(ПРОРОЧЕСКО ВИДЕНИЕ ЗА ПОСЛЕДНИЯ СПАСИТЕЛЕН ИЗБОР ПРЕДИ СВЪРШЕКА НА СТАРИЯ СВЯТ)

Мили приятели на служение Мория! Вече навлязохме в 2021-та година на новата ера, белязана от Рождението на нашия Господ и Спасител Исус Христос. Ако преди двадесет години някой беше ми казал, че дните до свършека на стария свят ще продължат до настоящото време, то аз сериозно щях да се усъмня в доводите му. Защото ако човечеството посрещна новия век с вече умножено беззаконие, то какво да кажем за духовното му падение през последните две десетилетия? Спряха ли войнолюбците с войните си или сребролюбците с алчността си? Спряха ли политиците с лъжите си или търговците със съблазните си? Уважени ли бяха някъде протестите на живите съвести или бяха счетени за гласове в пустиня? Ликвидирани ли бяха престъпността и болестите, гладът и бедността, отровите и замърсяванията? Просвети ли се земята с твърде бляскавото и Свято благовестие за Жертвата на Божия Син, Който с Раните Си изкупи греховете на целия свят? Станаха ли човеците братя по Дух, приятели по призвание и добротворци по убеждение? Не се ли появи едно последно консуматорско поколение, което беше обладано от свръхтехнологичния прогрес, за да запълва живота си със суета на суетите и да не знае откъде е дошло и къде ще отиде? Не бяха ли подложени на унищожително презрение и забрава Святи понятия като „боголюбие“, „братолюбие“, „почит“, „състрадание“ и „милосърдие“? Не се ли появиха нови неолиберални „ценности“, като най-силен крясък на богохулство и неописуемо развратно мислене?
Аз не искам да задавам още подобни въпроси, защото тогава бих запълнил поне сто страници с тях. Развалата на света е стигнала своя връх, а съвременните нрави са ударили дъното. Адът вече не е някъде изотдолу. Той наднича от очите на измамниците, шумоли в ръцете на спекулантите, гърми от дулата на пистолетите, дими от марихуаната на наркоманите, крещи от микрофоните на рок-концертите, скърца в писалките на банкерите…
Адът е навсякъде, където Господ не се е възцарил със Святия Дух.
„Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие…“ (Псалом 74:20)
Аз положих живота си пред Божия Свят Олтар, за да спра влиянието на този страшен ад. И през последните двадесет и седем години въртях Божия Меч, даден ми от Господ, за да поразявам заблудата и да помогна на безпътните да стъпят на Пътя, та да видят Светлината от силуета на Вечния Пастир на душите си. И понеже за изминалото време бях много повече хулен и мразен от християните, отколкото приеман и благославян от тях, то дойде времето в живота ми да се сбъдне неизбежният стих от Евангелието, където Небесният Цар казва на слугите Си:
„Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба…“ (Матея 22:8-9)
Как мислите, приятели? За какви „кръстопътища“ говори Небесният Цар на слугите Си? Ще решите ли, че става дума за всяко кръстовище, което човек би открил в града, където живее? Защото това е най-лесното обяснение. Просто излизаш на кръстовището и почваш да причакваш пешеходците, които бързат да преминат на зеления светофар, за да ги поканиш на Сватбата на Исус… А стиховете в Евангелието, свързани с Господната притча, продължават с факта, че:
„…сватбата се напълни с гости…“ (Матея 22:10)
Значи наистина много човеци ще се намерят по кръстопътищата. Нещо или някой са ги накарали да излязат и да се намерят там. Имало е твърде важна причина тези хора да напуснат личния си комфорт и да започнат да се озъртат, та дано съдбите им биха се пресекли с мисията на Божиите слуги.
Как да намерим най-вярната и най-истинска Светлина в тълкуването на Господната притча?
