господаря си. Ето така, още в средата на юли месец, аз вече имах потвърждение от Исус, че последното видение ще има свое могъщо продължение, свързано с отговора на Бог Отец, на Когото Спасителят щеше да занесе соления камък, който Верните и щедрите бяха уголемявали през всички години на своите пожертвувания и иждивявания. А от мига, когато това очакване се закрепи в сърцето ми, аз усетих тежест, подобна на планина. И това е така, защото посланията от Бог Отец са твърде тежки и могат да бъдат носени само от тежки камъни.
В началото на август Господ отново ме предупреди, че времето на почивката ми свършва и трябва докрай да смиря сърцето си, за да пристъпя в Божието Светилище, където Всемогъщият щеше да даде отговор на чедата Си относно тяхното пребъдване като Сол по лицето на земята. И ето, че денят на моето въздигане при Отца беше настъпил. Защото Исус отново се сниши от Святите Си небеса до мен и започна да ми говори, като казваше:
“Слуго на Отца и Сина! Въздай Слава на своя Небесен Отец, че направи Хълма Мория най-благодатното място от създанието на света. Място, където Божиите чеда всякога имаха достъп до Водата, Хляба, Виното, Маслото и Солта на Сион.
Както обещах на Своите в предишното видение, Аз въздигнах соления камък от сърцето ти до Светилището на Моя Отец. И Той усети всичкото сладко благоухание от жертвите и Любовта на чедата Си. И като разтвори Книгата на Живота – запечата ги с Духа Си като юнци на Божията Вечна Правда. Тъй щото в Деня, когато възлязат след Портите на Небесния Ерусалим, да бъдат на Вечна почит и ублажаване всред всичките Светии.
Но колкото соленият камък на Верните тежеше на Везните на Божията Святост, толкова мнозина други християни оставаха лъх и слама пред Божиите очи. Те възлизаха към Хълма Мория, готови да загребват с пълни шепи от Небесните дарове на Сион, но сърцата им нямаха дори люспичка от Божията Сол. Дух на измама лъжеше сърцата им, че са угодни на Небето само с прочитане или слушане на пророческите послания. А те никак не знаеха (а и до днес не знаят) как да се превърнат в Сол за Господ своя Бог. И вместо в Сол, са готови да се превърнат в укор и срам.
А каква ще бъде сетнината им? Какъв е краят на всяка самоизмама? Ако Светлината в тях е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината им?
Аз не идвам отново при теб заради християните, които станаха Сол от Солта ти, и жертви до жертвата ти! Те вече са запечатани като Звани, Избрани и Верни! Но непременно съм пратен от Моя Отец до неверните, до яловите, до охладнелите, до цялото поколение от разпръснати овце, уловени от драките на Вавилон и паднали във всякакви ями на човешка и демонична заблуда. Защото ако те не побързат да станат Сол за Небето, ще се приготвят за Сярата на огнения пъкъл.
Ето затова Моят Отец днес ще ти разкрие тайни, замълчани от създанието на света. Тайни, свързани с придобиването на Божията Сол, която е по-могъща от човешката. А ти, Стефане, Ме последвай, защото по Волята на Отца Ми сега ще те въздигна в Божието Светилище…”
След тези последни и твърде благодатни думи, Спасителят ме загърна с Мантията Си като ме въздигна до Небесния Ерусалим и пред Святите врати на Божието Светилище. Там аз коленичих и закрих с ръце лицето си, а Исус пристъпи напред и отвори вратите, като казваше на Бога и Отца:
“Всемогъщи Мой Боже на Правдата и Святостта! По Твоята изрична Воля сега въвеждам слугата Ти в Твоето Светилище! Благоволи, Святи Отче, да му разкриеш извечната тайна на Солта Си! Защото слугата Ти е жертвен юнец сред юнците Ти, ходатай в Пролома Ти, и умилостивение за всички, които призовават Името Ми!
Ето, Боже Мой! Слугата Ти е коленичил в Присъствието Ти и Те слуша!”
