КЪСНИЯТ ДЪЖД И ГРАБВАНЕТО II – I ГЛАВА

ВТОРА ЧАСТ: ПО СТЪПКИТЕ НА ПРОРОК ИЛИЯ

  1. 1. ВЕТИЛ ИЛИ ЗА ДУХОВНИЯ ПРОЛОМ

“Истина, истина ви казвам, (отсега) ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син…” (Йоан 1:51)

С разглеждането на тази глава пристъпвам към онзи духовен критерий, който Бог постави пред вярата на Пророк Илия, пред неговия дух и сила. Ние вече видяхме в предишната глава как Илия плати цената за да бъде с Исус Христос. Тогава Господ се откри на помазаника Си при входа на пещерата, тоест, пред смиреното му сърце. Тогава Святият Дух му даде да разбере, че трябва да подготви друг пророк вместо себе си, който да продължи Господното дело. Това беше миг на откровение между Бог и Илия, че Пророкът няма да види тление. Миг, който, ако трябва да се предаде с думи, би изглеждал така:
“Илия, помажи Елисей за Пророк вместо тебе, защото Аз те послушах от Святото Си Небе и ще те грабна при Себе Си без да видиш тление. Укрепи вярата си, защото ще поставя пред тебе три стъпала към Небето и ти ще стъпиш и на трите…”
В тази глава ни предстои да се запознаем какви бяха стъпалата, които Господ постави пред Пророк Илия. И понеже той е Божият стандарт за Грабването на Църквата, неговите стъпала ще бъдат и наши стъпала. Бог никога не прави нищо повече от това – да изпълнява Словото Си. Блажени онези, които внимават в това Слово и не се отклоняват от верния прицел. В началото на “Четвърта Книга на Царете” ние ще проследим и последните мигове, преди Илия да бъде грабнат от Бога в Небето. В този момент Илия вече е посветил и обучил Елисей в познаването на Господните пътища. Предстои личния му изпит от Бога и затова Илия казва на Елисей:
“Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил…” (4 Царе 2:2)
Подтекстът на тези думи е този, че Елисей не е длъжен да участва в това изпитание пред Илия. Затова и Пророкът не е така категоричен в обръщението си към Елисей. Той не му заповядва да стои в Галгал. Той го моли. Но да се моли Елисей с подобно нещо е излишно. Младият човек е запален с огъня на силна ревност и привързаност към Илия и затова му отговаря:
“Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя…” (4 Царе 2:2)
Така, двамата с Елисей слизат във Ветил. На пръв поглед нищо. Просто са слезли на едно място. Но това място е особено. Неговото значение е забулено в най-голяма тайна и човек трябва да познава съвършено Духът на Божието Слово, за да я разкрие. С това не искам да кажа, че славата за тази книга е човешка, но че без Божията Благодат тя нямаше да бъде написана. Исус бе моят Ходатай, Който измоли Отец за Дух на мъдрост и на откровение и аз Му благодаря. Илия можеше да отиде на всяко друго място, но той отива във Ветил. Ясно е, че Ветил е стъпка на Пророка, свързана с Грабването му. Това не е решение по човешки. Илия казва:
“Господ ме прати там…”
И така – какво е Ветил? Ние ще открием за първи път това название в живота на Яков. Една вечер той замръкна на място, където пренощува, полагайки един камък за възглавница под главата си. На това място Всевишният му даде особен сън, за който искам да прочетем:
“И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. И Господ стоеше над нея…” (Битие 28:12-13)
Впечатлен от съня и Божието откровение към него, Яков, събуждайки се от съня си, рече:
“Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна…” (Битие 28:16-17)
Ето това място на Божие откровение Яков нарече Ветил, което ще рече “Божий дом”, а също така и “Врата към Небето”. А сега да помислим. Пророк Илия ще бъде грабнат от Бога. Кое е първото нещо, което му е необходимо за това Грабване? Естествено – да намери вратата към Небето и да концентрира всичката си вяра в тази “врата”. Както всеки дом, така и Домът на Отца също има врата. И ако някой иска да обитава в Божия Дом, то трябва като Илия да отиде във “Ветил”.
