- 3. ЙОРДАН ИЛИ ЗА ПЪЛНОТО ОБРЪЩАНЕ
“Освен Мене няма бог праведен и спасител. Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; защото Аз съм Бог, и няма друг…” (Исайя 45:21-22)
Ето, че пристъпвам към последния етап преди Грабването ни от Господ Исус Христос. Ние трябва да “погледнем” към Бога и да бъдем спасени и грабнати от Исус. Като казвам да “погледнем” имам предвид да обърнем сърцата си само към Исус и нищо друго, освен Него.
Четейки втората глава от “IV Царе” ще видим как отново Пророк Илия се обръща към Елисей, казвайки му:
“Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Йордан…” (4 Царе 2:6)
Йордан бе последната стъпка на Пророк Илия преди Грабването му от Бога. Нека видим какво направиха Илия и Елисей когато отидоха при река Йордан:
“А те двамата застанаха при Йордан. И като взе Илия кожуха си и го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така, че двамата преминаха по сухо…” (4 Царе 2:8-9)
Виждаме, че по пътя към Грабването на Пророк Илия се появи препятствие. Това препятствие беше река Йордан. Друг на негово място навярно би тръгнал да търси мост, надолу, по протежението на реката. Втори на негово място вероятно би тръгнал да преплува реката. Но Пророк Илия не направи нито едното, нито другото. Той свали кожуха си, сгъна го на две и удари с него водата, така щото вода от вода се разделиха и двамата с Елисей преминаха по сухо. Вече знаем, че кожухът на Илия не беше обикновена дреха. Това бе мощно помазание от Бога, дадено му, за да противостои на тежкия духовен климат над Израил. И виждате ли, казва се, че Илия “сгъна” кожуха си. Това не беше сгъване, за да не го мокри. Това също не бе сгъване, каквото по принцип правим на дрехи, преди да ги приберем в гардероба.
Илия сгъна кожуха си, за да увеличи двукратно силата му!
Това ще ви стане ясно и разбираемо, като ви дам простичък пример:
Вземете въже и ударете с него по масата. Ефектът от това ще бъде, че ще чуете плющене, силен звук. А сега прегънете това въже на две на две и ударете отново по масата. Резултатът ще бъде двойно по-голямо плющене, двойно по-голяма сила. Така Пророк Илия, преминавайки последното си изпитание, имаше двойно по-голяма сила от Бога. Това впечатли младия Елисей и той, в мига преди Грабването, поиска именно тази, двойно по-голяма сила на Пророка, “двойният дял” от духа на Илия. От какво или защо бяха продиктувани Божиите намерения, за да облича слугата Си в двойно по-голяма сила? Отговорът е:
От факта, че Йордан бе най-голямото препятствие преди Грабването на Пророка!
Тази река е най-голямото изпитание и пред Христовата Църква. Моля ви още тук, в началото, да оставим инициативите на ума си, и да отворим сърцата си за онова, което ще прочетем. Има една закономерност в Божиите планове, която никога не може да бъде нарушена. Ние виждаме нещата по човешки, но Бог Отец ги вижда с духовния прицел на Своята промисъл. Спомнете си какво ни казва Той:
“Защото Моите помисли не са като вашите помисли. Нито вашите пътища като Моите пътища, казва Господ. Понеже както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища. И Моите помисли от вашите помисли…” (Исайя 55:8-9)
Нима не можеше Господният Дух да вдигне Илия и Елисей и да ги прехвърли над река Йордан? Можеше, разбира се! Нещо подобно Библията ни показва с Апостол Филип. Святият Дух просто го хвана и го премести от едно място на друго. Но тук, при река Йордан, не става дума за Божия прищявка, а за Божий критерий. Тук става дума не за нещо, което е длъжен да извърши Бог, а за нещо, което беше длъжен да извърши Илия. Нещо, което е длъжна да извърши и Църквата. И така – преобраз на какво е река Йордан? Тя раздели водите си пред пътя на Пророка, но преди това пак раздели водите си пред пътя на Господния народ, воден от Исус Навин. Тя винаги ще разделя водите си, когато застане като голяма пречка за преминаване на изкупените Божии хора. Нека вече премина в същината на темата. Ако отворим Библейския речник и прочетем там за река Йордан, то ще видим следното:
“Името означава “спускащ се” – Йорданската падина, образувана от разцепването на долина, е най-ниската в света…”
Като духовен символ, а не географско понятие, Йордан символизира духовни течения, спускащи се “надолу” и най-ниски, тоест, най-отречени в Господните очи. Разбираме, че Пророк Илия е застанал пред духовни течения, “спускащи се”, а не “издигащи се” към Бога.