След думите на Господ от Престола на Всемогъщия ме облъхнаха вълни от Свят Огън, а Отец проговори на сърцето ми, като казваше:
“Слуго на Мъдростта и Силата Ми! Сол си станал за Небето и като осолен юнец те виждам пред Престола Си! Ти положи годините на младостта си и всичките удари на сърцето си, за да възвестяваш Моята Воля и Моите послания на човеците по земята! Които те послушаха и последваха – станаха добри войници Исус Христови, както си и ти. Които не те послушаха и не те последваха – останаха пленници зад високите крепости на дявола.
Днес Аз за последен път ще им протегна Благодатната Си Десница и ще ги призова да станат Сол за Небето. А Светлината на посланието, което ще ти дам, ще е толкова могъща, щото и слепият ще я види, и глухият ще я чуе! За да нямат извинение в Деня на Гнева Ми нито слепите, които видяха, нито глухите, които чуха!”
След тези огнени думи към духа ми, Отец проговори на Сина Си, като Му казваше:
“Исусе! Възлюбен Мой Сине! Въведи слугата Ни в Залата на Солта и му разкрий в Дух и Истина как се утвърждават чедата на Съвършеното Ми благоволение!”
В този миг Господ нежно докосна рамената ми и ме възправи на нозете ми, като казваше с твърде съкровен глас:
“Ела и Ме последвай до Залата на Божията Сол. Защото там сърцето ти ще бъде удивено, вдъхновено и просветено!”
Така аз тръгнах след Спасителя, а Той като преминаваше край Престола на Отца, ме покри с Мантията Си, за да не ме заслепява Огъня на Светилището. А съвсем скоро ние вече се намирахме пред врата от белоснежен мрамор, която Исус отвори, като ми казваше:
“Пристъпи след вратата, слуго Мой! Защото само малцина Божии слуги са били удостоявани от Отца Ми да влязат в Залата на Солта!”
С вълнение, което не мога да опиша, аз пристъпих в самата Зала. И тогава видях, че тя беше пълна с хиляди златни престоли, а върху всеки престол беше поставено бяло солено камъче. Гледката подкоси нозете ми, тъй щото едвам успях да попитам Спасителя:
“Какво ми даваш да видя, Господи? Достоен ли съм да гледам Славата на тази Зала?”
А Исус, като се усмихна, ми отговори, казвайки:
“Истинската, просветената и най-вече действена вяра събира съкровищата си именно тук, в тази Зала! Солта, събирана на земята, се въздига в тази Зала на Небето! Но ти виж, че и твоето солено камъче е поставено върху златен престол!”
Исус вече беше вдигнал показалеца Си и ми сочеше един от престолите. А тогава се усетих твърде странно. Защото при все, че сърцето ми биеше в гърдите ми, аз го усещах отделено от мен и оприличено именно на бялото камъче. Това ме одързости да попитам Спасителя:
“Господи мой! Защо в предишното видение Ти извади от духа ми голям и тежък солен камък, а тук той се е смалил?”
“Ами защото Аз ти казах още тогава, че големият солен камък не е само твоята Сол, но и Солта на всички, които те обичаха и пожертваха за тебе! Те също имат златни престоли с камъчета в тази Зала. А наближава Мигът твоят Господ да изпълни обещанието Си, дадено за всички победители с Неговата Вяра:
“Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите: На тогова, който победи, ще дам от скритата манна; ще му дам и бяло камъче, и на камъчето ново име написано, което никой не познава, освен оня, който го получава…” (Откровение 2:17)
Пристъпи тогава до камъчето си, защото именно чрез него ще ти разкрия тайната на Божията Сол…”
Мили и скъпоценни приятели на служение Мория! Като слепец, който тепърва проглежда, или като глух, на който чудо възвръща слуха, аз пристъпих към бялото си камъче, готов да надникна в най-съкровената тайна на Бога и Отца. А тогава Исус извади златен жезъл от пояса Си, като ми казваше:
“Сега ще отключа пред теб една от Тайните на Сътворението, за които ти говорих преди години. И като върна времето назад – ще ти покажа самия процес по създаването на твоето бяло камъче. И нека внимават на видението Ми всички Божии чеда. Защото както се е образувала твоята Сол, така се е образувала и тяхната. А ти, Стефане, гледай и не пропускай нищо от това, което ти показвам…”
В следващия миг Спасителят докосна с жезъла Си моето солено камъче. А тогава то се преобрази, тъй че пред очите си аз вече виждах бял газ, подобен на пухкаво облаче, както и късче сребрист метал, който гореше, но не изгаряше. Учудването ми беше преголямо и аз с вълнение попитах Господ:
“Какво ми даваш да видя, Исусе?”
