КЪСНИЯТ ДЪЖД И ГРАБВАНЕТО II – IV ГЛАВА

  1. 4. ТАЙНИТЕ НА ГРАБВАНЕТО

“Първият човек е от земята, пръстен; вторият човек е от небето. Какъвто е пръстният, такива са и пръстните; и какъвто е небесният, такива са и небесните. И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния…” [ (1 Коринтяни 15:47-49)]

Ето една тема, върху която християните биха искали да имат голямо просветление. За голяма част от вярващите Грабването на Църквата е забулено в тайна, която не ни е дадено или позволено да знаем. Но Библията е достатъчно изчерпателна по този въпрос. Божият Спасителен план има естествено развитие и крайна цел. Тази крайна цел Исус нарича “обновление на всичко”. Ето защо Грабването на Църквата е крайният етап на това обновление. Обновление, започнало с вяра и приключило с награда за постоянството на вярата. От предишните глави ние разбрахме, че Бог изпраща Духа и Силата на Илия преди да се яви Великият и Страшен Ден Господен. Точно тук настъпва объркване и неразбиране на Господния план. Божието Слово ни учи, че Исус ще дойде отново и това Негово второ идване е известно като Второ Пришествие. Това е Великият и Страшен Ден Господен. Но това не е Грабването на Църквата!
Откъде правя този извод? В “Откровението” се казва следното:
“Ето, иде с облаците; и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и всички земни племена ще възридаят за Него. Така е. Амин…” (Откровение 1:7)
От този стих виждаме, че при Второто Си Пришествие Господ ще бъде видян от всяко око. Характерно в този стих е визирането на земните племена, тоест, на всички онези, които не са преселени от Святия Дух да живеят с Исус в небесни места. Характерно е също така и визирането на онези, които прободоха Исус. Тук не става дума за римските войници, а за онези, които похулиха Пътя, Истината и Живота. Тези факти са достатъчно основание, за да разберем, че Второто Пришествие на Исус не е за Спасение, а за осъждение на нечестивите!
Грабването на Църквата е нещо друго. То ще стане, както казва Апостол Павел, “в една минута, в миг на око, при последната тръба” (1 Коринтяни 15:52) Това трябва да ни подсети, че Исус ще грабне Църквата Си преди Второто Пришествие. Друго, което искам да забележите и завинаги да положите като знание в сърцата си, е коментарът на Апостол Павел за Пришествието на Исус. Ето как се обръща той към нас в “Първото послание към Солунците”:
“И Господ да ви направи да растете и да преизобилвате в любов един към друг и към всичките, както и ние преизобилваме към вас, за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус с всичките Негови светии…” (1 Солунци 3:12-13)
Този стих открива много истини. В него се казва, че Пришествието на Исус ще бъде с всичките Негови Светии. Не с част от Светиите, а с всичките Светии. Исус не идва за Светиите Си, но със Светиите Си. Исус не идва от Небето за Църквата Си, но със Своята Църква.
“За какво тогава идва?” – ще попита някой.
Отговорът е, че Исус идва, за да порази нечестието на този свят и да царува с Църквата хиляда години. Искам да разберете, че най-голямата Слава на Църквата все още предстои. Тя ще бъде грабната за сватбената вечеря на Агнето преди Второто Пришествие. Деветнадесета глава на “Откровението” убедително ни разкрива всичко това. Там е казано за Църквата, че:
“…на нея се позволи да се облече със светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…” (Откровение 19:8)
Чак след това идва мигът, когато Йоан вижда Второто Пришествие на Господ Исус. Нека прочетем стиховете, говорещи за всичко това:
“След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово. И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне…” (Откровение 19:11-14)
Виждаме как Църквата, на която се позволи да се облече със светъл и чист висон, вече е строена зад своя Военачалник и представлява Неговите Небесни войски. Оттук нататък предстои битката с Антихриста, която е генерална цел на Второто Пришествие на Христос. Задача на това последно изливане на Святия Дух е да участваме в Грабването на Църквата! Словото ни учи, че праведният се отнема преди да е дошло Злото. (Вж Исайя 57:1) Така за праведната Църква има изход от Бога. И този изход е Грабването. В обръщението Си към седемте църкви в Азия ще видим, че към една от тях Господ се обръща с думите:
“Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита ония, които живеят по земята…” (Откровение 3:10)
Времето на изпитанието. Времето на човека-Антихрист. Знаете ли колко църкви тръпнат, когато чуят за този “човек”?
“Какво ще стане с нас?” – питат те.
“Ще устоим ли?” – питат се други.
Какъв смисъл има да питате за всичко това? Вникнахте ли вие дълбоко в този стих? Бог обещава на Филаделфийската църква да я опази не просто от самото изпитание, а от времето на самото изпитание. Изпитанието е едно нещо. Времето на изпитанието е друго нещо. Нека да обясня това:
Ако при мен дойде пратеник на моя враг и ми предаде съобщение:
“На тази и тази дата ти ще бъдещ екзекутиран!” – то аз, естествено ще бъда много утеснен. Тогава моят Бог може да ми помогне по два начина.
Първият – да ме опази от изпитанието, като в мига на екзекуцията ме съхрани да не бъда екзекутиран. Вторият – да ме опази от времето на изпитанието, тоест, на датата, която ще се извърши екзекуцията, аз просто да липсвам там. А сега прочетете Божието обещание към Филаделфийската църква:
“Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието…” (Откровение 3:10)
Не просто от самото изпитание, но от времето, тоест, във времето на явлението на Антихриста Филаделфийската църква няма да е на земята! Ако беше на земята, тя щеше е участник в изпитанието, тоест, свидетелка на времето, в което се реализира изпитанието. Но съдбата на тази църква е в мига на изпитанието тя да бъде покрита. Пак повтарям:
Антихристът ще дойде не преди, а след Грабването на Църквата!
