КЪСНИЯТ ДЪЖД И ГРАБВАНЕТО I – II ГЛАВА

  1. 2. “ПРАВИ ПРАВЕТЕ ПЪТЕКИТЕ НА ГОСПОДА!”

“Глас на един, който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, направете в безводното място прав друм за нашия Бог…” (Исайя 40:3)

Колко вдъхновяващо е мотото, с което си послужих! Днес мнозина отварят Библията и го четат, много често така, както биха чели рецепта за кекс. Но замисляме ли се, че някога, преди две хиляди години, този стих стана призвание и смисъл на цял един живот, на едно посвещение в служба към Живия Бог. Кому принадлежеше това призвание? Несъмнено – на Йоан Кръстител. Този велик Божий мъж намери съдбата си в стиха от “Исайя”. С цялото си сърце и душа той очакваше скоро да се появи Един, Комуто не е достоен да поднесе обущата. И Йоан всячески се стараеше да приготви за Бога благоразположен народ. Венецът на неговото неуморно проповядване за идещото Небесно Царство ще видим в кънтящите викове на народа, който посрещаше Исус с думите:
“Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господното име! Осанна във висините!” (Матея 21:9)
Макар и с кончина, незавидна за човешките представи, Йоан остави едно мощно, покоряващо послание. Посланието, че ние днес ще приготвим в пустинята на света прав път за Пришествието на нашия Господ.
Заблуждават се онези, които си мислят, че “кривото не може да се изправи”, защото:
“За човеците това е невъзможно; но за Бога всичко е възможно…” (Матея 19:26)
Нека ви дам точен пример, за да се вдъхновите от тоя стих. Ако светът се е научил да прави приготовления по посрещане на едно или друго официално лице, било то президент или премиер, и в самото посрещане се усеща отдаването на нужната почит, уважение и респект, то колко повече Църквата трябва да бъде приготвена за явлението на Исус Христос. Някои просто не са чели края от “Откровението”, за да видят кой всъщност очаква завръщането на Исус. А там е записано:
“И Духът и невястата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди…” (Откровение 22:17)
Разбирате ли сега, че не само Църквата, но и Святият Дух очаква завръщането на Исус. Алелуя! И ако и Той чака, то не ще ли се приготви достойно, не ще ли облече Невястата със светъл и чист висон?
Нека признаем, че Бог знае как се прави посрещане и всички ние ще бъдем научени от Него и подготвени от Благодатта Му.
Разбирате ли за какво ви говоря?
Това не е обикновено посрещане!
Явлението на Христос не е обикновена визита!
Ние ще направим за Исус не просто прави пътеки, но превъзходен килим от Праведност и Слава, защото Той е достоен да приеме най-достойното посрещане!
Исус иде в такъв блясък и величие, че дори светлината ще стане сянка пред Неговата Слава. Ще бъдем ли готови за тази Слава? Ще се включим ли в посрещането? Да, но е нужно да екипираме сърцата си с някои истини, които дяволът никога не е искал да знаем. Една от тези истини ще се осъзнава все повече и повече. Каква е тя? Това е знанието, че както има ранен и късен дъжд, така има ранни и късни пророчества!
Какво искам да кажа? Именно това, че пророчество от Бога, изпълнено при ранния дъжд, може отново да стане актуално за изпълнение при късния дъжд. Точно това напомня Апостол Петър, като казва:
“Ето, възлюбени, пиша ви това второ послание; и в двете събуждам чрез напомняне вашият чист разум, за да помните думите, изговорени по-напред от светите пророци…” (2 Петрово 3:1-2)
Помнят се нещата, които са актуални. Които отново и отново ще бъдат генерални видения пред Църквата. Така и стихът от “Книгата на Пророк Исайя” отново ще ни послужи, защото ние днес сме пред прага на Второто Пришествие. Този стих бе послужил при първото Пришествие на Христос, тоест, при изявяването Му пред света като Месия и Божий Син. Вярвам, че схващате какво ви говоря. Ако за земната мисия на Исус Бог предопредели Йоан Кръстителя, то колко повече днес е предопределил хора, които да бъдат предтечи на Грабването!
Какво трябваше да извърши Йоан Кръстител?
В трета глава от “Евангелието от Матея”, четем, че:
“В ония дни дойде Йоан Кръстител и проповядваше в Юдейската пустиня, като казваше: Покайте се, понеже наближи небесното царство…” (Матея 3:1-2)
Йоан призоваваше Израил на Покаяние!
Йоан проповядваше в Юдейската пустиня!
Колко от нас могат да вникнат по духовен начин в този факт? Не беше ли тази пустиня освен географска реалност и преобраз на народ, изгубил живата си връзка с Бога? Всъщност – Божият Пророк викаше с цяло гърло:
“Покайте се, защото иде ранният дъжд! Обърнете се към Господа, за да бъдете напоени от този дъжд! Познайте времето, в което вашият Господ дойде да ви посети!”
Йоан усещаше в духа си освежителните времена на Господ. Сам той беше изпълнен със Святия Дух още от раждането си. Божието Слово беше изпълнило този последен Пророк на Стария Завет, за да може чрез служението му да се премине в Новия Завет на Исус Христос. От Законът щеше да се премине към Благодатта и “мостът” от едното към другото щеше да бъде Покаянието, тоест сърдечното обръщане и промяната на волята, вярата и ума!
Такива щяха да бъдат правите пътеки на Господ. Йоан Кръстителят беше предизвестител на една коренна промяна в отношенията между Бога и човеците. Ако старовременните пророци говореха за тази промяна като за нещо от бъдещето, той говореше за нея, като за настъпила реалност.
Естествено е някой да попита:
“Ако тая промяна настъпи със служението на Йоан Кръстител, то за каква нова промяна може да става дума?”
