КЪСНИЯТ ДЪЖД И ГРАБВАНЕТО II – II ГЛАВА

2.ЕРИХОН ИЛИ ЗА ПОГЛЕДА КЪМ ВОЕНАЧАЛНИКА

“В деня, когато събереш силата си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна; твоите млади ще дойдат при тебе като росата из утробата на зората…” (Псалом 110:3)

Две хиляди години нашият Господ е чакал за изпълнението на това обещание от Небесния Отец. Днес то се изпълнява. В тази глава аз ще продължа със следващата стъпка на Пророк Илия и Елисей. Вече видяхме, че те слязоха във Ветил и там Илия концентрира вярата си в духовния пролом, направен от Исус. В следващия миг Илия отново се обръща към Елисей, казвайки му:
“Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон…” (IV Царе 2:4)
Искам много внимателно да забележим какво казва Пророкът. Първият път той каза на Елисей, че Господ го праща до Ветил, тоест, до мястото, свързано с духовния пролом. Сега обаче Илия не е пратен до Ерихон, а в Ерихон. Следващите разсъждения ще ви покажат защо Илия трябваше да влезе в Ерихон, а не просто да отиде до него. Както Ветил, така и Ерихон е стъпало, свързано с Грабването ни от Господ Исус. Преди да пристъпя към разглеждането на това стъпало, искам да ви припомня едни важни думи, записани в “Послание към Евреите”. За тези, които принасят даровете си според Закона, там бе писано:
“…които служат на онова, което е само образ и сянка на небесните неща…” (Евреи 8:5)
Изучавайки Стария Завет ние ще видим много поразителни сходства със сегашната действителност. Пътят на Господният народ в Стария Завет, свързан със служение по Закона, е образ и сянка на пътя на Църквата. В Старият Завет можем да открием не само пътя, но и програмата пред Църквата. Тази глава ще разкрие някои важни аспекти в тази програма. Виждаме, че Илия трябваше да отиде във Ерихон по изричната Божия Воля. Той имаше какво да научи там, както и ние имаме какво да научим от тази така важна стъпка преди Грабването. Ерихон не е обикновено име. Аз по-нататък в тази глава ще говоря за неговия смисъл, но по-важното е, че когато просветеният християнин произнесе името “Ерихон”, тогава в ума му изпъква онази знаменита победа, свързана с живота и служението на Исус Навин. Винаги, когато започна да говоря за този Божий човек, в сърцето ми нахлува огромна Благодат и с това Господ ми подсказва, че вълнението в Сърцето Му от онези древни дни до днес не е свършило и че повече от всякога Святият Дух търси хора като славния Моисеев приемник. Исус Навин бе станал водач на Израил след смъртта на Пророк Моисей. Бог засвидетелства огромното Си благоволение към него, казвайки му:
“Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, според както казах на Моисей…” (Исус Навин 1:3)
До този момент нозете на израилтяните бяха стъпили на много места и Господ им бе давал победата. Но Бог искаше Исус Навин да разбере, че със смъртта на Моисей не се прекратява благоволението Му към Израил. Напротив – точно от този момент Всевишният щеше да покаже поредица от знамения и чудеса за прослава на Името Си. В този миг, когато говореше тези думи на Исус Навин, Бог виждаше град Ерихон и неговите високи крепости, ако и Израилевият лидер да не ги виждаше. Но какво виждаше Бог зад стените на Ерихон? Нека се убедим какво като прочетем думите на блудницата Раав, която каза следното пред Израилевите съгледвачи:
“Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас, понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет…” (Исус Навин 2:9-10)
Искам да разсъждавам над тези думи. Те са изповед на пораженческо примирение и страх. С това не искам да кажа, че блудницата Раав е на страната на дявола. Не! Тя действаше, водена от вярата в сърцето си. (Вж Евреи 11:31). Но нейните думи се явяваха като коментар на духовната картина над Ерихон. “Зная, че Господ” – започва тя. Това е нейната вяра. Но следващите й думи вече показват не нейното сърце, а общата паника:
“Понеже чухме как Господ…”
Чула е не само Раав, но всички, които са зад стените на Ерихон. И това “чуване” е стопило сърцата на Господните противници. Те са чули за Господните дела. Ето я причината за страха на дявола. От две хиляди години насам Църквата Христова има само едно призвание – да разнася вестта за Исус, вестта за най-съвършената изява на Името на Всевишния Бог. Затова нека запомним, че поражението и страхът нападат дявола, когато на хората се благовестява Името на Исус! Спомнете си думите на Апостол Яков. Те са толкова чудесни и категорични:
“Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят…” (Яков 2:19)
От какво трепери дяволът? От вярата ли? Вярвайте си колкото щете, но това няма да направи дяволът да трепери! Има нещо повече в думите на Яков, защото сам той казва, че “вяра без дела е мъртва…” (Яков 2:26) Това иде да покаже, че не самата вяра, но нейните дела и плодове са причина за смъртното безпокойство на нечестивия.
Да вярваш в Бог – значи да живееш за Бог, а не просто да признаваш Неговото съществуване. Ти трябва да уловиш Неговото Присъствие и то да нахлуе като вятър в духа ти и сърцето ти. Тогава ти вярваш в единия Бог и бесовете вярват и треперят. Помисли кога листата на едно дърво треперят. Именно тогава, когато усетят полъха на вятъра. Дяволът не може нищо друго да прави, освен да трепери от Господното Присъствие. Но виждате ли, страхът е едно на ръка. Пред погледа на Исус Навин се откриваше една респектираща гледка – град с високи и мощни крепостни стени. Вътре, зад стените на този град живееха хора, уплашени от Господния народ, но въпреки това – достатъчно нагли, за да не се предадат.
Какво искам да ви подсетя?