Исус е дал обещание да опази Църквата Си, тоест:
При явлението на Антихриста тази църква да не е на земята!
Помислете върху думите на Исус, Който ни казва:
“Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син…” (Лука 21:36)
Ще сполучим ли да избегнем всичко?
Да! Духът и Силата на Илия са Божията гаранция за това!
Спомнете си как Езавел люто се заканваше да намери Илия и да го убие. Само че не го намери. Илия липсваше… Илия бе отишъл там, където Езавел никога не може да отиде. Така и Антихристът люто се заканва, щом дойде, да убие Църквата. Само че тя няма да е там, защото Господ вече ще е прибрал Верните при Себе Си. Нека запомним:
Грабването на Църквата е сполучливото избягване на времената на изпитанието!
“Кой ще остане тогава на земята?” – ще попита някой. Хубав въпрос. Преди обаче да отговоря искам да дам коментар върху проповядваната заблуда, (идеща от повърхностно четене на Словото) че щом на земята иде Антихрист, то и Църквата трябва да е на земята, понеже Антихрист е против Христос и ако Тялото Христово го няма, то Антихристът няма да има против кого да застане. Тази заблуда дълго време е била позиция и на моето сърце, но благодаря на Святия Дух, че просветли очите на сърцето ми.
Първото, което искам да знаете, е това, че явлението на човека Антихрист не е причина, а следствие от активността на неговия дух, духът на Антихрист!
От двадесет века на света действа духът на Антихрист. Той се изяви паралелно с изливането на Святия Дух. Плод на неговата активност бяха мнозина човеци, които Словото нарича “антихристи”. (Вж. 1 Йоаново 2:18-19) Явлението на човека-Антихрист ще бъде не нещо друго, но жетвата на Сатана, който ще прибере при себе си онези, които винаги са желали неговите пътища и съдби. Антихрист не идва, за да заплашва царуването на Христос или Църквата, но да прибере и постави под съдбата си всички онези, които са препятствали Спасението чрез вяра в Исус.
Казано по друг начин, след последната жетва на земята ще останат много плевели. Плевели, които Сатана има право да изиска, понеже винаги са се кланяли на неговия образ и са вярвали в неговото слово. Нека прочетем Господните думи, показващи дейността на духа на Антихрист и причината за явлението на човека-Антихрист:
“И затова Бог праща заблуда да действа между тях, (отстъпниците от чистата Христова вяра) за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата…” (2 Солунци 2:11)
А фактът, че обръщайки се към Филаделфийската църква, Бог обещава да я опази от времената на изпитанието, показва, че жетвата на Исус Христос в онзи миг на явлението на Антихриста вече ще е приключила и на земята ще са останали само “земните племена” и “онези, които Го прободоха” (Откровение 1:7)
А сега нека получим по-голямо просветление по тази тема. Кой ще остане на земята? Господ Исус ни е дал много точни ориентири за това.
Ето вижте думите Му, свързани с Второто Му Пришествие:
“Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Дето бъде мършата, там ще се съберат и орлите…” (Матея 24:27-28)
Виждаме какво ни казва Исус. Той визира при Пришествието Си две неща: Мърша и орли. Какво е мършата? Това е труп, разлагащо се от смърт тяло. Това не е Живото Тяло Христово! Това не е Църквата! Църквата пребъдва в Живота на Исус, а не в смъртта на дявола! Това е разлагащият се труп на отстъпилата от Господ църква, която се явява посрещач при явлението на Антихриста по време на Голямата Скръб. За някои нейни сподвижници и последователи Исус предупреди чрез Духа Си:
“…и ще туря в голяма скръб ония, които прелюбодействат с нея (с духа на Езавел) ако не се покаят от нейните с тях дела. И чедата й ще убия с мор (с учението на Антихриста, характерно за времената на Голямата Скръб)…” (Откровение 2:22-23)
Но как да се победи духа на Езавел? Дори новоповярвалите ще се досетят, че е нужен Духът и Силата на Пророк Илия. Разбирате ли, че активността на дявола в това последно време е да събира последователи на своя син, човекът на греха, синът на погибелта. Това ще са хората, които ще са приели да се кланят на образа на звяра и ще приемат неговия белег на челата или на десниците си.
А какво са орлите? Ние ще видим как ангел Господен се обръща към тях и така дава началото на битката между Христос и Антихрист, между небесните войски и войските на звяра (човека Антихрист) Ето тези думи:
“После видях един ангел, стоящ в слънцето; и, извиквайки със силен глас, каза на всичките птици, които летят посред небето: Дойдете, събирайте се за великата Божия вечеря, за да ядете месата на царе и месата на хилядници, месата на юнаци и месата на коне и на ония, които яздят на тях, дори месата на всичките човеци свободни и роби, малки и големи. И видях звяра и земните царе и войските им да воюват против яздещия на коня и против Неговото войнство…“ (Откровение 19:17-19)
Съберете всички тия меса, обслужващи духа на смъртта и ще получите труп, разлагащо се от духовна смърт тяло. Тяло, обслужващо тъмната троица, тоест, змеят, звярът и лъжепророкът, отговарящи съответно на Сатана, човекът-Антихрист и духът на Антихрист. Другото, което искам да забележите от Христовото предупреждение е фактът на светкавицата, която излиза от изток и се вижда дори до запад. Каква е тази светкавица? За да разберем отговора на този въпрос е нужно да видим още едно откровение от Исус за Неговото Второ Пришествие:
“Човеците ще примират от страх и от очакване онова, което ще постигне вселената, защото небесните сили ще се разклатят. И тогава ще видят Човешкия Син идещ в облак със сила и голяма слава…” (Лука 21:26-27)
Този стих е духовно повторение на стиха от “Откровение” 1:7, където Йоан казва, че ще Го види “всяко око, и ония, които Го прободоха…” Забелязвате ли как иде Човешкият Син? Той иде в облак. Подсказва ли ви нещо този факт? Ако облакът на Исус е зареден с Божията Святост, Слава и праведност, то с какво ще е зареден религиозният облак на Сатана? Естествено – с поквара, с тъмнина и с беззаконие. Знаете ли какво се получава, когато два облака, натоварени с различни заряди, се сблъскват помежду си? Получава се мълния, светкавица, която изпразва своята енергия в земята. А сега сложете тук думите на Исус за съдбата на Сатана:
“Видях Сатана паднал от небето като светкавица…” [ (Лука 10:18)]
Разбирате ли, че с Второто Пришествие на Исус Христос силите на Сатана са туширани завинаги! Това е съдбата му, отредена от Всемогъщия Бог. С явлението на човека-Антихрист Сатана ще направи най-големия си опит да се превъзнесе над Троицата, но този опит ще бъде твърде кратък и фатален за кариерата на падналия херувим. Ако Господ ми дава да ви разкривам всичко това, то причината е една:
Църквата трябва да се мотивира изцяло в очакването на Грабването и с поглед към Небето!