На такъв въпрос е естествено и да задам и аз въпрос:
“Ако Бог изля над света ранния Си дъжд, то за какво ли ще е нужен късният?”
Днес ние сме свидетели на резултата от тоталното отвръщане от Благодатта и преминаване към Закона. Отвръщане, продължило векове наред и превърнало много от църквите в олицетворение на някогашния Фарисеизъм. Отвръщане, превърнало Христовото Учение в една от многото религии, съществуващи днес по лицето на земята.
Кой се сети през всичките тези векове, че Исус беше предупредил:
“Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство…” (Матея 5:20)
Правдата на книжниците и фарисеите е най-забележимото нещо в онези църкви, които все още се наричат религиозни и изповядват религия, в която не Благодатта, но Законът има последната дума. Религия, в която не свободата в Исус, но робството на догмите и религиозното тесногръдие лишават вярващите от общение с Бога за сметка на едно друго общение. Ето затова е нужно Покаяние. Ето затова е нужен късен дъжд. Ето затова е нужно отвръщане от вековните модели на традицията и приемане на пълнотата на Божието освежаване. Виждате ли, някога Бог погледна на Своя народ и видя само жертви, но никаква милост. Видя само букви, но никакъв Дух. Видя само Религия, но никаква Истина. Ето защо помазаният Кръстител казваше на религиозните лидери:
“…не мислете да думате: Авраам е нашият баща; защото ви казвам, че Бог може и от тия камъни да въздигне чада на Авраама. А и брадвата лежи вече при корена на дърветата; и тъй, всяко дърво, което не дава плод, отсича се и в огъня се хвърля…” (Матея 3:9-10)
Ние можем да вземем огъня от тези думи и заредени с пророческия дух на Йоан да се обърнем към днешните фарисеи и да им кажем:
“Не мислете да думате: Ние сме православни! Защото ви казваме, че Бог може и каменните сърца да направи по-достойни от вас. Не мислете да се оправдавате, че корените на вашата религия са от Ранната Апостолска Църква, защото Божията брадва стои там, при корените. И ако сте станали дървета, които не дават плод, то сте изсъхнали и ще бъдете отсечени и хвърлени в огъня на Божия гняв…”
Да направим прави пътеките на Господ! – ето нашето призвание в това последно време. Защото късният дъжд вече вали, но колко са напоените от него? Исус идва в Славата Си, но колко са очакващите Го? Не предупреди ли нашият Спасител с думите:
“Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води в погибел, и мнозина са ония, които минават през тях…” (Матея 7:13)
Нека си представим това. Стотици милиони хора, вървящи по широк и пространен път. Път, водещ надолу, а не нагоре. Какво е нужно на тези хора? Нужна е промяна и обръщане! Нужно е Покаяние! Господ умря и за тях. Неговата кръв се проля и за тях. Втори път Йоан Кръстител няма да слезе от Небето и да натопи краката си в река Йордан, за да ги призове на Покаяние. Други “кръстители” ще дойдат на негово място. “Кръстители”, които слушат Волята на Святия Дух и не се плашат от дявола! Те ще отворят Словото на Всемогъщия и ще намерят до един съдбите си в стиха, който казва за служителите на Христос:
“И родените от Тебе ще съградят отдавна запустелите места: Ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население…” (Исайя 58:12)
Твърде много са днес запустелите места. Твърде много са развалините на религиозния дух на Сатана. Твърде много църкви са с фалшиви основи, за да стоим със скръстени ръце, когато Божият Дух вече не ни моли, но заповядва да се събудим.
Запомнете, че Покаянието ще бъде основният белег на късния дъжд!
Правите пътеки преди Второто Пришествие на Исус ще бъдат най-забележимата дейност на Църквата!
А сега да пристъпя към разглеждането на един дълбок и важен въпрос. За да призоваваме хората на Покаяние, ние трябва да уловим верния полъх на Святия Дух, така, както го улови Йоан Кръстител. Ние трябва да влезем в плановете на Исус.
Какъв беше планът на Исус за Йоан Кръстител?
Този план беше разкрит от Архангел Гавриил, който го благовести на свещеника Захарий с думите:
“Не бой се, Захари, защото твоята молитва е чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се радват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от зачатието си. И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа техния Бог…” (Лука 1:13-16)
Когато Бог призове някого в служение, Той го призовава във велико служение. Няма слаби служения в очите на Господ, защото Силата на всяко служение е Той. Едно от генералните неща в Божия план за Йоан беше фактът, че Божият слуга няма да пие вино и спиртни питиета. Нека не бързат със заключенията си онези, които мислят, че става дума за алкохол, какъвто продават в магазина. В стиха се говори за онзи алкохол, който опиянява духовно и прави човеците зависими от силния му градус. Ние ще си спомним, че такива човеци Исус нарече “змии” и “рожби ехиднини”, осъдени да отидат в пъкъла. (Вж. Матея 23:33)
Откъде правя извода, че именно “змиите” и “рожбите на ехидна” са духовно опиянени?
Преди всичко от факта, че Исус е Словото. Божият Син не говореше нищо друго, освен Словото на Отец чрез Святия Дух. А Духът още чрез Соломон беше предупредил:
“Не гледай виното, че е червено, че показва цвета си в чашата, че се поглъща гладко, защото то после хапе като змия и жили като ехидна…” (Притчи 23:31-32)
Йоан Кръстителят не само, че не пиеше виното на религията, както това правеха фарисеите и книжниците, но им заявяваше и същите думи като Исус, казвайки им:
“Рожби ехиднини! кой ви предупреди да бягате от идещия гняв? Затова принасяйте плодове, достойни за покаяние…” (Матея 3:7-8)
Какво идеше да покаже тази трезвеност, с която беше екипиран Йоан? Именно това, че тя е необходимото условие, за да се изправи човек срещу религиозното тесногръдие и лицемерие!