Защото аз ще ви кажа, че кръстопътищата вече са факт и само слепец не би ги забелязал. Нужна беше само една година от Въздаянието на Божия Гняв и по кръстопътищата вече излязоха не хиляди, но милиони човеци. До началото на световната пандемия от коронавируса те считаха душите си за осигурени от Небесно благоволение, понеже имаха на разположение четири световни религии, като всяка от тях гарантираше Спасение, благополучие и Вечен Живот. Но ето, че нито една религия не успя да спре пандемията с духовната власт и авторитет на бога, когото представлява. Нито една религия не даде отговор на поклонниците си защо Творецът и Създателят на видимото и невидимото, на началствата и властите, на силите и господствата, е допуснал светът да бъде връхлетян от толкова устойчив, заразен и смъртоносен вирус. Височайшите лидери на всяка от религиите се изпокриха и смълчаха, а светът погледна с влюбен поглед към Науката, за да му осигури тя ваксини и защита. И онези, уж ревностни поклонници на религиите, трябваше да преживеят същинско разочарование от безсилието на лидерите си. Та нали всяка религия претендира да е говорителка на жив бог? Кой ще е този жив бог, който ще гледа как един микроскопичен убиец покосява цяла една възрастова група, без изобщо да иска да се намеси, да го смъмри и да прекрати убийствата му?
Ето, че наскърбяването е факт! И не просто наскърбяването, но страшната съблазън от безсилието на религиите! Те, с цялата си хилядолетна история и натрупани планини от свидетелства на светии и светици, чудотворци и вестители, сега се огънаха от Гняв, какъвто не познават, и Разорител, какъвто на ум не им е дохождал. А много от техните поклонници вече наистина са по кръстопътищата, защото са започнали да проумяват с колко Огън е зареден Божия Гняв, за който се говори в Господната притча:
„И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им. Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни…“ (Матея 22:7-8)
Знаете ли, приятели, колко е страшно Бог Отец да погледне към поканени на Сватбата на Сина Си и да ги обяви за недостойни? Какво значи „недостойни“? Не значи ли това, че Небесният Цар ги е приравнил към демоните, от които поканените са били обсебени и обладани? Не ни ли напомня Апостол Юда, че едно от качествата на падналите ангели е именно липсата на достойнство?
„…и че ангели, които не опазиха своето достойнство, но напуснаха собственото си жилище, – Той ги държи под мрак във вечни връзки за съда на великия ден…“ (Юдово 6 стих)
Знайте тогава, че мнозина ще откажат да споделят съдбата на недостойните и ще предпочетат да излязат от религиите им, за да се намерят на кръстопътищата. Защото дълбоко в смутените си съвести ще усетят, че живата им връзка със Спасителя е била скъсана от тежки и страшни компромиси. И ако дотук аз говорих със знанията, които имам като слуга Господен за последните тридесет години живот на Вяра, то оттук нататък ще проговори моят Господ Исус Христос, в Чиято Десница са ключовете на смъртта и ада, и в Чиито очи най-ясно и правдиво се виждат кръстопътищата на човешките души. Ето думите, които Той проговори на сърцето ми, миг преди да ми даде Святото Си видение.
„Слуго Мой! Ти и всичките Ми Звани, Избрани и Верни вече навлязохте в най-тежкото и усилно време до Мига на Грабването. Време, в което трябва прекрасно да познавате кръстопътищата, защото там Аз ще извърша последната Си жетва, за да напълня Сватбата Си с гости. Понеже на тези кръстопътища има знамения, които трябва да проумеете, и главни участници, които ще определят числото на спасените и числото на погубените. А ти като начало Ми кажи как си представяш един кръстопът…“
„О, Господи мой! За мен кръстопътят е място, където се пресичат два пътя, а двата пътя свидетелстват за четири посоки…“
„Точно така е! Това е един добър отговор, Стефане! А сега отговори на втория Ми въпрос:
Какво представляват духовните посоки на тези пресичащи се пътища?“