Оставете сиромашките мнения на страхливи теолози, които се опитват да събарят вярата на мнозина, учейки ги, че Църквата ще преживее среща с човека-Антихрист. Това не е вярно. Това е прицел, заповядан от Сатана, който има една единствена цел:
Да отклони вярващия от сполучливото избягване на времената на голямата скръб чрез Грабването от Исус!
А на всички, които с телешка упоритост продължават да твърдят, че Църквата трябва да очаква Денят Господен, а не Грабването преди този Ден, искам да напомня един стих от “Книгата на Пророк Амос”:
“Горко на ония, които желаят деня Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина. Както ако бяга човек от лъв, и го срещне мечка, или, като влезе в къщи, опре ръката си о стената, и змия го ухапе, така не ще ли бъде денят Господен тъмнина, а не виделина? Дори мрак, без никаква светлина?” (Амос 5:18-20)
В тези Божии думи забелязваме няколко много важни истини, които искам да изведа поотделно:
Първо: Денят Господен е тъмнина, а не виделина.
Второ: В Деня Господен човек ще бяга от лъв, но ще срещне мечка.
Трето: В Деня Господен от сърцето на човека, сиреч, от вътрешната му стая, ще наднича старовременната змия, която е дявол и Сатана.
Нека накратко размишлявам върху тези истини. Естествено е мнозина да бъдат изненадани и да кажат:
“Как е възможно Денят Господен да е тъмнина? Та нали Бог е Вечна Светлина?”
Да, Бог е Вечна Светлина, но ти знаеш ли какво е предназначението на Светлината? Не е ли да изобличава тъмнината? И когато Бог реши да изобличи тъмнината в онзи Свой Ден ти къде ще бъдеш? Ще кажеш:
“Аз желая да бъда в Бога, в Светлината Му!”
А сега не си ли в тази Светлина? Не си ли в Бога, в Неговия Ден? Какво още очакваш? Не разбираш ли, че тъмнината е тази, която очаква Светлината, а не Светлината? Светлото показва, че Бог е вече там! Но ако някъде не е Бог, то там е тъмно. Ето защо, ако чакаш да се яви Денят Господен, то твоето чакане недвусмислено показва, че не си в този Ден… Ето защо Денят Господен за мнозина ще се окаже тъмнина, а не виделина, дори мрак без никаква светлина. Спомни си, че в “Езекиил” отново се говори за същия Ден и Пророкът предава точно Господните думи:
“Така казва Господ Йеова: Лелекайте – Олеле за деня! Защото е близо денят, дори е близо денят на Господа, облачен ден; ще бъде времето на езичниците…” (Езекиил 30:2-3)
Виждаш ли, че се говори за времето на езичниците. Когато човек чака нещо минава дълго време, нали? Е, тогава да разсъдим. Бог определя Деня Господен като време на езичниците. Защо? Защото са стояли със затворени сърца през целия период на Божие благовремие и дълготърпение, когато е трябвало да приемат Деня Господен. И в оня миг на Божие възмездие този Ден вече не може да ги ползва.
Той иде не за Спасение, но за осъждение и изобличение!
Толкова по първата истина. Вярвам, че сте я разбрали. В мига, когато вие приемете Исус за свой Господ, вие вече сте в Деня на Господа, в Неговия Светъл Ден. Вие отдавна живеете в Небето с вяра и очаквате не Пришествие като изобличение за нечестивите, а Грабване, като награда за праведните.
А сега да се спра на втората истина. Кои хора бягат от лъв, а ги среща мечка? Това са онези, които винаги са търсили всякакви други способи за избягване на злото, но не и чрез вяра в Исус. Такива хора бягат от лъва, защото дяволът е “рикаещ лъв”, търсещ кого да погълне с челюстите си. Но забележете, че Пророк Амос предава нещо важно в Божиите думи. Бог казва, че става дума за онези, които “бягат” от лъва, тоест, хората, които ги е страх от дявола. Бягаш, когато те е страх. Но ако отворим “Първото послание на Петър” ще видим как Апостолът ни насърчава в друго:
“Съпротивете се нему, стоейки твърди във вярата…” (1 Петрово 5:9)
Така стават напълно разбираеми Божиите думи, а именно, че ако си религиозен, тоест, ако имаш страх от дявола, ти ще бягаш от него, но ще попаднеш на мечка! Какво е мечката? Тя е нещо още по-страшно и ужасно от лъва. Тя е едно от олицетворенията, с които Словото описва човекът- Антихрист:
“И звярът, който видях, приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка…” (Откровение 13:2)
Знаете ли защо Словото ни говори, че краката на човека-Антихрист са като крака на мечка? Преди всичко – защото мечката стъпва много тихо и безшумно. Тя изненадва с появяването си. Така мнозина религиозни, които не са приели да се съпротивяват на лъва, ще бъдат срещнати от мечката… Това ще бъдат посрещачите на човека-Антихрист.