Ами помислете, че вече две хиляди години на земята живее духовно зарегистрирана Църквата на Живия Бог. Но през тези две хиляди години на земята си живее и дяволът. Така или иначе той не се махна от земята, но продължи с наглост, хитрост и коварство да провежда волята си. Той все още не иска да се предаде. Разбира се, когато благовестието за Исус настъпва и хората повярват в Името Му, тогава и дяволът напуска, но аз говоря за нещата в тотален, общосветовен план. Нещата са абсолютно идентични с Ерихон. Ерихонците знаеха какви чудни дела е направил Йеова за народа Си. Ерихонците знаеха, че ако Бог насочеше против тях ръката Си, можеха да повторят съдбата на Содом и Гомор.
Ама че парадокс! Какво означава всичко това? Хем да те е страх, хем да не се предаваш! Кое дава основание за наглостта на дявола?
Ами погледнете, че ерихонците бяха нагли, поради високите крепости, с които бяха обградили града си. Ако ги нямаше крепостите те просто щяха да коленичат, търсейки милост и пощада. Но те си стояха зад крепостите и си мислеха:
“Нас може и да ни е страх и да сме много слаби, но затова пък имаме крепости, които никоя сила не може да разруши или поклати…”
Искам да знаете, че дяволът е духовно нищожество. Той е безкрайно по-слаб и от най-малкият Божий ангел. Дяволът, обаче, е нагъл. Той строи крепости и се крие зад тях. Затова нека запомним:
Силата и мощта на дявола не е в него самия, а в крепостите, които той строи!
Нека прочетем от “Книгата на Исус Навин” какъв беше ефектът от тези крепости:
“А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше…” (Исус Навин 6:1)
Моля ви, прогледнете духовно в този стих. Силите на Сатана имат само една единствена цел през последните двадесет века:
Да направят този свят заключен и затворен, поради Църквата, така щото никой от езичниците да не излиза от него и никой от Църквата да не влиза и руши делата на дявола!
Забелязали ли сте, че когато сте в обкръжение на невярващи човеци, сякаш ви разделя стена от тях. Сякаш невидима крепост е застанала между вас и тях, така щото вие сте другоезични за тях и те са другоезични за вас. Това е днешната Ерихонска стена, с която дяволът е обградил света. Той няма никакво намерение да се предаде доброволно, ако и да се страхува. Само, че този път много е сбъркал. Нека видим защо. Ние четем, че Исус Навин застана пред Ерихон. И в този момент със сигурност в душата на Израилевия водач се е появило известно безпокойство.
“Бог е предал всичко в ръката ми, но като ги гледам тези крепости, май ще падне голяма битка, докато ги съборим…”
Не приличаме ли ние много често на Исус Навин? Не виждаме ли хора, до такава степен обсебени от заблуда, щото като че ли няма никаква надежда да се освободят от нея? Дяволът се е окупирал в сърцето на човека и стои там, като се хили ехидно. Какво да правим? Отговора ще разберем, като отново се върнем на Исус Навин. В оня миг, както с е умислен, той вижда Някой пред себе си. Нека прочетем стиха, показващ срещата между двамата:
“И когато беше Исус при Ерихон, повдигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка…” (Исус Навин 5:13)
Забележете нещо важно. Казва се, че Исус Навин “повдигна очи”. Много често, прекалено често вярващи ходят с наведени глави и погледи, обърнати надолу. Господ иска да се намеси и да им даде победата, но те не гледат нагоре към Него, защото са вързани от всякакви мисли на страх, угнетение, отчаяние и притеснение. Те са повече религиозни, отколкото истински вярващи. Църквата помни от историята, че бяха времена, когато членовете й бяха не хора на Бога, но хора “набожни”. Светът се смееше на тия хора и те не можеха да му противопоставят нищо. И това е естествено, защото не можеш да стоиш зад крепости и да искаш да се биеш с други крепости! Не можеш да си вързан и да искаш да развързваш другите! Не можеш да освободиш другите, ако преди това не си освободил себе си! Знайте тази истина. Прегърнете я в сърцата си. Религията никога не се е противопоставяла на света, защото тя самата е част от този свят, част от ерихонската крепост. Ние трябва да сме пред стените на Ерихон, а не зад тези стени. И за да разберете напълно това, което ви говоря, е нужно да поясня какво означава “Ерихон”. Ако отворим Славянския конкорданс, ще видим, че “Ерихон” се превежда като “парфюм”. Ако минете край човек, напръскан с парфюм, то категорично ще усетите уханието, което се носи около него. Ще харесате ли това ухание? Може би, да! А може би, не! Само че някога Апостол Павел, усетил “уханието” на Ерихон, написа следните думи към Галатяните:
“О, несмислени галатяни, кой ви омая, вас, пред чиито очи Исус Христос е бил ясно очертан като разпнат? Това само желая да науча от вас: Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание? Толкоз ли сте несмислени, че като почнахте в Духа, сега се усъвършенствате в плът?” (Галатяни 3:1-3)
Много от нас започват в Духа. Всичко е чудесно. Има сила, има мощ, има помазание. Но в един момент се оказва, че има само “парфюм”. Някой е дошъл да омайва. Някой дошъл да шушне в сърцата колко Святи и чисти са станали и тогава тези сърца отпадат от Благодатта, а омаяните започват да чистят “вънкашното”
Моля ви, приемете тези думи не като изобличение, но като насърчение от Господа. Защото Исус Навин не тръгна като котка след валериан, но “повдигна” очите си. Така и отговорът на Църквата днес не иде от нея самата. Отговорът иде отгоре! Исус е Отговорът!
Някога Израилевият водач почувства в сърцето си гласа Му, така, както и ние днес трябва да чуем Христовите думи, които ни казват:
“А когато започне да става това, (тоест, когато застанете пред Ерихон за последния сблъсък със Злото) изправете се и подигнете главите си, защото изкуплението ви наближава…” (Лука 21:28)
Нека повдигнем главите си и ще видим Исус с Божието Слово в ръката Си. Исус Навин постъпи точно така. Въпреки че, както ще забележим, той допусна една грешка:
“…и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни?” (Исус Навин 5:13)
Невероятно е, но е факт! Водачът на Израил не позна своя Бог. Той допусна същата грешка, която направи и Йоан Кръстител, който прати да питат Христос:
“Ти ли Си Този, Който има да дойде или друг да очакваме?”
