(ПРОРОЧЕСКО ВИДЕНИЕ ЗА СЛЪНЦЕТО НА ПРАВДАТА И МРАКА НА БЕЗЗАКОНИЕТО)

“Още малко време светлината е между вас. Ходете докато имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива. Докато имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез светлината…” (Йоан 12:35-36)

Верни приятели на служение Мория! Пред сърцата ви вече е последното видение за Кръстопътя, което Господ обеща да ви даде чрез слугата Си. Духовният натиск, който преживях за неговото написване, е възможно най-тежкият, който съм имал в живота си на Вяра. Аз съм благодарен на Исус, че не ми спести гонението и съпротивата на дявола, защото именно така получих нужното потвърждение от Небето, че продължавам да стоя на точното място и в точното време. Моля ви още веднъж да прочетете Евангелските думи на Спасителя, с които започвам това най-сериозно послание. Защото тези думи са изповед на Слънцето на Правдата, Което скоро ще залезе. И нечестивият свят на езичниците, друговерците и окултистите няма повече да бъде смущаван от лъчите на Светлината, но ще приеме съдбата и сетнината си от Всемогъщия Бог на Небето и земята.
Както вече разбрахте от предишните послания, свързани с кръстопътищата, има една скъпоценна посока Юг, където Господ иска да събере всичките Си Звани, Избрани и Верни. Тази посока отговаря на дълбочината в сърцата ни, където Исус пребъдва със Святия Си Дух. Едновременно с това, Сам Той лично блести във височината, която отговаря на Севера, и спасява с лъчите на благовестието от широчината на Изтока до дължината на Запада. А цялото това знание можем да видим разгърнато в посланието на Апостол Павел, където е записано:
“…чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота…” (Ефесяни 3:17-19)
Силно се надявам всички Божии чеда да се убедят в Истината, че днес най-важна за нас е дълбочината на Юга, защото именно там Святият Дух изгражда вътре в нас Характера на Исус, Добродетелите Му и най-вече скъпоценният Му Образ.
Помислете за това, което ви пиша, и завинаги го запомнете! Защото Божието Слово ни казва, че сме живи скъпоценни камъни, съградени в Духа за Божие обиталище.
А къде другаде да се раждат диамантите, освен в дълбочината?
В същото това Слово Спасителят ни се открива като “Коренът и Потомъкът Давидов”.
А къде да пребъдва един Корен, ако не в дълбочината?
В същата тази чудна Библия Господ ни говори, като казва:
“Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери, и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи…” (Матея 13:45-46)
Ами някой добър и усърден плувец се е гмурнал в дълбочината, за да намери и извади този бисер…
Аз благодаря на Исус, че торбичката ми е пълна с Небесни бисери! Благодаря Му за привилегията да дам тези бисери на Верните Му последователи! Но още повече Му благодаря, че през всичките години на слугуването ми Той е привличал и ще продължи да привлича човешките души към Своя Спасителен Юг. И понеже Той завинаги остава в сърцето ми като Слънцето на Правдата, то нека в Духа на това видение да продължа, като ви опиша разговора, който имах с Него. Ето думите, които ми проговори Царят на Сион:
“Слуго Мой! И това Мое съдбоносно послание ще стане част от твърде тежкия товар, който положих върху сърцето ти. Но времето вече е най-последно и твоето подвизаване в доброто войнстване на Вярата трябва да се увенчае със Славата Господна. Защото твоето пребъдване в Мен отговаря на Моето пребъдване в теб! Аз съм Словото, което тежи, но и Силата, която го държи! Затова ти няма да се огънеш, нито ще те прегърби Кръстът, който носиш за Спасението на людете Ми!
А сега нека ти припомня един стих, който гласи:
“Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; кой може да го намери?” (Еклесиаст 7:24)
За какво ти загатва Божият мъдрец с думите си? Какво иска да ти каже?”
“О, скъпоценни мой Господи! Мъдрецът иска да ми покаже Вечността, която е скрита в две от посоките на Слънцето, Което Си Ти! Онова, което е много далеч, е височината на Севера! А твърде дълбокото е Югът!”
“Точно така е, Стефане! Съвършено точно улавяш лъчите на Мъдростта Господна! А сега помисли и Ми кажи:
С каква ли ярост, злоба и лукавство ще е заредена съпротивата на дявола срещу Слънцето на Правдата, Което иска да подари Своята Вечност на човеците? Няма ли срещу всяка от посоките на Слънцето да бъдат насочени ветрове на демонична активност?”
“О, Исусе! Та нали Ти ми показа кръстопътя на Погибелта, където Разделителят и Глобализаторът подготвят разорението на нечестивия свят?”
“Аз наистина ти показах всичко това, слуго Мой! И то е вярно и истинно потвърдено от Святия Ми Дух в сърцата на всичките Божии чеда. Но сега искам да ти покажа как дяволът се противи лично против Моите посоки и против Моите последователи! Защото има страшни ветрове на Моя Кръстопът и Верните Ми трябва да знаят за тях! Затова ще те заведа в Живото Евангелие, за да видиш и предадеш на людете Ми какво се случи някога от Изгрева до Залеза на Слънцето на Правдата! Защото същото, без никакви изключения, се случва и днес!”
След последните Си думи Господ се усмихна и докосна главата ми, а пред сърцето ми се появи Живото Евангелие.