Грабването не е спускане!
Грабването е издигане!
Спускането е към ада, но издигането – към Небето!
Нека отново си спомним думите на Исус към фарисеите и книжниците:
“Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят…” (Йоан 8:23)
Не е трудно да забележим и подтекстът на тези думи:
“Вие сте от тия, които се спускат надолу, а Аз съм от онези, които се издигат нагоре. Вие плувате по течението на Йордан, а Аз заставам против това течение…”
Искам всички да разбирате, че Йордан е образ на света, който лежи в лукавия! Този свят никога не е обичал Църквата. Духът на този свят винаги е искал да погълне Църквата. Сатана никога не е преставал да воюва против Тялото на Христос, никога не е имал по-генерална цел от тази, щото да накара Спасителният кораб на Христос да плува, воден от течението на гордата и противна река. Целта на това последно изливане на Святия Дух, на този късен дъжд, е да раздели водите на Йордан, тъй че Господният народ да премине по сухо!
Тогава слушайте и познайте, че призваните да сторят това ще бъдат облечени в Духа и Силата на Пророк Илия. Какво имам предвид? Нека отново си припомним служението на Йоан Кръстител. Какво направи той? Той влезе до кръста в река Йордан и проповядваше Покаяние. Оставете това, че е бил мокър или са му подгизнали краката от водата! Вникнете духовно в смисъла на този факт! А какъв е той? Именно този, че с Духа и Силата на своето служение Йоан застана против спускащите се към ада духовни течения на света! С Господното Слово в устата си той съумяваше да блокира смъртоносната духовна инерция и това да доведе до обръщане на хората към Бога, до промяна на сърцата им от тъмнина към светлина. Така и днес, една голяма част от Църквата е пронизана от теченията на Йордан. Духът на света се е настанил трайно в нея и не иска да я напусне. Целта оправдава средствата. А намерението на Сатана в това последно време е само едно:
Църквата да пропусне целта!
В тази глава искам да разберем как се разделят водите на Йордан. Но преди да ги разделим, ние трябва да познаваме кои са те. Естествено – това са духовните течения на Сатана. В Библията той е наречен:
“…князът на въздушната власт, който сега действа в синовете на непокорството…” (Ефесяни 2:2)
Виждате ли, в Божиите очи има два вида човеци – покорни на Гласа Му и непокорни такива. Исус ясно определя призванието на покорните, като казва:
“Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят…” (Йоан 4:23-24)
Целта на водите на Йордан е да се изгубят духовността и истината в поклонението на Църквата към Бога! Да се смени посоката на Църквата от Небето към ада!
Когато Исус дойде на този свят, тогава Израил бе потиснат от тежка духовна депресия. Израилевите духовни водачи бяха от “баща дявола” и желаеха да вършат “похотите на баща си”. От този свят Исус избра дванадесет човека, които направи Свои ученици. Един от учениците Го позна и изповяда като Божий Син и Месия. Към този ученик Исус се обърна и каза:
“Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят…” (Матея 16:18)
Исус бе забелязал първия духовен камък в Своето служение и това беше Петър. Петър бе отворил сърцето си за вяра в Бога, за откровение от Небесния Отец. Ето защо той стана олицетворение на Църквата, която Исус щеше да съгради. В думите на Исус към Петър ще открием много дълбоки и важни тайни. Тайни, които са ни нужни за да разберем пълнотата на Божията Воля. Към същият този Петър Спасителят отново се обърна, часове преди да бъде предаден на първосвещениците. Тогава рибарят чу думи, които в първия момент не разбра. Ето какво му каза Господ:
“Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си…” (Лука 22:31-32)
Петър имаше вяра в Исус, но той все още не беше станал онази Канара, върху която Господ ще съгради Църквата Си!