А сега нека да видим последната истина. В Деня Господен ще бъдат мнозина онези, които змията ще ухапе и не просто ще ухапе, но ще изплюе отровата си в духовните им начала. Тринадесета глава на Откровението ни предупреждава, че човекът-Антихрист ще принуждава “големи и малки, свободни и роби, богати и сиромаси” да им сложи белег на десницата или челата. Това ще е “ухапването” от змията, което ще е смъртоносно.
След всичко, казано дотук, нека никога повече да не се съмняваме, че Грабването е преди Пришествието на Исус. Или сега с вяра влизаме в Деня Господен, или утре този Ден ще дойде, но не да ни спаси, а да ни осъди.
Изборът е ваш!
В тази глава ще разкрия и някои най-важни условия относно личната готовност на всеки нас за мига на Грабването. Едва ли в новозаветния период е имало по-посветен човек в тази тема от Апостол Павел. Затова някои истини от неговите дълбоки послания ще ми послужат като основа за размишление, тъй щото да уловим духа на мъдрост и откровение от Бога. Божият Син извърши за нас нещо, което, ако може да се определи, би изглеждало така:
Исус възстанови човека като образ и подобие на Бог! Исус даде право на всеки да бъде възстановен като Образ и подобие на своя Творец!
Именно по тази причина Апостолът нарича Исус “последният Адам”. В греховете си, преди да познаем Спасението от Бог, ние сме потомци на първия Адам, сиреч, пръстният. Някой ще попита:
“А първият Адам не беше ли Образ и подобие на Бога?”
Отговорът е, че с грехопадението Адам изгуби този Образ и подобие. Трябва да четем внимателно Библията и ще видим в началните страници на “Книгата Битие”, че:
“Адам живя сто и тридесет години, и роди син по свое подобие, по своя образ и наименува го Сит…” (Битие 5:3)
Адам не можеше да роди син по Божия Образ и подобие, просто защото вече не го притежаваше. От този момент нататък всички човеци, които щяха да се раждат по лицето на земята, щяха да носят в себе си образа и подобието на Адам, а не на Твореца. Но ето, че на земята идва Исус. Думите Му показват, че Той е Образ и подобие на Бога. Образ, защото казва на Филип:
“Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме, Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца; как казваш ти: Покажи ми Отца?” (Йоан 14:9)
Подобие, защото беше Божият Син, но стана Човешки Син, за да ни даде едно велико право:
“А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чеда, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име: които се родиха не от кръв, нито от плътска похот, нито от мъжка похот, но от Бога…” (Йоан 1:12-13)
Раждайки се от Бога ние биваме напълно възстановени в очите Му. Но в това възстановяване съществуват три стъпки, които всеки християнин е длъжен да направи:
Първо: Кръщение с вода, тоест, позив към Бог на чистата съвест.
Второ: Кръщение със Святия Дух
Трето: Кръщение с огън.
Първата стъпка е действието на Отец в духовното ни естество, защото никой не може да отиде при Исус, ако не е привлечен от Отец. Тази стъпка е известна като Покаяние, тоест, сърдечно обръщане и промяна. Втората стъпка е действието на Святия Дух, Който ни новоражда и започва да изгражда в нас едно качествено ново духовно естество. Третата стъпка е действието на Исус Христос, тоест, изобразяването на Неговия Дух у нас. Ето в тази трета стъпка достигат малцина. Но именно тя е необходимото условие за Грабването. Нека се убедим в това, като прочетем какво казва Апостол Павел:
“Защото това тленното трябва да се облече в нетление, и това смъртното да се облече в безсмъртие. А когато това тленното се облече в безсмъртие, тогава ще се сбъдне писаното слово: Погълната биде смъртта победоносно…” (1 Коринтяни 15:53-54)
В този стих се говори за обличане. Обличане на тленното в нетление и на смъртното в безсмъртие. В друг стих Павел ще каже всичко това с едно изречение:
“Но облечете се с Господа Исуса Христа и не промишлявайте за страстите на плътта…” (Римляни 13:14)
Знаете ли какво става, ако някой престане да промишлява за децата си, тоест, ако не задоволява нуждите им? Става така, че почват да линеят, защото няма кой да промишлява за тях. Когато ние не промишляваме за страстите на плътта, то идва миг, когато тези страсти умират. А върху тяхната смърт Бог хвърля воал на нетление и ние се покоряваме вече не на тленното, а на нетленното. Искам да ме разберете правилно.
Вярата в Исус не е моментално обличане в Исус!
Вярата ни дава възможност за това обличане, но то идва отпосле!
Всички ние, когато ни попитат къде живее Исус, слагаме ръка върху сърцето си и казваме:
“Той е вътре в мене! Той живее в мене!”
Така е, нали? Но Бог иска нещо повече от нас. Бог иска, когато ни попитат за вярата в Христос, да имаме основания да кажем:
“Аз съм вътре в Него! Аз живея в Него! Той така ме е покорил, че аз винаги съм на Негово разположение!”
Не че Той е вътре в нас, но че ние сме вътре в Него… Разбирате ли това? Ако Исус е вътре в нас, ние просто не сме облечени в Него, защото облеклото винаги е нещото, което е отвън, а не отвътре! Павел казва, че тленното трябва да се облече в нетление и смъртното да се облече в безсмъртие. В първия миг на нашата вяра винаги е обратното. Тогава нетленното е облечено в тление, тоест, Святият Дух живее вътре в нас. Но готовността за Грабването ще изисква от нас друго условие:
Не Святият Дух да живее вътре в нас, но ние да живеем вътре в Святия Дух!