За някои вярата е като детска игра. Други мислят, че дяволът е с бити карти. С кой дявол сте имали работа, братя? Воювали ли сте изобщо с началствата и властите на Сатана?
Не можете да се изправите срещу религиозните демони, ако самите вие сте религиозни! Не можете да проповядвате против духовното пиянство, ако самите вие сте на градус! Не можете да залитате по пътя си и да се спъвате на всяка крачка и да искате да сте лидери! Не може човек да е сляп и да иска да бъде водач на слепите! Не може да се покоряваш единствено на божествения Авторитет, ако се респектираш от човешкия!
Ето в това отношение Йоан беше велик пред Господа. Той не отиде в Синедриона, за да си поиска разрешително за проповядване, нито представи на първосвещениците диплом за завършено теологическо образование. Йоан се изправи в ръст и Сила, дадени му от Святия Дух, за да говори Истината на народа и да обърне мнозина от израилтяните към Господ техния Бог. За да притежаваме всички тези качества на Йоан ние трябва да сме наясно с това какво е религията.
Защо я изобличава Словото?
Преди всичко – защото тя е духовна съпротива срещу Истината!
Преди всичко – защото зад нея стоят демони, обучени от Сатана да извращават Свещеното Писание!
За ефекта от тия демони Исус говори на фарисеите, казвайки им:
“Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене, и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот…” (Йоан 5:39-40)
Въпреки, че имаха в ръцете си Свещеното Писание и всяка събота го четяха в синагогите си, пак фарисеите не поискаха да отидат при Исус. Някой им пречеше. Някой препятстваше тяхното изповядване на Исус за Господ. Тоя някой беше захранил сърцата им с фанатизъм и лицемерие. Тоя някой им беше вдъхновител и за него Исус каза:
“Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща. А понеже Аз говоря Истината, вие не Ме вярвате…” (Йоан 8:44-45)
За да разберем вековния почерк на дявола ще си послужа с един пример:
Нека си представим два пътя пред една планина, чийто връх влиза в Небето. В началото на пътищата има табели за указания на пътуващите. На едната от табелите пише:
“Този път води към хълма Сион. Пътят е павиран, гладък, сигурен. Направено е всичко необходимо за комфорта на туристите. Хайки от разбойници или нападения от зверове са изключени. Елате и направете вашето пътуване едно приятно забавление и неповторимо удоволствие!”
Такава е първата табела. Нека видим втората:
“Този път е поръсен от Кръвта на Исус Христос. Божият Син мина по него и стана Предтеча за всички, които желаят да Го последват. Оставете в началото на пътя раниците на греха и суетата, плътските наслади и страстите. С техния товар вие няма да стигнете доникъде. Облечете се с Божието Всеоръжие, за да устоите на всичките хитрости, клопки и атаки от зверове и разбойници, защото те дебнат на този път и не желаят никой да стигне върха. Няма да ви бъде никак лесно, но затова пък Бог е вашата Сила и надежда. Вървете само по този спасителен път, защото той е без алтернатива…”
Ето такива са двата пътя. Милиони човеци четат табелите и едни тръгват по широкия и павиран път, а други – по пътя – поръсен с Кръвта на Исус. Колко от тия, тръгнали по широкия път, осъзнават, че някъде – в гъстите дебри на планината – той се превръща в леден улей, хвърлящ ги в пропастта на вечно разделение от Бога.
Разбираме ли сега, че религията е плод на тъмния гений на Сатана?
Религията е път, който отначало изглежда прав, но сетнината му е адът и вечното осъждение!
“Прави правете пътеките на Господа! Направете прав друм за нашия Господ!” – това е призивът на Святия Дух, който днес трябва да чуем всички. Йоан Кръстител беше най-големият кошмар за религиозните демони на Сатана. Той проповядваше Покаяние, тоест сърдечна промяна, свързана с отвръщането от широкия път на религията и влизане в тесния Път на Исус Христос!
Нека продължа още с Йоан. За него Архангел Гавриил каза:
“Той ще предиде пред лицето Му в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата, и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ…” (Лука 1:17)
Този стих ни показва пълнотата в служението на Кръстителя. Йоан предидеше пред лицето на Бога в Духа и Силата на Пророк Илия. Вярно е, че в този момент Израил не се управляваше от Езавел и Ахаав, но затова пък имаше една “лисица” Ирод и един религиозно-демоничен Синедрион. Те бяха не по-малки крепости на Злото и за отърсването от тяхното влияние бе нужно силно помазание, силен дух.
Виждате ли, както някога върху Елисей падна кожухът на Илия, тоест, неговото помазание и сила, така и върху Йоан падна същото помазание. Библията ни дава едно по-особено определение за подобни помазания. Те се наричат “мантии”. Когато Господ погледне от Небето на някой, който е с мантия, Той не вижда в него нещо друго, а Духът и Силата, които му е дал.
Някой може да попита:
“Защо говориш за мантията на Илия, когато той носеше кожух?”
Виждаш ли, приятелю, кожухът беше мантията на Пророк Илия! Този Пророк живя и служи на Господа във време, когато бяха останали само седем хиляди човеци, които не преклониха сърцата си пред Езавел. Ако на теб ти се наложи да излезеш на път през зимата и температурата навън е под нулата, то и ти ще предпочетеш топлия кожух пред копринената мантия. Ако духовният климат над някоя нация е много тежък, то и помазанието от Бога ще отговаря на климата. Ето затова върху Йоан Кръстител беше паднал “кожухът” на Пророк Илия. Ние ще забележим, че Исус, говорейки за Йоан, каза:
“…и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде…” (Матея 11:14)
В края на пророческото Слово, изговорено чрез Малахия, Бог обеща на народа Си да му изпрати Пророк Илия. Някои го очакваха едва ли не да слезе от Небето с огнени колесници. Но Илия дойде, а те не го познаха, така, както не познаха и своя Господ. Днешното време е белязано от същата последователност. И днес някои ще отхвърлят призива за Покаяние и няма да познаят, че Илия е на земята, че Духът и Силата му са зарядът на късния дъжд. Следствието за тях ще бъде това, че нито пък ще бъдат познати от Господ при Грабването на Църквата. За да не сме от тяхната категория е нужно да вникнем в служението на Йоан и да се вдъхновим от него. Архангел Гавриил каза, че Духът и Силата на Илия идат върху Йоан, за да бъдат изпълнени три задачи.