Виждате ли, че Исус се обръща към него със старото му име “Симон”. Това показва, че в този Христов ученик е останало още нещо от старото. Симон не е готов да утвърди братята си. Има условия, което трябва да изпълни, за да бъде готов. И това условие е обръщането. Образно казано – Исус беше измъкнал Петър от водите на Йордан, но в сърцето му имаше все още влага от тези води. Петър не беше като фарисеите, вързан от богопротивния религиозен дух, но въпреки това в неговото сърце, както и в сърцата на останалите, бе останала влага от този дух. Това бе причината Сатана да ги изиска, за да ги пресее.
От този факт можем да направим следния извод:
Докато сме религиозни Сатана има право да ни изисква!
Днес Църквата е изправена точно пред това, което някога бе проблем пред Петър.
“Как? Защо? Нали имам вяра в Бога?” – ще попита някой.
Никой не оспорва, че имаш вяра, приятелю мой! Петър също имаше вяра, много по-голяма от нашата! Но това не беше достатъчно. Исус му каза, че се е молил за него, за да не отслабне вярата му. И тук проблемът не е във вярата, а в това, че тя е уязвима от религиозния дух на Сатана. Словото казва, че вярата е убеждение за нещата, които не се виждат. Именно затова ние вярваме в Бога, защото не Го виждаме. Само, че има един проблем:
Ние не виждаме Бога, но също така не виждаме и дявола!
Ето затова към вярата трябва да се прибави нещо, което Исус нарича “обръщане”. Нека отново да прочетем думите Му към Петър:
“Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си…” (Лука 22:32)
Господ знае как да докосне болното място на Петър. Но Христовият ученик реагира така, както мнозина днес биха реагирали по същия начин:
“Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт…” (Лука 22:33)
По-преди в тази книга говорих за “непогрешимостта”, давайки за точен пример Апостол Петър. Тук отново неговата “непогрешимост” взима връх. Той смята, че е готов за своя Бог. Моля ви, запомнете:
Докато сте религиозни, вие никога не сте готови за Господ Исус Христос!
Религиозният човек има едно уязвимо място. И това е страхът от дявола и човеците.
“А защо има страх?” – ще попита някой. Ще отговоря така:
Религиозният човек има страх, защото не е усвоил Божията Любов!
Убедете се, че е така, като прочетете какво пише Апостол Йоан:
“В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува не е усъвършенстван в любовта…” (1 Йоаново 4:18)
Нека вземем тази духовна диагноза и да видим дали тя пасва на поведението на Петър. Исус вижда в сърцето на Своя ученик това, което Петър не вижда. Исус вижда жалкия религиозен страх, готов да превземе ума на рибаря в мига, когато дяволът го провокира. И затова Господ предупреждава ученика Си:
“Казвам ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме познаваш…” (Лука 22:34)
Моля ви да запомним още едно нещо:
Религията никога не може да потвърди, че познава Исус Христос!
Тя винаги и навсякъде повтаря греха на Петър!
Исус виждаше как ще се отрече от Него не Петър, но религиозният дух, от който ученикът Му беше вързан. Последвалите събития показват, че Исус не беше сбъркал в преценката Си. Петър се уплаши и три пъти се отрече от своя Господ. Ако би имал Съвършената Божия Любов в сърцето си, той не би се уплашил, нито би се отрекъл от Исус. Но Петър още не беше се обърнал към Бога, още не беше се утвърдил в Господните очи, още не беше разделил водите на Йордан, за да премине по сухо. Вярвам, разбирате, че разсъжденията в тази глава имат един прицел, а именно:
Да покажат как водите на Йордан, сиреч, духовните течения на Сатана, атакуват вярата на християнина!
Петър бе атакуван от религиозен дух и затова се отрече от Господ три пъти. Той не прие на сериозно думите на Исус, че трябва да се обърне, че е изискан от Сатана, за да бъде пресят. Той реагира твърде спонтанно, емоционално, душевно, без да осъзнава в пълнота предупреждението на Исус. А сега да помислим и настроим умовете си на духовна вълна. Петър се отрече от Господа три пъти. Не един, не два, не пет пъти, но три пъти. Не е ли това предупреждение към Църквата? Нямаше ли тя през вековете, подобно на Петър, да се отрече три пъти от Бога? Да! Това беше три пъти отричане от Бога.
Първо: Църквата се отрече от Святостта на Бог Отец.
Второ: Църквата се отрече от Любовта на Бог Син.
Трето: Църквата се отрече от Истината на Бог Святи Дух.