А Той ми отговори:
“Давам ти да видиш как се ражда Солта на Изкуплението! Защото тя е, която изкупува духа и душата ти за Божието Царство. Но ти сега първом виж бялото пухкаво облаче. И като се приближиш до него – опитай се да го вдишаш! Защото с връщането на времето назад, върнах и духа ти до състояние, когато току-що прохожда в Пътя Ми!”
Послушал думите на Господ аз се приближих до бялото пухкаво облаче, като се опитах да го вдишам. А тогава остър, лютив и тежък дъх се стовари като юмрук в лицето ми, тъй щото залитнах и паднах, без да мога да се изправя. Усещането беше мъчително, като ефект от лютив спрей, какъвто днес продават за самозащита в специализираните магазини. Очите ми плувнаха в сълзи, а носът и челото ми пламнаха в непоносима агония. Исках да задам въпрос на Исус, но езикът ми беше се подул и не реагираше. Очите ми продължаваха да сълзят изобилно, а Залата се раздвояваше пред погледа ми. И тогава Спасителят, Който виждаше въпроса в сърцето ми, се смили над мен, като ми казваше:
“Дъхът, който те блъсна в лицето, е Божият Хлор! На земята вие го усещате като Божието Изобличение! Този Хлор пази водите на Духа, за да остават чисти от греховната и демонична нечистота. Но ти като знаеш от Тайните на Сътворението, че в духовния свят Отец и Синът са Водород, а Святият Дух – Кислород, вземи предвид и това, че Отец Ми е, Който ви очиства! Затова бялото облаче е не просто Хлор, но Хлороводород! Не просто изобличение, но Божието Изобличение! А когато този Хлороводород се свърже с водите на Духа – той вече е Божията Солна Киселина.
А сега си спомни думите, които изговорих на Моите Апостоли:
“Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих…” (Йоан 15:3)
Как са станали чисти Моите Заветни приятели? Не така ли, че Божията Солна Киселина ги е очистила? Не заяви ли Отец Ми чрез старозаветния Си пророк:

“И в цялата земя, казва Господ, две части от жителите й ще се изтребят и изчезнат, а третата ще се остави в нея. И тая трета част Аз ще прекарам през огън, пречиствайки ги както се чисти среброто, и изпитвайки ги както се изпитва златото. Те ще призоват Моето име, и Аз ще ги послушам; Ще река: Тия са Мои люде; а те ще рекат, всеки един: Господ е мой Бог…” (Захария 13:8-9)
След тези Свои думи Господ докосна с ръка очите ми, за да спре сълзенето ми, и намали до минимум негативните реакции от Божието Изобличение, като ми казваше:
“Ето така, както сега сълзят очите ти, така сълзяха и в събранието преди тридесет и три години, когато излезе пред всичките си братя и сестри, за да Ме изповядаш за Господ и Бог! А това защо се случи, слуго Мой? Какво бяха сълзите ти в онзи спасителен миг?”
“О, Исусе!” – събрах сили да отговоря аз:
“Тези сълзи бяха позивът ми към Бога на чистата съвест, според както ни откри това Апостолът Ти Петър!”
“Виждаш ли как сам го рече? Чистата съвест, слуго Мой! А тя не би била чиста и доведена до Покаяние, ако го няма Хлороводородът, сиреч, Божието Изобличение!