Мили приятели! Пожелавам на всеки от вас да преживее в сърцето си Съвършеното водителство на Исус. Защото когато Той ни води в Словото Си – Неговия Живот се проявява вътре в нас. И ние разбираме скритото и утаеното от очите на целия свят. Така аз стоях със Спасителя в Живото Му Евангелие, което представляваше разгънат свитък следващ линията на огромен полукръг, тръгващ от Изток, въздигащ се на Север и снишаващ се на Запад. Всъщност – това беше Пътят на Слънцето на Правдата, съединен с Новия Завет, който скоро щеше да стане твърде близък за сърцето ми. Докато още гледах към свитъка, Господ протегна Десницата Си към него, а от пръстите Му излязоха слънчеви лъчи, които се стрелнаха към началото на Живото Евангелие, сиреч, в посоката Изток. И тогава Исус ми проговори, като казваше:
“Нека сега да те заведа при Изгрева Си, за да видиш как Сатана се противи на Зората на Човешкия Син. Защото има една най-поучителна случка, свързана с дяволската съпротива…”
В следващия миг Спасителят заблестя в ослепителна Светлина. И като ме прегърна, направи ме да полетя с Него към мястото на изгряването Му. Така аз видях Галилейското езеро с една ладия, която се готвеше да отплува, понеже неколцина човеци вече я бутаха от брега към водите на езерото. А времето беше все още твърде рано, час или два преди Изгрева на Слънцето. И ето, че Господ отново ми проговори, като казваше:
“Сега ще се качим в тази ладия при учениците Ми, защото Аз ще ги заведа до Гадаринската земя. А ти стой до Мен и очаквай въпросите Ми, с които ще изненадам сърцето ти…”
Така аз пристъпих след Господ, Който даде указания на учениците Си, а после отиде в края на ладията, като легна по гръб. И, лягайки, ми даде знак с ръка, като казваше:
“Легни по гръб до Мен и слушай въпроса, който ти задавам:
Има ли нужда Човешкият Син да подслони главата Си?”
“Да, Господи! Зная, че наистина имаш тази нужда! Защото именно такива са думите Ти:
“Лисиците си имат леговища, и небесните птици гнезда; а Човешкият Син няма где глава да подслони…” (Матея 8:20)
А Ти изричаш тези Свои думи само миг преди да се качиш на тази ладия, защото случилото се в нея е записано в същата глава от Евангелието…”
Исус се усмихна на отговора ми, а след това отново ме попита:
“Не ти ли е странно, че Господ те води, за да ти покаже Изгрева Си, а в следващия миг ляга по гръб? Когато Слънцето изгрява човек за лягане ли мисли, или да стане и да върши ежедневната си работа? Защо тогава Аз Си намерих място в тази ладия, за да подслоня главата Си?”
“Ти имаш строго духовна причина за всичко това, Господи! Защото да подслониш главата Си не означава непременно да заспиш!”
“А какво означава да легна по гръб, Стефане? Защото и ти сега си легнал по гръб и слушаш въпросите Ми!”
В следващия миг лъч Светлина от устните на Исус докосна сърцето ми, тъй щото с вълнение Му отговорих, казвайки:
“Ах, Спасителю мой! Ти лягаш по гръб и подслоняваш Главата Си, за да съзерцаваш Небето и да общуваш духом с Отца на Светлините. Защото когато човек е легнал по гръб и е подслонил главата си, погледът му е насочен нагоре, към звездите и Твореца…”
“Ето, че наистина улови изгревния лъч на Слънцето, Стефане! Но ти сега виж, че в сърцата на Моите ученици Аз все още съм Зорница, тоест, предвестник на Зората от Изток. А срещу тази мъничка Зорница дяволът има много коварен вятър. И това е вятърът на суетата. Вятърът, който носи много пясък от пустинята. Помниш ли това от видението, което ти дадох преди двадесет години, в същата тази ладия?”
“Да, Господи! Помня всичко това, защото го описах в пророческата книга за “Ветровете на Живота и смъртта”…”
“А проумя ли още тогава, че това не е Източният вятър на Авадон, с който князът на бездната опустошава живота на езичниците, но е вятърът на суетата, с който старовременната змия се противи на Моя Изгрев? Понеже, когато Аз вече съм заблестял като Зорница в сърцата на Моите, то те са преживели Юга Ми и Ме следват до Моя Изток.
Но така ли ще се развият събитията на тази ладия? Към Покрива на Всевишния Бог ли ще гледат човеците или към суетата на лукавия?”
“Ах, Господи! Дано всички биха гледали към Небето, което е Покривът на Всевишния! Защото тогава ладията щеше да блести от засеняването на Всемогъщия. Та нали именно с това засеняване Ти щеше да изгониш двата хиляди бяса от страдалеца в Гадаринската земя?”
“Така е, приятелю на Сърцето Ми! Но ти Ми отговаряш като един, който отдавна е просветен от Слънцето на Правдата, а Моите ученици още не са разбрали как да си съхранят Зорницата.