Къде или в какво да търсим грешката на Исус Навин?
Отговорът е, че той имаше неправилен прицел срещу врага. Исус Навин видя насреща си Човек с измъкнат нож в ръката. Лидерът на Израил смяташе, че боят ще бъде срещу човеци или още по-грешната позиция, че боят ще бъде по човешки. Знаете ли, че един чувствителен процент от неуспехите на християните се дължи на това, че те тръгват по човешки в битката за спечелването на душите.
Какво ни казва Апостол Павел в това отношение?
На какво ни учи Божието Слово?
Нека го прочетем във “Второто послание към Коринтяните”:
“Защото, ако и да живеем в плът, по плът не воюваме. Защото оръжията, с които воюваме, не са плътски, но пред Бога са силни за събаряне крепости. Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос…” (2 Коринтяни 10:3-5)
Исус Навин щеше да събаря крепост, имайки неправилната мотивация в сърцето си и грешен фокус в ревността си. “Наш ли си или от неприятелите ни?” – попита той своя Господ. Фактът, че подобен въпрос бе зададен, означава, че в този момент Исус Навин и Бог не бяха на един дух. Но как му отговори Христос? Божият отговор е показателен и ни учи на много неща. Ето и Господната реакция:
“А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох Аз…” (Исус Навин 5:14)
Първият Божий отговор е: Не!
Какво беше това отрицание?
Исус Навин постави въпрос с ултимативното “или”. Според очакванията му, той трябваше да получи отговор:
“Ваш съм, не бой се!” или: “Не съм ваш, но от неприятелите!”
Но Бог даде отрицание на въпроса на Исус Навин, за да покаже, че не може да се прави такава постановка. Исус Навин ограничаваше Бога в два избора: “Наш или неприятел”. Когато молих Бог да ми разкрие реакцията Си, Той ми отговори, че всъщност очакването в сърцето на Исус Навин е почивало върху отговора на въпроса:
“Ти на нашия ум ли Си или на ума на неприятелите?”
Истината е, че Бог не беше нито на ума на Исус Навин, нито на този на враговете му. Той беше високо над тези неща. За Него битката бе духовна, а не човешка и затова Той отговори отрицателно, наблягайки повече върху факта, че е дошъл за Военачалник на Господното Войнство, а не да се определя като приятел или враг.
Ето тук, в тази тънка нишка на разсъждения, ще открием смисъла на цялата битка против Ерихон, както и причината Пророк Илия да бъде пратен от Бога там. Вие ще разберете прекрасно това. В Божият отговор заблестява неповторимо Характерът на Исус Христос! В това отрицание “Не” е дошло Словото на Исус Христос. Битката не е против човеци, а срещу крепости. Да тръгнеш по човешки срещу крепостите на дявола не е друго, освен да им позволиш да те победят и завладеят!
Едно от първите неща, които извърши Господ на земята, бе да събаря крепости в умовете на хората, както и погрешния мотив на Исус Навин. Спомняте ли си Неговите думи в “Евангелието от Матея”:
“Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”. Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят; за да бъдете чеда на вашия Отец, Който е на небесата…” (Матея 5:43-45)
Исус Навин имаше неправилен поглед върху неприятелите си и затова Божият отговор трябваше да го отрезви. Исус е Военачалник на Господното войнство. Нашият поглед трябва да бъде обърнат към Него, за да имаме съкрушаващи победи срещу враговете, понеже:
“…нашата борба не е срещу плът и кръв, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на тоя свят, срещу духовете на злото в небесните места…” (Ефесяни 6:12)
Знаете ли кога ни обзема безсилие пред враговете ни? Именно тогава, когато сме без Силата на Исус Христос. А ние имаме тази Сила, когато имаме правилното отношение, Божия поглед, Христовия прицел. Но нека да продължим и да видим как постъпи Исус Навин след Божия отговор:
“И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповяда Господарят ми на слугата си?” (Исус Навин 5:14)
Лидерът на Израил се осъзна. Той разбра Кой стоеше пред него. Затова падна на лицето си, готов да приема заповедите на Господ. Моля ви да се заредим с това смирение на Исус Навин. И не просто да се заредим, но да изпитаме себе си дали стоим в Господните очаквания. Словото казва, че Исус Навин падна на лицето си. Хайде, проверете се! Опитайте се да отпуснете тялото си и да паднете с лицето си на земята… Аз съм опитвал и нищо не се получава. Малко преди да падна с лицето си на земята, ръцете ми със бърз рефлекс минават пред гърдите ми и поемат удара от падането. Значи Исус Навин не е могъл да падне така. Значи, че този стих не е толкова плитък, че да се задоволим с плътско обяснение.
Забелязвате ли, че първо е падането на лицето, а чак след това – поклонението? Какво ще се случи, ако все пак си паднем на лицето?
Естествено – то ще се нарани и много ще го заболи. Но точно това иска Исус от нас, защото да паднеш на лицето си – това значи да се отречеш от собствения си образ и да приемеш Образа на Исус!
Всеки знае, че собствената му неповторимост и индивидуалност е запечатана на лицето. Лицето отразява нашия лик и излъчване. Но освен плътско лице, имаме и духовно такова. И Божията Воля е не за плътското, но за духовното:
“Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни с образа (лицето) на Сина Му, за да бъде Той първороден между много братя…” (Римляни 8:29)
Както един баща познава децата си по лицата им и няма да ги сбърка, когато си ги прибира от детската градина, така и Бог иска да познае в нас Лицето на Своя Възлюбен Син, за да бъдем ние Негови братя. Едва тогава нашето поклонение ще бъде прието в Тронната зала на Всевишния. Нека приемем Словото едновременно и като Образ, в Който да се изпълваме, и като огледало, в което да се изпитваме. Нека естественото ни лице отстъпи пред ослепителната Святост и пред Съвършенството на Образа, Който Бог благоволи да ни даде чрез вяра в Името на Исус.
