(ИЛИ КАК СВЯТОТО СЕ ДАВА НА КУЧЕТАТА, А БИСЕРИТЕ СЕ ПОДХВЪРЛЯТ НА СВИНЕТЕ)

“Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат…” (Матей 7:6)

Мили приятели на служение Мория! Дължа това духовно послание на всички, които Господ е призовал да пребъдват в Юга на Неговото Смирение. Като корени до Корена Давидов! Като Зорници, които очакват да изгрее Слънцето на Правдата! Като миротворци, които отхвърлят шума на света, за да пребъдват в тишината на Святия Дух!
Преди малко повече от шестстотин години в немския град Констанц бил изгорен на клада чешкият просветител Ян Хус. Този велик мъж ревностно се противопоставил на покварената Римокатолическа папска институция, за която дързост заплатил с живота си. И в деня, когато бил осъден от Инквизицията да изгори на клада, едно събитие накарало Хус да изрече паметните си думи:
“O, Sancta simplicitas!” (О, свещена простота!)
Какво било събитието ли?
Ами представете си как палачът вече е подпалил кладата, а Ян Хус смирено очаква смъртта си, оставил се в Божиите ръце. Но по една или друга причина кладата не се разгаря достатъчно бързо. Дърветата по-скоро димят, а не пламват. А тълпата, събрала се да гледа зрелищното аутодафе, иска да се наслади на мъчението на “еретика”, да чуе виковете на страданието му, да изпита сладкото усещане, че инакомислещият не е избегнал гнева на Рим. А тогава една старица, наблюдаваща екзекуцията, решила да даде своя скромен принос в изгарянето на чешкия просветител. И като събрала в полата си един наръч сухи съчки, излязла пред тълпата и се приближила до кладата, като хвърлила съчките с вопиющата надежда, че огънят ще се разгори по-бързо. А Ян Хус, чийто живот преминал в постоянно милосърдие и защита на бедните, поклатил главата си в тъжна усмивка, като казал:
“O, Sancta simplicitas!” (О, свещена простота!)
Да бихме помислили, че думите му касаят Простотата и Чистотата, която дължим на Христос, то значи да сме толкова далече от Истината, колкото била безумната жена в онзи предсмъртен миг за Ян Хус. Защото “свещената простота” на онази старица била всъщност отвратителна простотия. И тя била едно от многото кучета, на които Ян Хус давал Святи поучения, и една от многото свине, на които просветителят хвърлял от Небесните си бисери.
Може би ще попитате каква връзка има този случай от живота на Хус с днешната духовна реалност. Или защо се позовавам на най-отвратителното престъпление на Инквизицията от онова време. А аз ще ви кажа, че като слуга на Господ Исус Христос и на мен днешният църковен Вавилон ми спретна една мъчителна клада от човешка омраза и отрицание, която трябва да претърпявам всеки ден от живота си. И проблемът не е в самото претърпяване, а във вярното усещане, че много мои приятели усилват огъня на кладата ми, като хвърлят бисерите от Святото пророческо слово на публика, завладяна от всякакви духове.
Какво сте решили в крайна сметка, приятели мои? Разума ли си изгубихте, та да решите, че като копирате цели пасажи от книгите ми и ги поствате в социалните мрежи, помагате на Господ и Десницата Му? Не е ли отворил Божият слуга вратите към Хълма Мория, като е дал неограничен достъп до по-голямата част от книгите, които е написал? Няма ли Спасителят лично да докосне гладния да се нахрани и жадния да се напои? Аз някога помолих ли който и да е от вас да ми става патерица по Пътя, та да изземва Божиите пълномощия от сърцето ми и да ги прави свои? Не каза ли някога Пророк Йоан Кръстител, че:
“Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето…” (Йоан 3:27)
И ако да бихте решили, че това е вашият начин за благовестие, то съобразихте ли се с препоръките, които Апостол Павел даде някога на младия Тимотей? Не му ли написа той в писмото си думите:
“Ти, прочее, чадо мое, заяквай в благодатта, която е в Христа Исуса. И каквото си чул от мене при много свидетели, това предай на верни човеци, които да са способни и други да научат…” (2 Тимотей 2:1-2)
Тези, които ежедневно се занимават с това да публикуват откъси от книгите ми, нека не на мен, а на Господ да отговорят дали предават на “верни човеци” думите от пророческото благовестие или си правят една безсмислена трибуна в огромния и пъстър бит-пазар на Фейсбук. Не разбирате ли, че желанието постоянно да публикувате откъси от пророческите книги неизбежно ще ви постави в остър конфликт с ясната и категорична заповед на Исус:
“Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат…” (Матей 7:6)
А когато раздразнените кучета и ужилените свине поискат да стоварят хулите си, злобата си, бесовете си, то върху чия глава ще го сторят? Върху вашите глави ли или върху главата на приносителя на пророческото слово? Лесно ли ви е да продължавате така? Ами ако Господ реши да прегледа строго вашата обхода със Святостта и бисерите Му? Ако реши да провери дали умряхте и животът ви е скрит с Него в Бога, или сте още живички и открити за очите и ушите на целия лукав свят? Не разбирате ли, че от вятъра на чародействата, хулите и презренията ходя ежедневно с болка в слепоочията и виене на свят? Нужно ли е и вие да притуряте тъга в оковите ми, само и само скъпоценните ви стени във Фейсбук да са претрупани от цитирани послания?