Това не е игра на думи. Това е условието, за да бъдем участници в Грабването. Години наред аз съм си повтарял един стих от 1 Йоаново, който стих зная, че сте си повтаряли и вие. Ето този стих:
“Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги; защото по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света…” (1 Йоаново 4:4)
Бог ми откри, че този стих може в един момент да се окаже затвор за Неговия Дух. Аз си повтарях думите на Апостол Йоан, напомпвах се с тях, мислейки, че те помагат на моята вяра. Но един ден Духът ме прониза от главата до петите и буквално ме смъмряше:
“Да, Стефане! Този стих помага на твоята вяра, но той не помага на Моята Вяра! Защото ако Аз съм велик в тебе, то колко по-велик ще стана, ако ти си в Мене!”
Реших да се оправдавам:
“Но, Господи, това все пак е Твоето Слово!”
Тогава Бог ми отговори:
“Да, това е Моето Слово, но вие винаги го четете така, че да Ми се противите. Не забелязваш ли, че Йоан казва:
“Вие сте от Бога, дечица!”
В “дечица” ли благоволя Аз или в пораснали войни? Не каза ли Павел да подражавате на него, както и той подражава на Мене? Колко от вас превърнаха в живот думите от 1 Коринтяни 13:11?”

Нека прочетем тези думи:
“Когато бях дете, като дете говорех, (стиха от 1 Йоаново 4:4) като дете чувствах, (че Бог е вътре в мене) като дете разсъждавах; (че това е достатъчно на моята вяра) откак станах мъж (и започнах да живея в Бога) напуснал съм детинското…”
Ние трябва да напуснем детинското, за да прозрем колко превъзходен може да стане животът ни за Исус. Забелязвате ли, че Павел говори по особен начин за ликвидирането на смъртта. Той казва:
“Погълната биде смъртта победоносно…” (1 Коринтяни 15:54)
Става дума не за нещо друго, но поглъщане. Какво е поглъщането? Това е попадане на един обект под пълната власт на друг. Взимаме парче хляб, слагаме го в устата си и го поглъщаме. Така то попада в нас. Бог иска смъртта да попадне в Неговата Власт, за да я погълне победоносно. Нека ви обясня това. Представете си, че Святият Дух иска да погълне смъртта във вас. Ето, Той се насочва от духовното ви естество и в миг, когато вече ще я хване, тя бяга в плътта ви. Там е нейната сигурност. И понеже все още не сме облечени над плътта си с божествено покритие, то е невъзможно Духът да погълне смъртта. Ако ние поглъщаме храна, то го правим защото имаме не само горна, но и долна челюст. Ако имаме само горна челюст, то храната ще бяга от нас, но понеже имаме и долна челюст, то двете челюсти захапват храната и ние я поглъщаме. Същото е и със смъртта. И за нея трябват две “челюсти”. Тя е притисната откъм духовното ни естество, тоест, откъм сърцето, но трябва да бъде притисната и отвън, тоест, от облеклото, което Духът изгражда върху нас. (Облечете се с Господ Исус!) Това ще ни стане още по-ясно, като прочетем думите на Павел във “Второто послание към Коринтяните”:
“Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен. Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем в нашето небесно жилище, стига само, облечени с него, да не се намерим голи. Защото ние, които сме в тази телесна скиния, като обременени стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота. А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог за това…” (2 Коринтяни 5:1-5)
Не е трудно да забележим, че тези стихове са изповед на духовни човеци. Когато Бог ни новоражда, Той ни дава нов дух, ново сърце. Той ни образува нарочно за мига на Грабването, като ни дава и Святия Си Дух в залог за успеха на Грабването. От нас се иска само това – да се обличаме все повече и повече с Господ Исус Христос, за да бъде смъртното в нас погълнато от Животворящия Дух на Бога.
Виждаме, че Павел предупреждава:
“…стига само облечени с него да не се намерим голи…” (2 Коринтяни 5:3)
Много е трудно да се облечем с Исус, затова пък не е никакъв проблем да си мислим, че сме облечени. Но това наше мислене ще ни остави в мига на Грабването долу, при останалите земни хора. Някой все пак ще каже:
“Не разбирам това, което говориш! Да не искаш да кажеш, че съм гол? Какво значи да се облека? Какви са тези дрехи, които трябва да облека?”
Нека отговоря на тези въпроси. Както вече писах, пред християнина стои едно трето кръщение с огън. Това не е огънят, с който си палим печките. Това е огънят, за който Словото казва:
“Много води не могат угаси любовта, нито реките могат я потопи…” (Песен на песните 8:7)
Вярата в Исус е даденият ни достъп до Божията Любов. Но влизането в Божията Любов е наш избор. Нали знаете какво става, когато човек влезе в Огън, ако изобщо поиска да влезе? Той гори в този Огън! Божията Любов има едно най-важно предназначение – да изгори от нас всяко нещо, което носи смърт. Казал съм го в друга книга, но ще го кажа и тук:
Във всеки от нас има много неща, които трябва да изгорят, за да останат нещата, които горят, но не изгарят!
Самото изгаряне в Огъня на Божията Любов е обличане в Святост и праведност, без които никой няма да види Исус Христос и да живее с Него. Като практическо изпълнение това означава да бъдем изпълнители на стиха от “Римляни”, където Апостол Павел казва:
“И тъй, братя, ние имаме длъжност, обаче, не към плътта, та да живеем плътски. Защото, ако живеете плътски, ще умрете; но ако чрез Духа умъртвявате телесните действия, ще живеете…” (Римляни 8:12-13)
Когато чрез Святия Дух умъртвяваме телесните действия, то тогава обличаме това тленното в нетление! Тогава обличаме това смъртното в безсмъртие! Тогава не Исус е в нас, но ние сме в Исус, защото Той е станал пълновластен господар над цялата ни самоличност. Ето такъв е пътят на обличане с Господа. И за да бъде пълно знанието ни по този въпрос, то нека се запознаем и с моделът на Грабването, тоест, какви ще бъдем след преобразяването. Знание по въпроса отново ни дава Апостол Павел.
