КЪСНИЯТ ДЪЖД И ГРАБВАНЕТО II – V ГЛАВА

  1. 5. ДУХЪТ И СИЛАТА НА ЕЛИСЕЙ

(СПАСЕНИЕТО НА ИЗРАИЛ)

“Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът…” (Исайя 26:20)

В дълбочината на темите, които разгледах, стоя открит въпросът със съдбата на евреите. Тази глава е посветена на въпроса за Спасението на Божиите Избрани от Израил. Досега говорих за Йоан Кръстител и Пророк Илия, като съвсем мимоходом отделих внимание на Пророк Елисей. Но както Пророк Илия, така и Пророк Елисей не е случайна личност в Божията всеобхватна промисъл. Ако Пророк Илия е Божият стандарт за Грабването на Църквата, Елисей олицетворява Спасението на Избраните от Израил. В самите имена на двамата пророци има дълбоко откровение. Името “Илия” означава “Моят Бог е Йахве” и в самия си смисъл олицетворява пълнотата на вярата и богопознанието. Ето затова Илия е стандартът за Грабването на Христовата Църква. Докато името “Елисей” означава “Бог е Спасение”, което олицетворява Божията Милост и Вярност към обещанията, дадени на людете Му. Както в предишните глави, така нека и в тази видим какво се случи между Елисей и Пророк Илия преди мига на Грабването.
Ето записаното:
“И когато преминаха (Йордан) Илия каза на Елисей: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти. А той рече: Мъчно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде…” (IV Царе 2:9-10)
Елисей беше поискал не обикновено, но мъчно нещо. И имаше едно условие, което трябваше да изпълни, за да получи двойния дял от Духа и Силата на Илия. В предишните глави вече видяхме как Божият Пророк раздели водите на река Йордан. Той сгъна кожуха си на две и така удари по водите. Това сгъване имаше ефекта на двойно по-голяма сила. Сила, нужна за това най-голямо препятствие. Както Църквата, така и Израил са изявени на света. Ако дяволът мрази Църквата, той ще мрази и Израил. Ако воюва против Църквата, ще воюва и против Израил. Думите, които Пророк Илия каза на Елисей, са условие, което Бог поставя пред евреите, за да им даде Духа и Силата на Пророк Илия.
Как да разбираме това условие?
Новият Завет категорично ни показва, че Израил не позна времето, когато неговият Господ дойде да го посети. Религиозните властници на някогашен Израил обвиниха Исус в богохулство и Го осъдиха на позорна смърт. И макар, че дойде мигът на Възкресението на Исус от мъртвите, пак този факт не отрезви лидерите на Юдаизма. Те просто подкупиха с пари войниците, стояли при гроба на Исус, за да кажат, че учениците Му са откраднали мъртвото тяло на своя Господ, и последните сториха така. Юдейската религия не искаше да признае своето духовно поражение и търсеше начин да излезе “суха” от създалите се обстоятелства. Краят на “Евангелието от Матея” коментира много точно как постъпиха подкупените войници:
“И те, като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доволно пари, и рекоха: Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме. И ако слух за това стигне до управителя, ние ще го убедим, а вас ще направим да нямате грижа. Те, прочее, взеха парите и постъпиха както бяха научени. И това, що те казаха, се разнесе между юдеите, и продължава даже и до днес…” (Матея 28:12-15)
Не зная дали разбирате какъв е бил ефектът от този слух, но днес, две хилядолетия по-късно, той се е превърнал в официален коментар на юдейската религия, която не иска да приеме и признае, че Исус Христос е възкръснал от мъртвите. Да направи това, значи вече да не е юдейска религия, но християнска вяра. А сега отново нека се върнем на думите, които Пророк Илия каза на Елисей:
“Ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде…” (4 Царе 2:10)
Какъв е дълбокият подтекст на тези думи, отнесен към Израил? Ще види ли Израил Божия пръст в Грабването на Църквата? Ще разбере ли, че Църквата е грабната от Исус Христос, Когото винаги са отричали?
Да! Ще разбере! Основания за тази надежда ми дават думите на Апостол Павел, който в посланието си заявява:
“Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тая тайна, че частично закоравяване сполетя Израил, само докато влезе пълното число на езичниците. И така целият Израил ще се спаси, както е писано: – “Избавител ще дойде от Сион; Той ще отвърне нечестията от Якова. И ето заветът от Мене към тях, когато отнема греховете им” Колкото за благовестието те са неприятели, което е за наша полза, а колкото за избора, те са възлюбени заради бащите…” (Римляни 11:25-28)]
Отношението ни към евреите трябва да е отношение към Божий народ, който ще бъде спасен, защото:
“…чрез тяхното отклонение дойде спасението на езичниците, за да ги възбуди към ревнивост. А ако тяхното отклонение значи богатство за света и тяхното отпадане – богатство за езичниците, колко повече тяхното пълно възстановяване!” (Римляни 11:11-12)
Духът и Силата на Елисей – това е пълното духовно възстановяване на Израил. В тази глава ще разгледам някои най-важни духовни стъпки, които Израил ще предприеме, за да бъде спасен. Това, което Елисей извърши при Грабването на Илия, ще е същото, което Израилевите Избрани ще извършат при Грабването на Църквата. Пророк Илия каза на Елисей, че желанието му е мъчно нещо, но не, че е невъзможно. Израил трябва да “види”, подобно Елисей, Грабването на Христовата Църква, тоест:
Да засвидетелства с отношението си към факта на Грабването, че Исус Христос е Божият Син!