Моля ви, не ме разбирайте превратно! Вие може да живеете на всяка точка по земното кълбо и пак от мястото си да намерите вашия “Ветил”. В тази глава говоря изцяло за Ветил, тоест, за духовния пролом, който Исус Христос направи за всеки човек! Откровението, което получи Яков, е може би едно от най-великите откровения, давани някога от Бога на човеците. Яков видя не нещо друго, но духовния пролом, направен от Исус.
Възможно е да се зададе въпросът:
“Как е възможно Яков да е видял нещо, направено от Исус, след като Исус дойде на земята, живя, умря и възкръсна векове по-късно?”
Нека отговоря на този въпрос. Животът на Исус бе Живот на Словото, което стана плът. Но първо това Слово беше Дух. И именно Него Бог откри на слугите Си пророците в Стария Завет. А самото Спасение на човешкия род Бог промисли още преди създанието на света, както и става ясно това от “Посланието на Апостол Павел към Ефесяните”, където е записано:
“Благословен да бъде Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Който в Христа ни е благословил с всяко духовно благословение в небесни места, както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем святи и без недостатък пред Него в любов…” (Ефесяни 1:3-4)
Нека сега видим друг мъж, който, подобно на Яков, имаше обещание от Исус да види същото, което видя и Божият избраник. Пренасям се в Новия Завет, за да прочетем следното в “Евангелието от Йоан”:
“Исус вижда Натанаил да дохожда при Него, и казва му: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина. Натанаил Му каза: Отгде ме познаваш? Исус в отговор му рече: Преди да те повика Филип видях те като беше под смоковницата. Натанаил Му отговори: Учителю, Ти си Божий Син, Ти си Израилев цар. Исус в отговор му каза: Понеже ти рекох видях те под смоковницата, вярваш ли? Повече от това ще видиш. И рече му: Истина, истина ви казвам, (отсега) ще видите небето отворено, и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син…” (Йоан 1:47-51)
Неслучайно положих за мото на тази глава тези последни думи на Исус към Натанаил. Те са думи не само към него. Те са думи към Църквата. Забелязвате ли нещо? Думите на Исус показват, че днес всеки един от нас има право, дадено от Бога да види Небето отворено. Исус донесе Ветил за всеки един от нас.
Небето е отворено за Църквата!
Но дали Църквата е отворена за Небето?
Ето кардиналният въпрос, който изниква с разглеждането на тази първа стъпка. Отивайки във Ветил, Пророк Илия и Елисей бяха посветени в тайната, че Ветил е единствената врата, като вход от материалния свят към Божието измерение. Казвам “единствена” и ще ви моля да го положите завинаги в сърцата си. За тази врата Исус казва:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел и мнозина са ония, които минават през тях. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води в живот, и малцина са ония, които ги намират…” (Матея 7:13-14)
Ето тази тясна порта е отново Ветил. Защо е тясна ли? Отговорът е:
Защото плът и кръв не могат да я намерят, но само и единствено вярата в Господ Исус Христос!
Божият Син предупреждава, че освен тясна порта, ще има и една широка, както и пространен път, които ще водят в погибел. Ако погледнем с очите на Бога върху този свят, ще видим, че никога дяволът не е водил по-упорита и ожесточена борба, освен с мотива да отклони Църквата от духовния пролом, направен от Господ Исус Христос, тоест, да предложи на вярващия в Бога имитация на Ветил и фалшификат на духовен пролом!
Днес има доволно много църкви, намерили мястото си в широката порта. Те са тези, които са окупирали понятието “религия”, като са го напълнили с толкова сквернен и извратен смисъл, щото религията от дълги векове не е истинска вяра и вярата в Бога от дълги векове не е религия. Ние няма да намерим нито един пасаж в Новия Завет, в който Исус или последователите Му да са нарекли “религия” Учението на Исус или Спасението чрез вяра. Това понятие присъства единствено в посланията на Апостол Павел и то е употребено в крайно негативен смисъл. Религията е усвоила до перфекционизъм похватите да предлага всякакви други пътища и врати, но не и тясната порта и тесния път на Исус.