Впрочем – наблюдавай вече първите пориви от Източния вятър на Сатана. Защото той вече задуха и носи пясък в себе си, но неутвърдените още не могат да го усетят…”
В следващия миг аз погледнах към учениците в ладията и забелязах как Източният вятър носеше песъчинки, които започнаха да покриват дрехите им, да полепват по устните им, карайки ги неволно да се облизват. А песъчинките ставащи все повече и повече, започнаха да плющят по платната на ладията и да образуват малки пясъчни дюни в нозете на човеците. И те, в плен на пясъка, донесен от Източния вятър, се отдадоха на празнословие. А тогава дори аз усетих, че очите ми започват да натежават, миг преди Изгрева на Слънцето на Правдата. Но Святият Дух – с лъч от Исусовото Сърце – ме докосна, като ме попита:
“Ще оставиш ли Исус да заспи до теб, слуго Господен? Не преживя ли вече Неговия Юг, Неговия Север и целия Му Съвършен Ден? И след като вече видя, че ладията се пълни с пясъка от дяволския вятър, няма ли да сториш всичко, та да задържиш буден твоя Господ?”
Изобличен от думите на Духа, аз извърнах глава от учениците, като погледнах към Спасителя, Който беше притворил клепачите Си. И като задърпах ръкава на наметалото Му, извиках с всичката си сила:
“Събуди се, Господи! Заради слугата Си се събуди! Защото аз със сърдечно презрение отхвърлям пясъка на суетата и не искам това видение да се повтаря дословно по Евангелските стихове с моето участие в него…”
В отговор на думите ми Исус се усмихна с все още притворени клепачи. А след това ги отвори и ме погледна, като каза:
“Изобщо не бях заспал, слуго Мой! И как да бих отишъл в дебрите на съня, когато сърцето на един от Верните Ми Ме държи буден. Но за свидетелство на всичките Ми Звани, Избрани и Верни сега ще кажа думите Си:
Не допускайте суетата на нечестивия свят да полепва по душите ви и да изпълва устните ви. Защото днес Зорницата Божия угасва в мнозина, и хиляди ладии биват разбити и съкрушени от Източния вятър на Сатана. А удавниците им, разменили местата на Вечното и суетното, не подслоняват главите си с Мене, та да гледат на Покрива на Всемогъщия и да общуват чрез Сина с Отца на Светлините, но Ме приспиват с всичката глупава наивност да си разменят поздрави, да си публикуват библейски картини в социалните мрежи, да си споделят клюки и цитати, та да превръщат благовестието в низ от човешки брътвежи, запечатани с дежурното “Амин”, които никога няма да уплашат дявола. Защото техният “Амин” не съм Аз, но един фалшив пясъчен Исус, който винаги е великан на празните думи, но джудже за делата на Правдата.
Не затова ли дадох на слугата Ми да ви яви сериозното послание “За спящия Христос и страшните вълни”? А какво ще се случи, когато дълбоко Ме приспите и пристигне дяволът с бурята си? С цитати ли ще усмирите Източния вятър? С картинки и календари ли ще го смъмрите?
Запомнете, че смисълът на Зорницата е да ви заведе до Изгрева на Слънцето, за да се изпълни в живота ви Пътят на праведните. Защото за този Път е писано:
“Но пътя на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, догдето стане съвършен ден…” (Притчи 4:18)
След тези Свои думи, пълни с огнена ревност, Господ ме погледна, като каза:
“Блажен си, слуго Мой, че презираш вятъра на суетата и за сетен път покоряваш сърцето си, за да слушаш Моите думи на Вечен Живот. И понеже ревността ти да Ме държиш буден е много голяма, то Аз ще зачета молбата ти и няма да те правя участник, който да преживее страшната буря от Източния вятър. Тя ще бъде дял и наследство само на тия, които отказаха да пребъдват в Мене!
А сега, слуго Мой, нека да те заведа високо на Север, където вече съм дал Съвършения Ден на Моите последователи. Защото там дяволът ще Ми се възпротиви със Северния си вятър…”
В следващия миг Господ вече беше изгрял като Слънце в разгънатия Си свитък, понеже Мантията Му заблестя като при планината на Преображението. И Той, като ме въздигна нагоре с Десницата Си, възкачваше се по дъгата на Пътя Си, за да стигне височината на Севера. А там, като простря Десницата Си надолу, Той ми проговори, като казваше:
“Виж сега какво ще стори Сатана, за да спре ослепителния блясък на Слънцето. Защото всичко в това видение се случи много скоро след Възкресението Ми от мъртвите…”
Погледнах надолу, според както ми посочваше Господ и съвсем скоро забелязах как Северният вятър на дявола изтласка под лъчите на Спасителя огромен тъмен облак, за да спре Благодатната Му Светлина. И самият облак, като придоби образ на вълча глава, започна да се зъби страшно на Исус. Това накара Господ да смръщи Лицето Си и да ме попита:
“Какъв е този облак, слуго Мои? Защо Сатана задуха със Северния си вятър, за да го превърне в преграда между Слънцето на Правдата и Неговите свидетели на земята?”
“Ах, Господи мой! Виждам, че е пламнал Гневът Ти и Лицето Ти е смръщено, въпреки че светиш във всичката Си Сила! Аз знам, че това е облакът на Вавилон и същинската съпротива от началствата и властите на нечестието в небесните места. Защото именно те искат да възпират Благодатната Ти Светлина като Слънце на Правдата…”
“А образът на вълка, в който се превърна облакът? За него какво ще Ми кажеш?”