Доста трудно условие, но затова пък единствено. Ние ще открием това условие в пророческите думи, които Исус изрече към Ерусалим, като каза:
“Ето, вашият дом се оставя пуст. Защото казвам ви, от сега няма вече да Ме видите, до когато речете: Благословен, Който иде в Господното име…” (Матея 23:38-39)
Една от реакциите на плътския ум, която трябва да оставим настрана, когато разсъждаваме за Спасението на Израил, се крие в пословицата:
“След дъжд – качулка, след сватба – булка!”
Казано по друг начин, мнозина биха попитали:
“Какъв смисъл има Израил да се обръща към Бог, след като Грабването на Църквата вече ще е приключило? Не е ли безвъзвратно закъснял?”
Отговорът е, че не е закъснял, но върши Волята на Бога точно на времето си. Отново Апостол Павел ще заяви, че:
“…техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че тоя завет преминава в Христос. А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им, но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме…” (2 Коринтяни 3:14-16)
За да разберем пълнотата на това обръщане, нека видим какво направи Елисей в мига, когато Пророк Илия беше грабнат в Небето:
“И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето. А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова!” (4 Царе 2:11-12)
Моля ви дълбоко да вникнем в този стих. Той показва не нещо друго, но духовната реакция на Божия Израил при Грабването на Църквата! Той ще види в акта на Грабването изпълнение на обещанието на Исус Христос. Израил ще се обърне към Небесния Отец с думите:
“Татко мой, Татко мой!”
А причината за Грабването ще бъде обяснена с думите:
“Колесницата Израилева и конница Негова!”
Някой може би ще попита:
“Какъв смисъл ще има това обръщане, след като всичко вече ще е приключило?”
Не, приятелю! Не всичко ще е приключило! Предстои Спасението на Израил! И за да разберем пълнотата на това Спасение, е нужно отново да се замислим над възгласа:
“Татко мой, Татко мой!”
Ясно става, че Израил призовава Бог Отец. Той Е, Който ще го спаси! Искам да знаете, че Израил има сходни отношения с Бог Отец, така, както Църквата – с Господ Исус Христос. Откъде правя този извод? Нека си спомним думите на Апостол Павел в “Посланието към Ефесяните”:
“Затова ще остави човек баща си и майка си, и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът” Тая тайна е голяма; но аз говоря това за Христос и за църквата…” (Ефесяни 5:31-32)
Благодаря на Бога за Апостол Павел. Той не само ни открива тайните на Божието Слово, но ни дава ключ към пълното разбиране на тези тайни. Всъщност, Апостолът цитира “Книгата Битие”, втора глава, двадесет и четвърти стих, като ни показва един по-дълбок духовен поглед. Подтекстът на този знаменателен стих е:
Затова ще остави Исус Баща Си и майка Си и ще се привърже към жена Си и двамата ще станат една плът!
Виждаме, че Исус оставя не само Баща Си, но и Майка Си, за да се привърже към Своята Невяста, Църквата. Исус бе Божият Син, но стана Човешкият Син. По Дух Той дойде из Лоното на Отца, но по плът – от Израил. Така разбираме, че Израил олицетворява Майката на Исус, тоест, народът, от който по плът се роди Спасителят на света. Това иде да ни покаже, че ако Църквата е Невяста на Христос, Израил е Невястата на Йеова! Като Невяста на Йеова Израил претърпя закоравяване, за да може Христос да се привърже към Жена Си, инак Той би изпитвал постоянна привързаност към Майка Си.
