ЛЕВИАТАНЪТ – V ГЛАВА

5. ЛЮСПИТЕ НА ЛЕВИАТАНА

Сега искам отново да продължа с Левиатана. В характеристиката, която Бог дава на сатанинското тяло има нещо, което е като най-голяма гордост на Левиатана. Ето какво е то:
“Той се гордее с наредените си люспи, съединени заедно, като че ли плътно запечатани; едната се допира до другата така щото ни въздух не може да влезе между тях. Прилепени са една за друга, държат се помежду си, тъй щото не могат да се отделят…” (Йов 41:15-17)
Ако нещо дава основание за гордост на Сатана, то е естествено, че дяволът го е изпитал и е видял неговата ефективност. В духовния свят действат много закони, но един от тях дава най-голяма сила на онзи, който го употребява. Това е законът за съгласието на един дух. Дяволът може да е беззаконник, но той твърде хитро си служи със законите на духовния свят. (Вж. Псалом 94:20) От цитата виждаме, че Левиатанът притежава люспи, “съединени заедно, като че ли плътно запечатани”. Не би съществувало понятието “тяло”, ако то не е образувано от части, които го съставляват. Така и Левиатанът е тяло, съставено от части. И то не какви да е части, но съединени и плътни. Една от характеристиките на всяко тяло е плътността. Ето защо за нас е важно да разберем как Сатана прави плътността в своето тяло. За частите му Бог казва още, че са “прилепени една за друга, държат се помежду си, тъй щото не могат да се отделят…” Фактът, че са прилепени, означава, че лукавият е използвал лепило. Библията ни дава информация за това как древните също са използвали лепило. Характерен е случая с праведният Ной, който построи ковчега от гоферово дърво и плътно съедини частите на този ковчег, като го измаза със смола. Смолата е тази, която притежава лепилни свойства. Така и в тялото на Левиатана люспите са прилепени със смола.
На какво тогава отговаря смолата? Как се добива смола?
Аз знам един начин, който като малък съм експериментирал. Ето го:
Отивах в гората и си набелязвах дърво. Изваждах джобното ножче и правех дълбок прорез по кората на дървото, след което го оставях за известно време. Когато на втория път отивах при дървото, там, на мястото на прореза избиваше лепкава смола. Този начин е използвал и дяволът някога. Когато той се промъкна в Едемската градина и изкуси Ева да вкуси от дървото за познаване на Доброто и Злото, той всъщност накара първата жена да повтори неговия грях и бунт. Защото той пръв бе извлякъл смола от това дърво, тайни на битието, с които развъртя гнусна търговия сред Божиите ангели. А Словото отбелязва:
“От много голямата ти търговия напълниха всичко всред тебе с насилие, и ти съгреши; затова те отхвърлих като сквернен, и те изтребих отсред огнените камъни, херувиме засеняващи…” (Езекиил 28:16)
И сега нека отново се върна на смолата на дявола. Ние ще я видим засвидетелствана при създаването на империята Вавилон, когато дяволът вече експериментираше с нея. Вижте как ставаше това:
“А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. И рекоха си един на друг: Елате да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. И рекоха си: Елате да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя…” (Битие 11:1-3)
Нека сравним този стих със стиха от “Книгата Йов”, за да разберете пълнотата на това откровение:
Книгата Йов: “Той се гордее с наредените си люспи, съединени заедно, като че ли плътно запечатани…”
Книгата Битие: “А по цялата земя се употребяваше един език и един говор…”
Фактът, че се употребява един език и говор не е просто свидетелство, че хората са сънародници, а по-скоро, че са съединени в един дух и плътно запечатани под една воля. Затова и Сам Бог казва за тях:
“Ето, едни люде са, и всички говорят един език, и това е, което са започнали да правят…” (Битие 11:6)
Вижте сега второто сравнение:
Книгата Йов: “Едната се допира до другата така щото ни въздух не може да влезе между тях; прилепени са една за друга, държат се помежду си, тъй щото не могат да се отделят…”
Книгата Битие: “И рекоха си един да друг: Елате да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал…”
Когато една тухла се опира до другата, а материалът който сплотява е смолата, то действително, че ще се държат помежду си, тъй щото не могат да се отделят. Въпросът тук е да разграничим две неща:
Първо: Човешкият фактор, тоест, тухлата
Второ: Демоничния фактор, тоест, смолата
Човешкият фактор се формира чрез огъня. “Елате да направим тухли и да ги изпечем в огъня”. Демоничния фактор просто запечатва и съединява вече готовите тухли или люспи. Няма защо да ви подсещам, че огънят на окултизма е този, който превръща човека в тухла или люспа.