А не давах ли Аз в изобилие от това бяло облаче на Апостола Си Павел? Не действаха ли очистващо посланията му? Помниш ли думите му към Коринтяните:
“Защото, при все че ви наскърбих с посланието си, не се разкайвам; ако и да бях се поразкаял, когато видях, че онова писмо ви наскърби, макар за малко време. Сега се радвам не за наскърбяването ви, но защото наскърбяването ви доведе до покаяние; понеже скърбяхте по Бога, та да се не повредите от нас в нищо. Защото скръбта по Бога докарва спасително покаяние, което не причинява разкаяние; но светската скръб докарва смърт. Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване! Във всичко вие показахте, че сте чисти в това нещо…” (2 Коринтяни 7:8-11)
Понеже скърбяха по Бога, Коринтяните не се повредиха от Божието Изобличение! Но когато се наскърбиха – тогава усетиха, че в сърцата им вече гори онзи скъпоценен сребрист метал, който виждаш да гори и пръска искри до бялото облаче. А какво представлява той, слуго Мой?”
Погледнах към искрящото и сребристо късче метал и веднага усетих как Исус докосна Скритата Манна в сърцето ми. Затова, прелял от благоговение, Му отговорих, казвайки:
“Благодатни и Премъдри мой Учителю! Сребристото късче е Натрий, който в Духа на Святите Ти откровения за Тайните на Сътворението, отговаря на Твоята Ревност. Но за същата Ревност говори и Апостолът Ти Павел, понеже казва на Коринтяните:
“Защото, ето, това гдето се наскърбихте по Бога, какво усърдие породи във вас, какво себеочистване, какво негодувание, какъв страх, какво ожидане, каква ревност, какво мъздовъздаване!”
Господ се усмихна на отговора ми, а очите Му заблестяха в съвършено удовлетворение. И тогава Той каза:
“Приеми, че късчето сребрист метал, което виждаш, няма да остане просто Натрий, но ще се превърне в Натриева Основа! Няма да бъде просто Ревност, но ще бъде Ревността на Сина с Огъня на Святия Дух. А когато прибавиш към Натрия един Водород и един Кислород, той вече е Основа.
А сега Ми кажи какво ще се случи когато с Господната Ревност вие приемете Божието Изобличение! Или какво се случва, когато Основа се събере с Киселина?”
“О, Исусе! При такова събиране се отделят Сол и Жива Вода! Защото Хлорът се съюзява с Натрия, а Отец се събира със Сина и Святия Дух!”
“Нека тогава да върна бялото ти камъче в настоящото му време. И да кажа на всичките Си братя и сестри, че ти беше и оставаш един от твърде ревностните Ми слуги, който въртеше здраво Меча на Духа и изпълни всичките си книги с Божието Изобличение. Именно заради острия дъх на Хлороводорода преживя напускания, предателства и всякаква човешка и демонична съпротива. Защото воюваше за чистотата на Храма Ми и за белият висон на Невястата Ми. За да се запечаташ напълно в думите, изречени от Апостола ми Павел:
“Дано бихте потърпели малко моето безумие; да! потърпете ме, защото ревнувам за вас с божествена ревност, понеже ви сгодих с един мъж, да ви представя като чиста девица на Христа…” (2 Коринтяни 11:1-2)
А колко днес търпят Божието Изобличение? Не е ли то безумие за тях, както казва това и Апостолът? Готова ли е тщеславната тухла да приеме, че е останала същата стара Адамова глина, изпечена в огъня на Молох? Готов ли е дипломираният пастир да приеме, че е станал гримиран наемник в духа на Езавел, а не жертвен юнец, който да спасява със Солта на Изкуплението? Готови ли са търговците да претърпят бичуването от Божията Ревност и острият дъх на Хлороводорода, който казва за всичките им сергии:
“Писано е: “Домът Ми ще се нарече молитвен дом” а вие го правите разбойнически вертеп…” (Матей 21:13)
Готови ли са извратените и нечестивите да признаят, че Отец пази живите води в утробите именно чрез Своите изобличения? Защото да расте ли Младенецът Емануил всред мерзост, която докарва запустение? Няма ли по-скоро да се превърне в пометниче, щом утробата, която го износва, не е чиста?