Колко съвършен е Божият план! Колко неизследими са пътищата на Всевишния! Ето затова Павел набляга, че чрез закоравяването на Израил дойде Спасението на езичниците. Но това закоравяване не е вечно! Бог Отец е Верен и Праведен да спаси Своята Невяста и тази глава иска да ви покаже как Той ще стори това. Ние вече прочетохме как реагира Елисей на Грабването на Пророк Илия. Сега ще продължим още в тази връзка. Показвайки отношение към Бог Отец при Грабването на Църквата, Израил ще покаже и отношение към Исус Христос, като към Господ и Спасител. Как ще стане това? Отговорът е, че дълбоко в сърцата си Избраните от Израил ще признаят богохулството, което религията им е сторила спрямо Личността на Христос. Нека видим как “Евангелието от Матея” коментира първоначалното отношение към Исус от лидерите на Юдаизма. Ето как се държа с Него първосвещеникът:
“Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелстват тия против Тебе? Но Исус мълчеше. Първосвещеникът Му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли Си Христос Божият Син? Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкият Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци. Тогава първосвещеникът раздра дрехата си и каза: Той богохулства! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството…” (Матея 26:62-65)
Някога, за да се покаже колко сериозно е оскърбен от богохулството, първосвещеникът е раздирал дрехата си. Това е било свидетелство за голямото му наскърбяване от богохулството. От цитата в “Матея” виждаме, че тогавашният първосвещеник раздра дрехата си, обвинявайки Исус в богохулство. Това е най-сюблимният момент в отхвърлянето на Христос. Естествено е да разберем какъв ще е най-сюблимният момент от Неговото приемане. Израил е отхвърлил Божия Син, но пък Израил ще Го приеме. Затова нека прочетем какво стори Елисей след Грабването на Илия:
“И хвана дрехите си та ги разкъса на две части…” (4 Царе 2:12)
От този стих можем да направим извода, че ако с първото разкъсване на дрехата Израил обвини Исус в богохулство, то с последното разкъсване на дрехата Израил признава пред Бог, че е богохулствал!
Това е Покаянието на евреите и Спасението от Бога!
А това Спасение не закъснява, защото Духът и Силата на Пророк Илия слизат с двойна мяра върху Избраните от еврейските племена! Така е и записано:
“И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Йордан…” (IV Царе 2:13)
Искам да разбирате, че разкъсвайки дрехите си, Избраните от Израил всъщност ще разкъсат онова покривало, стояло върху сърцата им, което не им е позволявало да разберат, че Старият Завет преминава в Исус Христос. Ето защо след получаването на двойния дял от Духа и Силата на Илия, те застават на брега на река Йордан, тоест, против религиозната власт на Сатана, за която разсъждавах в предходните глави.
Пред Израилевите Избрани ще се възправи най-страшният им враг, човекът-Антихрист. Явлението на този “човек” е причината времената, белязани от неговата власт, да се наричат “Голяма Скръб”. Антихристът ще има една цел – да представя себе си за Исус Христос и да седи като Бог в Божия Храм. И понеже Църквата вече е грабната от Исус, то не може да става дума за нея като храм, но се има предвид храмът в Ерусалим, който е свещеното място на евреите. Знаейки плановете на Своя противник, Исус предупреди евреите:
“А когато видите Ерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града, нека излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него. Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано…” (Лука 21:20-22)
На друго място Исус ще каже:
“Затова, когато видите мерзостта, която докарва запустение, за която говори пророк Даниил, стояща на святото място, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините; който се намери на къщния покрив да не слиза да взема нещата от къщата си; и който се намери на нива да се не връща назад да вземе дрехата си, а горко на непразните и на кърмещите в онези дни! При това молете се да се не случи бягането ви зиме или в съботен ден; защото тогава ще има голяма скръб, небивала от началото на света досега, и каквато не ще има…” (Матея 24:21)
Човекът Антихрист ще донесе мерзостта, която докарва запустение, и неговата ярост ще се насочи най-вече върху Избраните от Израил.
Защо върху тях? Ами защото ще бъдат единствените, обърнати към Живия Бог в онова време след Грабването на Църквата. Само че усилията му да отвърне Избраните от Бога ще ударят на камък. И този камък отново ще е Христос. Нека прочетем в “Откровението” записаното за Антихрист:
“И позволи му се (на Сатана – б.а.) да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовият образ продума, също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата им или на челата им; за да не може никой да купува или продава, освен оня, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име…” (Откровение 13:15-17)
От този стих разбираме, че Антихрист ще има проблеми. Проблеми с хора, които няма да му се поклонят и ще предпочетат за по-желателна физическата смърт пред алтернативата на духовната. Тези хора ще бъдат именно Божиите Избрани от Израил. Те ще противопоставят на Антихриста Духа и Силата на Пророк Илия, слязла с двойна мяра върху тях, така щото възможността на въплътеният дявол ще е само да ги унищожи физически, но не и духовно. А сега вижте, че основната задача на Антихрист ще бъде да слага белег на челата или десниците на своите поклонници. Има нещо, което смущава Сатана и той ще побърза да го унищожи с този белег. Нещо, което от две хиляди години го смущава. Това е реализираното обещание на Бог в “Книгата на Пророк Еремия”:
“Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде…” (Еремия 31:33)
В по-предишни разсъждения говорих, че съвестта на всеки човек свидетелства за положени Божии закони в сърцето му. Разбрахме също, че по причина на тия закони е възможно Покаянието и обръщането на човека към Спасението от Бог, както каза Исус, че:
“Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил…” (Йоан 6:44)
Антихристът обаче идва не за Спасение, а за погубление. Ето защо неговата програма-максимум ще бъде да прегори и оскверни съвестите на човеците чрез своеобразно ново учение, което ще има ефекта на “белег” върху челото и десниците, тоест, лъжа, която ще осквернява съвестта, оказваща влияние върху челото, тоест, мислите, и десницата, тоест, делата на човека!