Защо?
Ами защото нашето старо Адамово естество е създадено от един вид червена глина и самото име Адам ще рече “червеникав”.
Какво става, когато глина премине през действието на огъня?
Естествено – тухла.
И какво прави Сатана с тази тухла?
Нищо повече от това, че я взима и залепва до другата чрез смолата си, която е преобраз на бесовската мъдрост.
Е, имайте разбирането, че Левиатанът се гордее с люспите си, защото именно те държат цяло тялото му. Тези люспи са хора, изцяло отдадени на доктрината “Луцифер” и посветени в тайните на битието от самия Сатана. Понеже едно тяло не се състои само от люспи, но и от вътрешности, а тези вътрешности винаги са по-меки и уязвими от люспите. Запомнете:
Чрез люспите Сатана съхранява и запазва цялостта на своето тяло!
Люспите са хора, които са толкова посветени в смолата, от която са слепени, щото в духовните им естества отдавна живее не човешки дух, но демон. И не е чудно, че стихът от “Книгата Йов” казва за силата на това слепяне и плътно запечатване, че “дори въздух не може да премине през тях”. Тук въздухът не отговаря на някакъв газ, но на Божието Присъствие, защото както е въздухът всепроникващ по земята, така е и Бог. А ако погледнете на Господната реакция при строежа на Вавилон, то ще се убедите в правотата на това, за което ви говоря. Какво още каза тогава Бог:
“…и не ще вече може да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят…” (Битие 11:6)
Бог въздейства преди всичко върху съвестта на човека, защото по този начин човекът бива изобличаван, за да преживее покаяние. Но ако дори Бог казва, че не може да се намеси, то това вече показва, че духовните устои на подобни хора са рухнали и те са антихристи, всецяло покварени и развалени. Когато се опитате да атакувате такива люспи, то сте обречени на неуспех:
“Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, ни копие, ни сулица, ни остра стрела…” (Йов 41:26)
Нека никой не ви съди, ако сте претърпели неуспех в желанието да обърнете люспа на Левиатана към Живия Бог. По-скоро – търсете онези, които са на път да влязат в тялото му, под властта на люспите. Както никой никога не е успял да промени Сатана и да го накара да преживее спасително покаяние, така и никой не може да спаси люспите. Те са гордостта на дявола. За тях Апостол Юда каза нещо твърде показателно:
“Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват себе си; безводни облаци носени от ветровете; есенни дървета, безплодни, дваж умрели, изкоренени; свирепи морски вълни; които изпущат като пяна своите безсрамни дела; скитащи звезди, за които се пази мрачна тъмнина до века…” (Юдово 12-13)
Вижте колко е категорично Божието Слово. Хора, които са двойно умрели. Веднъж – в душите си. Веднъж – в духовните си начала. Хора, които са изкоренени, защото не са насадени от Небесния Отец. Хора, като свирепи морски вълни, които връхлитат слабите души. Хора, като скитащи звезди, блуждаещи в бездната на Сатана, които отдавна са били посочени на това осъждение. Не мислете, че някой ще обърне към Исус тибетския Далай Лама, лъжепророка Мун или “водолея” Пако Рабан. Оставете това! По-скоро – потърсете техните жертви, потърсете онези, които са на път да отпаднат от Исус. Потърсете суеверните и маловерните и ги заредете с онази побеждаваща вяра в Бога, която ще бъде за тях както Щит, така и Меч.
Онова, което искам да извадим като поука от размишленията за люспите на Левиатан, е факта, че в духовния свят работи мощно закона за съгласието на един дух. Силата на съгласните в името на Сатана може да бъде блокирана и съкрушена единствено от силата на съгласните в Името на Исус. Понеже, ако един духовен закон работи в полза на тъмнината, то колко повече ще работи за волята на Онзи, Който го е заповядал. Когато дяволът иска да прибере човеци в своето тяло, той има и критерии за това. Тези критерии ще са последното слово от размишленията ми за Левиатан.
И така – какво е критерият?