Така тя заприлича на религия, подобна на десетки други религии, понеже бе водена не от Божия Дух, но от религиозния дух, не от Реката на Живота, но от река Йордан. Зная, че апологетите на православието ще надигнат вой на засегнато честолюбие. Зная, че дипломирани в семинарии и университети теолози ще подложат на критика разсъжденията в тази книга. Но на всеки, който я приема от сърце, искам да кажа:
Запомни, че нито религията, нито теологията могат да те спасят! Аз не отричам, че те имат знания от Бога. Напротив – имат ги много повече дори от мен. Но тяхното знание е знание на книжници, правда на книжници и фарисеи. Исус иска не да знаем за Него, а да Го познаваме. За какво ми е всичкия пясък на теологията, ако в крайна сметка отида в ада? За какво са ми всичките знания и титли, ако Бог не живее в сърцето ми?
Апостол Павел казва:
“…дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просветли очите на сърцето ви…” (Ефесяни 1:17-18)
Виждаме от този стих, че ни е нужно не знание от зазубрена теология или титли от завършена семинария, но Дух на мъдрост и на откровение. И Този Дух ще ни дадат не човеци, но Славният Отец. Тази мъдрост ще получим не от училището, но от Небето. Целта на вярата в Исус не е заради самата вяра. Аз не вярвам, за да вярвам. Аз вярвам, за да живея в небесни места с Исус Христос, тоест, да позная пълнотата на Любовта, с която Бог ме е възлюбил. Зная, че религиозният дух ще накара мнозина да не се съгласят с това, което пиша. И те ще започнат да излагат доводи, че е много важно да се придържаме към преданията на бащите си, защото те са ги приели от техните бащи, и така докато се стигне до първоначалното Учение на Исус.
“Този тука воюва против първоначалното Учение на Исус!” – ще реагира някой с религиозна тежест.
Да! Правя го! Святият Дух иска това от мен! И това не е някакъв Божий каприз. Това е Божието Слово, което казва, че сме призвани да се променяме, да вървим от Слава в Слава. А начина да го сторим е записан в “Посланието към Евреите”, където се казва:
“Поради това нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учения за кръщения, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и за вечен съд…” (Евреи 6:1-2)
“Оставете тези неща…” – казва Божието Слово. Подтекстът на този стих е: Излезте от тези неща, защото те винаги са прицел на религиозния дух! Стремеж към Съвършенство! – това е зарядът на късния дъжд! Това е готовността за Грабването! Да се стремиш към Съвършенство – това е да оставиш всичко друго и да търсиш Божията Любов, защото:
“Бог е любов; и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него…” (1 Йоаново 4:16)
Няма начин да бъдеш атакуван от дявола, ако пребъдваш в Любовта, защото Бог е в тебе и ти си в Бога. Йордан е последното изпитание пред Църквата и то е най-трудното.
Как Бог вижда победата над Йордан?
Как вижда разделянето на водите му?
Ако се върнем на първата страница на тази глава, ще видим записано мото от “Книгата на Пророк Исайя”. Нека пак да го прочетем:
“Освен Мене няма бог праведен и спасител. Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; защото Аз съм Бог, и няма друг…” (Исайя 45:21-22)
Разбираме от този стих, че хората, вързани от религиозния дух, трябва да погледнат към Бога, за да бъдат спасени, тоест:
Да се обърнат и преживеят Покаянието на пълното обръщане!
Има ли начин да го сторят? Ще ви дам най-прекрасният, който Святият Дух ми откри в Словото Си. За целта отново ще се върнем при Петър в онзи миг, когато той се отричаше трети път от Исус:
“А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И начаса, докато още говореше, един петел изпя…” (Лука 22:60)
Четейки този стих мога да кажа само едно:
Слава на Бога за петела!
Имаше там, в обкръжението на Петър, наблизо един петел. И този петел изкукурига точно в мига, когато Петър за трети път се отричаше от Исус. За този петел, а и за много други петли Исус предупреди, като каза в “Евангелието от Марк”:
“Бдете, прочее, (защото не знаете кога ще дойде господарят на къщата – вечерта ли, или в среднощ, или когато пеят петлите, или заранта) да не би, като дойде неочаквано, да ви намери заспали. А каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете…” (Марк 13:35-37)
Исус предупреди Църквата да бди, защото един ден Той ще се върне. Естествено – Църквата не бдеше. Църквата заспа и крадецът Сатана подкопа къщата й. В своята многовековна заспалост тя не общуваше с Исус, но сънуваше, че общува с Него. И ето, че когато се готвеше да Го предаде за трети път, един петел изкукурига в ушите й.