Когато чуят за човека-Антихрист, мнозина си представят, че той е против Личността на Исус Христос. Това е едната страна на нещата, но не е всичко. Христос е много по-обширно понятие, отколкото можем да си представим или да си помислим.
Христос е Път, Слово, Истина, Живот, Светлина, Любов!
Ето защо явлението на Антихрист ще е явление против Пътя, против Словото Божие, против Истината, против Живота, против Светлината и Любовта. А всичко това, взето заедно, можем да открием в една капчица Христова Кръв, поръсена върху всеки човек. Поръсена дори върху онова малко детенце, за което Исус каза:
“И който приеме едно такова детенце в Мое име, Мене приема…” (Матея 18:5)
А сега помислете. Ако Антихрист е против едно такова малко детенце, което ще поиска да съблазни с лъжливото си учение, той няма ли да е против Христос. Да, несъмнено ще е против Христос! Ето защо, когато визираме личността на Антихриста, то нека знаем най-важното за неговата мисия, а именно, че той ще бъде против Кръвта на Божия Агнец, поръсена върху целия свят, върху сърцето на всеки човек!
След няколко изречения вие напълно ще се убедите в това, но сега нека да продължа с Избраните от Израил. Всички знаем, че техните древни предшественици не познаха Исус, но Го осъдиха на позорна смърт. Този факт ще бъде един от “козовете” на Антихрист, който, представяйки се за завърналия се Исус, ще потърси “справедливо” възмездие над евреите, защото някога не са го познали… Този път обаче Израилевите Избрани ще са разбрали в пълнота Божието Спасение и няма да преклонят глава пред дявола. Нека и ние разберем тази пълнота. Повечето от нас знаят, че с Грабването на Църквата приключва и действието на Святия Дух на тази земя. Ето защо времената на Голямата Скръб ще свидетелстват за голяма липса на Утешител. Точно тук настъпва объркване в много християни и те питат:
“Как ще е възможно Спасение за други хора след Грабването на Църквата, след като Святият Дух няма да е на земята?”
Този въпрос би оставил в недоумение доста теолози. Много дълго време той е бил проблем и за мен. Благодаря на Исус, че Божията Благодат просветли ума ми и ми даде отговор. Ето какво четем за спасените хора от времената на Голямата Скръб:
“Тогава един от старците проговори, като ми каза: Тия, облечени в бели дрехи, кои са? и откъде са дошли? И рекох му: Господине мой, ти знаеш. А той ми каза: Това са ония, които идат от голямата скръб; и са опрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето…” (Откровение 7:13-14)
“Ха! Излиза, че Святият Дух е на земята!” – ще възкликне някой.
Не! Святият Дух не е на земята по време на Голямата Скръб!
Ако Той е на земята, то божественото Присъствие на Христос ще бъде в сърцата на хората, тоест, във вътрешните им стаи. Самият факт, че все още не се реализира явлението на Антихриста се дължи на Присъствието на Святия Дух. Но Исус предупреждава евреите за времената на Голямата Скръб, като им казва:
“Прочее, ако ви кажат: Ето, Той е в пустинята; не излизайте; или: Ето, Той е във вътрешните стаи; не вярвайте…” (Матея 24:26)
Какво има тогава на земята, за да е записано, че идещите от Голямата Скръб са избелили дрехите си? Вие сте прочели отговора в самия стих, но ще го повторя и аз:
На земята е останала Кръвта на Божия Агнец!
Как да разбираме това? Нека да ви обясня. Знаем, че Исус не дойде да наруши Закона, но да го изпълни. И Той го изпълни, като направи Сам Себе Си жертвен Агнец и поръси с Кръвта Си греховете на целия свят. Освен, че е жертвен Агнец, Исус е и Алфата и Омегата, Началото и Краят. Това иде да ни покаже, че Неговата Кръв е проляна върху всички човешки поколения до свършека на света!
Къде да търсим капчиците на тази Кръв?
Много просто – там, където е Законът, защото именно Законът изисква жертвоприношение! А къде е Законът? Отговорът е:
Законът, според старозаветното обещание на Бог Отец, е положен в сърцата на всичките човеци!