“О, Исусе! Този вълк иска да разкъса и убие Твоето Присъствие в сърцата на Верните Ти последователи на земята! Защото Ти Си нашият драгоценен Агнец, а вълкът е проклетият дявол!”
Господ още повече смръщи Лицето Си и отново ми проговори, като казваше:
“Ами нека тогава твоят слънчев Агнец да порази облака с лъчите Си! Защото няма да му позволя да убие и разкъса агънцата Ми!”
В следващия миг от очите на Спасителя полетяха слънчеви стрели, които се забиха в облачната вълча муцуна, като я поразиха и разпиляха на парцали. А когато от облака не остана и следа, под него се откриха жарките пясъци на пустинята. И Исус, като ме хвана с Десницата Си, слезе от Севера Си надолу – към върволица от хора. И като застана пред водача им, който имаше в духа си същото вълчо лице на вече поразения облак, с премерен в Гласа Си Гняв го попита:
“Савле, Савле, защо Ме гониш?” (Деяния 9:4)
А водачът, паднал на колене от внезапния блясък пред очите си, едвам успя да попита:
“Кой си Ти, Господи?” (Деяния 9:5)
А Спасителят му отговори:
“Аз съм Исус, Когото ти гониш…” (Деяния 9:5)
И без да чака от Савел да реагира, продължи, като му каза:
“Но стани, влез в града, и ще ти кажа какво трябва да правиш…” (Деяния 9:6)
Докато гледах как поразеният образ на вълка започва да избледнява от сърцето на Савел, а той съкрушен притиска с длани клепачите на опърлените си очи, Господ отново започна да ми говори, като ме запита:
“Как мислиш, Стефане! Какво би се случило с този свят, ако реша да издиря всички църковни лидери, които имат в сърцата си вълчия образ на Савел, та да ги ослепя, както ослепих него? Колко ли голямо би се оказало числото им?”
“Ах, Господи! Не искай от мен да Ти отговоря, понеже още утре след прочитането на посланието, което ми даваш, ще бъда отново стъпкан и поруган! И Ти Сам знаеш, Исусе, че числото на вълците е твърде голямо. Толкова голямо, колкото са руините на Ефес…”
“Кажи Ми тогава защо вълците са най-страшните противници на Моя Север? Защо са именно в Северния вятър на Сатана?”
“О, Спасителю мой! Дяволският Север събира в себе си всички горди, надменни, егоистични и тщеславни човеци, които заради поклоните си към Сатана в пустинята са били облечени с власт и титулувани с авторитет, за да се превъзнасят над човеците. Та нали Апостол Павел, както ни споделя в “Послание към Филипяните”, досежно Закона беше фарисей, напреднал повече от мнозина в юдейската религия. Така че не е голямо нещо днес да има едно огромно число от фарисеи, които да напредват в християнската религия…”
“А ще се откажат ли те от дяволския Север, та да прегърнат Моя Юг? Как ти, когото направих благодатен и преизобилен извор за цяло поколение, не тръгна нито веднъж да се превъзнасяш, да се големееш, да се възгордяваш или да показваш надменност към агънцата Ми?”
“О, благодатен мой Царю! Ти ми даде привилегията да се докосна до Светлината Ти на Север, но аз никога не забравих, че съм бил и оставам безполезен слуга! Тежестта на пророческите видения, с която ме натовари Ти, Господи, ме превърна в тежък камък! А един тежък камък тежи на дъното, в дълбочината, в шепите на Бога и Отца, под цялото страшно налягане от духа на нечестивия свят и демоните, които го владеят! А от това дъно и тази дълбочина мога да бъда изваден само с Божията Сила и то чак в Мига на Грабването…”
“Нека тогава цялата Ми Църква да знае, че на Моя Север дяволът винаги противопоставя своя Север! А начинът да победите дяволския Север е като пребъдвате в Юга Ми! Защото срещу Юга Северът е безсилен!
Аз непременно ще въздигам неколцина всред вас до Славата Ми в небесните места, и ще ги дарявам със Златото и Среброто на Месията, както дарявах слугата Си Стефан! Но от онзи, на когото много е дадено, много и ще бъде изискано! Затова никога не се радвайте на таланти, които не можете да умножите за Славата на Господаря си! Защото всеки талант, който не принесе очакваната полза за Небето, от скъпоценен дар ще се превърне в страшен обвинител, за да се сбъднат думите Ми в Евангелието против нечестивите от дяволския Север:
“Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал; ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва. Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта. Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има. А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби…” (Матея 25:26-30)
А сега, слуго Мой, Слънцето на Правдата ще те заведе в края на разгънатия свитък. Там, където предстои Залезът Ми, а дяволът бушува с вятъра на съмнението и отрицанието…”
След тези Свои думи Господ се спусна с мен по дъгата на разгънатия свитък, за да видя едно от твърде тежките видения в Живото Евангелие.