Има един духовен принцип, който гласи:
Не само Църквата свидетелства за Бога, но и Бог свидетелства за Църквата!
От този принцип можем да направим важния извод:
Ако Бог не свидетелства за някоя църква, то и тази църква не свидетелства за Бога!
Нито една от формациите, наричащи себе си “религиозни” не обръща внимание на този извод. В света гъмжи от милиони пътища и врати. Не един и двама “гуру” дават експертни оценки за духовна реализация. Но Библията категорично говори само за един Ветил, само за една врата и път, достатъчно тесни, за да влязат през тях Святи и чисти хора. Ето защо първата ни стъпка към Грабването е Бог да ни засвидетелства отворено Небе! Той е обещал да го стори, съгласно думите на Исус:
“Истина, истина ви казвам – отсега нататък ще видите небето отворено…”
С това обещание на Господ Исус настъпват спънки в разбирането. Какво значи да видим Небето отворено? Някои с право биха цитирали предсмъртните думи на дякон Стефан:
“Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син, стоящ отдясно на Бога…” (Деяния 7:56)
Трябва ли злотворци да ни пребият главите с камъни, за да видим Небето отворено? Не, разбира се! В онзи миг дякон Стефан засвидетелства духовната си победа над религиозните демони, защото фарисеите бяха безсилни да го отклонят от верния фокус на сърцето му. Те не можаха да го отместят от Ветил и Стефан, с цената на живота си, остана в пролома. Той бе един от първите велики победители за Христос. Когато Исус казва, че Небето е отворено за нас, Той иска да засвидетелства, че Бог Святи Дух сваля Небесната атмосфера над нас и така биваме духовно преселени в Царството на Бога. Нека дам един пример, за да разберете за какво става дума:
Представете си как цялото небе е в облаци, които спират достъпа на пряка слънчева светлина. Денят е мрачен, сив, тъмен. А сега погледнете как слънцето пробива облачната завеса и огрява някое място. Ефектът от огряването на мястото е този, че то става по-светло и привлекателно от всички останали места. Над останалите е сянка, а над него – слънце. А сега да пренеса нещата в духовен план. Словото ни учи, че целият свят лежи в лукавия. Над този свят Сатана е прострял една тежка, невероятно тежка облачна завеса, която днес е известна на Църквата като религиозна опресия. Целта на тази опресия е да се противи на всеки, който търси пряк достъп до Божията Благодат. И понеже облаците са високо “горе”, хората, гледайки нагоре, търсят божествено Присъствие, става така, че биват оплетени в лъжите на религиозния дух. За дявола не е никакъв проблем да оформи някой облак досущ като бог и ето ти фалшификат на Ветил, ето ти дежурната религия с дежурния бог. Вярвам, че разбирате от този пример колко е важно да намерим Божията Светлина, а не нейната интерпретация от религиозните облаци на дявола. Причина да ви дам този пример е един пасаж от “Книгата на Пророк Исайя”, в който Бог показва духовната картина, която се открива, когато на света се появява Църквата Христова и тогавашното състояние на нещата, станало главната причина днес да има християнска религия. Ето как Бог вижда Своите хора и техните врагове:
“Ревът им ще бъде като на лъв; те ще реват като млади лъвове; да! ще реват и ще сграбчват лова и ще го завлекат, и не ще има кой да го отърве. И в същият ден ще реват против тях като морското бучение; и ако погледне някой на земята, ето тъмнина и неволя, и виделината помрачена през облаците й…” (Исайя 5:29-30)
Разбираме, че от една страна Ранната Христова Църква бе като Лъвът от Юдовото коляно, но от друга – светът ревеше против нея. И ако тогава Бог погледна земята, Той видя нещо зло и опасно. Бог видя тъмнина и неволя. Бог видя “виделината, помрачена през облаците й…”
Виделината бе приела облаците за свои собствени!
Христовата Църква се беше огънала пред религиозния дух на Сатана!