Разбирате ли, че Кръвта на Исус Христос е положена върху сърцето на всеки човек, без разлика дали той е юдеин или езичник? Така стават ясни и разбираеми думите на Апостол Павел, който в “Първото послание към Тимотей” казва:
“Това слово е вярно и заслужава приемане; понеже за това се трудим и се подвизаваме, защото се надяваме на живия Бог, Който е Спасител на всичките човеци, а най-вече на вярващите. Това заръчвай и учи…” (1 Тимотей 4:9-11)
Разбирате ли, че само и единствено Кръвта на Исус Христос е причина, тъй щото Отец да положи Законите Си в сърцата и вътрешностите на човеците! Спомнете си мига, когато Исус проля Кръвта Си и издъхна на кръста. Тогава се случи нещо. Тогава завесата на Храма се раздра на две и така Бог показваше на всички, че Негов храм е станало човешкото сърце, където Той е положил и Своите закони. Ето защо Сатана ще побърза да унищожи тези закони, като се опита да “изтрие” капчицата Христова Кръв върху сърцето на всеки човек, така щото хората да не се покоряват на позивите на съвестта, да закоравеят и никога повече да не стигнат до Покаяние. Всичко това вече ни дава разбирането, че съвестта е страж на духовната чистота в човека! Тя има своята сила да се възпротивява на демоничните внушения! Вижте тогава думите, с които Небесният Отец се обръща към Израил във времената на Голямата Скръб:
“Дойдете, люде Мои, влезте в скришните си стаи, и затворете вратите след себе си; скрийте се за един малък миг, догдето премине гневът…” (Исайя 26:20)
Да влезеш в скришната си стая и да затвориш вратата след себе си! – това не е друго, освен да запазиш чиста съвестта си дори с цената на физическа смърт. Ето защо старецът от “Откровението” казва, че идещите от Голямата Скръб са изпрали дрехите си, и са ги избелили в кръвта на Агнето. А той продължава като казва за тях:
“Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и седещият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с текущи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им…” (Откровение 7:15-17)
Искам да забележите цитираните изречения. Те са пункт, на който ще поставя контрапункт, за да разберете, че това са евреите.
“Няма да огладнеят вече…
…значи са живели във времена, когато са били гладни.
Нито да ожаднеят вече…
…значи са живели във времена, когато са били жадни.
Нито ще ги удари слънцето, нито някой пек…
…спомнете си, че евреите не познаха Исус Христос като Слънце, като Светлина на света и затова бяха ”ударени” със самонанесено проклятие, продължило векове (”Кръвта Му нека бъде на нас и на чедата ни…”)
Защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им бъде пастир…
…значи е имало време, когато не им е било Пастир.
И ще ги заведе при извори с текущи води…
…тоест, ще получат общение със Святия Дух, с Когото не са общували във времената на Голямата Скръб.
И Бог ще обърше всяка сълза от очите им…
…свидетелстваща за претърпяно гонение и зло от човека-Антихрист…”
Вярвам, че всичките ви въпросителни са отпаднали, но сега искам да продължим още малко в тази дълбока тема. За да бъде по-пълно знанието ни за Спасението на Избраните от Израил, нека прочетем в “Откровението на Йоан” какво предупреждава Святият Дух за времената на царуването на Антихриста:
“И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа; да! казва Духът, за да си починат от трудовете си защото делата им следват подир тях…” (Откровение 14:13)
“Мъртвите, които умират…”
– този стих направо те удря в сърцето. Как може хем да са мъртви, хем да умират в Господа? Отговорът е, че това са хора, които не са новородени от Святия Дух, но умират в Господното Име, тоест, които не желаят да се поклонят на Антихриста и заплащат с цената на живота си своя отказ!
Виждаме по-нататък от стиха да се казва, че не вярата им, но “делата им следват подир тях…” Ето това са дела, достойни и съизмерими с вяра в Бога. Дела, в които човеците се покоряват на гласа на съвестта си, а не на заплахата на Антихриста. Дела, продиктувани от Божиите закони, положени и записани в сърцата, а не от сатанинския белег, търсещ челата и десниците. Апостол Йоан ще види същите хора в Небето и ще запише за тях:
“…и видях престоли; и на тия, които бяха насядали на тях, бе дадено да съдят; видях и душите на ония, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исуса, и поради Божието слово, и на ония, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христос хиляда години…” (Откровение 20:4)
В този стих е показано пълното възстановяване на Израил в очите на Бога. Избраните от Голямата Скръб са не някъде другаде, но в Небето при Исус. Те ще оживеят и ще царуват с Исус хиляда години. Те ще попаднат под истинското обещание на Всевишния Бог, Който в “Книгата на Пророк Софоний” заявява:
“Господ твой Бог е всред тебе, Силният, Който ще те спаси; ще се развесели за тебе с радост, ще се успокои в любовта Си, ще се весели за тебе с песни. Ще събера ония, които бяха от тебе, които скърбят за празниците, и на които тежи укорът Ми. Ето, в онова време ще се разправя с всички, които те угнетяват, ще избавя куцата, ще прибера изгонената, и ще направя ония за хвала, чийто срам е бил в целия свят…” (Софония 3:17-19)
След всичко, казано дотук, нека продължим с Елисей. В живота на този помазан мъж има някои събития, които са образ и сянка на стъпките, които Израилевите Избрани ще предприемат в служението си към Бога. Вече знаем, че върху Елисей е дошло помазанието на Пророк Илия, така, както върху Израил е дошла Божията ревност и благоволение. Първото, което Избраните ще направят, е да разбият илюзиите на Сатана, че нямат духовна сила. Нека и ние разберем това, като прочетем какво направи Елисей след Грабването на Пророк Илия:
“И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина…” (4 Царе 2:14)
Виждате ли какъв въпрос задава Елисей?
Същият въпрос ще зададат и Израилевите Избрани. И те ще го зададат не поради някакво съмнение, но за свидетелство на всички, че:
Ако Бог е бил Господ на Църквата, то ще е Господ и на Израил!