Но ето затова, пророко Господен, само малцина устояха в Божиите изпитни и се превърнаха в Сол за Господа. Те всякога внимаваха в Словото Ми и вярата им беше действена, за да изпълни писаното:
“Сине мой, не презирай наказанието от Господа, и да ти не дотегва, когато Той те изобличава, защото Господ изобличава оня, когото люби, както и бащата сина, който му е мил…” (Притчи 3:11-12)
А ние с теб сега нека излезем от Залата на Божията Сол, за да влезем в Залата на Божия Гняв…”
Последвал Исус, аз усетих сърцето си омиротворено и възстановено, както преди видението с Божия Хлор. Така скоро застанахме пред друга врата, която изглеждаше страшно, като вход на тъмница. А Господ отвори вратата, като ми казваше:
“Пристъпи в Залата на Божия Гняв, слуго Мой! Защото ще я видиш един единствен път, за свидетелство против рода на нечестивите!”
Едва пристъпил в Залата, аз видях покъртителна гледка. В едно огромно пространство бяха поставени ръждясали чаши, пълни със сяра. А от сярата на всяка чаша се издигаше синкав пламък. И преди да бях попитал Господ каквото и да е, Той ми проговори, като казваше:
“Виж тези чаши. Защото всяка от тях е съдбата на един твърде нечестив човек на земята. От мига, когато започне да върши греховете и престъпленията си против Бога и човеците, чашата на нечестивия започва да ръждясва и да се пълни с люспички от сяра. Самата Сяра е дъхът на ада, а синкавият огън в нея – силата на бъдещото наказание.
Всеки от нечестивите, който има чаша в тази Зала, се е срещал с Божието Изобличение, но го е презрял. За да попадне под силата на писаното:
“Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; и който мрази изобличение ще умре…” (Притчи 15:10)
Кажи Ми тогава според както виждат очите ти:
Какви нечестивци са се удостоили да имат чаши със сяра в тази Зала? Това грешните по плът ли са, та да им приготвя Господ подобна участ?”
“Не, Господи! Грешните по плът са в Хуската земя, а съдбите им са в река Гион! И Твоята Кръв на Голгота покрива греховете им. Но в тази Зала действително са грешните по дух, които носят образа на звяра в сърцата си, и падението на Сатана в душите си! Това са разорителите на народите, разпалвачите на войни, разделителите, които искат да владеят! Това са високопоставените на гордия Вавилон, за които се пази мрачна тъмнина довека!”
“А колко компромиси са направили те със Закона Господен в сърцата си, за да виждаш чашите им пълни със Сяра? И да гледат ли още очите на Отца Ми как днес върви съревнование по поклони пред Сатана и масови оргии на широкия път към погибелта? Няма ли да дойде краят на тези последни Содом и Гомор, които са по-страшни от първите?”
“Разбира се, че ще дойде, Господи! Защото Божият Гняв отдавна е пламнал и Разорителят вече премина с няколко вълни по лицето на земята…”
“Виж и проумей тогава, че Сярата в чашите на нечестивите е възбудител на Божия Гняв, но самият той е Сярна Киселина. Киселина на въздаяние, в която към Сярата участват два Водорода и четири Кислорода. Какво ти напомня това?”
“О, Исусе! Това ми напомня, че Ти и Бог Отец ще въздадете с Огън и Жупел върху четирите ветрища на дявола и всички нечестиви, които се намерят в тях! Та дори от самата формула на Сярната Киселина аз настръхвам, защото се открива тайната й!”