Мили приятели! Отново ще кажа на всички вас, че светът вече се намира в самия залез на Слънцето на Правдата. Народи и правителства масово се отричат от Господ Исус Христос като узаконяват беззаконието и налагат за норма бунта и богохулството. Подменят се хилядолетни понятия като “майка” и “баща”, “мъж” и “жена”, “син” и “дъщеря”. Неолиберализмът отваря вратата към Новия световен ред, а радетелите на глобализма се готвят да хвърлят гигантски усилия, за да докарат целия свят под сянката на звяра. Всичко това се случва с масовата пропаганда от електронните медии и всички средства за масова информация. Да не усещате, че Вярата в Исус става твърде неудобна за света, то значи да сте повярвали в някакъв друг Исус, но не и в Този, Който говори от страниците на това пророческо послание. Господ скоро ще залезе за този свят, но само Миг след Залеза ще въздигне последния Си жив остатък, за да му подари Вечността на Небесния Ерусалим и царуването през Милениума. Аз не искам да пропусна този единствен Миг, нито да се огъна и прекърша от ветровете на проклетия дявол и Сатана. И дори да знам, че платих и ще продължа да плащам скъпа цена за посланията, подписани с името ми, пак ще счета за привилегия да бъда окован за Христос и преживял поругание заради Името Му, отколкото да се мазня и умилквам в палатите на високопоставените. Защото те са височайши трупове, приживе умрели, които ще се сгромолясат толкова по-долу, колкото по-горе ги е въздигал поклонът пред Сатана.
А сега нека да продължа със следващото видение от Живото Евангелие, което Господ показа на сърцето ми. Защото Той отново ме приближи до Галилейското езеро, като ми казваше:
“Гледай сега, слуго Мой, как Моето знамение ще доведе дявола до ярост, която ще отприщи Западния му вятър. Защото Аз ще откажа да се съобразявам със законите на битието и ще тръгна по вълните на езерото…”
Ето, че Господ ме остави в Светлината на Духа Си, която ме задържаше над езерото, а Той Самият вече стъпваше над вълните, като ходеше по тях, без да потъва. И ходейки, Господ продължи да ми говори, като ме запита:
“Можеш ли да извадиш поука от знамението Ми, Стефане? Евтина илюзия ли беше ходенето Ми по вълните или послание, с което исках да утвърдя последователите Си?”
“О, Господи! С ходенето Си по вълните Ти искаше да кажеш на Своите, че ако Те последват с пълна вяра, ще могат да превъзмогнат над вълните на нечестивия свят…”
“Виж тогава ладията, към която се приближавам, ходейки по вълните. Защото вътре в нея заедно с учениците Ми е и рибарят Симон, когото нарекох Петър. И като гледаш ладията, не забравяй да наблюдаваш как се усилва Западният вятър на дявола…”
Още докато Господ ми говореше, вълните край Него станаха твърде големи, а някъде в далечината успях да съзра и самият княз на мрака, който яростно разклащаше крилата си, за да направи вълните не просто големи, но бурни и шумящи. В това време Исус се беше приближил до ладията дотолкова, че учениците Му Го забелязаха, като реагираха с много повече уплаха, отколкото с изненада. А Той като вдигна ръка да ги успокои, казваше им:
“Дерзайте! Аз съм; не бойте се…” (Матея 14:27)
Чул думите Му, Петър се надигна в ладията, като се задържаше прав, хванал едно от въжетата. И взирайки се в силуета на Спасителя, извика към Него:
“Господи, ако си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата…” (Матея 14:28)
А Исус му отговори:
“Дойди…” (Матея 14:29)
Разговорът между Господ и Петър не остана незабелязан от дявола. И той, като се приближи някъде встрани от ладията, още повече усили вълните на езерото. А Петър вече стъпваше по водата и се приближаваше до Спасителя, когато една странична вълна го разлюля, като го накара да изгуби не просто равновесие, но увереност. И нозете на рибаря започнаха да потъват в разпенената вода, тъй щото Петър с ужас извика:
“Господи избави ме!” (Матея 14:30)
А Исус, като простря мигновено Десницата Си, задържа го над вълните и приближавайки го хвана, като му казваше с божествен укор:
“Маловерецо, защо се усъмни?” (Матея 14:31)
Миг след това Спасителят даде знак на Святия Дух да ме сниши до ладията на учениците Му. И когато влязох в нея Господ отново ме попита:
“Видя ли в какво е силен Западният вятър на дявола, слуго Мой?”
“Да, Исусе! Той е силен със съмнението, което вкарва в сърцето на човека! Точно това съмнение накара Петър да започне да потъва. Защото той не постави Твоите думи по високо от вълните, които го уплашиха. Той изобщо не помисли, че беше призован да ходи по вълните от Оня, чрез Когото Отец сътвори видимото и невидимото, началствата и властите, силите и господствата…”
“А когато чрез Западният вятър Сатана спечели една победа срещу Вярата, то няма ли след нея да спечели и друга, още по-голяма? Или нека те попитам така:
На какво отваря път съмнението, след като е победило Вярата в Мен?”
“О, Господи мой! Съмнението ще отвори път на отрицанието!”
“Виж тогава как същият Западен вятър духна върху Петър, докато той стоеше в двора на първосвещеника. Защото Аз вече бях го предупредил, че Сатана ще изиска Моите последователи, за да ги пресее като жито…”
В следващия миг Господ докосна с ръка главата ми, тъй щото духом се намерих в същия двор, където Апостолът на Исус грееше ръцете си на чуждия огън. И отново видях как князът на мрака започна да разклаща крилата си против Петър, като му изпрати провокатори, за да го впримчат в говоренето му. Така той се отрече веднъж от Исус. И втори път. И трети път. А когато петелът пропя, Апостолът си спомни предупреждението на Господ, а погледът му се срещна с Христовия. Това покри лицето му със съкрушаващ срам, тъй щото Петър се изправи от чуждия огън и избяга навън от вятъра на Сатана. А Господ отново ме попита с въпрос:
“Може ли човек да Ме следва, ако в сърцето му останат поражения от съмнението и отрицанието?”