На онези, които не биха задали подобен въпрос, Сатана ще намери дежурен отговор и формула. А те никак няма да са малко и ще попаднат под властта на този, за когото е записано, че е:
“…човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, (има се предвид, че се превъзнася над Отец, Сина и Духа) или на когото се отдава поклонение, щото той седи (както Бог) в Божия храм и представя себе си за Бог…” (2 Солунци 2:3-4)
В миг, когато светът, подклаждан от аплаузите на отстъпилата църква, ще се кланя на Антихрист, Израилевите Избрани ще извикат гръмогласно:
“Къде е Господ Илиевият Бог?”
А след това, за ужас на дявола, ще разделят водите на религиозната му власт и ще допълнят:
“Не онзи в Ерусалимския храм, а Този, Който грабна Църквата Си и сега спасява и нас – Той е Бог!”
Това ще е първата генерална задача на Божиите Избрани от Израил. Ние ще я видим засвидетелствана в думите, с които Исус пророкува в “Евангелието от Матея” като каза:
“И ако да не се съкратяха ония дни, не би се избавила ни една твар; но заради избраните ония дни ще се съкратят…” (Матея 24:22)
Седма глава на “Откровението” засвидетелства, че числото на Божиите Избрани ще е сто и четиридесет и четири хиляди. Ето Божията заповед, показваща всичко това:
“Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух числото на подпечатаните, сто четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните…” (Откровение 7:3-4)
Това огромно число от Божии помазаници ще сложи прът в колелата на Антихриста, защото е писано, че:
“…целият Израил ще се спаси…” (Римляни 11:26)
А сега нека отново продължа с Елисей. Той вече е взел кожуха и е разделил водите на Йордан. Какво ще направи по-нататък?
“Четвърта Книга на Царете” показва, че пророческите ученици, които бяха в Ерихон, изпаднаха в известно съмнение относно истинността на Грабването на Пророк Илия. Петдесет мъже от тях търсиха безуспешно Пророка из бърдата и долините, но не го намериха.
Какво иде да покаже този факт?
Естествено това, че в Израил ще се намерят и много твърдолинейни последователи на Юдаизма, които ще имат съмнения относно Грабването на Църквата. Но техният глас така и няма да се чуе, защото Духът и Силата на Илия вече ще са върху Избраните от Израил. Интересен се оказва следващият момент, когато гражданите на Ерихон казват на Елисей:
“Виж, молим ти се, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята безплодна…” (4 Царе 2:19)
Нека разсъждаваме върху този стих. В главата за Ерихон вече говорих колко е важно погледът ни да е съсредоточен към Военачалника. След Грабването на Църквата на земята ще остане Израил. Но и той, както преди това Църквата, също ще трябва да съсредоточи погледа си към Военачалника. “Местоположението” на Израил е добро. Той очаква Спасение от Бога, а не от Антихрист. Но съществува проблем. Проблемът, че “водата е лоша”, а “земята – безплодна”. Как да разбираме тези две свидетелства? Преди две хиляди години Исус дойде на земята и каза едни думи в разговор с една самарянка. Спомнете си как Го провокира тя:
“Господине, нито почерпало имаш, и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода? Нима си по-голям от баща ни Якова, който ни е дал кладенеца, и сам той е пил от него, и чадата му, и добитъкът му?” (Йоан 4:11-12)
Действително, че кладенецът на Юдейската религия е много дълбок. Само, че от мига, когато Исус дойде, водите на този кладенец станаха негодни за пиене. Исус потвърди именно това, като каза:
“Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее…” (Йоан 4:13)
Докато е религиозен, Израил ще остане жаден. А докато е жаден, ще бъде безплоден. А ще намери ли тогава Земеделецът скъпоценния плод, заради когото е чакал да минат и ранния, и късния дъжд? Какво е нужно да стане, че водата да не е лоша и земята да не е безплодна? Отговорът е:
Нужна е ревизия на Юдаизма! Нужно е обръщане от Стария към Новия Завет на Христос! Тогава нито водата ще е лоша, нито земята – безплодна!
Ето такива са опасенията, които гражданите на Ерихон изтъкват пред Елисей. Но помазаният мъж знае как да разреши проблема. Ето неговата реакция:
“А той рече: Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол. И донесоха му. Тогава слезе при извора на водата та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт, ни безплодие…” (4 Царе 2:20-21)
Какво прави Елисей? Нищо повече от това, че иска ново блюдо. Така и Израил ще поиска ново блюдо, за да бъде вярата му като сол в това блюдо. Вярвам и съм убеден, че Израилевите Избрани ще вникнат в думите на Исус, Който казва:
“Вие сте солта на земята…” (Матея 5:13)
Вярвам и съм убеден, че те ще приготвят ново блюдо за тая сол и тогава ще разберат в пълнота думите на Спасителя, че:
“Никой не налива ново вино в стари мехове; инак новото вино ще пръсне меховете, и то само ще изтече, и меховете ще се изхабят. Но трябва да се налива ново вино в нови мехове. И никой, след като е пил старо вино, не иска ново, защото казва: Старото е по-добро…” (Лука 5:37-39)
Този път новото вино наистина ще е по-добро! След Грабването на Църквата Израил остава солта на земята. Тя ще се сложи в ново блюдо, тоест, Израил ще се покори на Новия Завет! Как ще стане това? Ние трябва внимателно да четем какво прави Елисей. Казва се, че той “слезе при извора на водата, та хвърли солта, като рече: Така казва Господ…” (4 Царе 2:21) Виждаме, че Елисей започва да пророкува. Нужно е пророкуване за обръщането на Израил към Господа. Нужно е такова пророкуване, което да не остави никакво съмнение в Израилевите Избрани, че Бог промисля тяхното Спасение.