Някой може да си помисли, че доста смело обвързвам виделината с Църквата, но такъв нека си спомни думите на Исус:
“Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие…” (Матея 5:14)
Ако някоя виделина е помрачена, то тя вече е попаднала под сянката на облаците и е изгубила небесния отвор, духовния пролом, стеснения път. Такава “виделина” вече не свидетелства за Слънцето, но за облакът под това Слънце. Такава църква вече не свидетелства за Исус Христос, но за религиозните демони на Сатана. Запомнете:
В мига на Грабването ние трябва да сме под преките духовни лъчи на Святия Дух, в духовния пролом, направен от Исус Христос за нас, а не под някой тъмен облак, даващ свои интерпретации за вярата и спасението!
Как да разберем дали сме под слънчевите лъчи?
Преди всичко – с ефекта от тяхното греене. Ако някъде греят слънчеви лъчи, то Светлината свидетелства категорично за тях. Апостол Павел казва в тази връзка:
“Тъй като някога си бяхте тъмнина, а сега сте светлина в Господа, обхождайте се като чеда на светлината; (защото плодът на светлината се състои във всичко що е благо, право и истинно)…” (Ефесяни 5:8-9)
Ако някъде няма плодове на Светлината, но вместо Благодат има заробване, вместо свобода – угнетение, вместо Правда – беззаконие, вместо Истина – лъжа, то в никакъв случай не сме осветени от Светлината, но сме помрачени от религиозните облаци на дявола. И понеже в тази глава се наложи често да ги повтарям, то нека ги класифицирам според видовете им:
Традиционни църковни служения, сраснали се със света и впримчени в спазването на определен тип религиозна догматика.
Нетрадиционни църковни служения със силно изявен човешки авторитет и похулен Авторитет на Истината, тоест, култове и секти.
Достатъчен брой религии с дежурните им богове – Мохамед, Шинто, Буда, Джайна, Кришна, Бахай и други.
Знайте, че винаги, когато някой повдигне погледа си нагоре, тоест, когато в сърцето му започне да узрява копнеж по духовния свят, към него ще бъде прикрепен религиозен демон на Сатана, който да го окупира. Тази тактика на дявола е малко позната на хората. Затова мнозина смятат, че вече е голям успех фактът, че вярват в нещо, както и да се нарича то.
Нека им кажа:
Не е важен фактът дали вярваш, но е съдбоносно в кого вярваш!
Само Исус дава достъп в Дома на Отец. Сам Той каза за Себе Си:
“Аз съм вратата; през Мене, ако влезе някой, ще бъде спасен…” (Йоан 10:9)
Тук Исус показа Сам Себе Си като Ветил и тази Негова изповед иде да ни научи на нещо важно. Какво е то? Това е фактът, че за да влезеш в Небето трябва да имаш лично общение с Исус! Казвам “с Исус”, а не с хора, които ви говорят за Него! Искате ли да видите Небето отворено – отворете Вратата! Отворете я лично с даденото ви право от Божия Син! Никой друг няма да го направи вместо вас. Човеци не могат да ви заведат в Небето! Тази книга не може да ви заведе в Небето! В Небето ще ви заведе Исус и вашата вяра в Него! Разчитате ли не на Исус Христос, а на Г-н Компетентен или Г-жа Теология, то рискувате твърде много.
Бог ми дава в тази глава да разкрия някои неща около духовния пролом. Както вече казах, дяволът се бори ожесточено, за да не може никой да влезе през Вратата. Той е струпал огромни сили на подстъпите към Небето. Там днес се разиграва и най-голямата битка между Божиите ангели и религиозните демони. Тази битка започна Сам Христос на земята и Евангелието илюстрира това в сблъсъка Му с фарисеите. Тази битка все още продължава и днес настъпва нейната кулминация. Думите на Исус ясно показват, че Той воюваше против онези, които се поставят в услуга на Сатана, като създават властна и непреодолима преграда пред Ветил. Ето тези думи:
“Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат…” (Матея 23:13)
Искам да заживеете със знанието и разбирането, че това са най-опитните демони на Сатана. Това са неговите елитни духовни части. Ако се върнем малко по-назад в тази книга, ще си спомним, че Исус каза нещо важно за вярата, а именно, че от дните на Пророк Йоан Кръстител и досега Небесното Царство насила се грабва и които се насилят, го грабват!