В това последно време Сатана има хитра тактика срещу служителите на Евангелието. Той им внушава излишна самоувереност и те започват да смятат себе си за пастири, когато Исус е Пастирят. Те започват да смятат себе си за военачалници, когато Исус е Военачалникът. Те започват да смятат себе си за учители, когато Исус е Учителят. Те започват да смятат себе си за наставници, когато Исус е Наставникът. Така дяволът вече е изградил една коварна крепост в умовете им:
Крепостта на непогрешимостта!
Представяте ли си как щеше да протече разговорът с Исус Навин, ако у него имаше подобна крепост. Тогава щеше да каже на Господ:
“Кой си Ти, че ще ме изместваш от мястото ми? Не знаеш ли, че мене Бог ме е помазал да бъда лидер? Не знаеш ли, че чрез мене Бог направи целият Израил да премине по сухо през Йордан? Аз съм Военачалникът, а Ти можеш да ми бъдеш писар или секретар… Това е положението!”
Не! Исус Навин падна на лицето си и се поклони, осъзнавайки, че пред него стои Господарят на Вселената. Думите, които Христос заповяда на слугата Си, са думи, които днес Той заповядва на цялата Си Църква:
“Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш е свято…” (Исус Навин 5:15)
Някой от нас може би са очаквали друга реакция, например:
“А бе ти сляп ли си? Защо не Ме позна? Та Аз съм твоят Господ!”
Предстои да получите голямо откровение от думите на Бога. Отворете сърцата си за него! Господ виждаше в Своя слуга само един недостатък – обувките му. Проблемът на Исус Навин беше в обувките. Точно затова в първия момент той не позна своя Бог, защото в обувките му нещо не беше наред. Те мърсяха Святостта на Бога. Някой ще сбърка, ако си мисли, че тук става дума за обувки, с които си обуваме плътските нозе.
Нека ви попитам: Когато видите някой човек да се обува, то какво говори това за него? Ако се събува, то значи влиза в дома си да почива, но ако се обува? Не говори ли обуването като факт, че такъв човек има готовност да излиза някъде?
Човек ще ходи някъде и затова се обува!
Знайте, че като духовен символ обувките винаги подсказват готовност в отстояването на някаква воля! Ясно е, че готовността на Исус Навин не е била угодна на Бога, за да му казва Той:
“Изуй си обущата!”
От това можем да направим два извода:
Първият – за да извършим нещо по Божия начин, ние трябва да имаме готовност за него. Вторият – готовността по човешки не е угодна на Бога и затова трябва да бъде “събута”.
Помислете, че Ерихон е стъпало, свързано с Грабването на Църквата.
Какво е нужно на Църквата да участва в Грабването?
Нужна е готовност! Нужни са правилните обуща!
Пророк Илия също слезе в Ерихон, за да се обуе с такива обуща, тоест, да влезе в съвършения Божий критерий. А в него има само едно нещо, на което е дадено определение за прекрасно, само една готовност, която радва Сърцето на Бог Отец. Сам Той я засвидетелства, казвайки:
“Колко са прекрасни върху планините нозете на онзи, който благовества, който проповядва мир! Който благовества добро, който проповядва спасение!” (Исайя 52:7)
Ето я прекрасната готовност!
Ето съвършените обуща за Господния народ!
Забелязвате ли, че те са прекрасни не поради нещо друго, но защото стоят върху планините… Дяволът през всички векове е струпвал планини от лъжи, които се издигат високо против познанието за Исус. Но има нещо, с което ние ще стъпим върху планините. И това са Господните обувки.
Воден от това откровение (според както ми беше открито от Святият Дух) Апостол Павел ще каже:
“Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник, и с нозете обути с готовност чрез благовестието на мира…” (Ефесяни 6:14-15)
А сега да помислим. Какво би станало, ако не сме обули нозете си с тия превъзходни обуща? Виждаме как Господ заповяда на Исус Навин да си събуе обущата от нозете. И Исус Навин стори точно това. Това беше необходимото условие, за да може в сърцето на Израилевия водач да узрее нова готовност, нов подход към крепостите на Ерихон.
Историята на Църквата показва, че в един дълъг период тя не носеше правилните обуща, нито имаше правилния подход към Господните врагове. Какво се случи тогава с нея? Виждате ли, когато човек си събуе обущата, той остава бос. А тръгва ли някой бос из “планините” да благовестява Спасението на Исус? Няма ли змията да ужили петата му? Да! Ще я ужили! Но това няма да изненада нашия Бог, а само онези, които не познават Словото и Волята Му. Защото още в трета глава на “Битие” Бог предупреди старовременната змия, която е дявол и сатана, с думите:
“Ще поставя вражда между тебе и жената, и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата…” (Битие 3:15)
Сега не аз, но Святият Дух ви пита:
“Куца ли ще е Невястата на Исус Христос, когато Той дойде да я грабне в Славата Си? Има ли Младоженец, който да се влюби и хареса куца Невяста?!!”
Не! Църквата няма да е куца! Тя може да е била куца в минали векове, но днес тя обува на нозете си онези превъзходни обуща, с които ще смачка целия ад! Запомнете, че дяволът може да ужили смъртоносно само оня, който не е обут от Святия Дух с готовност да проповядва благовестието! Готовността за благовестие е смърт за крепостите на дявола! Когато Църквата стъпва с тая готовност, Сам Бог стъпва заедно с нея и е неин Военачалник! Обути с готовността за благовестието ние ще разберем какво е имал Бог в предвид, като казва:
“Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го…” (Исус Навин 1:3)
Първото, което Бог ни дава, и в което трябва да стъпят нозете ни, са обувките на благовестието, готовността за благовестието. Едва тогава Бог реализира следващите Си стъпки и планове за нас. Нека сега пак да се върнем при Исус Навин. Той изу старите обуща и обу новите, които му даде Бог. И тогава чу от Всевишния думите:
“Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже…” (Исус Навин 6:2-4)
Искам да погледнем на този стих не с нашия, но с Божия поглед. Бог не чака да види изхода от двубоя. Бог не се вълнува от това. Бог иска само да види готовността у нас и тя Му е достатъчна, за да ни каже, че сме победили царството на дявола!