„О, Исусе! Преди много години Ти ми даде мъдростта да проумея, че духовните посоки отговарят на Пътя на Слънцето, Което Си Ти! Защото То изгрява от Изток, издига се високо на Север, могъщо благоволи в крайността на Юга, защото косо го озарява с лъчите Си, и залязва на Запад! Така че, заставайки пред духовните посоки, аз виждам Северът отгоре, Югът отдолу, Изтокът – нататък от десницата ми, а Западът – нататък от левицата ми…“
„И този път Ми отговори точно, слуго Мой! Но Аз сега искам да внимаваш във видението, което ще ти дам. Защото ще простра Спасителните Си прободени ръце по цялата широчина на земята. А ти гледай как светът ще реагира на Моята Благост и Милост в първите години на двадесет и първия век!“
Миг след думите на Исус пред очите ми се разкри видение. Аз виждах как Спасителят се снишава над земята и простира двете Си ръце – от краищата на Изтока до краищата на Запада. А от пръстите на ръцете Му започна да струи мека бисерна Светлина, с която Господ искаше да докосва човешките души. Но Изтокът не прие да бъде докосван от Господната Десница, защото реагира на бисерната Светлина с тъмна смола, която се сгъстяваше докато накрая придоби формата на гвоздей. И самият гвоздей се заби в Десницата Господна, тъй щото аз извърнах главата си и не исках да гледам страшното поругание. Но ето, че Господ със строг Глас ми каза:
„Не ти давам видението, за да си извръщаш главата, а за да го гледаш, колкото и да е непоносимо. Затова гледай внимателно какво сега ще стори Западът с Моята Левица!“
Засрамен от смъмрянето, аз се съсредоточих, за да гледам към Господната Левица, която с бисерна Светлина също искаше да докосне човешките души. Но тогава Западът реагира с тъмен дим, който също започна да се сгъстява, докато придоби вид на гвоздей, досущ като този на Изтока. И този гвоздей се заби в Левицата на Исус, като донесе твърде остра болка и в моята левица. А тогава Господ въздигна от земята прокървилите Си ръце, като ме запита:
„Осъзна ли какво сторих във видението?“
„Да, скъпоценни мой Спасителю! Ти поиска да докоснеш с Благостта и Милостта на Отца този свят. И Десницата Ти се простря на Изток, а Левицата Ти се простря на Запад! Но както Изтокът Те похули със смолата на Авадон и прободе Десницата Ти, така Западът Те похули с черния дим на Сатана и прободе Левицата Ти!“
„А не видя ли още, че духом Аз те бях поставил на показалеца на Левицата Си, за да докосвам с Божия Пророчески Дух целия Запад? И не проумя ли, че именно затова усети прободена левицата си, понеже беше на Един Дух с твоя Господ?
Но ето това, слуго Мой, беше твоето запечатване в притчата Ми! Понеже те изпратих като Мой слуга, за да извикаш поканените на Сватбата Ми, но те най-безсрамно те наскърбиха, похулиха и опозориха! А каквото сториха с теб на Запад, това сториха и с други Мои слуги на Изток, които изпращах, за да призовават нечестивите на Покаяние и отричане от Авадон! А това се случваше с теб и с другите Ми слуги не ден или два, не месец или два, но в последните две десетилетия!
Как мислиш тогава? Достатъчно ли са двадесет години, за да се явят доказателствата пред Вечния Съдия, че поканените не бяха достойни?“
„О, Исусе! Отец дълго е търпял и е задържал Гнева Си, за да не погинат някои, но всички да дойдат на Покаяние! Но Неговото мълчание е било погрешно изтълкувано от поканените. И те не са изкупили благовремието, което им е било дадено от Небето, но тъкмо обратното – закоравили са се в дима на гордостта си, за да прободат повторно Ръката Ти!“
„Точно така е, слуго Мой! Западът не се покая от поканата Ми чрез теб! Търговците му продължиха да бъдат разбойнически вертеп. Чародеите му не спряха да клатят езиците си. Доктринерите му не спряха да насилват. Проповедниците му не спряха да се позлатяват. Пастирите му не спряха да богатеят и да се угояват като свине в лакомията си. И така до деня и часа, когато Отец Ми заповяда да се появи на земята Разорителят. Затова виж какво ще се случи на големия кръстопът с четирите му посоки и двата му пресичащи се пътя…“