Това е норма, която се поставя, за да удовлетвори минималните или максималните изисквания на онзи, който се нуждае от нея. Дяволът също има норма и ние ще видим какъв е погледът на Левиатана, неговия критерий към сатанинските поклонници. Нека да прочетем това:
“Той счита желязото като плява, медта като гнило дърво…” (Йов 41:27)
В книгата за империята Египет има една глава, която е наречена “Железарската пещ на Луцифер”. Ако имате нужда, прочетете я отново, защото тук ще ни трябват откровенията от тази глава.
Както вече знаем, желязото е духовен преобраз на закоравяване. Затова всички, които попаднат под властта на империята Египет, преминават през железарската пещ на Луцифер. Важно е да разберем защо Левиатанът счита желязото като плява. Някога, когато четях този стих, аз мислех по следния калъп:
Левиатанът е толкова силен, щото, ако го удариш с желязо, той ще го счете като погалване със слама.
Вие също бихте имали подобна трактовка, нали?
Само че сега, когато Бог отвори очите ми за духовното, аз разбрах, че този стих е необикновено дълбок. Той изразява критериите на дявола. А тези критерии са именно в това, че на Левиатанът му е нужна слама. Не просто желязо, но желязо като слама.
Има ли тогава разлика между желязото и желязото като слама?
Разлика има и аз ще я обясня тук. Когато невярващ човек попадне под властта на окултизма, той вече е желязо. Той никога не е имал щастието да бъде житен клас за Господ, който да бъде пожънат от Божиите жетвари. Това са единият вид служители на лукавия. А сега да видим другият вид.
Какво представлява той?
Ето какво:
Когато един човек е повярвал в Господ Исус Христос, той се е явил като житен клас в житницата на Спасителя.
Какво прави дяволът с този житен клас?
Естествено – започва да го атакува. И тук възможностите са две:
Първа възможност: Житният клас да се закрепи с вяра в Исус и да съумее да стои винаги в победа и триумф над дявола.
Втора възможност: Житният клас да се огъне и силният вятър на дявола да изрони зрънцата му.
Ето в тази втора възможност се прицелва Левиатанът. Защо?
Ами защото когато житният клас изгуби зрънцата си, той се превръща в слама. Какво са зрънцата тук? Отговорът е, че те олицетворяват чистата съвест, която е свидетел на Божиите закони и страж на духовните устои в човека. Така разбираме, че за дявола не е голямо нещо да победи един невярващ човек в света и да го вкара под властта на окултизма. Това не доставя никакво удоволствие на Левиатан. Истинското удоволствие идва когато християнин отпадне от Исус и се превърне в антихрист. Понеже антихристите излизат не откъде да е, но от Църквата, според както ни го казва Апостол Йоан:
“От нас излязоха, но не бяха от нас, защото ако бяха били от нас, щяха да си останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че те всички не са от нас…” (1 Йоаново 2:19)
Някои могат да смятат това за твърде шокиращо, но искам всички да знаете, че днес е времето, когато се реализира най-голямото отстъпление от Исус, защото предстои да се яви човекът-Антихрист. А Апостол Павел предупреди за това, като каза:
“Никой да не ви измами по никой начин; защото това (Пришествие на Господ Исус) няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта…” (2 Солунци 2:3)
Какво е отстъплението от Исус?
Преди всичко – това е отстъплението от Божията Любов, от Пътя, Истината и Живота. И не предупреди ли Исус всички ни отново за същото отстъпление, като каза:
“Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен…” (Матея 24:12-13)
Виждате ли, не се казва, че вярата ще отслабне, но че любовта ще охладнее. Когато едно беззаконие се умножава, тогава в нас започват да звънят невидими духовни сензори. Нещо отвътре ни подсказва, че не вървим правилно, че това не е пътят. Нещо ни кара да се чувстваме гузни. И това е гласът на собственото ни сърце. Тук мнозина ще откажат да последват гласа на собственото си сърце и ще последват гласа на господин теолога или госпожа теоложката, дипломирана в Америка.
Какво става впоследствие?
Нищо повече от това, че вятърът духа житния клас и изронва зрънцата му. Затова запомнете:
Всеки един компромис със съвестта е като едно изронено зрънце от житния клас!
Къде ще стигне човек след сто такива компромиса?
А след хиляда?
Става така, че наистина Левиатана иска не просто желязо, но желязо като слама, тоест, охладнели, отпаднали и закоравени хора, които са се обърнали против Онзи, Който умря за греховете им!
Такава е амбицията на Сатана, защото в този случай Божието Сърце преживява болка, каквато не можем да си представим.
Моля ви да ме разберете, моля ви!