Виждате ли, че не можете да влезете във Ветил просто ей така. Вие ще трябва да се преборите със силите, които дяволът ще струпа против вярата ви. Нека поясня нещо от живота на Божия Син, за да приемете прицела на тези размишления. Небесният Отец не допусна Исус да умре от чума или туберкулоза (които са проявления на болестотворни демони). Бог не допусна Исус да бъде застрелян от засада (макар, че многократно се опитваха да Го убият). Бог допусна религиозните властници да убият Сина Му, за да стане явно на всички, че бариерата пред Небето се поставя от най-силните демони – началствата и властите на нечестието в небесните места – религиозните демони на Сатана, най-непримиримите противници на Божието Спасение!
В света гъмжи от милиарди нечисти духове. Всички те са врагове на християнина. Но по-голям от всеки враг е онзи демон, който отклонява вярващия от духовния пролом и не му позволява да види Небето отворено в живота си. Съществува едно измамно самоуспокоение, което днес набира скорост в евангелските общества. Те са свободни от традиции и догми и в тях не съществува идолопоклонството, характерно за Православието и Римокатолицизма. Но това не е причина да са толкова спокойни, защото врагът все още не е победен напълно. Няма нищо по-опасно от това да слушате нашепването на демон, който ви казва, че вече сте се справили с дявола и той е под краката ви. Това е лъжливо самочувствие, което притъпява бдителността и в крайна сметка измества прицела от Ветил.
Какво искам да кажа ли?
Ами именно това, че някои от нас са прихванали една болест, която аз наричам “Синдром на непогрешимостта”. Болните от тази болест са решили дълбоко в себе си, че щом Бог ги е избавил веднъж от православното идолопоклонство и религиозно тесногръдие, то е дошло време да се спи или празнува. “Аз вече не съм религиозен!” – казват те. После се оглеждат, за да видят има ли кой да ги чуе… Сатана наистина трябва да е достоен за съжаление, ако мислим, че религията ходи на гости само при традицията и обект на неговите атаки са стотина бабички, които палят свещи или дишат тамян.
Моля ви, освободете се от това схващане!
То е проявление на демон!
Демон, който нашепва, че всичко е наред, когато нищо или много неща не са наред. Този демон ви прави комфортни! Той ви приспива в час, когато трябва да бдите! Не мислете, че ще имаме вяра, по-голяма от тази на Апостол Петър, например. Но и той, като всеки човек, придоби “синдром на непогрешимост”. Нека видим как стана това. Представете си как Исус е прегърнал Петър и му казва:
“Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата…” (Матея 16:17)
Как се чувства в този миг Петър? Той не е сгрешил, като е казал, че Исус е Христос! В този миг той е непогрешим. Останалите ученици цъкат с език и го гледат със завист:
“Брей, този Симон! Да му се не надяваш! Как го извика само! Браво!”
Половин час по-късно Исус вече говори, че ще бъде предаден на първосвещениците, а после ще бъде поруган, пребит, осъден и убит. Ето, че непогрешимостта на Петър е под изпитание.
“Как? Исус не знае какво говори! Това не може да бъде! Това няма да стане! Той само ни изпитва! Не! Трябва да говоря с Него! Сигурно Го е прихванало от слънцето! От жегата и от умората ще да е…”
И “непогрешимият” Петър хваща Исус за ръката, дръпва Го настрана и започва да Го мъмри:
“Какви ги говориш, Исусе? Призля ли Ти или се шегуваш? Това никак няма да стане с Тебе! Слушай мене и няма да сбъркаш…”
Отговорът на Исус е като оглушителна плесница:
“Махни се зад Мене, Сатано; ти си Ми съблазън, защото не мислиш за Божиите неща, а за човешките…” (Матея 16:23)
Виждаме как “непогрешимост” свали Петър от върха на дъното.
