КЪСНИЯТ ДЪЖД И ГРАБВАНЕТО I – I ГЛАВА

  1. 1. КЪСНИЯТ ДЪЖД И КОВЧЕГА НА НОЙ

Всички ние сме особено поколение, което живее в особено време. Наближава да се яви Денят на онази Господна Слава, за която говориха Божиите пророци и Апостоли. Някога Исус се обърна към учениците Си и каза:
“Блажени очите, които виждат това, което вие виждате. Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате; и не чуха…” (Лука 10:23-24)
Така днес мнозина искат да бъдат на земята вместо нас. Словото казва, че винаги имаме “облак от свидетели”. Винаги сме наблюдавани от Небето. Аз лично вярвам, че у мнозина Светии горе има искрена завист спрямо нас, защото предстои да изживеем нещо, което никога не е било. Когато Святият Дух ми даваше идеята за написването на тази книга, Той ми даде мъдрост за на съсредоточаване и проникване над едни стихове от “Съборното послание на Апостол Яков”. Аз трябваше да навляза в тяхната дълбочина, за да открехна вратата на търсеното знание. Ето тези стихове:
“И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си; защото Господното пришествие наближи…” (Яков 5:7-8)
“Останете и вие твърди” –
ни казва Апостолът. И ние трябва да имаме търпение и твърдост, както тя се проявява у Земеделеца Бог. А Той наистина търпи дълго. Неразбираем преди, Божият характер започна да ми се прояснява. Бог ще търпи, докато получи и ранния и късния дъжд. Едва тогава земята ще даде плод, който наистина ще бъде скъпоценен. Апостол Петър разширява знанието за Божието дълготърпение, като ни казва във второто си послание:
“Господ не забравя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние…” (2 Петрово 3:9)
Покаянието – ето прицелът на Небесния Отец. Ето плодът на Божието дълготърпение. Ето назначението на ранния и късния дъжд. Повечето от нас имат знанието, че под “дъжд” Божието Слово символизира изливането на Святия Дух. Ранният и късният дъжд са първото и последното изливане на Благодатния Дух на Отец. Това знание, обаче, не е достатъчно. Бог ме убеди в това, като ме запита:
“Стефане, сушав ли е периодът след ранния и преди късния дъжд?”
Не можех да кажа, че е “сушав”. Така значеше да хвърля укор против Божията Благодат. След Петдесятница Святият Дух остана завинаги с вярващите, което показва, че от Небето винаги вали дъжд. Защо тогава се говори за ранен и късен дъжд? Естествено, за да разберем, че те символизират Началото и Краят на Спасението чрез вяра в Исус Христос. Апостол Яков казва, че Земеделецът ще получи скъпоценния плод едва след като получи и късния дъжд. Казано по друг начин:
Грабването ще настъпи едва след последното изливане на Святия Дух!
От този извод можем да разберем, че ранният дъжд се изля за Ранната Христова Църква, а късният дъжд ще се излее за последното поколение преди Грабването. Ако искаме умът ни да схване фактите, свързани с Грабването, то нека се вдъхновим от думите на Исус:
“И както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня, когато Ное влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде пришествието на Човешкия Син…” (Матея 24:37-39)
При това последно изливане на Святия Дух, на земята ще има потоп от дяволско нечестие.
Къде ще бъдем при този потоп? Дали в Исус Христос, тоест, в Ковчега на Последния Ной, или сред ония, които ядат и пият, женят се и се омъжват. Кои са те? Естествено е, че това са църкви, решили, че Божието Царство е ядене и пиене, а не радост, мир и правда в Святия Дух. Това са онези, които са оставили любовта си към Исус и са си намерили други младоженци – религиозни, окултни и светски…
Нека ви кажа нещо. От потопа на дявола може да ни спаси само дъждът на Святия Дух. Мнозина няма да усетят, както казва Исус, защото ще бъдат заети със собственото си тщеславие, себелюбие и преследване на политическите си амбиции. За да разберем спасителното действие на Духа ние трябва да си спомним за ковчега на Ной. Когато заприиждаха водите на потопа, той не остана на земята. Водите го повдигнаха и го понесоха нагоре. Ето така, колкото по-голям става потопът от сатанинско нечестие на земята, толкова по-високо от водите му ще ни издигне дъждът на Святият Дух.
“Нагоре!” Ще бъде ефектът от изливането на късния дъжд в сърцата ни! Църквата ще се издигне високо над света и над всичките Господни врагове! Църквата ще се издигне над всички световни религии преди да дойде Денят на Господа. Така ще изпълни пророческият стих от псалома, в който е записано:
“Йеова рече на моя Господ: Седи отдясно Ми докле положа враговете Ти за Твое подножие…” (Псалом 110:1)
Знаем ли кои са нозете на Исус Христос? Знаем ли кое е Неговото Тяло? Не е ли Неговата Църква?
За да разберете величието на всичко, което предстои, то моля ви, спомнете си впечатлението, което ви е оставило пътуването с кораб. Вие се наслаждавате в каютата си или стоите на мостика, а под вас е бездна с милиарди тонове вода.
Как ли се чувстват онези на дъното?
Как ги чувствате вие?
Нямате ли усещането, че са ви под нозете?
Ето такъв ще бъде ефектът от последното изливане на Святия Дух, назначено да ни опази от водите на дяволския потоп. Това изливане вече е започнало. То ще има ефект на духовно извисяване и съвършена готовност за Грабването ни от Исус Христос!
Църквата ще се издига все по-високо и все по-високо от света!
А сега да се замислим – какво има там горе във високото?
Когато късният дъжд на Духа ни издигне, ние действително ще бъдем “горе”. А там “горе” няма светски неща, няма политика и суета, няма заблуда и раздори, няма пируване и грях.
Какво има там “горе”?
Ако се опитам да отговоря, използвайки досегашната символика, ще видим, че когато ковчегът се издигне над водите, то над него няма да има нищо друго, освен въздух и небе. Нека си спомним какви думи написа Апостол Павел във “Първото послание към Солунците”:
“Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас на архангел и при Божия тръба; и мъртвите в Христос ще възкръснат по-напред; после ние, които сме останали живи, ще бъдем грабнати заедно с тях да посрещнем Господа във въздуха; и така ще бъдем всякога с Господа…” (1 Солунци 4:16-17)
Ние ще посрещнем Господ не някъде другаде, но във “въздуха”. Обяснен като духовен аналог, въздухът означава Божие Присъствие и вездесъщо проникване. В един от псалмите е писано, че нито една твар не може да живее без Божие Присъствие. Ето писаното:
“Скриеш ли лицето Си, те се смущават; прибираш ли лъха им, те умират и връщат се в пръстта си. Изпращаш ли Духа Си, те се създават; и подновяваш лицето на земята…” (Псалом 104:29-30)
Не е трудно да се сетим, че ако въздухът е плътско дихание, то Бог е жизненото дихание. Неговото Присъствие ни животвори и то е, което ще ни преобрази в оня ден на Грабването. Апостол Павел прави още по-ясно разбирането ни за Божието Присъствие, като казва за Бога:
“…защото в Него живеем, движим се и съществуваме…” (Деяния 17:27)
Ролята на Святия Дух и Неговите живи води е тази, че те ни издигат високо над всяко препятствие, като същевременно ни умиват, очистват и подготвят за една пълнота в общението ни с Твореца. Когато позволим на Божията Благодат да проникне в нас, тогава придобиваме Святост, така необходима за пребъдване в Божието Присъствие. Всичко това ни дава знанието, че участници в Грабването ще бъдат онези, които се намерят във “въздуха”, тоест, в Божието Присъствие!
Да се намерим в Бога!
Да пребъдваме в Бога!
Да не напускаме Присъствието Му!
Ето такива ще бъдат задачите на този късен дъжд. Естествен е въпросът какви ще бъдат белезите на това последно изливане. Както вече прочетох във “Второто съборно послание на Апостол Петър”:
“Господ търпи заради нас дълго време, понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние…”
Това ни дава разбирането, че основната цел на Божието изливане в това последно време е всички да дойдат на Покаяние. Казвам “всички”, дори и някои да си мислят, че са достатъчно покаяни и нямат нужда от ново Покаяние. В света има още толкова работа, толкова непожънати души за Исус Христос, толкова тотално афиширане на греха, че е съвсем естествено Божият поглед да бъде обърнат към ония, които погиват. От друга страна не само в света, но и в Църквата има достатъчно много работа. Много църкви са изгубили чистата вяра и здравото Учение на Исус. Останало е само Името на Божия Син, но не и Духът и Словото Му.
Към всички тях, а и към всички нас Бог изпраща Сила за промяна, за обръщане, за Покаяние. Предстои ни да видим как ще се реализира Божият план. Това е задача на размишленията във втората глава на тази книга.

Едно мнение за “КЪСНИЯТ ДЪЖД И ГРАБВАНЕТО I – I ГЛАВА

  1. iankaiovcheva

    Господи,благодаря Ти!Благодаря Ти!Моля Те,опази ни живи в Присъствието Си!Да не ни отнеме никой от Благодатната ти длан Слава на Тебе,сега и до вечните векове!Амин и Амин!

Leave a Reply