Първата: Да се обърнат сърцата на бащите към чедата.
Втората: Да се обърнат непокорните към мъдростта на праведните.
Третата: Да се приготви за Господа благоразположен народ.
А сега да се спра на първата задача. Казва се, че трябва да се обърнат сърцата на бащите към чедата. Какво иде да ни покаже това?
Преди всичко фактът, че пълното Божие благоволение пада не върху бащите, а върху чедата! Бащите са тези, които трябва да се променят и покаят. Чедата са онези, които ще ги научат как да направят това. Ние ще разберем Божията Воля в по-голяма пълнота, като си припомним какви думи каза Исус в благодарност към Своя Отец:
“Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, загдето Си утаил това от мъдрите и разумните, а Си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно…” (Матея 11:25-26)
Нека обясня това. Когато Бог реши да излее ранния дъжд, Той го изля не върху бащите, а върху чедата. Ако някой е станал достатъчно голям, тъй щото да има потомство, то такъв човек вече е решил, че няма на какво да бъде научен. Напротив – той вече ще учи другите, защото е станал баща и има потомство. Така и религиозните лидери в някогашен Израил бяха бащи. Те имаха самочувствие на безгрешни водачи, на бащи, които трябва да бъдат уважавани поради голямата им мъдрост и разум.
Искам добре да вникнете точно в това. То ще разшири ума ви, за да отпаднат “противоречията” при четенето на Евангелието. Едно от тях е свързано именно с разпознаването на бащите и чедата.
Преди години питах:
“Как е възможно народ, който при влизането на Исус в Ерусалим вика “Осанна”, няколко дни по-късно да вика “Разпни Го”?”
Благодаря на Бог, че получих отговора:
Чедата бяха тези, които викаха “Осанна”, докато бащите бяха онези, които викаха “Разпни Го”!
Някой веднага ще реагира с въпроса, с който някога и аз реагирах на Божието просветление:
“Защо тогава чедата не спряха угнетителния съд против Христос?”
Отговорът е: Защото бяха чеда! Защото трябваше да се изяви Божието изобличение срещу бащите! Как иначе щяхме да познаем, че пътят на религията не е Пътят на Христос? Защото Христос дойде и се изяви на света като Божий Син и само една категория посрещачи бяха под Божието благоволение. Ето евангелската илюстрация на това:
“А главните свещеници и книжници, като видяха чудесните дела, които стори (Исус) и децата, които викаха в храма, казвайки: Осанна на Давидовия Син! възнегодуваха и рекоха Му: Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: – “Из устата на младенците и сучещите приготвил Си хвала?”…” (Матея 21:15-16)
Какво се забелязва в този стих?
Именно това, че докато сърцата на бащите не приемаха Господ, сърцата на чедата Го възхваляваха!
Защо беше така? Отговорът е:
Защото сърцата на бащите бяха вързани от религиозния дух, докато сърцата на чедата докоснати от Святият Дух!
От всичко, казано дотук, искам да извадим духовни поуки, които да ни дадат ясна представа за днешните духовни реалности. И днес има бащи и чеда. И днес виждаме, че докато сърцата на бащите са обърнати към традицията и религията, сърцата на чедата са посетени от Святия Дух, за да видят ясно с очите си Истината!
Мощното изливане на Святия Дух има един генерален прицел:
Да обърнем сърцата на бащите към нашите сърца! Да обърнем хората от религиозно-демоничната власт към освобождаващото Присъствие на Святия Дух!
Виждате ли, на Бог са Му скъпи не само чедата, но и бащите. Именно затова Той помаза Йоан Кръстител с такова служение – да обърне сърцата на бащите към чедата. Бог не иска никой да загине, но всички да дойдат на Покаяние, тоест, всички да бъдат със сърца, обърнати към Исус Христос и очакващи Го!
Ние сме поколение на здравина и конфронтация с религията, но не и с жертвите на религията. Те трябва да бъдат освободени. Сам Исус, като умираше на Голготския кръст, молеше Отец да не вменява беззаконието на бащите, но да им прости. Ние сме тези, чрез които бащите ще се обърнат и видят със сърцата си Истината. Бащите трябва да послушат чедата си и авторитетът на традицията да се поклони пред Авторитета на Истината. За съжаление много от чедата мразят бащите, а не духа, от когото те са вързани. Самият аз го правех допреди година, неосъзнал каква е Божията Воля. Но вижте как ме предупреди Исус:
“Брат брата ще предаде на смърт, и баща чедо; и чеда ще се повдигнат против родителите си и ще ги умъртвят…” (Матея 10:21)
В този стих е записано, че не само бащите ще предават на смърт чедата си, но и чеда ще се повдигнат против родителите си. А това вече не е Христовата Вяра. Това е фанатизмът. Ние трябва да примиряваме с Бога, а не да заплашваме с Него. Ние носим посланието на примирението, а не заплахата на осъждението. Следващите разсъждения в тази глава ще ни научат на доброто войнстване на вярата в Исус и аз зная, че ще бъдат благословение за четящия.