И защо го свали?
Ами защото беше религиозен!
Защото мислеше не за Божиите неща, а за човешките!
Дълбоката поука, която можем да изведем от този пример, е тази, че синдромът на непогрешимостта е действието на човешкия авторитет, който Сатана използва, за да прокара религиозната си политика и контрол в Църквата! Човешкият авторитет в Църквата е скритата религия на дявола. В много случаи тя е по-опасна от явната религия. Човешкото води със себе си гордостта и надменността, лицеприятието и презрителността.
Някой може да реагира:
“Как да се освободя от човешкото? Нали съм човек все пак?”
Ще отговоря с думите на Апостол Павел:
“Прочее, казвам: Ходете по Духа, и няма да угаждате на плътските страсти. Защото плътта силно желае противното на Духа, а Духът противното на плътта…” (Галатяни 5:16-17)
Нека да запомним, че силата на плътското в нас показва дали сме религиозни или нерелигиозни! Не аз, но Духът, Комуто служа, казва:
“Докато сте плътски, сте човешки, а докато сте човешки, сте и религиозни, а докато сте религиозни, сте и подвластни на дявола!”
Ако някой все още не е разбрал защо не бива да бъдем човешки, то нека си спомни думите от “Второто съборно послание на Петър”:
“Понеже Неговата божествена природа ни е подарила всичко потребно за живота и за благочестието чрез познаването на Този, Който ние призовал чрез Своята слава и добродетел, чрез които ни се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите разтление в света…” (2 Петрово 1:3-4)
Виждате ли, Ветил е Врата не за човешкото, а за божественото в нас. Ако човешкото е взело позиции в сърцата, то ни е отклонило от духовния пролом и така е извършило не Божията Воля, но волята на дявола. Вярата в Исус е промяна. Ако липсва промяната, то липсва вярата. Ако аз, като човек, вярвам в Исус, за да си остана същият, то между всички човеци ще бъда най-достойният за съжаление. Тогава дори невярващите ще са по-достойни от мен, защото от цялото ми естество ще лъха на лицемерие. Но Слава на Бога, че Христовият Дух ни прави различни от света. След всичко казано дотук, искам отново да подчертая:
Ветил е първото необходимо стъпало за мига на Грабването!
Ако Небето над вас е отворено и лъчите на Святия Дух осветляват сърцата ви, то стоите в духовния пролом и нищо не бива да ви притеснява.
А сега да поговоря за готовността, която Исус иска да имаме в тия последни дни. Наша задача е не само да стоим във Ветил, но да докараме под него възможно най-голям брой хора. Аз разгледах част от това призвание във втората глава на тази книга, но сега ще разширя темата. Църквата е призвана не само на готовност за Грабването, но и на голяма отговорност да пожъне този свят за Исус. Има една притча, която нашият Господ иска да научим. Ето какво ни казва Той:
“А научете притчата от смоковницата: Когато клоните й вече омекнат и развият листа, знаете, че е близо лятото. Също така и вие, когато видите всичко това, да знаете, че Той е близо при вратата…” (Матея 24:32-33)
Исус предупреждава, че ще бъде близо при вратата. При коя врата? Естествено – при Ветил. Господ вижда Своята Църква като смоковница, чиито клони омекват и развиват листа. Смоковница, доживяла един по-добър духовен сезон. Проследявайки историята на Църквата ще видим, че тя бе под различни духовни сезони. Исус дойде на земята и с Него дойде лятото. Тогава Той каза на последователите Си:
“Не казвате ли: Още четири месеца и жетвата ще дойде? Ето, казвам ви, подигнете очите си и вижте, че нивите са вече бели за жетва…” (Йоан 4:35)
Такова беше лятото на Ранната Христова Църква. Но то скоро беше сменено с есен и духовният небосклон се покри с религиозни облаци. Тяхното действие отприщи сезонът на зимата, когато всичко в Църквата се вкочани и замръзна неподвижно и нехаризматично. Църквата бе скована от догми и канони. Не топлината на Любовта, но студът на фанатизма, светщината и религиозното лицемерие бяха естествените белези на този сезон. Няма да се впускам по този въпрос. Всички знаем от историята какво е било по време на Инквизицията и кръстоносните походи. Това бяха облаците на Сатана, а не Светлината на Исус. Днес обаче времето не е такова. Днес Бог Отец е изпратил друг сезон на Църквата. Сезон, в който клоните са омекнали.