Аз не искам да дойде миг, когато Сам Исус от Небето ще ви изобличи, че никак не искате да потънете в Неговия Юг и да бъдете скрити при Корена, но непременно искате да усилвате пожара от гонението върху Божия слуга? Какво още не ви достига, та да потърсите Божия Мир и да признаете в сърцата си, че Отец е, Който привлича човеците при Сина Си, а не публикациите ви във Фейсбук. Защото такива са твърде верните и истинни думи на Спасителя:
“Не роптайте помежду си. Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден. Писано е в пророците: „Всички ще бъдат научени от Бога“. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене… (Йоан 6:43-45)
Виждате ли последното изречение от цитираните Христови думи?
Всеки, който е чул от Отца и се е научил, дохожда при Исус!
Не всеки, който е прочел във Фейсбук, но всеки, който е усетил Божия подтик дълбоко в сърцето си!
Защо тогава търсите тази многобройна публика в социалните мрежи? Не ви ли потвърди Исус, че прибави на слугата Си едва стотина Верни от седем милиона българи? Ами пребройте си тогава вашите приятели във Фейсбук и ги запитайте дали след като са ваши приятели, са станали и мои? Защото дори само един фалшив човек да имате сред посетителите на страниците ви, той ще ви стане опасна примка и камък за препъване. Защото няма да се зареди с вашия възторг от публикувания пророчески откъс, но непременно ще бъде надъхан против Делото на Божия слуга, а вие истинно ще бъдете счетени за негови съучастници.
Знайте тогава Истината, която Господ строго ми заповяда да направя явна за сърцата на всички, които продължават да Го разгневяват, понеже не искат да бъдат скрити в Него, но открити за целия нечестив свят:
Всеки фалшив приятел и посетител на страниците ви в социалните мрежи, който не е на Духа Господен, но прочита цитирано Слово от Духа Господен, се превръща в една съчка, която озверелият дявол ще хвърли за разпалване на кладата, с която е измъчван и угнетяван Божият пророк!
Ще кажете ли утре на Спасителя, че не сте изпитвали духовете, но сте публикували цитати на поразия, та да станат доволно много сухите пръчки върху кладата, измъчваща слугата Му? Няма ли от Своя страна Той да ви жегне с думите на Ян Хус:
“O, Sancta simplicitas!”
Призовавам всички християни, посещаващи моя блог, било да четат или слушат Словото на Божия Пророчески Дух, да преустановят всякакво цитиране на книгите ми. Защото Исус иска не да цитират пророческото слово, а да го живеят. Социалните мрежи в Интернет в никакъв случай не са стерилни, та да решат мнозина, че сеят чисто върху чисто. Тези мрежи гъмжат от духовете на целия религиозен и окултен спектър на Злото. И ако неразумните продължат с цитирането на книгите ми, то непременно ще ги връхлети грозящата опасност, за която Господ ни предупреди, а аз за трети път ще запиша:
“Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свините, да не би да ги стъпчат с краката си и се обърнат да ви разкъсат…” (Матей 7:6)
Дано никой от вас не дочуе в сърцето си възгласа на Ян Хус, обърнат срещу делата на ръцете му и помислите на сърцето му! Дано всеки от вас се скрие дълбоко в Юга на Христовото Смирение, за да изпълни в Дух и Истина писаното:
“Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте, и животът ви е скрит с Христа в Бога…” (Колосяни 3:2-3)
Амин и Амин!