А сега да премина към втората задача пред служението на Кръстителя, тоест, да се обърнат непокорните към мъдростта на праведните. Религията има едно жестоко свойство – да закоравява сърцата на жертвите си. Така те престават да бъдат чувствителни към гласа на Святия Дух и преминават в открит бунт и непокорство пред Бога. Виждайки това, мнозина от нас са готови с погрешно мотивираната си ревност да кажат на Исус:
“Господи, искаш ли да заповядаме да падне огън от небето и да ги изтреби (както стори и Илия)?” (Лука 9:54)
Знаем ли на какъв сме дух?
Това ли иска Господ от нас?
Така ли разбираме Духа и Силата на Илия?
Не! Господ не иска това от нас. Святият Дух иска да сме мъдри, за да може нашата мъдрост да стане притегателна за сърцата на непокорните.
Къде ще намерим тази мъдрост?
Преди всичко – в посланието на Исус към непокорната църква. Ето какви думи казва Духът към ангела на тази църква:
“…съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш…” (Откровение 3:18-19)
В този стих говори Божията Любов. Тя не проклина, не осъжда, не заплашва. Тя съветва и изобличава, давайки изходен път за непокорните. Целият стих показва, че чрез златото, белите дрехи и колурия Бог изпраща Дух на Покаяние към хладните църкви!
Респектирани ли сме от този стих на “Откровението”?
Станахме ли мъдри от онова, което прочетохме там?
“Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам…” – заявява Господ Исус. Той обича религиозните човеци. Той обича православните и католиците! Той обича!
А обичаме ли ние? Имаме ли онази всепрощаваща, завладяваща и жертвоготовна любов, с която да занесем златото, белите дрехи и колурия на тази църква? Кой ще дойде в по-голяма слава? Христос – за Своята Църква или Антихрист – за своята блудница?
Нека не се заблуждаваме. Късният дъжд, който Бог започва вече да излива, ще направи Славата на Исус толкова осезателна, че всяка стъпка на Църквата ще бъде като тътен на вулкан. Тътен, който ще отеква и разчупва духовния климат над цели нации и континенти. И аз вярвам, че Покаянието ще бъде толкова силно, щото блудницата Вавилон ще започне бързо и неудържимо да линее и отслабва. Един вик ще звучи в ушите ни и едно Слово ще изгаря сърцата ни:
“Опълчете се против Вавилон отвред, всички, които запъвате лък; стреляйте против него, не жалете стрели…” (Еремия 50:14)
Ние няма да жалим усилията си, нито устните си, които Бог е създал за прокламиране на Добрата Новина. Нека отново повторя:
Днес е времето, когато Бог Святи Дух изпраща златото, белите дрехи и колурият за Покаяние на Лаодикийските църкви!
Всичко това е в Духа, мои братя и сестри! Всичко това е духовен заряд на последното изливане! Ние трябва да сме облечени в праведност, за да уловим този заряд. Ние трябва да сме мъдри, за да ни използва Бог.
Естествено е всеки да попита:
“Символ на какво са златото, белите дрехи и колурият?”
Нормално е злато да желае онзи, който е беден, дреха да желае онзи, който е гол, а колурий да желае онзи, който има проблеми със зрението на очите си. Нека започна със златото. Знаем, че това е най-скъпоценният метал на земята. Банкнотите, с които пазаруваме, са обезпечени със злато. Халките, които си слагат в знак на вярност Младоженецът и Невястата, също са от злато. Златото е благороден метал, така че, обещавайки на Лаодикийската църква злато, Бог обещава нещо благородно. Преди две хиляди години Исус слезе от Небето на земята и стана Човек. Той живя един Свят и Съвършен Живот. Така Божият Син ни остави богатство, с по-голяма стойност от златото на целия свят. Той ни предупреди, че Неговото злато е по-желателно от златните авоари на целия свят. Ето какво ни каза Исус:
“Понеже какво ще се ползва човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? или какво ще даде човек в замяна на живота си?” (Матея 16:26)
Слава на Бога, че днес имаме какво да дадем в замяна на живота си. Бог е направил така, че цената на нашия живот да бъде изкупена със злато. Това злато е Учението на Исус, Който дойде да ни даде Спасение чрез вяра. Много важно е да вникнем в стиха от “Откровението”, защото там се казва още нещо. Духът съветва ангела на Лаодикийската църква да си купи не какво да е злато, но… злато, пречистено с огън. Всяка църква има злато. При който и свещеник да отидете, ще видите, че той държи на бюрото си Библията. А в тази Библия е напечатан Новия Завет. Това е злато. Но Бог иска да даде на непокорните не просто злато, но злато, пречистено с огън.
Какво иде да подсети това?
Нека си представим, че имаме златна паричка, която дълго време сме държали заровена в земята. Ето, че идва ден, когато я изравяме, взимаме я в ръката си и решаваме да си купим нещо с нея. Само, че паричката е занемарена. Върху нея се е напластила кал и мръсотия. Тя наистина е златна. Ние знаем това. Но когато отидем при продавача и му я подадем в този вид, той ще откаже да я приеме. Най-малкото, дори да я приеме, след като я вземе в ръката си ще я потърка в мъхесто парче плат, за да се убеди дали това под калта и мръсотията е действително злато. Виждате ли, всички църкви по земята претендират да са Исус Христови. Служителите им вдигат над главите си Новия Завет, развяват го и афишират, че имат злато. Това е добре. Само, че Бог, Който ни гледа отгоре, не се вълнува много от това дали манифестираш, че притежаваш Словото Му. Той очаква това Слово да има покупателна способност. На Исус Христос не са Му нужни християни-антиквари, които с гордост показват, че притежават някое оригинално издание на Библията или древен евангелски ръкопис. По-достоен е онзи, който си има едно джобно издание на Новия Завет, но излиза на нивата, за да жъне скъпоценни души.