Чуйте отново Божиите думи към Исус Навин:
“Ето, предадох в ръката ти Ерихон…”
Ерихон не е някъде другаде, но в ръката на Исус Навин. Царството на дявола е не някъде другаде, но… в ръката на Църквата.
“Аууу, какви ги говориш?!!” – ще изтръпне някой читател.
Това не е мое твърдение! Казва го Бог в Словото Си!
“Ти просто произволно интерпретираш битката при Ерихон!” – ще каже друг. Добре! Нека не е Ерихон! Нека да е например Вавилон! Тук няма кой да оспори, че той олицетворява блудницата, тоест, царството на Сатана. И нека прочетем сега какво се казва за Вавилон:
“В ръката Господна Вавилон е бил златна чаша, която опиваше целия свят; от виното му пиеха народите, затова народите избезумяха…” (Еремия 51:7)
Този стих е достатъчен. Той говори, че Вавилон е в Господната ръка, тоест, в ръката на Господ Исус Христос. Само че днес Исус е в Небето, а там горе няма Вавилон. Стихът на Словото обаче вечно стои. Това иде да покаже, че се касае за Христовото Тяло, защото ръката е част от Тялото, а Тялото Христово, както ни учи Словото, е Църквата.
И какво излиза? Излиза същото както при Ерихон!
Църкво, опомни се! Църкво, събуди се! Църкво, вземи в ръката си онова, което ти е предал Бог и извърши победата на Божието Слово!
Господ предаде Ерихон и всичките му военни мъже в ръката на Исус Навин. От последния се изискваше само да се придържа точно към Божия план. А какъв бе планът? Ето го:
“Ходете, прочее, около града всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена. И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби…” (Исус Навин 6:3-4)
Обърнете внимание, че Бог отделя на тръбите по-голямо значение, отколкото на ковчега, понеже тръбите са “пред” ковчега, а не след него. Това е иносказание, целящо да ни покаже, че когато Исус е Военачалник на Своята Войска, тогава Законът отстъпва пред Божията Благодат.
Виждаме, че седем свещеници трябва да обикалят Ерихон шест дни, като надуват седем гръмливи тръби. Този план отново ще засвидетелства Исус за нас, казвайки в “Евангелието от Марк”:
“Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар…” (Марк 16:15)
Обиколките на Ерихон са преобраз на благовестието, с което Църквата трябваше да обикаля света. Казва се също, че числото на свещениците беше седем. Преобраз на какво са те? По-нататък в тази книга ще отделя повече време за тях, но сега само ще кажа, че това са седемте църкви, водени от седемте Божии духове, които не са други Божии духове, но са проявления на Святия Дух, според Волята на Отец.
А сега си представете как се обикаля град Ерихон и свещениците надуват гръмливите тръби. Представете си също как Църквата е обикаляла света с благовестието за Исус цели шест дни. Но идва един седми ден, по-различен от шестте. За този седми ден е записано:
“А на седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин, само тоя ден обиколиха града седем пъти. И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: Извикайте, защото Господ ви предаде града…” (Исус Навин 6:15-16)
Виждате ли какво става с готовността на Господния народ в този седми ден? Виждате ли, че Господните мъже станаха рано, при пукването на зората. Защо точно тогава? Отговорът е:
Защото Исус Христос пристъпва към изпълнение на заключителната Си Воля! Шест дни Той е чакал Църквата да прави обиколките си, но седмият ден е Негов. В този седми ден Отец изпълнява Словото Си към Христос, както е писано:
“В деня, когато събереш силата Си, Твоите люде ще представят себе си доброволно, в свята премяна; Твоите млади ще дойдат при Тебе като росата из утробата на зората…” (Псалом 110:3)
В този седми ден Църквата е станала рано, при пукването на зората, в утробата на зората, за да слуша само и единствено заповедите на своя Военачалник. Само в този ден тя ще направи седем обиколки около света, тоест, около крепостите на дявола.
Нека всеки християнин, който чете тази книга, да знае, че ние сме поколението на седмия ден!
Денят, в който Сам Исус Христос е Военачалник на Своята Църква!
Денят, в който Бог дава завинаги победата на Църквата!
Днес е времето, когато благовестието за Небесното Царство разтърсва света така, както никога той не е разтърсван. Всяка една обиколка от този ден е като една вълна на Святия Дух, един дъжд от Небето. Но днес е времето на последната седма обиколка, времето на късния дъжд.
Сега Духът говори в мене, казвайки ми:
“Разкрий последния Ми план за Църквата!”
Нека прочетем за този последен план:
“…седмия ден обиколете града седем пъти и свещениците нека свирят с тръбите. И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на мястото си, и людете нека вървят всеки право напред…” (Исус Навин 6:4-5)
Идва миг, когато всички, които сме новородени и кръстени със Святия Дух, ще чуем продължително свирене с тръбата и ще извикаме с гръмливи гласове. И тогава ще настъпи онова Грабване, за което две хиляди години Църквата жадува. Апостол Павел предупреждава:
“Понеже сам Господ ще слезе от Небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях в облаците да посрещнем Господа във въздуха…” (1 Солунци 4:16-17)
Ето я същата тръба, както в битката против Ерихон. А още по-голямата пълнота по темата ще намерим в “Откровението на Йоан”, където за мига на Грабването е записано:
“И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак, на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето, и краката му като огнени стълпове. И държеше в ръката си разгъната книжка; и като положи дясната си нога на морето, а лявата на земята, извика с висок глас, както когато рикае лъв; и когато извика седемте гърмове издадоха своите гласове. (ето го ясното потвърждение, че като чуят гласа на тръбата, всички хора ще трябва да извикат с гръмлив глас – б.а.) И след като седемте гърмове издадоха гласовете си, аз щях да пиша, но чух глас от небето, който каза: Запечатай това, което изговориха седемте гърмове, и недей го писа. А ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето и се закле в живеещия до вечни векове, Който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и какъвто има в него, че не ще има вече бавене, но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога, каквато Той е благовестил на Своите слуги пророците…” (Откровение 10:1-7)
Виждаме, че заповедта на Бога всичките хора да извикат с гръмлив глас, тук е изпълнена. Апостол Йоан е чул как седемте гърмове издават гласовете си, но не му е било позволено да запише какво са извикали.