“Не, Исусе! Той чрезмерно би се съкрушил и би отпаднал от Вярата! Но Аз помня думите Ти към Петър как Ти му каза, че Си се молил за него, за да не отпадне от Вярата. И когато се обърне, да утвърди братята си…”
“А какво ще рече да се обърне, слуго Мой? Не ще ли да рече да престане да гледа в посоката Запад, където Аз залязвам? Не ще ли да рече да отиде в Юга на Смирението и Покаянието?”
“Да, Спасителю мой! Твърде верни и правдиви са думите Ти!”
“Виж тогава как издъхна смиреният Ми Апостол, след като чудовищния вълк Нерон реши да го разпъне на кръст…”
Видението отново се промени пред очите ми. И аз вече виждах Апостол Петър, разпнат на дървен кръст, с главата надолу и нозете нагоре. Последните минути от живота му изтичаха с кръвта му, но той носеше такъв печат на Смирение върху лика си, щото не би могъл да бъде предаден и описан. А Господ за сетен път ме попита:
“Знаеш ли защо Петър не просто поиска, но настояваше убийците на Нерон да го разпнат с главата надолу?”
“Да, Исусе! Той искаше мислите на всичкия му разум да пребъдват в Твоя Юг на Смирението!”
В този миг Гласът на Спасителя стана твърде съкровен и развълнуван, а очите Му се напълниха със сълзи, сякаш че отново преживяваше разпъването на Апостола Си. И тогава Той ми каза:
“Когато главите ви са в Юга на Смирението, нозете ви ходят в Севера на Славата Господна! Точно така, както го постигна Петър, Победителят Ми на Вяра. Този е начинът да станете неуязвими от Западния вятър на съмнението и отрицанието.
Днес вие живеете във времето на най-страшното съмнение и най-жестокото отрицание на Името Ми, Завета Ми и Примера Ми! И мнозина, които наричат себе си християни, са блъскани и завличани от Западния вятър на Сатана, защото никога не превъзмогнаха духа на света, та да вървят с вяра над вълните. Вместо това те прогизнаха от солта на беззаконието и приеха за нормални всички мерзости, с които се похулват Отец, Синът и Святия Дух. Слънцето за такива отдавна вече е залязло, а дяволът е готов след Западния си вятър да ги довърши с Южния. Затова нека двамата с теб да отидем дълбоко в Моя Юг. За да видиш най-смъртоносният вятър на Сатана, който се случи на Моята Пасха и в Гетсиманската градина…”
Мили приятели на служение Мория! Аз не зная кой от вас каква опитност има в живота си на Вяра, за да изпитва духовете и да усеща какъв вятър духа против сърцето му. Но лично за себе си ще кажа, че най-жестокият вятър против душата ми винаги е духал от посоката Юг. Защото именно там дяволът пленява най-много човешки души. Понеже Югът на Злото отговаря на силите на ада, а който се сблъсква с тях, преживява личната си Гетсимания. И като си помислите, че в земната Мисия на нашия Господ имаше само един предател, който беше завлечен от Южния вятър, то трябва непрестанно да се уповавате в думите на Господ, казани на Апостол Петър:
“Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят…” (Матей 16:18)
Знаете ли какво е портата? Не е ли тя мястото, през което се влиза? Ами прочетете тогава писаното за предателя на Божия Син:
“Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте…” (Лука 22:3)
Знаете ли какво ми костваше през последните двадесет и седем години да отстоявам призванието и избирането си от Исус в един свят на нечестиви искариоти? Колко преляла болка и скръб, колко угнетение и мъка трябваше да претърпи сърцето ми, когато гледах как църквите обичат потомците на Юда Искариотски и са готови не просто да ги обогатяват, но да си ги превърнат в златни идоли, на които непрестанно да се кланят? Колко непоносими противоречия трябваше да забележа, когато отделни хора търсеха приятелството ми в социалните мрежи, а в следващия момент виждах как споделят на стените си видеоклипове на същите онези златни търговци, за които Името Исус е станало стока за продан? Що за безумие е това да пиеш вода от различни по дух извори? Що за глупост е това като кокошки на стърнище безумците да кълват каквото им попадне, приемайки го за чиста монета? Ами ако монетата не е чиста? Ако е един от сребърниците на Юда?