Какво значеше това?
Петлите са птици, които предизвестяват утрото. А утрото, както вече прочетохме, е последната четвърта възможност на Исус да се върне за Църквата Си. Святият Дух ми откри, че този петел е Мартин Лутер. Той пръв кукурига в ушите на заспалата Църква. Но след неговото кукуригане започнаха да кукуригат и много други петли, тоест, с възникването на Протестантството Бог откри на духовните Си, че е започнало началото на края!
А сега внимание. Кукуригането на петела беше само първата част от Спасителния Божий план. Нека прочетем и втората част:
“И Господ се обърна, та погледна Петър…” (Лука 22:61)
Забелязвате ли, че не Петър погледна Господа, но Господ се обърна та го погледна…
Моля ви, положете много, много дълбоко в сърцата си тази велика истина! Самият аз преди време, движен от погрешно мотивирана ревност, заявявах:
“Религиозните не ме интересуват! Ако се обърнат към Истината – добре са дошли! Ако не се обърнат – тяхна работа…”
Сега Святият Дух говори в сърцето ми и ми казва:
“Стефане, те няма да се обърнат към Мене, ако Аз не се обърна към тях, за да ги погледна. Религиозният дух никога няма да им позволи това…”
“Как ще стане това, Святи Душе?” – попитах аз. А Духът отново ми отговори:
“Вие сте тези, чрез които Аз ще погледна на религиозните! Вие сте тези, чрез които Аз се обръщам към тях, за да ги спася! Ето затова и най-малкият в Небесното Царство ще предиде в Духа и Силата на Илия, в слава, по-голяма от първоначалната…”
Разбирате ли това, което казва Святият Дух? Разбирате ли, че преди Грабването Църквата ще вземе кожуха на Пророк Илия и с него ще удари по водите на религиозния дух, тъй щото те да се разделят и Господният народ да премине по сухо? Докато не сторим това за какво Грабване може да става дума? Илия беше грабнат в Небето, но преди това той раздели водите на Йордан. Църквата ще бъде грабната в Небето, но преди това тя ще пресече силата на религиозния дух, на духа на света и комфорта!
Нека направя едно важно уточнение. Мнозина може би смятат, че когато говоря за религиозния дух, визирам само източното православие и Римокатолицизма. Нека не бъда разбиран погрешно. Религиозен е всеки дух, който води до отсъствие на божествения авторитет на Отец, Сина и Святия Дух! Православието и Римокатолицизма са само най-драстичните проявления на религията, но никак не изчерпват богопротивното понятие. Религия са ересите, сектите, култовете, атеизмът, комунизмът, фашизмът, материализмът, рационализмът, хуманизмът. Всички те са паметници на сатанинското лукавство и коварство. Зад всички тях стои Луцифер. Те са неговите духовни батерии. Изтощим ли батериите, изтощили сме и дявола. Естествено, че и след тази последна дейност на Църквата, пак зад борда ще останат достатъчно много човеци, които не желаят да се разделят с религиозния дух. За тях ще важи предупреждението на Исус, Който казва:
“В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие…” (Матея 7:22-23)
За да ни познае Исус в онзи ден, то и ние трябва да сме Го познавали! Не да знаем за Него, както учи теологията, но да Го познаваме. Не да бъдем книжници, но сподвижници на Господ! Ето затова днес Бог излива от Небето дух на Покаяние, дух на обръщане, дух на промяна.
Колко от нас са мотивирани да се възпротивят на религиозния дух, тъй щото чрез тях Господ да погледне към отстъпниците и те да си спомнят какво са извършили, да излязат вън и да плачат горко?
Нека ви кажа още нещо:
Беззаконието на тези, които днес не се покорят на зова на Святия Дух, ще бъде много по-голямо от беззаконието на останалите хора, вързани от религиозния дух!
Махнете духа на комфорта от църквите си, братя и сестри! Не можете да се чувствате комфортно, когато водите на Йордан завличат християни, непознали Исус!