Ще има ли такова пророкуване?
Да! И това пророкуване няма да е от обикновени човеци, но от двама титани на вярата – Пророк Моисей и Пророк Илия. Ето какво казва Бог за тях в “Откровението на Йоан”:
“А на двамата Си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, облечени във вретище. Те са двете маслини и двата светилника, които стоят пред Господаря на земята…” (Откровение 11:3-4)
Преди да видим каква ще е работата на Моисей и Илия, нека си отговорим на въпроса защо именно Моисей и Илия изпраща Бог. Знаем, че Моисей даде Закон на Израил. Той не идва пак да дава Закон, а за да пророкува. Какво ще пророкува? Отговорът е:
Моисей ще пророкува обръщане към Христос на Божия Израил!
Откъде правя този извод? Преди всичко – от думите на Исус, защото Той, обръщайки се към фарисеите, каза:
“Защото, ако вярвахте Моисея, повярвали бихте и Мене; понеже той за мене писа. Но ако не вярвате неговите писания, как ще повярвате Моите думи?” (Йоан 5:46-47)
Ако евреите вярваха на Моисей, повярвали биха и в Исус. Такава ще е и неговата роля във времената на Антихриста – да снеме покривалото от очите на израилтяните, за да видят те, че той наистина е писал за Исус. Относно ролята на Пророк Илия, то аз я разглеждам на страниците на цялата тази книга. Елисей предиде в Духа и Силата на Илия, но Илия беше този, който го извика при себе си. В “Трета Книга на Царете” Бог се обърна към помазаника Си и каза:
“Елисея, Сафатовия син от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе…” (3 Царе 19:16)
Елисей получи помазанието си от Пророк Илия, така, както Божиите Избрани от Израил ще бъдат посочени от същия този Пророк през време на неговото пророкуване. Те ще са ръкоположени лично от него.
Естествено е в мнозина читатели да се е появил въпрос откъде правя извод, че това са двамата свидетели на Бога. В единадесета глава на “Откровението” те не са назовани поименно и това естествено би дало повод за догадки. Догадки обаче няма и точно това са Божиите свидетели. Те се явиха на Исус при Неговото преображение на планината. А за тяхната сила е записано, че:
“Те имат власт да заключат небето, та да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали…” (Откровение 11:6)
Естествено е да открием в този стих Духа и Силата на Илия, който се помоли усърдно и не валя дъжд над Израил три години и половина, както и да видим жезъла на Моисей, който превърна Нил в кръв и поразяваше египетския властелин с многобройни язви. Но по-дълбокото и истински знаменателното, което остава скрито за читателя, е да се разбере за каква “кръв” става дума. Ако някога Моисей с жезъла си превърна Нил в кръв, то сега ще превърне сърцата на израилтяните в “кръв”, тоест, ще извика действието на Христовата Кръв, която е поръсена върху тях.
Алелуя! Колко велики са Божиите съдби!