Защо не му е позволено? Отговорът е:
За да притежаваме истинска готовност за Грабването, а не просто словесни формули!
Онези, които са будни, непременно ще чуят продължителното свирене с тръбата и ще се отзоват на Божия сигнал!
Много християни, които изучават Божието Слово, срещат затруднение в обяснението си за тази тръба. Аз и досега не съм чул звук на Божия тръба в ушите си, просто защото тази тръба не е плътска и не може да бъде обяснена по плътски начин. По-скоро е важно да се замислим каква е ролята на една тръба. Онези от вас, които са ходили войници, знаят какво е тръбата. Тя е средство за мобилизиране на войската. Ако няма тръба, няма да има мобилизиране, но разюздаване и анархия. А Словото казва:
“Дето няма пророческо видение людете се разюздават…” (Притчи 29:18)
Естествено е, че духовният контрапункт на този стих ще гласи:
Където има пророческо видение, там людете ще бъдат мобилизирани!
Продължителното свирене с тръбата ще бъде момент на мобилизация за Грабването, без която никой няма да види Исус Христос. Цялата Църква ще получи едно генерално пророческо видение в мига преди Грабването и онези, които му се покорят, ще се отзоват на сигнала и ще извикат към Исус.
А сега искам да предупредя всички, които четат тази книга:
Ако не сте се покорявали на сигнала на предпоследните тръби, нито пък ще се покорите на последната!
Исус Христос не се връща, за да събужда Църквата Си! Той се връща, за да я грабне при Себе Си! Ако някой не се е събудил до мига на Грабването, нито пък ще се събуди при самото Грабване!
Грабват се не спящите, а зрящите!
Словото казва:
“Блажени людете, които познават възклицанието на тръбите; те ходят, Господи, в светлината на Твоето лице. В Твоето име се радват всеки ден, и с правдата Ти се въздигат…” (Псалом 89:15)
Ние все повече трябва да засилваме отношението си към Святия Дух, като отношение към Пророческия Дух на Исус Христос. И ако досега сме Го възприемали като Утешител, Учител и Изцелител, то ни е време да Го възприемем като Пророк. А това отношение към Него ще се засили, когато се покоряваме на Божиите пророци, защото днес Господ ги праща към църквите. Затова Словото Му казва:
“Днес, ако чуете гласа Му, не закоравявайте сърцата си както в преогорчението, както в деня на изкушението в пустинята…” (Евреи 3:7-8)
и още:
“…внимавайте, братя, да не би да има в някого от вас нечестиво, невярващо сърце, което да отстъпи от живия Бог…” (Евреи 3:12)
Онзи ден и час на Грабването не знае нито Църквата, нито Синът, нито Святият Дух, а само Отец. Но Отец ще Си послужи с пророци, когато реши да заповяда Грабването, защото:
“Наистина Господ Йеова няма да направи нищо, без да открие Своето намерение на слугите Си пророците…” (Амос 3:7)
А сега отново да се върнем към Исус Навин. Както ще прочетем, Господ предаде Ерихон в ръката му и в онзи ден градската стена наистина падна. Дойде един миг, когато Исус Навин, вдъхновен от Бога, изрече проклятие против Ерихон, което гласеше:
“Проклет пред Господа оня човек, който стане да съгради този град Ерихон; със смъртта на първородния си син ще тури основите му, и със смъртта на най-младия си син ще постави портите му…” (Исус Навин 6:26)
В тези думи на Израилевия водач внимателният поглед ще открие пророческо видение с далечен прицел. Естествено е, че в мига, когато Ерихон отново бе съграден, това пророчество се изпълни. В дните на цар Ахаав ветилецът Хиил пак съгради Ерихон и със смъртта на първородния си Авирон тури основите, а със смъртта на най-младия си син Селув постави портите. (3 Царе 16:34) Но Исус Навин имаше поглед, фокусиран върху Божиите, а не върху човешките неща. Така и ние ще се фокусираме върху това проклятие с погледа на Духа. Аз няма да скрия, че и в други книги Бог ме е подтиквал да развивам тази тема, защото тя се е пресичала по изключително важен начин с разбирането на Божията Воля и прицел, но нека го направя и тук, за да придобием така нужното ни знание. Днес пред Църквата е изправен духовния преобраз на Ерихон – един свят, пълен с крепости на неверие, религия и окултизъм. Именно този свят се опитва да застава пред пътя на Църквата. В проклятието против изграждането на духовния Ерихон Исус Навин визира два аспекта:
Първият: Със смърт на първороден син се поставят основите.
Вторият: Със смърт на най-младия син се поставят портите.
Ако сме духовни, трябва да приемем разбирането, че архитект на тоя богопротивен град ще бъде самият Сатана. Така че със смъртта на неговия първороден син ще бъдат поставени основите на духовния Ерихон, а със смъртта на най-младия му син ще се поставят портите.
Кои са тези синове на Сатана?
В Новия Завет са известни с определението “синове на погибелта”. Когато Исус Навин казва, че със смърт те ще поставят основите и портите на този град, той няма предвид смъртта, като физически свършек, но смъртта, като поведение и духовно излъчване.