Спасителят не се чувстваше комфортно, когато Петър Го предаваше и се отричаше от Него. Исус страдаше за ученика Си, така, както ние трябва да страдаме за онези, които не са се обърнали към Бога. Ние всички ще бъдем изправени пред Христовото Съдилище. И тогава Исус ще се обърне към едни от нас и ще каже:
“Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте…” (Матея 25:34-36)
Нека се огледаме около себе си. Нека видим кой всъщност днес е гладен и жаден, странен и гол, болен и хвърлен в тъмница. Не е ли това човекът, който е търсил Спасение от Бога за душата си, но е попаднал под властта на религиозния дух? Не е ли религията, която държи жертвите си гладни и жадни, странни и голи, болни и в тъмница? Спомнете си думите на Исус, защото Той казва:
“…ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!” (Матея 6:23)
Спомнете си отново думите Му, отправени към хладната Лаодикийска църква:
“Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол…” (Откровение 3:17)
Какво е нужно на тези хора, попаднали под тази жестока демонична власт? Нужна е промяна! Нужно е обръщане! Нужно е освобождение! Исус Христос проля Кръвта Си и за тях и Неговата Кръв ни вика да извършим Господната воля, сиреч, да въздадем на религиозния дявол, а хората да бъдат освободени.
Ето, една тайна ще ви споделя! Ние всички един ден ще застанем пред Христовото Съдилище. А там нашият Господ ще има само един критерий, с който да отсъди подобаваща похвала или изобличение на слугите Си.
Този Господен критерий е Пророк Илия! Той е свидетелят на Църквата! Той олицетворява новозаветното поколение на Исус Христос!
Нека отново си спомним думите на Всевишния Бог:
“Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен; и той ще обърне сърцето на бащите към чедата, и сърцето на чедата към бащите, да не би да дойда и поразя земята с проклетия…” (Малахия 4:5-6)
Виждате, че Бог иска да обърне сърцата на бащите към чедата. Така е! Религията ще отстъпи пред Истината на Святия Дух! Но се казва още, че Бог ще обърне и сърцето на чедата към бащите, тоест:
Ако ние не се обърнем, пълни със Святия Дух, за да погледнем към нашите братя и сестри, то за тях няма да дойде така желаното Покаяние!
Пак ще повторя нещо от предишни разсъждения, за да го затвърдим. Петър се отрече от Исус три пъти, но Исус се обърна и го погледна. Така Петър се покая и обърна завинаги към своя Бог. Християнската религия също се отрече от Исус, но ние ще се обърнем и погледнем към хората, вързани от нея, за да дойде и при тях спасителното Покаяние. Божието Слово казва в “Посланието към Евреите”:
“Защото за тия, които веднъж са били просветени, и са вкусили от небесния дар, и са станали причастници на Святия Дух, и са вкусили колко е добро Божието слово, още са вкусили и от великите дела, които въвеждат бъдещия век, а са отпаднали, невъзможно е да се обновят пак и доведат до покаяние, докато разпъват втори път в себе си Божия Син и Го опозоряват…” (Евреи 6:4-6)
Този стих е бил един от най-объркващите за мен. Дълго време съм го възприемал като изобличителен против религията. Но Бог отвори очите ми, за да видя, че той е отправен не към хората, вързани от религията, а към онези, които са на път да бъдат вързани. Религията никога не е била просветена, никога не е вкусвала от Святия Дух, никога нейните жертви не са били причастници на Божията Благодат, никога не е вкусвала великите дела, които въвеждат бъдещия век. Църквата е тази, която е вкусвала всичко това. Запомнете едно:
Не е опасно, ако си религиозен, защото може да бъдеш освободен, но истински опасно е да си свободен и след това да предпочетеш религията!
Разликата е голяма. За религиозният има оправдание, защото никога не е откривал Истината, но за този, който е притежавал Истината няма оправдание, ако я напусне. И виждате ли, че стихът от “Евреи” говори за “велики дела, които въвеждат бъдещия век…” Грабването и Второто Пришествие няма да дойдат просто ей така… Велики дела ще ни въведат в тях. А по-велико дело от това – да разделим водите на Йордан – в Божиите критерии няма!