Със сълзи на очи аз моля Господ Исус Христос за едно последно могъщо изобличение към всички, които са “блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости”, както ни предупреди за това Апостол Павел в “Ефесяни”. Защото дойде последното възможно благовремие от Бога, което би ни стигнало само за пребъдване в Неговия Спасителен Юг. Защото за Мига на Грабването Спасителят няма да използва средствата за масова информация, та да даде брифинг или пресконференция и да посочи датата, на която ще приключи очакването на Църквата. Мигът може да се случи нощес докато спите, или през деня, докато сте на работа. Той ще бъде толкова внезапен, че няма да имате време да извикате “Ах” или “Ех”. И ще го преживеят само тези християни, които се намерят в Юга на Христовото Смирение. Колкото до другите, които се прехласват по търговците на Вавилон, ще им се сбъдне писаното със затворената врата, която няма да се отвори от никакви молитви, никакви дарения, никакви сърцераздирателни викове и настоявания. Затова аз сега ще продължа с думите, които Господ проговори на сърцето ми, миг преди да ми даде видението с Южния вятър на дявола. Ето какво ми каза Той:
“Слуго Мой! Тежко и изтощително е Делото, което вършиш за последните Ми Звани, Избрани и Верни. И както написа по-горе, наистина вятърът от потомците на Юда беше най-жестокият против душата ти. Но Аз никога не те оставих, и няма да те оставя, защото с Вярност и Истина ти обещах, че скоро ще затвориш с Ключа на Давид Вратата пред неразумните девици. Защото Вечният Съдия ти даде Словото, с което осъди и изобличи великата блудница. И именно то е ключът, който напълно ще съкруши претенциите на беззаконните да имат запазени столове на Сватбената Вечеря на Агнето. Защото не са внимавали какво се случи на другата Ми Вечеря, когато събрах Апостолите Си на Пасхата Ми!
А сега забележи, слуго Мой, че свитъкът на Живото Евангелие вече е приключил на Запад, където е Моят Залез. Но остава още една посока, която във времето на Моята земна Мисия, се случи преди да залезе Слънцето на Правдата. Проумяваш ли това?”
“Да, мой Спасителю! Проумявам, че Югът е много скъпоценен за Теб, и той наистина се случва по Евангелска хронология преди Запада. Защото в този Юг Ти щеше да вечеряш с Твоите Апостоли, и да им дадеш Святото Причастие на Хляба и Виното Си! И именно така да увериш сърцата им, че портите на ада няма да им надделеят…”
“Съвършено вярно и точно следиш мисълта Ми, Стефане! Но ти помисли! Не върша ли същото днес за Моите люде? Не им ли давам чрез теб да се стремят към Юга Ми, без още да съм напълно залязъл на Запад?”
“Да, Господи! И Ти вършиш всичко това, за да ни подготвиш за Сватбената Си Вечеря в Сион!”
“Нека тогава отново да те заведа в Живото Евангелие! За да видиш как Сатана подейства с Южния си вятър против Моя Юг. Защото този проклет вятър подейства на четири места и Моите люде непременно трябва да знаят за тях…”
След тези съкровени думи Господ ме прегърна с Десницата Си. И като ме вдигна от крайния Запад в свитъка, върна ме съвсем малко обратно към Изток, тъй щото се намерих във видението, когато Господ беше събрал Апостолите на Пасхата Си. Там Той стана част от видението, но миг преди това ми каза:
“Гледай какво ще се случи на Моята Пасха и го запиши!”
Така аз започнах да гледам, когато видях как Спасителят и Апостолите Му започнаха да се хранят. А тогава пердетата на дома се разлюляха от вятър, който нахлу отвън. И самият Сатана, пълзейки се приближи към Юда, като очакваше разрешение от Исус, за да влезе в Юдовото сърце. А Господ, виждайки колко отворено е сърцето на Юда за дявола, му даде знак с леко кимване на главата Си. А след това каза на всеуслишание:
“Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде…” (Матея 26:21)
Думите Му доведоха Апостолите до смущение. И те, един след друг Го молеха да посочи предателя изсред тях. А тогава Исус им каза:
“Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде. Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил…” (Матея 26:23-24)
Думите на Господ накараха Юда да прехапе нервно устните си, а след това да Го попита:
“Да не съм аз, Учителю?” (Матея 26:25)
А Той с твърд Глас му отговори:
“Ти рече…” (Матея 26:25)
Миг след това Юда се отдели от Господната Пасха, като напусна дома, в който бяха събрани Исус и Апостолите. А Господ отново започна да ми говори, като казваше:
“Мнозина биха Ме попитали защо позволих на Сатана да влезе в Юда Искариотски. А Аз ще им отговоря така:
Още от времето на Каин, който уби брат си Авел, дяволът има дадено право от Отец Ми да влиза на всяко място, където е поканен! Той няма да влезе с взлом, нито ще разбива прозорци и врати, за да владее над човека! Той просто ще му предложи съблазните си, изкушенията си, поощренията си. А всичко останало е въпрос на вярата, която отваря вратата на греха, според както Отец Ми предупреди Каин:
“Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш…” (Битие 4:7)
Юда покани дявола в сърцето си много преди да настъпи Пасхата. А Моят Юг беше времето и мястото, за да се стовари Южния вятър на Сатана.
А ти, слуго Мой, последвай Ме сега в Гетсимания, за да видиш как дяволът ще стовари Южния си вятър върху Моята Душа, за да предотврати, ако е възможно, Спасението, което върша…”
Едва положил Десницата Си върху главата ми, Господ вече ме беше завел в Своята Гетсимания, където отново стана част от видението. Така Той коленичи и погледна нагоре, към Бога и Отца, като Му казваше:
“Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш…” (Матей 26:39)
Миг след думите Му дърветата на Елеонския Хълм зашумяха страшно, а дяволът се устреми с Южния си вятър против Спасителя, като размахваше крилата си с ужасяваща енергичност. И крясък на сатанинско безсилие изпълни мястото, понеже Сатана казваше на Исус:
“Няма да Ти позволя да разрушиш моя свят и делата ми! Ето, Апостолите Ти заспаха под една маслина, и сам Те оставиха! А Юда вече идва със стражите, за да Те предаде на гнева ми! Връщай се в Небето Си и не помисляй да спасяваш род, който още утре отново ще Те предаде и продаде за цената, която му предложа!”