Ето какво ни казва той за Исус:
“Защото Той е нашият мир, Който направи двата отдела едно, като в плътта Си унищожи враждата, сиреч, закона със заповедите му изразени в постановления, за да създаде в Себе Си двата в един нов човек, и тъй да направи мир, и в едно тяло да примири и двата с Бога чрез кръста, като уби на него враждата…” (Ефесяни 2:14-16)
От грехопадението насам има една обективна реалност върху човеците и тази реалност е враждата, тоест, Законът. Спомнете си, че Бог се обърна към старовременната змия, която е дявол и сатана, като й каза думите:
“…ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство…” (Битие 3:15)
Ето тази вражда беше причина смъртта да стане естествен край на съдбата на всеки родил се човек. Законът беше духовен и Свят, но човекът бе продаден под робството на греха и нямаше сила да изпълнява Закона. Така той винаги оставаше прицел на невидимия си духовен противник – дявола. А Апостол Павел разширява знанието за смъртта, като казва:
“Жилото на смъртта е грехът, а силата на греха е законът…” (1 Коринтяни 15:56)
Исус обезсили греха, прикова го на Кръста и уби враждата. Жилото на смъртта нямаше власт върху Него и на третия ден Той възкръсна. Един нов 100 % Бог и 100 % Човек се яви пред Престола на Бог Отец, за да излее върху всички повярвали в Името Му Святия Дух.
А сега да помислим. Ние не сме под Закон, защото Исус го прикова на Кръста. Следователно не сме и под силата на греха, защото тя се изявява чрез Закона. Под какво сме тогава ние? Естествено – под Благодат!
Но към тази Благодат трябва да прибавим още едно знание:
Ние сме в едно време на преобразуване, когато със собствената си воля и стремеж към Бог, решаваме дали ще бъдем участници в Грабването!
Виждаме от “Посланието към Ефесяните”, че Исус създаде от плътския и духовния Си раздел един “нов човек”, един втори Адам, един Небесен човек, неподвластен на тлението и смъртта. Не трябва да мислим, че това беше само в Христовите възможности, защото то стана и наша възможност. Ето отново думите на Павел:
“За туй, ако е някой в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, (всичко) стана ново…” (2 Коринтяни 5:17)
Моля ви, запомнете:
Грабването е следствие на всичко, което е станало ново, а не на онова, което е останало старо!
По-преди в тази книга вече говорих, че има един крайъгълен камък на Грабването, положен в Христовите думи. Нека отново си ги припомним:
“А от дните на Йоан Кръстител досега небесното царство насила се взема, и които се насилят го грабват…” (Матея 11:12)
Ето Грабването, което ни е необходимо, за да участваме в Грабването. Грабналите царството се грабват от Царството! Живеещите с вяра в Небето отиват наяве в Небето! Станалите нови приживе, стават нови за Вечността!
Моля ви, заживейте с вярата, че вече сте грабнати и живеете с Исус! Не че Грабването вече е станало, но заживейте с тази вяра! Нямате ли тази вяра, то ще заприличате на купувачи, които без пукнат лев в джоба гледат някоя стока и се пазарят с търговеца, сякаш, че ще я купуват. Те нямат пари, но се правят, че имат. Те никога няма да купят стоката, но искат да бъдат забелязани от другите като потенциални богаташи. Те се опитват да живеят със самочувствието на богати хора, но това е само, за да избиват комплекси от бедност. (”А не знаеш, че ти си окаяният, сиромах, нещастен, сляп и гол…”) (Откровение 3:7) Престанете да избивате комплекси и просто започнете да печелите с Господ Исус Христос! Божията Благодат на Небето е същата, каквато е на земята! Небето е в нас, ако Исус е в нас и ние сме в Него! И за да бъде надеждата ни по-усърдна, ще хвърлим поглед върху точните думи на Апостол Павел, които поставих за мото на тази глава:
“…както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния…” (1 Коринтяни 15:49)
Всеки човек първо се облича в образа на пръстния. Как става това?
Става по естествения природен начин. Двама съпрузи се обичат и се отдават телесно един на друг. В един момент жената е непразна, тоест, има зачатие в утробата й. След време тя ще роди бебе, тоест, един човек ще се облече в образа на пръстния. Апостол Павел пояснява, че има сходство в обличането на пръстния и обличането на Небесния.
Къде да търсим това сходство?
Ще го намерим в стиха от “Еклесиаст”, където е записано, че:
“Както не знаеш как се движи духът, нито как се образуват костите в утробата на непразната, така не знаеш и делата на Бога, Който прави всичко…” [ (Еклесиаст 11:5)]
Ако Бог е силен да ни облече в образа на пръстния, Той ще е силен да ни облече и в Образа на Небесния.
Забелязвате ли къде се образува пръстният човек?
Записано е, че това става в “утробата на непразната”. Там Бог върши Своето чудно Дело. Добре тогава, нека видим нещата в духовен план. Христос и Църквата се обичат и отдават духовно един на друг.
Какво се случва тогава?
Случва се записаното в “Евангелието от Йоан”, където Исус казва:
“Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, Който вярващите в Него щяха да приемат…” (Йоан 7:38-39)
Разбирате ли, че утробите са “непразни”, когато Христос излее Духа Си върху тях? Разбирате ли, че това са нашите сърца, тоест, мястото, където ще се роди и образува новият човек, Небесният човек, съобразен с Образа на Исус. Както в утробата на жената има околоплодна течност, която храни и развива малкото телце, което ще стане човек, така в нашите сърца има живи води на Святия Дух, които хранят и развиват духовния ни човек, за да родим в себе си Христос.
Колко дълбоко и чисто знание ни е дал Апостолът!
Какъв ни е проблемът? Имаме ли изобщо проблем?
Тези живи води в нас не са човешка сила, не са нашите умствени или интелектуални напъни. Тези води са Благодатта на Святия Дух. Тя върши нещата сама! От нас се иска само да не й пречим, но да я оставим свободно да се движи в сърцата ни и да изобразява новия небесен човек.