В следващия миг аз отново виждах планетата земя със Севера отгоре, с Юга отдолу, и с Изтока и Запада по широчината й. И ето, че Ръката на Бог Отец простря показалеца Си, от който се стрелна величествена и страшна мълния. Тя пламна в Изтока и преминавайки по цялата широчина опожари по пътя си всичко, като увеличаваше размера си, докато накрая се стовари със страшната си сила на Запад. А тогава Господ ми каза:
„Виж как пратеният от Отец Ми Разорител завладя целия път от Изток до Запад. И предай на Божиите чеда, че неговите пълномощия от Отец Ми са такива, че може да погубва всеки един човек, който се намери на пътя му от Изток до Запад. А това, преведено от Небесен на човешки език, ще рече, че в полезрението на Разорителя ще попаднат всички нечестиви поколения, които са блъскани и завличани от смолите на източните религии, както и от дима на вавилонското тщеславие, сиреч, на отстъпилите от Завета Ми църкви в западния свят…“
„А Твоите люде, Господи? Къде трябва да пребъдват Званите, Избраните и Верните, за да не бъдат в полезрението на Разорителя и пожарите на световната пандемия?“
Исус се усмихна на въпроса ми. И като вдигна Десницата Си, направи знамение, понеже от показалеца Му излезе могъща мълния, която се стрелна от Севера към Юга, като пресече през центъра мълнията на Разорителя. А след това със съкровен Глас ми каза:
„От Изток до Запад е Въздаянието на Божия Гняв и посоката на Разорителя. Но от Север до Юг е Милостта на Моя Отец и Благоволението на Спасителя! И ти, като гледаш на този Юг, до който достигна Мълнията на Святия Дух, какво ще Ми кажеш за него? На какво отговаря Югът, слуго Мой, за да може праведните, които се намерят в него, да блеснат скоро като Слънцето в Царството на Отца Си, което е Святият Север?“
Думите на Исус бяха не по-малка Мълния от тази в Десницата Му. Тя ме озари с блясъка си, тъй щото паднах в нозете на Господ, като Му казах с вълнение:
„О, прекрасен и мъдър мой Учителю! Ти Си златозарното Сияние от Севера, Което сега могъщо просветява сърцето ми. Преди повече от двадесет години Ти ми даде привилегията да се загърна с Твоето наметало, когато описвах Святото Ти видение в книгата за „Облакът над Сионовата дъщеря“. И тогава душата ми беше погълната именно от този Юг, който сега виждам във видението Ти. Това беше Югът на Смирението. Единственото място, където моят Свят Небесен Отец е силен да изпълни думите от посланието на Апостол Петър:
„И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно…“ (1 Петрово 5:6)
Чул думите ми, Исус погали главата ми. А след това продължи да ми говори, като казваше:
„Няма човешки дух, който да понесе целия духовен товар, с който натоварих сърцето ти, Стефане! А това скъпоценно видение, което сега ти дадох, е Светлина в мрака за всички Сионови пленници, излезли по кръстопътищата. Затова Светиите в Сион те ублажават за Силата, която съм влял в сърцето ти.
И ето, протягам ръцете Си към всички, които най-сетне разбраха, че нито Изтокът, нито Западът имат Божиите пълномощия, за да спрат Разорителя. И на всички тях казвам:
Сега, когато посланието на слугата Ми ви издири и намери на големия и съдбоносен кръстопът на света, Аз ви призовавам да потърсите в сърцата си Спасителния Юг на Смирението. Да се скриете там за един малък миг, докато премине Гневът! Защото Югът е мястото на Грабването! И Мълнията, която се стрелна от Севера до Юга, непременно ще ви въздигне от Юга до Севера!
Бягайте от Изтока и не доверявайте сърцата си на Запада! Защото нито в смолата на Авадон, нито в дима на Вавилон ще намерите покой за душите си!
Покоят е в дълбокия Юг на сърцето, където Аз пребъдвам със Святия Си Дух!
Кротък и смирен, за да спася смирените и кротките!
Колкото до останалите неверници и присмиватели, които ще отхвърлят и това Мое Спасително послание, то скоро ще дам на слугата Си да им покаже във видение кръстопътя на погибелта! Защото вече не просто тичат, но препускат към него!
Аз, Спасителят от Севера, все още говоря и не млъквам!
Блажени смирените в Юга, които Ме послушат!“