Представете си как някой къса живо месо от плътта ви. Къса го бавно и упорито. Ще се радвате ли? Добре ли ще ви бъде?
Не! Вие ще стенете от болка!
Така и Господ Исус Го боли, когато Левиатанът откъсва човеци от Тялото Му. Пред Трона на Отец има сълзи на Исус, но мнозина не могат да видят това. Защото пастирите, които е трябвало да пазят овцете, в този момент са обикаляли из Америка и са пляскали в затрогващо тщеславие на поредния висок гост от амвона или са ставали членове на екзалтираните клубове на хуманистичното евангелие.
Не е ли време Църквата да престане да храни Левиатана?
Разбирате ли колко е отговорно съхраняването на Тялото Христово?
Нека никога не допускаме хладината и тщеславието да създадат условия за демонични атаки, гибелни ереси и бесовски учения.
А сега да видим второто в критериите на Левиатана. Той счита “медта като гнило дърво”.
Какво е медта?
В главата за железарската пещ на Луцифер аз вече поясних, че тя отговаря на човешката плът. И сега да видим през призмата на това знание какви са желанията на дявола. Той иска не каква да е плът, но плът като гнило дърво.
Какво е гнилото дърво?
Това е дърво, чиито корени не всмукват вече живителни сокове. Това е дърво, което е попаднало под властта на тежък духовен климат и няма нито листа, нито плодове. Това е дърво, проядено отвътре и неспособно да се възстанови.
Искам да знаете, че има два най-важни фактора, които дяволът е създал, за да превръща медта в гнило дърво. Нека да ги изброя:
Първи фактор: Блудството
Втори фактор: Наркотиците
Тези два фактора са известни на всички ни. Нека видим първият. Той е смъртоносен. Ако има нещо, което в най-голяма степен да покварява тялото на човека, то това е блудството. Мнозина не знаят една тайна, но аз ще я изявя тук. Това е тайната, че когато човек блудства, в тялото му се вселява демон. И акта на самото блудство иде, за да удовлетвори не нуждите на тялото, но желанието на демона.
Днес в повечето секти по земята блудството се издига в култ и е част от общението между поклонниците на сектата. Печален пример за това беше сектата “Клонка Давидова” на Дейвид Кореш в град Уейко, щата Тексас. Аз не искам тук да изброявам постоянно действащите публични домове или джендър-идеологиите на обществата, които практикуват хомосексуализъм и хетеросексуализъм. Искам само да припомня думите на Апостол Павел в тази връзка:
“Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но който блудства съгрешава против своето тяло…” (2 Коринтяни 6:18)
Чудно ли е тогава, че плътта на блудника става като гнило дърво?
Не, не е чудно!
Ето такава плът ще използва дяволът!
Плът, подаваща се на сладострастие и похот!
Другият фактор, който през последния двадесети век взе връх в разрушението на човечеството, е наркоманията.
Каква е целта на наркоманията?
Целта е тази, че наркотиците действат хипнотизиращо върху психиката на човека и тогава той става отворен за всякакви демони. Днес има секти, в които упойването с наркотици е задължителен ритуал. Жестоката зависимост и пленничество, които наркоманията изгражда в жертвите си, подсказва какви са амбициите на Левиатана. Той иска да има на разположение една безмозъчна маса от хора, готови във всеки момент да проявяват неговата жестока воля. Наркоманията прави така, че човек изгубва собственото си “аз” и демонът обсебва ума му и сърцето му, за да бъде от този момент “гнило дърво”.
Ето така приключват разсъжденията ми за Левиатана, който е сатанинското тяло на този свят. Всичко, което разгледахме и проумяхме за това тяло, трябва да ни направи трезви и благоразумни.
Ние можем да победим атаките на това чудовище само, ако в нас пребъдва Господ Исус Христос. Понеже Той е, Който победи силите на ада и тържествува над тях, като ги изведе на показ. Вярвам, че истините в тази книга ще послужат на всеки, който обича Бога и желае да върви със Спасителя в тесния път на Истината и Святостта.
Амин и Амин!
Авторът

Едно мнение за “ЛЕВИАТАНЪТ – V ГЛАВА

  1. villtabvbg

    Благодаря ти; Господи Иисусе Христе за дълбоките разяснения на Твоето Слово!Благодаря ти братко Стефане за твоята отдаденост;преданост и великолепно перо;вдъхновено и направлявано от Святия дух!

Leave a Reply