Аз не съм чул досега някоя бременна жена да е полагала усилия за нарастването на плода в утробата си. Той расте сам! От бъдещата майка се иска само да го пази, докато расте. Тук е главният проблем на вярващия или по-скоро на съмняващия се. Някои не искат да пазят живите води в сърцата си и Святостта, която се заражда там. Така идва миг (да не бъде!) когато те абортират божественото зачатие в сърцата си. Говоря ви всичко това, защото у никой, духовно абортирал, не пребъдва Животът на Бога, нито пък Божиите обещания!
В това отношение атаките на Сатана имат генерална цел. Той винаги е искал в Църквата да има доволно количество духовно-недоразвити или духовно-мъртви християни. Негов главен прицел са живите християни. Нека това не плаши никого, но да послужи за предупреждение за всеки. Във “Второто послание към Тимотей” Апостол Павел казва:
“А Господният слуга не бива да е крамолник, но трябва да бъде кротък към всичките, способен да поучава, търпелив; с кротост да увещава противниците, та дано би им дал Бог покаяние, за да познаят истината и да изтрезнеят, като се избавят от примката на дявола, (от когото са уловени живи) за да вършат Божията воля…” (2 Тимотей 2:24-26)
Дяволът атакува живите. Мъртвите за него не са проблем. Живите бодат очите му и са причина за активността му. И когато той успее да погълне някого, то последният става религиозен. Нека запомним:
Религиозният дух задушава и убива божественото зачатие в сърцата на християните!
Негова цел е вярващите да пропуснат целта, да сменят образа, да не участват в Грабването, но да бъдат отпосле като посрещачи при явлението на човека-Антихрист. “Дано Бог би им дал покаяние…” – допълва Павел. Днес времето, когато Всевишният е взел тези думи на слугата Си, за да ги превърне в реалност:
Късният Дъжд преди Грабването на Църквата е Дъжд на Покаяние и обръщане! Дъжд на изтрезняване и избавяне от примката на дявола!
Дотук говорих за готовността, свързана с Грабването. Сега предстои да се занимаем с акта на Грабването, видян не от земята, а от Небето. Моля всички да отворят широко сърцата си, защото ще влезем в кабинета на Бог Святи Дух, за да вземем оттам най-прекрасните дълбочини и тайни, свързани с Грабването. За целта ще се запознаем с един кратък откъс от “Откровението на Йоан”, говорещ точно за мига на Грабването. Кой е този откъс? Това е първият стих от десетата глава, показващ един силен ангел, който призовава Църквата за мига на Грабването. Ето какво е записано за този ангел:
“И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак; на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълпове…” (Откровение 10:1)
Това същият този “архангел”, за който ни споменава Апостол Павел във 1 Солунци 4:16. Именно той извиква с висок глас към Църквата и тя му отговаря с гръмлив глас. Нещо, което вече разгледах в главата за Ерихон. Сега обаче искам да забележим нещо много важно. Виждате ли как изглежда ангелът? Словото казва, че той е облечен в облак, който олицетворява Божията Слава. Лицето му е като Слънцето, тоест, той има божествения Христов отпечатък върху себе си. Но най-важното е, че на главата му има “дъга”. Главата е място, където се концентрира мисленето. Ето защо фактът, че на главата на ангела има дъга можем да свържем с неговото призвание. Този ангел е призван да реализира нещо, свързано с дъга. Именно тази дъга е неповторим носител и символ на Грабването. Аз тук няма да разглеждам физичното понятие “дъга”, но духовната пълнота на нещо, направено от Бога за човеците. Четейки Библията ще видим, че за пръв път понятието “дъга” се появява в обещанието на Бог към Ной и потомството му след Потопа. Затова нека се запознаем със Завета, който Всевишният сключи с човеците, записан в “Битие”:
“Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас; поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар…” (Битие 9:11-15)
Виждате ли, че Бог поставя Вечен Завет, тоест, това са думи, които никога няма да се нарушат, но ще важат за вечни поколения. Винаги, когато Бог докара облак на земята, в него ще има и дъга. Моля ви да се освободите от всякакви плътски представи, за да схванете дълбочината на това, което ще ви се открие. По небосвода винаги плуват облаци, но не винаги в тези облаци виждаме дъга. Това означава, че облакът, за който говори Бог, е духовен. Ние ще видим засвидетелстването на такъв облак в “Книгата Изход”, където е записано:
“А сутринта на третия ден имаше гърмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепериха. Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога…” (Изход 19:16-17)
Ние ще си спомним, че и Исус Христос в Евангелието ни е оставил облакът, като белег на Своето завръщане:
“И тогава ще видят Човешкият Син идещ в облак със сила и голяма слава…” (Лука 21:27)
Така всички се убеждаваме, че облакът е олицетворение на Божията Слава и могъщо Присъствие. И в тази Слава и Присъствие Бог е обещал да се появи и дъга. Но какво е дъгата? От знанията, които ни дава физиката, можем да кажем, че дъгата е разсейване на Светлина през призмата на водни капки и превръщането й на седем сложни цвята!
И понеже нещата, за които говоря, са духовни, а не плътски, то нека и аз духовно да определя дъгата. Тогава знанието за нея изглежда така:
Духовната дъга е разсейване на духовната Светлина през призмата на духовния дъжд и превръщането й в седем духовни цвята!