Чудно ли е тогава, че старецът в седма глава на “Откровение” говори, че идещите от Голямата Скръб са изпрали дрехите си и са ги избелили в Кръвта на Агнето? Ето кои свидетели ще извикат действието на Христовата кръв – Моисей и Илия. Всъщност, ако можем да направим духовен паралел, ще видим, че ситуацията с Израил е сходна с тази по времето, когато той бе под робството на Египет. Ние напълно ще се убедим в това като видим какво постигат Моисей и Илия и как приключва тяхното свидетелстване. Ето записаното в “Откровението”:
“И когато свършат свидетелстването си, звярът, който възлиза от бездната, ще воюва против тях, ще ги победи и ще ги убие. И труповете им ще лежат по улиците на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, гдето и техният Господ биде разпнат…” (Откровение 11:7-8)
В продължение на три години и половина, тоест, половината от времето на Голямата Скръб, Моисей и Илия ще пророкуват на Избраните от Израил. Ефектът от тяхното пророкуване ще бъде мобилизирането на 144000 подпечатани в очакване на Господното Спасение. Виждаме още да се казва, че тази тяхна дейност няма да се понрави на човека-Антихрист и той ще започне битка против тях, и ще ги победи и убие. Моля ви обаче да погледнете духовно на този факт и да приемете, че Антихрист ще се бие не само срещу личностите Моисей и Илия, но и срещу техните последователи. Така, както Христос има Свое Тяло и това Тяло е Църквата, така и Моисей и Илия ще имат тела и тези тела ще бъдат Избраните, обърнати към Исус Христос. Ако прочетем пети стих от тази единадесета глава, ще видим какво очаква онзи, който посегне на Моисей и Илия:
“Ако някой иска да ги повреди, огън излиза из устата им, та изяжда неприятелите им; и ако някой иска да ги повреди, така трябва той да бъде убит…” (Откровение 11:5)
Това ни дава знанието, че последователите на Моисей и Илия, както и самите пророци ще претърпят физическо унищожение от звяра! Точно това обяснява защо “труповете” им ще лежат по улиците на земния Ерусалим, имайки ефекта на назидание и сплашване на останалите (ако са останали такива) инакомислещи. Нека продължа със следващия стих, за да видим какво ще се случи по-нататък:
“И мнозина измежду людете, племената, езиците и народите ще гледат труповете им три дни и половина и не ще позволят да бъдат положени труповете им в гроб. И земните жители ще се зарадват за тях, ще се развеселят, и един на друг ще си пратят подаръци, защото тия два пророка са мъчили жителите на земята…” (Откровение 11:9-10)
От тези стихове се вижда как физическото избиване на Израилевите Избрани и техните двама духовни водачи сякаш ще успокои нечистите съвести на поклонниците на звяра. Пророкуването на Моисей и Илия явно доста ще е измъчвало сърцата им, но ето че сега всички те са избити. Антихрист даже не ги е положил в гробове, но ги е оставил да се гледат от всички, за да се напомня “завинаги” превъзходството на мнимия Христос. Тези три дни и половина, за които се говори в стиха, са всъщност три години и половина, тоест, останалата част от времето на Голямата Скръб. Това ще бъде време на привидно успокояване за света. Време на “мир и безопасност”, които звярът ще предложи на поклонниците си. Спомнете си предупреждението на Апостол Павел, който казва:
“А за годините и времената, братя, няма нужда да ви се пише; защото вие добре знаете, че Господният ден ще дойде като крадец нощем. Когато казват: Мир и безопасност! тогава ще ги постигне внезапно погубление, като болките на непразна жена, и никак няма да избягнат…” (1 Солунци 5:1-3)
Какво обаче ще се случи с избитите Избраници? Следващият стих от единадесета глава на “Откровението” показва това:
“А след трите и половина дни влезе в тях жизнено дишане от Бога, и те се изправиха на нозете си; и голям страх обзе ония, които ги гледаха…” (Откровение 11:11)
Какво прави Всевишният Бог? Нищо повече от това, което е записал в Словото Си. Искам да обърнете внимание на думите, че израилтяните се “изправиха на нозете си”. Това са думи от “Откровението”, но не са единствените. В “Книгата на Пророк Езекиил” ще видим още по-разширено знанието за възкресението на Израил. Ето как Бог се обръща към Езекиил и какво му заповяда:
“Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и речи на духа: Така казва Господ Йеова: Дойди духо от четирите ветрища и духни върху тия убити, за да оживеят. Пророкувах, прочее, както ми заповяда; и духът влезе в тях, и те оживяха; и изправиха се на нозете си, една твърде голяма войска. Тогава ми рече: Сине човешки, тия кости са целият Израилев дом…” (Езекиил 37:9-11)
Виждаме и от това пророчество на Езекиил как се повтарят дословно думите, че евреите “се изправят на нозете си”. Това не е нещо друго, но възкресението и Грабването на Израилевите Избрани. Забележете още израза: “една твърде голяма войска”. Този израз е потвърждение на гореказаното, че звярът няма просто да убие само Моисей и Илия, но и всички техни последователи. И така Избраните от Израил са възкресени пред очите на Антихрист и всичките му поклонници. Следващият стих от “Откровението” ни убеждава в това:
“А те (възкресените Избрани заедно с Моисей и Илия) чуха силен глас от небето, който им казваше: Възлезте тука. И възлязоха на небето в облак; и неприятелите им ги видяха…” (Откровение 11:12)
Имаме ли какво да прибавим към този стих?
Аз смятам, че няма. Избраните от Израил ще бъдат спасени, както е писано, защото Бог е Верен да го направи. Така те ще се намерят всред всички онези, които са свещеници на Бога и на Господ Исус Христос, които ще царуват с Него хиляда години.
Така приключвам тази глава. Иска ми се всички да сте разбрали нейния прицел. След Грабването на Църквата, Духът и Силата на Илия слизат върху Избраните от Израил, които духовно ще извършат онова, което извърши Елисей, когато върху него падна кожухът на Пророк Илия.
Нека отдадем Слава на Небесния Отец за Спасението на Израил! Нека отдадем Слава на Исус затова, че ще е Пастир на всичките Избрани, които ще дойдат при Него през Голямата Скръб. Амин и Амин!

Leave a Reply