КЪСНИЯТ ДЪЖД И ГРАБВАНЕТО II – VI ГЛАВА

  1. 6. “ДНЕС, АКО ЧУЕТЕ ГЛАСА МУ…”

“Защото ние участваме в Христа, ако държим твърдо докрай първоначалната си увереност: докато се казва: “Днес, ако чуете Гласа Му, не закоравявайте сърцата си, както в преогорчението…” (Евреи 3:14-15)

Ето, че след малко ще затворим последната страница на тази книга. Вярвам, че тя вече остави печат върху сърцата ви и белезите, свързани с Грабването на Църквата, са ви станали по-ясни и понятни. Исус Христос идва за Църквата Си и днешното време е белязано с капките на късния дъжд, на последното заключително изливане на Святия Дух.
В годините до свършека на света Бог все повече ще издига служители в Духа и Силата на Илия. Прицелът на техните дела, думи и проповеди ще показват на вярващите Ветил, Ерихон и Йордан – такива, каквито Божието Слово ни учи, че са. Църквата ще извърви труден, но велик и грандиозен път на израстване, обновление и готовност за Грабването. Словото казва:
“Защото ние участваме в Христа, ако държим твърдо докрай първоначалната си увереност…” (Евреи 3:14)
Моля ви, вникнете в този призив! Той говори за първоначалната увереност на Църквата, която през изминалите двадесет века сякаш се стопи наполовина. Нека отърсим сърцата си от “модерните” откровения и доктрини, сиреч, от всичко фалшиво, което превърна Църквата във филиал на Кесаря. Духът на света е най-неуловимият враг на християнина. За него няма място в Небето, но често го виждаме настанен в отношенията между вярващите, в комфорта и лицеприятието, в моделите му, които превръщат общението в “семинар”, духовното събрание в “конференция”, познанието за Бог в “теология”, помазанието в диплома, надеждата в членска карта и братолюбието в “официалност”.
Това ли бе първоначалната увереност на Яков и Йоан, Петър и Андрей, Павел и Тимотей?
Така ли виждаха те Църквата в мечтите и въжделенията си?
За такава Църква ли положиха живота си?
Не предупреди ли Апостол Павел в дълбоко сърдечно утеснение:
“Но боя се да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христос…” (2 Коринтяни 11:3)
Пак ще припомня, че змията измами Ева не с нещо друго, а с духа на комфорта. Тя накара Адамовата спътница да види в Доброто и Злото нещо приятно за очите, желателно, апетитно… Така онези, които се развратиха от хитростите й, започнаха да се чувстват доста свойски в света. Той вече не беше толкова чужд и странен за тях, защото те се приспособиха към него, адаптираха се към хладината му. Така забравиха думите на Апостол Петър, който предупреди:
“Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата…” (1 Петрово 2:11)
Виждате ли, че ни нарече “чужденци” и “пришелци”? Чужденецът никога не се чувства свойски в света, защото никога не забравя, че е на чуждо място, че това не е неговият роден дом. Такава бе първоначалната увереност, завещана от Исус. Но днес сърцата се задушават и съблазняват от една последна “увереност”, дошла не от Небето, а от света. “Увереност”, за която Исус строго предупреди:
“…понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен…” (Матея 24:12-13)
Господ говори за устояване, за недопускане в сърцата ни на светската хладина, чийто леден корсет стегна тялото на Невястата. И стана така, че Верните на Бога и покорните на гласа Му започнаха да се чувстват като чужденци и пришълци в църквите, които посещават. Започнаха да ги обвиняват, че са твърде “радикални” и “крайни” в изискванията си и убежденията си. Започнаха да ги отлъчват, отхвърлят и да чародействат против тях. Започнаха да говорят всякакво зло, поради помазанието им и силата им.
Твърде е възможно и тази книга да стане обект на злоба и отрицание, но мен това не ме плаши. Аз зная, че тя ще докосне онзи, който иска да бъде докоснат. Аз зная, че чрез нея Святият Дух ще промени онзи, който иска да бъде променен. А на останалите критици и недоброжелатели ще кажа с обич:
Ако не станете чужденци и пришълци за света, то сте чужденци и пришълци в Небето! Ако не сте странни в очите на света, то сте странни в очите на Бога! А никой странник, чужденец и пришълец няма да влезе в Небето!
“Твърде силно казано!” – ще реагира някой на думите ми. Затова пък е твърде истинско. Апостол Павел казва за нас:
“Затова вие не сте вече странни и пришелци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство…” (Ефесяни 2:19)
Ние не можем да живеем на две места едновременно. Или сме на едното, или сме на другото. Или сме в Небесния Ерусалим, или – в земния Вавилон. Време е да направим своя избор. Веднъж и завинаги! Време е да преоценим стойностите в живота си.
Някой ще покаже дипломата си от библейския колеж и ще каже:
“Тя има стойност за мен! Аз завърших теология! Аз ще стана магистър по богословие!”
Кой го интересува какво си завършил? Когато настъпи Грабването Бог няма да грабне дипломата ти, а тебе самия, ако си готов за това!
Ще Му се развикаш ли? Ще Му се разсърдиш ли, че е пропуснал да вземе скъпоценния къс хартия, като е взел теб? Исус казва:
“…събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда и гдето крадци не подкопават, нито крадат…” (Матея 6:20)
Единствените две неща, които пребъдват като съкровища на Небето, са Любовта и Истината, които Исус иска да имаме помежду си. С тях ние заплащаме нашето късче Вечност с Господ Исус Христос. Никое друго съкровище няма стойност. Всяко друго съкровище дърпа сърцето вън от Небето, а Исус казва още:
“…гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:21)
Къде са сърцата ни? Къде е първоначалната ни увереност? Или сме станали “свръхдуховни”, за да ни тревожат подобни въпроси?
Моля ви, хора! Моля ви, братя и сестри!
“Изпитвайте себе си дали сте във вярата; опитвайте себе си. Или за себе си не познавате ли, че Христос е във вас, освен ако сте порицани?” (2 Коринтяни 13:5)
Днес е времето, когато ясно заявяваме на Бога, че или сме с Него, или – против Него. Късният дъжд има ефект на изпитателен тест и на сито, в което ще се задържат само достойните, Святите, всеотдайните, любещите, безкористните, благочестивите, скромните и смирените. Затова ви моля:
Днес, ако чуете Гласа Му, обърнете сърцата си към Любовта Му! Днес, ако чуете Гласа Му, отхвърлете всичко светско, което размива границите между Святост и поквара! Днес, ако чуете Гласа Му, потърсете примера и първообраза на Божий служител в Евангелието! Днес, ако чуете Гласа Му, станете поколение на побеждаващата Божия Любов! Днес, ако чуете Гласа Му, оставете сиромашкото достойнство на дипломи, атестации и човешки авторитети, и се покорете на Авторитета на Разпнатия и Възкръсналия!
Днес, ако чуете Гласа Му, станете и отидете във Ветил!
Днес, ако чуете Гласа Му, подигнете глави и вижте, че Военачалникът е пред стените на Ерихон!
Днес, ако чуете Гласа Му, вземете Духа и Силата на Илия и разсечете религиозната власт на Сатана!
Днес, ако чуете Гласа Му, покорете се на този глас, и очаквайте с радост и трепет мига, когато ще посрещнем Исус във въздуха!
Вярвам, че тази книга е била благословение за вашата вяра, надежда и любов! Искрено се моля Бог да утвърди сърцата ви във всички истини, които заедно разгледахме, като потопихме умовете си в океана на Божието Слово! Исус иде скоро! Дано намери всички ни очакващи Го!
Амин и Амин!

Leave a Reply