Ние имаме златото, имаме чудесните таланти от Господаря си, но умножаваме ли ги? Благовестяваме ли Исус на човека до нас или чакаме друг да извърши тази работа?
Но тогава другият умножава талантите си, а нашите стоят заровени под дебел пласт от религиозен страх и малодушие. Или може би чакаме дяволът да дойде и да ни ги предложи за продан? Той няма да дойде! Той никога няма да дойде! Той лукаво ще ни подшушне, че там, заровени дълбоко в земята, златните таланти са на сигурно място. Запомнете:
Религиозният страх от дявола е най-несигурното място, където може да държите Словото на Господ!
Така ще заприличате нито повече, нито по-малко на онзи зъл и ленив слуга, за който не се намери място в Царството и друг ще влезе в дела ви.
Злато, пречистено с огън! Ето това е нужно на християнина! Когато дойде огънят, тоест, жертвоготовната Христова Любов, то той ще изгори всяка кал и мръсотия по златната паричка и тогава тя ще блесне в цялото си благородство и скъпоценност.
Казвал съм го в друга моя книга, но ще го кажа и тук:
Ако Новият Завет е златото от Небето, неговото благородство личи само там, където се проявява огънят, тоест, Божията Любов! Новият Завет на Исус Христос не може да спаси никоя човешка душа, ако Любовта към ближните и Бога не свидетелства за неговата сила!
Като предвестници на Второто Пришествие ние трябва да покажем Словото като Сила на Любовта и Любовта като Сила на Словото. Ето такова е златото, пречистено с огън. Когато не ние, но Любовта в сърцата ни проповядва благовестието, тогава пред нашата сила не може да устои нито един демон от ада, нито една началство и власт на нечестието в небесните места, нито дори самият Сатана. Такова е златото, което носи със себе си дъждът на Покаянието.
Второто нещо, което ще дадем на нашите братя и сестри, вързани от религиозен дух, са белите дрехи. Дяволът никога няма да допусне, ако някой човек е впримчен от властта му, дори да дръзне да мисли за бели дрехи. Това облекло не е просто препоръка. Това е заповед от Божието Слово:
“Дрехите ти нека бъдат винаги бели. И миро да не липсва от главата ти…” (Еклесиаст 9:8)
Преди всичко, белият цвят е цвят, внушаващ чистота, непорочност и съвършенство. Говоря това в духовен план, но ще ви помоля да не го пренебрегвате и в материалния живот. Всички сме забелязали, че когато на някой човек му умре близък сродник, той си поставя знак за жалеене и печал. Той се облича в черно и си пришива черна лентичка, за да покаже какъв удар му е нанесла смъртта. Черното символизира смъртта. В черното няма никакъв живот, защото самият цвят не излъчва светлина.
Как тогава да си обясним, че свещениците на някои църкви имат за официална свещеническа одежда черното расо? Какво олицетворява тази тъмна мантия на раменете им?
Не искам да кажа, че е зло нещо някой да си облече черния костюм, например, но в случая с костюма ще се внуши повече дух на официалност, отколкото на жалеене, защото в повечето случаи под черното сако ще има една бяла колосана риза, която ще тушира всяко впечатление, че този човек жалее или тъжи. Но при случая със свещеника има един дух на олицетворение. Божието Слово определя свещеникът като посредник, посланик на Всемогъщия Бог, носещ Вестта на примирението Му с човеците. Чел ли е свещеникът с черното расо “Еклесиаст”, за да се съобрази с Божията Воля?
Искам да знаете, че това, което е отвън, отразява онова, което е отвътре! Аз не мога и не искам да си представя, че Господ Исус Христос, в Когото съм повярвал, един ден ще се яви в Славата Си, облечен в дълга, православна черна мантия. Не! Той ще се яви в поразителна Светлина и белота! Не ни ли показва Евангелието именно това:
“И след шест дни Исус взема Петър, Яков и Йоан, и завежда ги на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях. Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може така да избели…” (Марк 9:2-3)
Какво се бе случило с Исус? Ами точно това, че дрехите Му, които бяха отвън, отразяваха онова, което Му беше отвътре. Разбирате ли това? Вдъхновени ли сте от това? Не ще ли и нашите дрехи да станат такива, ако вършим неотклонно Божията Воля? Някой може простодушно да се усмихне на това, което ви пиша, но, моля ви, вникнете в духовния прицел на тези разсъждения. Бог иска всеки християнин да се облече в бели дрехи, тоест:
Да съблечем стария човек, който тлее по измамителните страсти и да се облечем в новия човек, създаден по Образа на Исус Христос!
Всичко в нас, и вътрешно, и външно, трябва да бъде отражение на Божията Слава. Аз не вярвам, че аскетизмът може да покори сърцата за Христос, нито пък го вярва Бог.
Ние не сме свидетели на приют за бездомни, а на преизобилния Бог!
Какво още са белите дрехи? Ето какво е записано в “Откровението” за Църквата Христова, за Невястата на Младоженеца:
“На нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите…” (Откровение 19:8)
Нека отново си припомним какво се казва за Йоан Кръстителят. Каза се, че той ще обърне непокорните към мъдростта на праведните. Казано по друг начин, трябва да покажем духовно превъзходство, което да пленява хората:
“Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос…” (2 Коринтяни 10:5)
Ако вътрешният ни човек е облечен със светъл и чист висон, то ние ще излъчваме светлина. И тази светлина ще има генерално назначение:
“И светлината свети в тъмнината; а тъмнината я не схвана…” (Йоан 1:5)
“Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата…” (Матея 5:16)
Не ми обяснявайте, че сте положили всички усилия за вашия съсед, но той все пак си е останал вързан от религиозния дух. Няма да ви повярвам!
Но, ще каже някой:
“Аз му говорих, че иконата е е Исус! Аз му казах, че не Богородица, а Святият Дух е Посредникът! Аз му казах толкова много неща, но той остана на своя си ум и аз – на моя!”