Вятърът вече ставаше вихрушка, която се опитваше да разкъса порите на Исусовото лице и да отскубне косите Му. Но Господ оставаше смирен и непреклонен в Юга Си, ако и по челото Му да избиха капчици от Собствената Му Кръв. А когато от Святото Небе към Него долетя Архангел Рафаил, дяволът разбра, че времето за допусната му буря върху Божия Син беше свършило. Така той сви черните си крила, подобни на прилеп, и като изрева страшно, оттегли се в мрака на нощта. А Исус, с прокървило чело, отново ми проговори, като казваше:
“Разбра ли сега колко е страшно противоречието, което трябва да претърпиш, докато този Южен вятър духа против душата ти? Не написа ли Апостолът Ми Павел именно затова противоречие думите:
“Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни, не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха…” (Евреи 12:3-4)
Колко ли са станали потомците на Юда във времето на твоя живот, Стефане? Или колко са заспали, когато е трябвало да будуват с тебе и да ти бъдат опора с молитвите си? Щеше ли да удържиш този вятър, ако не бях направил лицето ти като адамант? Щеше ли да се крепи сърцето ти, ако не бях твоят Бял Камък в Гетсимания?
Но ти виж сега и третата атака на Южния вятър. Защото той духа свиреп в цялото множество, което идва с ножове и сопи, водено от синът на погибелта…”
Докато още слушах Господните думи, очите ми вече виждаха онзи бесен Левиатан, сътворен от Южния вятър на Сатана, който се приближаваше до Спасителя и с крясъка на озверелите беше събудил заспалите Апостоли. И Юда, в самата челюст на Левиатана, се обърна към стражите на първосвещеника, като им казваше:
“Когото целуна, Той е; хванете Го и Го заведете, като Го пазите здраво…” (Марк 14:44)
И като се приближи до Исус, прегърна Го и Го целуна, като Му каза:
“Учителю!…” (Марк 14:45)
А Господ с тих глас му отвърна:
“Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?” (Лука 22:48)
Но синът на погибелта изобщо не му отговори, а вместо това силно стисна с ръката си кесията с тридесетте сребърника, които беше получил за предателството си. А тогава Господ отново ми проговори, като казваше:
“Знай от Мен и нека го знаят всичките Ми Верни люде, че най-големият помощник на Южния вятър, който заглушава гласа на опустошената съвест, са парите. Демоните на алчността и на сребролюбието са тези, с чиито крила Южният вятър днес е гибелен и смъртоносен. А Мамон, прекият началник на тези демони, е в най-голямата си стихия от създанието на света.
Но ти сега виж и последния вихър от Южния вятър. Защото той се случи тогава, когато със закъснялото си разкаяние пред Анна и Кайафа Юда озвери Сатана до краен предел…”
Ето, че Господ вече ми показваше безумецът Юда, който тичаше из хълмовете, държейки въже в ръцете си. А зад него дяволът с вихъра на Южния си вятър крещеше с всичката си сила:
“Ти ли си предал невинна кръв? Ти ли? Ще оневиняваш най-големия престъпник против моята власт на света, така ли? Няма ли в тоз час да изтръгна сърцето ти? Няма ли ей сега да те погубя?”
Вятърът вече тресеше сърцето на Юда, а той, като се спря под едно дърво, прехвърли въжето над един от дебелите му клони. И като сплете примка и навъртя още въжето, качи се на клона и сложи примката на шията си. А след това с тресяща се глава скочи от клона, като се люшна няколко пъти – наляво и надясно, и напред и назад. А вятърът още толкова се усили, докато изтръгна душата му и разкъса вътрешностите му. Миг след това Мамон вече отнасяше душата му в дълбочините на ада…
А Господ, като докосна рамото ми, за да ми придаде от утехата Си, отново проговори, като казваше:
“Добри Ми и верни слуго! Дадох ти цялото могъщо послание за Ветровете на Кръстопътя! Верните, в чиито сърца съм подслонил Главата Си, ще познаят, че им е говорил Господ! Смирените, които пребъдват в Господния Юг, ще бъдат съвършено опазени от Южния вятър на Сатана. И портите на ада няма да надделеят над Моята Църква!
Днес Аз викам всички ви в Юга, за да ви съхраня и опазя от убийствените ветрове на Кръстопътя. Защото дяволът иска да осуети Спасението Ми и да заблуди, ако е възможно и Избраните Ми! Но ако вие се просветите с виденията, които дадох на слугата Си, ще останете в Дух на победа, величие и превъзходство!
Помнете това Мое Свято послание за ветровете на Кръстопътя, защото е платено с цена от злострадание и угнетение, каквито не съм допускал над вас, освен над най-твърдите Си камъни!
Ето, ида скоро! И Северът ще изпрати мълнията си към Юга! За да ви събера и въздигна при Себе Си! Като род на победители, които превъзмогнаха над мрака на беззаконието с Моето Смирение, с Моето Незлобие, с Моята Твърдост!
Аз го изговорих! Аз го изрекох!”