Помислете върху това! Какво значи клоните да омекнат? Преди всичко – това е активност на Слънцето, понеже топлината Му е стопила леда. И не са ли тези клони един преобраз на последни поколения в Христос? Погледнете едно родословно дърво и ще се убедите в правотата на това, което ви говоря. Клоните днес са меки, тоест, податливи на движението на вятъра. Бог издига хора с меки сърца, които внимателно слушат гласа Му и вършат точно Неговата Воля. Ето затова лятото пак е близо и Исус е при Вратата. Всъщност – лятото е в разгара си и ние прибираме последните житни класове за Небесното Царство. И понеже Исус е близо при Вратата, ние трябва добре да внимаваме в Неговото предупреждение към Църквата:
“…бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадец, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато Го не мислите, Човешкият Син иде…” (Матея 24:42-44)
Знайте, че Колкото повече наближава мигът на Грабването, толкова повече тъмнината се активизира в една точно определена дейност – да подкопава духовните устои на църквите. Човешкият Син иде, но иде и крадецът Сатана. Дяволът ще употреби максимума на своето лукавство, тъй че мнозина да не са готови за посрещането на Исус. Нека забележим, че Господ ще дойде в час, когато Църквата не Го мисли…
Какво иде да покаже това?
Именно фактът, че мнозина християни са прекалено уверени, че са на правилното място! Когато един алпинист е покорил върха, към който се е стремял, той повече не мисли за него, но просто се радва на постижението си. Моля ви с цялото си сърце да запомните долното изречение:
Църквата никога не може да бъде като този алпинист, защото нейният връх е по-високо от всяко началство и власт, сила и господство! Стремежът към Исус трябва да бъде вечен и непрестанен!
Самочувствието, че вече сме на върха, не е библейско, не е от Бога. Апостол Йоан потвърждава това с думите:
“Възлюбени, сега сме Божии чеда, и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим както е…” (1 Йоаново 3:2)
“Ще бъдем подобни…”
– ни казва Апостолът. Това е надежда за бъдещето, а не празник от настоящето. На много места в Евангелието Исус ни съветва да не бъдем като фарисеите, книжниците (днешните теолози) и лицемерите, като казва за тях:
“Те вече са получили своята награда!”
Ние като тях ли сме? Получихме ли наградата или вярваме, че ще я получим? Разбирате ли тактиката на Сатана? Разбирате ли, че неговите усилия са насочени да създадат един изкуствен комфорт в Църквата, едно духовно самодоволство и свръхдуховност, тъй че Църквата да попадне в час, когато не мисли за Исус, в час, когато смята, че е постигнала всичко!
Картината на тържеството в подобни църкви е изключително красива, само че в нея липсва една основна фигура – липсва Исус Христос. Очите на празнуващите са обърнати към тържеството, а не към Онзи, Който има да дойде. Църквата е седнала да яде и пие и по този начин попада под едно неправилно видение – видението на сватбарите, които са започнали да празнуват без Младоженеца! Спомняме ли си думите на Исус, Който казва:
“Могат ли сватбарите да жалеят, докато е с тях младоженецът? Ще дойде обаче време, когато младоженецът ще им се отнеме; и тогава ще постят…” (Матея 9:15)
Наближава час, когато Святият Дух ще извика в сърцата на Божиите хора такава скръб по Бога, такъв копнеж по Небето, такова неудържимо влюбване в Исус, щото всички земни радости ще отстъпят на заден план и очите на сърцата ще се взрат нагоре във Ветил, чакащи не тържеството, а Причинителя на тържеството. Всеки, който обича Помазаника, ще усети в сърцето си Духа и Силата на Илия, и подобно на него ще се моли усърдно, за да слезе онзи Дъжд на велико Покаяние, който ще изцелява в миг градове и нации.