Нека видим кой беше първородният на Сатана. Имаше една личност в Новия Завет, която Сатана посети и изпълни със смърт. Ето фактът на това посещение:
“Тогава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте; и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде. И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари. И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствало множеството…” (Лука 22:3-6)
Виждате ли, че Юда беше пълен със смърт, макар и все още жив. Той таеше в сърцето си внушението на Сатана да предаде Христос. Така, с тази своя позиция, той се явява като първороден син на Сатана. В Своята молитва към Небесния Отец Исус ще каже:
“Докато бях с тях, Аз пазех в Твоето име тия, които Ми даде; опазих ги, и нито един от тях не погина, освен синът на погибелта, за да се изпълни писанието…” (Йоан 17:12)
В тези думи на Исус забелязваме, че Той говори за Юда, като за погинал, при все, че до този момент Юда е жив и е на път да го предаде. В думите на Исус той е наречен “син на погибелта”. Това е първородният син на Сатана, чрез когото бяха поставени основите на духовния Ерихон.
Запомнете:
Предателството на Исус Христос и Неговото Учение е духовната основа, върху която Сатана ще построи духовния Ерихон!
Юда извърши предателство, но след него щеше да действа и другият син на Сатана. Той щеше да изпрати на света един дух на смърт против Църквата и така да започне изграждането на портите. Апостол Йоан напомни за активността на този син на Сатана, като предупреди:
“Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; а никой дух, който не изповяда Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света…” (1 Йоаново 4:1-3)
Запомнете, че духът на Антихрист е смъртта, чрез която най-младият син на Сатана поставя портите на духовния Ерихон! А че именно той е другият син на погибелта, става ясно от “Второто послание на Апостол Павел към Солунците”, където е записано за човека Антихрист, че е:
“…човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи (както Бог) в Божия храм и представя себе си за Бог…” (2 Солунци 2:3-4)
След всичко, казано дотук, разбираме, че Ерихон е духовен преобраз на царството на Антихрист! Това царство никога не е имало други задачи, освен да се противи на Спасението, което е чрез вяра в Исус Христос. Църквата няма друг противник, освен това царство. Ние ще си спомним как Исус каза на рибаря Симон:
“Пък Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят…” (Матея 16:18)
Когато говори за противниците на Църквата, Исус визира само един, който ще се опитва да надделява и застава против нея. И това са портите на ада, портите на духовния Ерихон. Както Домът на Отец има порта и тя е Ветил, така и домът на дявола има порти, които гълтат човешки души. Тези порти са гибелните ереси и бесовските учения, създаващи крепости в умовете на хората, които ги довеждат до нравствено, морално и духовно разложение. Макар и беззаконник, Сатана знае да използва много закони (Вж Псалом 94:20) и е твърде прецизен в тяхното използване. Основният закон, който дяволът използва, е свързан с гравитацията. Трябва да знаем, че както има материална, така има и духовна гравитация. Действието на материалната гравитация ние усещаме като тегло. Ние тежим, защото гравитационното поле на земята ни привлича към себе си. А сега поставете този факт в духовен план и ще видите, че греховете са тези, които придават тежест на човешката душа и сърце и те неумолимо започват да се привличат от ада. Ние така и реагираме: “Тежко ми е…” А тази реакция е често неосъзнатият духовен изблик, изявяващ, че Сатана трупа върху нас духовно тегло. И идва миг, когато човек умира физически и душата му, според действието на духовната гравитация, отива при онези сили, които я привличат. Ако е имала товар от непростени грехове, тя със страшна сила се всмуква от ада, без да може да му противостои. Привличането между ад и грях е неизбежно и съдбоносно. Ако можехте да видите колко голямо е желанието в сърцето ми да проумеете този принцип. Вземете поука от него и помолете Исус да ви освободи от теглото на всеки грях. И най-вече запомнете, че Както със собствени сили не можем да се отделим от земята, поради теглото си, така със собствена праведност не можем да се отделим от ада, поради греховете си! Ето затова дойде Исус, за да ни освободи от товара на греховността, тъй щото да получим спасителната “безтегловност” и в мига на физическия ни свършек да отидем “горе”, а не “долу”. А сега да прочетем и думите на Исус към религиозните властници:
“И рече им: Вие сте от тия, които са долу; Аз съм от ония, които са горе. Вие сте от този свят, а Аз не съм от този свят. По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм това, което казвам, в греховете си ще умрете…” (Йоан 8:23-24)
Разбирате ли, че този свят е долу? Разбирате ли, че Сатана го е обградил с крепости и порти, които никой не може да напусне без вяра в Спасителя? Разбирате ли, че с актове на хуманизъм и доброта по човешки ние само лъжливо заслепяваме сърцата си, че сме успешни срещу Злото? Доброто и Злото са във вечна борба и конфронтация, и там, където се намира Доброто, непременно идва да му противодейства Злото!
Някога, пред стените на Ерихон, Исус Навин видя своя Господ и Го попита:
“Наш ли Си или от неприятелите ни?”
Духовният прицел на този въпрос бе:
“Господи, Ти на страната на Доброто ли Си или на страната на Злото?”
Тогава Господ му отговори:
“Не! Но за Военачалник дойдох Аз сега!”
Господ не бе нито добър, нито зъл. Господ беше Съвършен. Неговият отговор дава най-вярното определение за Божията Любов.
Определение, което гласи:
Божията Любов не е зла, нито добра! Божията Любов е Съвършена, защото Бог еднакво обича и добрите, и злите! Бог дава Слънцето и Дъжда Си и на праведните, и на неправедните!
Нека не принизяваме Бог в разбиранията, като добър Бог, защото Той е нещо повече от Доброто. Доброто е уязвимо от Злото, но Бог не е уязвим от нищо. Съвършеното няма уязвими места, защото Любовта не може да бъде уязвена. Битката против Ерихон бе не битка между Доброто и Злото, но между Съвършеното и дявола.
Нека оставим добрите хуманистични планове и да вземем от Небето Съвършените планове на Исус!
Съвсем справедливо ще бъде някой да запита:
“Защо отричаш силата на Доброто? Не казва ли Бог да побеждаваме Злото чрез Добро? Не казва ли Божието Слово на много места, че е угодно Богу да се върши Добро? Как сега ти казваш да оставим Доброто?”