Ето затова Бог изпраща Пророк Илия преди Второто Пришествие! Моля ви, не гледайте в Небето и не го очаквайте да слезе с огнени колесници! Той вече е между нас, защото Духът и Силата му търсят покорни сърца, в които да влязат, за да извършат Божията Воля. Такова е последното изливане на Святия Дух от Небето. То носи Силата, с която ще накараме князът на въздушната власт да се отдръпне и направи дълбок реверанс пред Църквата, която ще премине по сухо. И тя не само, че ще мине, но ще го направи в Слава, която ще смути и най-тежките опасения на дявола. Когато отидем в Небето, Исус ще погледне към всеки един от нас и ще ни попита:
“Какво направи, за да разделиш водите на Йордан? Погледна ли с Моето съчувствие, състрадание, милост и Любов към вързаните от дявола? Помаза ли колурий върху очите на сърцата им?
Даде ли им злато, пречистено с огън? Погледна ли ги така, както Аз погледнах Петър, за да преживеят пълното обръщане към Мен? Нахрани ли ги, напои ли ги, облече ли ги, посети ли ги в тъмницата?”
Бих искал всички да имате основание да кажете “Да”! Защото тези основания ще ви дадат право да се наречете царски свещеници на Исус. Същевременно Бог предупреждава, че у мнозина ще се надигне воят на комфортния дух, защото словото на тази книга ще ги притиска. И тогава те до един ще намерят съдбите си, записани в пророческия стих от “Песен на песните”. Там комфортната “Църква” казва на своя Спасител:
“Съблякох дрехата си – как да я облека? Умих нозете си, – как да ги окалям?” (Песен на песните 5:3)
Знаете ли кога човек съблича дрехите си? Той го прави в два случая. Или когато ляга да спи, или когато решава да блудства. А някои просто отдавна са решили, че едва ли не живеят в Небето и чакат мига, в който Исус ще им положи медали за Святост. Така те, пазейки скъпоценната си “святост”, решават, че не е тяхна работа да си “цапат” нозете, ходейки да благовестяват обръщане на религиозните.
“Ние сме Святи и чисти!” – казват те и продължават:
“Тези тука дето се кланят на идоли, не са от нашето потекло! Ние сме избран род, а те – презрян…”
О, свещена простота! Някои хора имат отчаяна нужда от реанимация с притчите на Божието Слово. Нека им предложа една от тях:
“Дето няма волове, яслите са чисти, (нозете са умити) но в силата на воловете е голямото изобилие (от спасени души)…” (Притчи 14:4)
Чистите ясли са празни ясли. Изобилието иде от сила, от впряг до краен предел в служба към благовестието. На Църквата е нужна Сила, а не страх от дявола. Късният дъжд на Святия Дух вече вали над нас, но това не е достатъчно. Той трябва да бъде усилен дотолкова, че мощта и зарядът му да се усетят осезателно от сърцата на всички вярващи. Нека отново си спомним за Пророк Илия. За него Апостол Яков казва:
“Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си…” (Яков 5:17-18)
Да вземеш Духа и Силата на Илия – значи да пребъдваш в онзи дух на моление, нужен на Земеделеца Бог, с който Той ще излее късния Дъжд, за да прибере скъпоценния плод на Своето Свято Слово. Най-непримиримият противник на Неговата Воля е духът, каращ Църквата да се адаптира към светската хладина и да я приема като нещо нормално, даже желателно. Това е духът на комфорта. Някои църкви дотолкова се вживяват в игрички на достолепие, че са заприличали дословно на Ева в онзи миг преди грехопадението, когато погледна към дървото за познаване Добро и Зло и видя, че то е “добро за храна, приятно за очите, дърво желателно…”
Кое накара Ева да приеме смъртоносната територия по тоя начин?
Досещате се, нали?
Това беше духът на комфорта!
Трябва ли Невястата на последния Адам да постъпва по същия начин? Трябва ли да се чувства комфортно в една територия на Добро и Зло, когато Исус я призовава да търси Съвършеното?
Този свят е свят на Добро и Зло. Той не е нашият свят. В него ние сме като чужденци и пришелци.
Нашият свят е Небесният Ерусалим. Църквата трябва да има готовност за Небето, а не за света. Църквата трябва да търси Съвършеното, да е готова за него.
Духът и Силата на Илия са отговорът от Исус за тази готовност!
Приемем ли ги, приемаме съдбата на Божия Пророк – да бъдем грабнати без да видим тление. Водите на Йордан са последното препятствие пред нашата вяра. Нека работим за тяхното отдръпване, та Господният народ да премине по сухо. Нека намерим смисъла на живота си в поръчението на Апостол Яков:
“Братя мои, ако някой от вас се отклони от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове…” (Яков 5:19-20)