Помислете върху това, което сега ви провокирам да четете!
На една сватба очите на Невястата към какво са обърнати най-вече? Към оркестъра или към гозбите? Към пиенето или към скъпите покривки? Към красивата рокля или златните украшения? Не са ли всички тези неща подробности от празненството? Към подробностите ли ще гледа Църквата или към Исус?
Към Исус, разбира се!
В часа на Грабването ние ще мислим само и единствено за Исус, защото нито едно тържество не е тържествено без Него! Не тържеството придава тежест на Исус, но Исус придава тежест на тържеството! Той е Причината, заради Която си струва да оставим на заден план всички останали причини! Нека все повече си прочитаме Христовата притча в “Евангелието от Матея”, защото тя ни учи на истинска готовност за Грабването. Ето какво се говори там:
“Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат…” (Матея 22:2-3)
Знаете ли, че днес е времето, когато Божии пророци са отхвърляни повече от всякога. Бог ги праща с определени послания към църквите. Послания, че много пастири трябва да се покаят и отхвърлят светското присъствие и контрол, човешките авторитети и политики. Но пастирите на тези църкви не искат и да чуят, че имат проблеми. Духът на комфорта ги заслепява и те отказват да се покорят на Божия глас.
Забелязвате ли, че Исус ги определя в притчата Си като “поканени”? Поканата е акт на официалност и уважение. Това иде да покаже, че са църкви, имащи духовен статут от Бога и отдавна регистрирани в Небето. Но ето тук е проблемът. За мнозина духовната регистрация в Небето е равносилна на Грабване от Христос. Но идва един момент, когато Бог казва на слугите Си:
“Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба…” (Матея 22:8-9)
Не зная дали българският превод на Свещеното Писание е достатъчно добър, но виждам за по-ясно и разбираемо твърдението, че “поканените не опазиха своето достойнство.” Бог не би изпратил покани към недостойни църкви и хора, недостойни за Славата Му. Но е станало така, че поканата е дошла, но е дошъл и крадецът Сатана, който духовно подкопава църквите. Достойнството на Църквата е Господ Исус Христос. Той е Духовният Авторитет и всеки друг авторитет трябва да коленичи пред Него. Ако някоя църква не е опазила достойнството си, то тя е разменила Авторитета на Исус за жалките авторитети на Мамона, Кесаря, г-н Компетентен или г-н Теолог. Тя просто се е оженила за погрешния младоженец и вече е получила наградата си. В първата глава на книгата цитирах нещо много важно, което тук отново ще припомня. Исус казва:
“Защото както и в ония дни преди потопа ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син…” (Матея 24:38-39)
Да ядеш и пиеш в този отговорен миг, когато Святият Дух мобилизира Църквата до краен предел и в Святост и очакване е не просто високоумие или пропускане на целта. Това е определянето на твоето лично място във Вечността. Исус няма да идва няколко пъти да грабва Църквата Си. Той ще дойде само веднъж, за да вземе при Себе Си онези, които се намерят в духовния пролом. Ветил е нещо твърде отговорно, за да си позволим прозявки, сън или високоумие. Ето защо призовавам всички вас, където и да се намирате. Мислете за Грабването! Изковавайте със страх и трепет Спасението си от Господ и нека всяко самодоволство и комфорт изчезнат от сърцата ви. Бъдете подражатели на Апостол Павел, който казва:
“Не че съм сполучил вече, или че съм станал вече съвършен; но гоня изподир, дано уловя, понеже и аз бидох уловен от Христос Исус. Братя, аз не считам, че съм уловил, но едно правя, – като забравям задното и се простирам към предното, спускам се към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христос Исус…” (Филипяни 3:12-14)
Ветил, тясната порта, духовния пролом – това е прицелната точка за наградата в Небесното Царство. И ако Апостол Павел не счита, че е уловил, но забравя задното, за да се простре към предното, то нека и ние бъдем като него. Амин и Амин!

Leave a Reply