Там ти е грешката – че си бил на своя си ум, а не на умът на Святия Дух, защото:
“…тоя, който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото той ходатайства за светиите по Божията воля…” (Римляни 8:27)
Благовестието не е просто говорене. Благовестието е вършене на Божията Воля. А вие можете да я вършите само по един начин, който сега ще запиша и ще ви помоля с думите:
Стойте в молитва пред Бога и Го молете непрестанно да положи в сърцата ви принципа, който сега ще изложа, защото той не е мой, но на Святия Дух, Комуто служа:
Исус иска не да говорим за Светлината, но да излъчваме Светлината!
Исус иска не да говорим за Любовта, но тя да говори за себе си!
Исус иска до хората да стигне благовестието, а не новината за това благовестие!
“…защото Божието царство не се състои в думи, а в сила…” (1 Коринтяни 4:20)
Не ми обяснявайте, че когато вечер се приберете в къщи и натиснете ключа за осветлението, стаята ще си остане тъмна.
Тя ще остане тъмна, само, ако няма ток!
Вие ще останете тъмни, само, ако нямате Бог!
Оставете на Него да се прояви с устните ви!
Оставете на Него да говори Истината!
Оставете на Него да пожъне!
Вие просто бъдете сърп в ръката Му! Алелуя!
Така хората ще разберат, че наистина сте облечени с бяла и светла дреха. Така ще разберат, че са били голи и ще побързат да се облекат, за да не се яви срамотата на голотата им. Аз вярвам, че никой няма да може да спре онова, което е започнал Бог.
Знаете ли как усещат противниците Му заключителната Му Воля?
Ако има изповед, която най-много да прилича за устата на дявола, то отворете “Книгата на Исус Навин” и я прочетете:
“Зная, че Господ ви даде тая земя, страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас…” (Исус Навин 2:9)
Дяволът не иска да знаете това. Той иска да мислите, че е много силен, че е невъзможно да го изгоните от териториите му. Дяволът лъже! На него ли ще вярваме или на думите на Апостол Йоан, който ни казва:
“Вие сте от Бога, дечица, и победили сте ги (демоните) защото по-велик е Оня, Който е във вас, от този, който е в света…” (1 Йоаново 4:4)
Нека просто обърнем сърцата си към късния дъжд. Нека кажем на Исус:
“Господи Исусе! Аз разбрах, че Ти днес имаш нужда от хора като Йоан Кръстител, които да застанат пред трона Ти и да вземат Твоите планове. Господи, аз разбрах, че днес от Небето към земята тече един велик Йордан, в който Ти искаш да вляза до кръста и да проповядвам промяна и обръщане.
Аз разбрах, че няма друга мисъл и намерение в Сърцето Ти от тази – да видиш по лицето на земята Твоите хора, шестващи в Духа и Силата на Пророк Илия. Аз искам да се включа в това шествие и Те моля да ме екипираш със Силата Си. Аз искам да правя прави пътеките преди Твоето велико завръщане.
Точно сега отварям сърцето си за мощното Ти помазание!”
Правили ли сте такава молитва към Господ? Ако не сте – направете я с вяра! Това ще бъде вашето включване в последната вълна на Святия Дух!
А сега да премина нататък.
Последното нещо, което трябва да дадем на вързаните от религиозния дух, е колурият за помазване на очите. Когато чуе за колурий, дяволът настръхва, понеже му остава много малко време като власт над човешкото сърце.
Какво е колурият?
Това е очен мехлем, който е спомагал за възстановяване зрението на човека. Духовният смисъл, в който това е употребено за посланието към Лаодикийската църква, е, че тя е ослепяла и има нужда от духовно проглеждане. Всеки човек има, както физическо, така и духовно зрение.
Нека запомним:
Както очите ни улавят физическата светлина, за да направят видим заобикалящия ни свят, така и сърцето ни улавя духовната Светлина, за да направи “видимо” Присъствието на Бога!
Бог не е просто някъде горе. Бог е осезаем Бог. Ние можем да Го усетим в сърцата си. Ние можем да заживеем с духовен поглед в Него и Той наистина да стане достатъчно “видим”. Казвам “видим” за духовното ни естество, а не за плътското. Апостол Павел ни казва нещо важно в тази връзка:
“…дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете, и да просветли очите на сърцето ви…” (Ефесяни 1:17-18)
Апостол Петър допълва в същата връзка:
“…и така пророческото слово повече се потвърждава за нас; и вие добре правите, че внимавате на него, като на светило, което свети в тъмно място, догде се зазори, и зорницата изгрее в сърцата ви…” (2 Петрово 1:19)
Божието Слово ни е дадено с едно единствено предназначение – да познаем Исус Христос. Той е Зорницата, която ще изгрее в сърцата ни. Той е “Коренът и потомъкът Давидов, светлата утринна звезда”. Има обаче в духовния свят една тъмна личност, която не желае да познаем Исус, защото ако Го познаем, тя ни губи завинаги. Ето защо тази личност се е специализирала в определени стратегии и тактики, като максимално е впрегнала хилядолетното си лукавство. Исус разкри тези нейни стратегии. Ето какво ни предупреди Той:
“Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво, цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината…” (Матея 6:22-23)
Някои не чуха предупреждението на Исус и върху тях дойде незавидна съдба да живеят с помрачени очи и тела. Болнавите и помрачени сърца приеха голяма доза тъмнина, като дяволът ги излъга, че е светлина. Така те започнаха да вярват и да се покланят на лъжа. Искам да ме разберете. Дълбоко в сърцата си тези хора търсят Господа, но са били уловени от религиозния дух и са станали негови жертви, негови роби. Бог е видял това, а не аз. Но Неговата богата Милост е промислила Спасение за тези хора. Ако на вас цял живот са ви промивали мозъка с някоя идеология, то е дошъл момент, когато вие сте част от нея, неин пленник. Страшното в случая е не идеологията, а завесата на привидна светлина, която дяволът е поставил между себе си и своите жертви. Ето затова колурият, който Бог ще ни даде, ще има за цел да покаже на религиозните, че:
Тъмнината е тъмнина, дори тогава, когато прилича на Светлина!