Ето, че сме пред прага на едно чудесно откровение. Преди да ви го дам, (не аз, но Духът, Комуто служа) нека видим какво направи Моисей, когато се качи на планината и влезе в облака при Бога. Ето как се обърна той към Йеова:
“Покажи ми, моля, славата Си…” (Изход 33:18)
Но какво гласеше Божият отговор:
“Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе името Йеова; и ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля. Рече още: Не можеш видя Лицето Ми: защото човек не може да Ме види и да остане жив…” (Изход 33:19-20)
Как да разбираме Божият отговор? Моисей дръзна да иска от Бога да му се изяви в цялата Си пълнота и Величие, но Всевишният ограничи изявата Си пред него, като му каза, че ще му яви Благостта Си, Милостта Си и Жалостта Си. Дръпнем ли плътските пердета пред умовете си, ние ще видим, че Моисей искаше да види Божията Светлина, а Бог му даде дъгата, образувана от тази Светлина. Бог беше докарал облак на земята, и, верен на Завета, сключен с Ной, бе изявил и дъгата. Моисей видя дъгата, а не Светлината, от Чиито лъчи човек би умрял. Нека отново повторя:
Духовната дъга е разсейване на духовната Светлина през призмата на духовния дъжд и превръщането й в седем духовни цвята!
Тази дъга е Божията Благодат!
Нека се убедим в това, като размишляваме за Духовната Светлина. Кой е Духовната Светлина? Има само Един, Който може да се нарече така! Има само Един, Който заявява за Себе Си:
”…светлината дойде на света…” (Йоан 3:19)
и още:
“Истинската светлина, която осветлява всеки човек, идеше на света…” (Йоан 1:9)
и още:
“…докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез светлината…” (Йоан 12:36)
Исус е Духовната Светлина! Но Той е толкова ослепително светъл, че човек не е в състояние да Го възприеме. Апостол Павел казва за Него:
“Цар на царстващите и Господ на господстващите, Който сам притежава безсмъртие; обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види…” (1 Тимотей 6:15-16)
Сам Исус, обръщайки се към последователите Си, изрече думи, които напълно се покриват с представата, че Неговата Светлина е неусвоима:
“Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега…” (Йоан 16:12)
Нужно е тая Светлина да стане достъпна и разбираема за човеците. Нужен е Дъжд, Чиито капки да станат призма за Духовната Светлина и така Тя да стане достъпна за хората. За Този Дъжд Исус каза:
“А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето (от Моята Светлина) ще взема и ще ви известява…” (Йоан 16:13-14)
Святият Дух е Духовният Дъжд! Разсейвайки Светлината на Исус на седем сложни цвята, Той всъщност се явява като седем Божии духове, както ни открива това “Откровението”, където е записано:
“И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духове…” (Откровение 4:5)
Ето, че вече сме разпечатали тайната за дъгата в Божия облак. Сега, ако желаете, можете отново да се върнете на главата за “Ерихон или погледът към Военачалника”, за да осмислите по-добре защо там се говори за седем свещеника, носещи пред ковчега седем гръмливи тръби. Тези седем свещеника са точен преобраз на седем църкви (наричани в Откровението “седем гърмове” – 10 глава – б.а.) Ако Бог ми нареди да ви разкрия тази тайна за дъгата, то причината ще изявя сега. Святият Дух, Който Отец изля за вярващите в Името на Исус, има едно назначение:
Да изобразява Исус Христос във всеки християнин!
Нека обаче се замислим. Както разбрахме, Исус е Духовна Светлина, а ние сме в обсега на Дъгата, тоест, ние все още не сме пълната духовна Светлина, а само като отделни нейни цветове! Стремейки се към Исус ние усилваме действието на Светлината, и така в нашия цвят Святият Дух излива Своите дарби и плодове. В този цвят от дъгата са нашата вяра и нашата надежда. Те постоянно изискват в молитви, хваление и духовно общение Светлината да протича през Дъжда.
Но забелязахте ли, че пропуснах Любовта? Защо го направих?
Отговорът е:
Защото Любовта е Светлината!
Защото дъгата бе създадена заради Божията Любов към нас!
Идва един миг, когато ще се случи най-прекрасното нещо. Идва едно мигновение, за което ни говори Апостол Павел, като казва:
“Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати…” (1 Коринтяни 13:8-10)
Всичко това ни показва, че дъгата ще се прекрати. “Как така ще се прекрати?” – ще попита някой. Отговорът е много близко до сърцата ви и на мнозина Святият Дух вече го е казал. Нека го кажа и аз:
Грабването е мигът, когато дъгата ще премине през призмата на Святия Дух, за да се превърне отново във Вечна Светлина!
Разбирате ли това? Стана ли ви по-ясен стихът на “Евангелието от Матея”, където Исус казва:
“Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си…” (Матея 13:43)
Днес ние все още сме дъга, но утре ще бъдем като Исус. Утре ще дойде Съвършеното и всичко останало ще се прекрати! Утре ще дойде Исус, ще ни грабне при Себе Си и всички ние ще бъдем като Него! Така, както Духовната Светлина се е превърнала в дъга, така и дъгата ще се превърне в Духовна Светлина, а Изпълнителят на всичко това ще бъде Дъждът, Късният Дъжд, Святият Дух. Това е актът на Грабването, видян от Тронната зала на Бога, от всички, които днес обитават Небесния Ерусалим. Затова през цялото време в тази книга аз ви центрирам към Съвършеното, към Божията Любов, защото Спасението дойде от нея, стана чрез нея и ще се върне в нея, тоест – в Отец, Сина и Святия Дух!
В този Късен Дъжд, Който днес Бог излива, Дъгата ще заблести много силно. Една огромна вълна от Любов ще посети света. И всички ние, дълбоко в сърцата си, трябва да бъдем обърнати съм Съвършенството на тази Любов. Ние отиваме да живеем вечно с нея, в нея и чрез нея. Вярата и надеждата ще се прекратят и ще остане само тя.
А сега, в края на тази най-отговорна глава, моля Святия Дух:
“Боже Святи Душе! Моля Те в Името на Исус и за Славата на Исус да задвижиш сърцата на Твоите чеда, за да уловят лъчите на Съвършеното и да бъдат участници в Грабването, което ще настъпи скоро! Амин и Амин!”

Leave a Reply