“Е, знай тогава от Вечния Съдия и Мъздовъздател, че именно Жупелът е Сярната Киселина! В същината си тя е постоянен възбудител на Гнева на Отца и Сина! И с този Гняв се изпълнява писаното:
„Господ изпитва праведния; а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие. Над нечестивите ще навали примки; огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им…“ (Псалми 11:5-6)
А ще си спомни ли Църквата Ми, че някога предупредих Моите с думите:
“Помнете Лотовата жена…” (Лука 17:32)
Ще си спомни ли и думите на Апостола Ми Петър:
“Защото, ако Бог не пощади и ангели, когато съгрешиха, но ги хвърли в мрака на най-дълбоките ровове, и ги предаде да бъдат вардени за съд; и ако не пощади стария свят, но опази с още седем души Ноя, проповедника на правдата, когато нанесе потоп върху нечестивия свят; тъй също, ако Той осъди на разорение содомските и гоморските градове и ги обърна на пепел, и ги постави за пример на ония, които щяха да вършат нечестие…” (2 Петрово 2:4-6)
Не написа ли слугата Ми преди двадесет и две години книгата за “Църквите на Лот”, за да помните и знаете, че има една друга сол, която не е Господна, но е съединение на Сярата, което се случва при Въздаянието от Гнева? Не се ли обърна жената на Лот назад, пленена от светската скръб по Содом, която докарва смърт?
Но ето, слуго Мой! Ти даде на Божиите чеда всичко, което те вдъхнових да напишеш! Сега им даваш и разпечатаната тайна на Божията Сол, която се ражда тогава, когато към Божието Изобличение прибавите и Моята Ревност, за да ви доведе до пълно и трайно Покаяние. Сега им даваш и разпечатаната тайна на Божия Гняв, който като киселина ще пояде нечестивите.
Днес твоят Господ за последен път протяга ръцете Си към онези, които се уплашиха да станат Сол за Небето, и отстъпиха назад от призванието и избирането си. И на всички тях казвам:
Не се страхувайте да бъдете изобличени! Защото Божието Изобличение е път към Вечния Живот! Не можете да го прескочите, нито да го заобиколите! Не можете да го спестите, нито да го презрете и намразите! Не можете да станете Сол за Бога, ако не съберете в сърцата си Хлора и Натрия в Присъствието на Троицата!
Колкото до закоравените и извратените, които шумно ще се присмеят и на това могъщо послание от пророка на Сион, то за тях остават неизменимата съдба и вечна сетнина, които се откриват в думите Ми:
“И ето що е осъждението: светлината дойде на света, и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината, и не отива към светлината, да не би да се открият делата му…” (Йоан 3:19-20)
Или ще обикнете Божието Изобличение, за да ви води към Пътя на Святостта и до бялото камъче на Изкуплението, или ще намразите Божието Изобличение, за да ви постигне Жупелът на Божия Гняв!
Аз, Жертвеният Агнец на Отца, призовавам всички ви в Солта Си! Бъдете смирени, за да претърпите наказанията Ми! Бъдете ревностни, за да изпълните Призива Ми!
Аз го изговорих, Аз го изрекох!”

7 мнения за “СОЛТА НА ИЗКУПЛЕНИЕТО И СЯРАТА НА ОСЪЖДЕНИЕТО

  1. iankaiovcheva

    Чудно Слово,дарено от нашия Любящ и Благодатен Отец на Светлините! Благодаря Ти,Светли Татко,за наказанията,за изобличенията,за всеки удар,с който Си ни възвръщал при Себе Си! Безбройни са Милостите Ти,безбройни са и благодарностите ни! Благодарим и за Святата Надежда,с която е заредено и това Слово! Покланяме Ти се и Ти отдаваме Вечна Слава,Господи Исусе! 💖💖💖

    1. Tsvetanka Mircheva

      Словото на моя Господ и Спасител е истинно! Да бъде Твоята Воля Боже! Направи това което Ти решиш с мен ,само и само да стигна до бялото камъче ! Благодаря Ти Господи Святи! Амин и Амин!

  2. Галина Бъчварова

    Амин и Амин!!! Дълбока Почит, неизразимо Благодариние и безусловна Любов от сърцата ни към Тебе, Боже Велики и Святи! И към слугата Ти, Твоята Сол на земята!

Leave a Reply