Целта на колурият е да унищожи лукавството и така да възстанови духовния поглед на човека, тоест, да бъде изобличена лъжата, приела форма като истина. И всичко това да стане на ниво “сърце”, а не на ниво “ум”. Духовните очи са в сърцето, а не в ума. Ако търпим провали в битката с лукавството, то причината е, че впечатляваме ума на човека, без да докосваме сърцето му, тоест, помазваме с колурия челото, а не очите!
Но виждате ли, челото няма да прогледне! Очите са тези, които трябва да прогледнат! За онези, които имат призвание да разбиват религиозния контрол, искам да кажа:
Не вие, но Святият Дух е Този, Който ще извърши осветяване на сърцето на човека! Святият Дух е Духът на мъдрост и на откровение. Ето защо в думите към ближните трябва да се открие Бог, а не интелектът, теологическите клишета или високоумието ни. Божията мъдрост трябва да ни завладее и така да докосне слушащия ни човек. На религиозния човек му е нужна Светлина. Сърцето му копнее за тази Светлина, макар често самият страдалец да не осъзнава този копнеж. Когато Божието помазание ни завладее, тогава ние притежаваме колурият, с който се отварят очите на слепите. Словото казва:
“…вземи колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш…”
Разбирате ли, че не е достатъчно само да бъде положен колурият? Той трябва да бъде положен с нужното помазание от Бога! Тези, които са били излъгани от фалшивия господ, трябва да бъдат докоснати от Истинският. Божията Зорница трябва да посети сърцата на излъганите и да им разкрие ослепителната Светлина на Изкуплението, което Христос извърши за нас. Така разбираме, че колурият е Божието Слово, изговорено с помазание!
Нека завинаги да запомним това. Нека положим тази истина в сърцата си. Сам Исус в Живота Си ни даде пример как да помазваме с колурий. Спомнете си края от “Евангелието на Лука”. Спомнете си как двама от последователите на Господа отиваха към Емаус и възкръсналият Исус се приближи до тях, но:
“…очите им се удържаха да Го не познаят…” (Лука 24:16)
Те бяха слепи за Исус, слепи за истините от Писанието. Какво направи тогава Исус? Словото казва:
“И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания…” (Лука 24:27)
Когато ние започнем да говорим с помазание на хората за Исус, тогава те ще преживеят една евангелска опитност, едно велико Присъствие, каквото преживяха тия двамата. Защото те рекоха помежду си:
“Не гореше ли в нас сърцето, когато ни говореше по пътя и когато ни тълкуваше писанията?” (Лука 24:32)
Какво ставаше с тези хора? Нищо повече от това, че Господ бе взел колурий и помазваше очите на сърцата им. Затова и сърцата им горяха. А ефекта от това помазание ще видим записан така:
“И очите им се отвориха и Го познаха; а Той стана невидим за тях…” (Лука 24:31)
Няма ли да се случи същото с вързаните от религиозния дух, на които проповядваме с Божието помазание? Ако досега те са приемали Исус като видим с плътското си естество, тоест, в плътско общение и поклонение, например на икони, няма ли да стане така, че очите на сърцата им ще се отворят и те ще Го познаят, а Той ще стане невидим за тях!
Ето това значи да обърнем непокорните към мъдростта на праведните.
Така се известява Божията Правда, защото Истинският Исус Христос е видим за сърцата и невидим за очите!
Видим за духовното и невидим за плътското естество!
Плът и кръв няма да наследят Царството, но сърцата, пълни с вяра в Бога. Ето тук е прицелът на Сатана. Той се опитва чрез религиозния дух да представя Бог като видим за плътта, тъй щото да стане невидим за сърцата.
Това е лукавството на дявола! Това е потъпканата правда!
Бог е казал, че праведният ще живее чрез вяра. Дяволът изврати тази вяра и направи от нея религия. Но виждаме, че на религията е намерено слабото място. И това е колурият.
След всичко, казано дотук, разбрахме как се призовават на Покаяние непокорните и как бащите се обръщат към чедата. Златото, белите дрехи и колурият са трите смъртоносни фактора за религиозно-демоничната власт и присъствие. Последното нещо от задачите на Йоан Кръстителят бе това да приготви за Господа благоразположен народ.
Как да разбираме това?
Именно така, че хората ще бъдат на разположение на Исус!
Няма нищо по-чудесно от това Бог да разполага с народа Си, тоест, да може да разчита на него. Няма нищо по-жизнеутвърждаващо от това – да коленичим пред Исус и да Му кажем:
“Исусе, Спасителю наш! Господи наш! Ние сме на Твое разположение! Разполагай със сърцата ни и душите ни според Волята Си и намеренията Си! Употреби ни, според както Ти Си решил и пожелал!
Ние сме Твоят благоразположен народ!”
Блажен оня народ, който има подобна Църква и подобни Божии хора!
“Прави правете пътеките на Господа!” – ето призивът на късния дъжд.
Исус иска, когато дойде, да намери вяра на земята. Вяра в Неговото Второ Пришествие. Готовност за Грабването. Сърца и души – обърнати към Небето. Умове – помнещи ангелското обещание:
“Защо стоите, та гледате към небето? Тоя Исус, Който се възнесе от вас на небето, така ще дойде, както Го видяхте да отива към небето…” (Деяния 1:11)
Амин и Амин!

Leave a Reply