Виждаш ли, братко, в ходенето с Христос има развитие и прицел. Ти започваш с Него в едно духовно състояние, преминаваш в друго, за да покориш трето. Важно е докъде се простира твоя поглед и към какво са отправени твоите копнения. Апостол Павел говори за тези три стъпала на ходенето с Христос:
“…това, което е добро, благоугодно Нему и съвършено…” (Римляни 12:3)
Виждаш ли, че Доброто е първата стъпка? Нима искаш да останеш само на нея? И знаеш ли какво те очаква, ако си останеш само добър?
Нека ти отговоря на този въпрос. Някога Бог създаде Адам и Ева. Той ги създаде по Своя Образ и подобие и те бяха Съвършени. И именно затова, че бяха Съвършени, им беше забранено да вкусват от плодовете на дървото за познаването на Доброто и Злото. Но Адам и Ева паднаха от позицията на Съвършеното и станаха Добри. Именно защото бяха Добри, Злото ги атакува и те съгрешиха. Днес ние имаме една прекрасна надежда – да бъдем като Исус. Той стана за нас последният Адам. С Неговия Живот Бог ни показа какви трябва да бъдем ние. Ще кажете:
“Трябва да бъдем Добри!”
Не, не, и пак не!
Оставете нещата, които ви говори хуманистично настроеният ум и приемете това, което проповядва Христос. А Той казва:
“И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец…” (Матея 5: 48)
Виждате ли, наближава Грабването на Църквата. Това е преселение от един свят на Добро и Зло в свят на Съвършена Любов. А Исус обещава:
“Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота, и да влязат през портите на града…” (Откровение 22:14)
Някога Адам и Ева вкусиха плодовете на Доброто и Злото и Бог ги изгони от Едемската градина с един основен мотив:
“Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, – затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет…” (Битие 3:22-23)
Разбирате ли, че Доброто и Злото нямат достъп до Дървото на Живота!
Достъп до него има само Съвършеното!
Ето затова Исус иска да бъдем Съвършени, а не Добри. Истинското Добро е добро, само, ако е стъпало към Съвършеното. В противен случай то се превръща в опасна религия.
Нека запомним, че хуманизмът е религия на човешката праведност, но Исус Христос е Истината на Божията Праведност! Няма човек, спасен от човек. Има човеци, спасени от Исус. Нашата лична праведност е омърсена дреха, но Спасението чрез вяра в Христос е обличане с дреха на Небесното Съвършенство. Този свят няма да бъде победен от хуманизъм. Този свят ще бъде победен от благовестието за Исус Христос! Точно по тази причина Той е Военачалник. И затова Ерихон се побеждава не със стрели, копия, топове или огнемети, но с надуване на гръмливи тръби, докато стената падне, тоест, с проповядването на Исус Христос, докато бъде вързан и последния демон на Сатана!
Любовта и Доброто вървят ръка за ръка, но превъзходството на Любовта е в това, че тя остава вечна. Доброто може успешно да побеждава Злото, само, ако е движено от Любовта на Бога.
Няма защо да си затваряме очите и да казваме, че в този свят няма Добро. Напротив – има Добро! Но то е уязвимо, понеже не е под защитата на Съвършеното. Радио, телевизия, вестници – всички ежедневно отправят призиви:
“Бъдете хуманни, бъдете човечни! Дайте средства за бездомните деца! Дайте лептата си за Червения кръст! Проявете хуманизъм!”
Колкото по-хуманни ставаме ние, толкова по-антихуманен ще става дяволът. Ние просто сме на негова територия. Под неговото дърво. Всички в живота си повтаряме греха на Адам и Ева – да вкусваме от Доброто и Злото. Но ето, че днес от Небето ни гледа Един, Който ни дава достъп до Дървото на Живота, до Плодовете на Духа, нямащи аналог на никой друг дух, на никоя друга морална, философска или етична система.
Апостол Павел казва за Исус:
“И като дойде, благовества мир на вас, които бяхте далеч, и мир на тия, които бяха близо; защото чрез Него и едните и другите имаме своя достъп при Отца в един дух…” (Ефесяни 2:17-18)
А сега свържете този стих с думите на Исус, че Бог дава Слънцето Си и за добрите, и за злите, и излива дъжда на Святия Си Дух и за праведните, и за неправедните. От свързването на двата стиха ще разберем една важна истина. Истината, че злите бяха тези, които са далеч, добрите – тези, които са близо, но и едните и другите имат нужда от достъп до Съвършеното чрез Исус Христос в Святия Дух!
Надявам се добре да сте разбрали това, което ви говоря. Погледът към Военачалника Исус Христос е поглед към Съвършената Божия Любов, която няма и не може да има врагове.
Започнах тая глава, цитирайки как Пророк Илия и Елисей отиват в Ерихон. Сега вече знаете защо. Пророк Илия отмахна от себе си Доброто и Злото и прие в пълнота Съвършеното, защото отиде в един съвършен свят, атмосферата на който е пронизана от Божия Любов. Дяволът никога не е искал да знаете тези истини. И много от вас, огорчени и потиснати в житейските си пътища, са задавали въпроса:
“Защо Добрите винаги най-много страдат в този свят?”
Чуйте отговора:
Защото са Добри! Защото добротата им е уязвима от Злото!
Бог не иска да страдате. Исус умря, за да ни направи неуязвими, пълни с Божията Любов, която никоя стрела не може да порази и никой демон не може да победи.
Нека бъдем от тези, които са “горе”, защото там просто няма врагове и противници. Там, където Бог ни е призовал да ходим, няма и спомен от дявола. Апостол Павел казва за местонахождението на Исус и нас самите следното:
“Бог обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже, когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христос (по благодат сте спасени) и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христос Исус…” (Ефесяни 2:4-6)
А за Същия Този Исус, отново в същото послание Апостол Павел каза, че Той е:
“…далече по-горе от всяко началство и власт, сила и господство…” (Ефесяни 1:21)
Когато ние сме с Него, то и ние сме далече по-горе от всички сили на тъмнината и те, с всичките си напрежения и усилия, могат да видят най-много подметките на съвършените обувки, които Бог ни е дал – готовността да проповядваме Христовото благовестие. Амин и Амин!

Leave a Reply