АКО СВЕТЛИНАТА В ТЕБ Е ТЪМНИНА – IV ГЛАВА

4. АНТИ-ВЯРАТА КАТО ЦЕЛ НА ЛЪЖЕПРОРОКА

Колко от нас разбират, че вярата не е просто да се признае на съществуването на Бога? Вярата е духовно участие в Живота на Бога и извикване на Неговото действие в нашия живот. Ние заставаме пред Бога, Когото не виждаме и казваме:
“Вярваме в Тебе! Вярваме в Името Ти! Уповаваме на Тебе и ще Те чакаме да се докажеш в живота ни…”
И Бог, виждайки нашата вяра, ни отговаря. Казвам “виждайки нашата вяра…” Бог трябва да “види” вярата ни, но единственият начин да Му позволим да го направи, е да вярваме наистина в Неговото откровение към нас, а не в някое друго откровение. Помислете върху стиха, който сега ще цитирам:
“…но боя се да не би както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа. Защото ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или, ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите…” (2 Коринтяни 11:3-4)
Защо лесно го търпят?
Нека ви кажа защо. Защото да вярваш в Исус, значи да ходиш с Исус. А Исус ходи там, където дяволът не може да ходи. И когато искаш да ходиш с Исус в началото ти с изненада ще установиш, че това е невъзможно. Ти си съгласен, че Неговите стъпки те водят в Истинския Път, но нещо те спира, за да вървиш с Него. Нека разберем какво ни спира, защото така ще попречим на духа на Антихрист да ни отклони от вярата. Мнозина от нас се възхищават на последователите на Исус, записани в Новия Завет. И това е необходимо, за да се вдъхновим от оня образец на следване на Исус, който ще ни направи победители на вяра. Вижте тези последователи в един миг от живота им, който цитирам:
“Казват учениците Му: Ето сега ясно говориш, и никаква притча не казваш. Сега сме уверени, че Ти всичко знаеш, и няма нужда да Те пита някой, за да му отговаряш. По това вярваме, че си излязъл от Бога. Исус им отговори: Сега ли вярвате? Ето, настава час, даже дошъл е, да се разпръснете всеки при своите си, и Мене да оставите сам; обаче не съм сам, защото Отец е с Мене…” (Йоан 16:29-32)
Каква ще да е тази вяра в Спасителя, след като в един миг всеки ще Го остави и ще отиде при своите си?
Нека ви кажа:
Това е човешката вяра в Бога! Тази вяра няма нужда да пита Исус, за да й отговаря… Тя вече счита себе си за достатъчно силна и победоносна. И точно тя, човешката вяра в Исус, е постоянен прицел на духа на Антихрист. Но нека разсъдим над последните думи на Исус в този цитат:
“…обаче не съм сам, защото Отец е с Мене…”
За разлика от учениците Си Исус няма да избяга, защото има Вяра, по-голяма от тази на учениците Си. Спомнете си, че когато те Го попитаха защо не можаха да изгонят един бяс, тогава Исус им отговори:
“Поради вашето маловерие…” (Матея 17:20)
Нужна беше друга Вяра, която да действа от сърцата им. И това е Вярата на Бога! Запомнете, че само с Вярата на Бога вие можете да следвате Исус.
Как да разбираме Вярата на Бога?
По какво се различава тя от човешката вяра?
Преди всичко по това, че:
Вярата на човека търси Бога, докато Вярата на Бога живее в Бога!
Докато търсиш, можеш и да не намериш, но когато живееш в Бога, ти вече си в Него. Естествено е всеки един от нас да иска Вярата на Бога, а не просто собствената си сърдечна способност да вярва. Защото е истина, че човешкият дух има способност да вярва и никой не оспорва това. В живота си човек не може да направи дори стъпка, без тя да е облечена с мярката вяра. Помислете, че вие дори не бихте се качили в автобуса или влака, ако не вярвахте, че ще пристигнете здрави и читави… Такава е човешката вяра! Но тя е много слаба. Когато в живота на човека дойде проблем или се случи неочаквано зло, тогава същият този човек поглежда философски пред себе си и изговаря:
“Не съм вярвал, че това ще се случи точно на мен…”
Не си вярвал, но се е случило! И факта, че се е случило говори за слабостта на твоята сърдечна вяра, която е безсилна да промени съдбата ти. Ето защо всички ние се нуждаем от Вярата на Бога. Как да я получим? Именно като разсъждаваме върху думите на Апостол Павел:
“Съразпнах се с Христос, и сега вече не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене…” (Галатяни 2:20)
“Вече не аз живея, но Христос живее в мене…”
– казва Павел. Но ако Христос живее в нас, то вече не ние вярваме, но Христос вярва вместо нас. Дяволът никога не е искал да знаем тези истини. За него е от полза в Църквата да има духовно недоразвити християни, чиято собствена вяра той да атакува, така щото да отпаднат от Бога.
Нека отново се върнем на стиха, с който започнах тази тема. Апостол Павел казва, че ако някой ни проповядва друг Христос, то мнозина лесно го търпят. Но кой друг, освен човешката вяра лесно ще търпи лукавството на дявола? Кой друг, освен човешката вяра, лесно ще отвори вратата за прием на друго благовестие?
“Но как да разбера моята ли вяра упражнявам или Вярата на Исус, който е в мене?” – ще попита някой. Ами просто започнете да изпълнявате основата на Вярата, такава, каквато ни е известена от Божието Слово. Ето тази основа:
“И тъй вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово…” (Римляни 10:17)
Мнозина взимат този стих, за да го изпълнят по възможно най-плътския и неефективен начин. Те сядат и започват да слушат Словото на Бога. Слушат, слушат, слушат, но… не чуват. За такива Бог един ден ме попита.
“Стефане, доволен ли си, когато децата ти не те слушат?”
Естествено, че не можех да бъда доволен.
“Така и Аз не съм доволен от много от децата Ми, защото не Ме слушат…” – ми отговори Бог. Тогава разбрах, че истинското значение на стиха от “Римляни” е:
Вярата иде от послушание, тоест, от делата на Вярата, а не просто от информация и знание за тази Вяра!
Разбирате ли, че единственият начин да проверите дали Христос живее във вас, е да бъдете послушни на Словото? И не казва ли за това Апостол Петър?
“Като послушни чеда, не се съобразявайте с първите страсти, които имахте във време на незнанието си, но както е свят Тоя, Който ви е призовал, така бивайте свети и вие в цялото си държание…” (1 Петрово 1:14-15)
Моля ви да разберете всичко това. Човешката вяра призовава Бога, но Божията Вяра призовава човека. Човешката вяра е протегната ръка към Бога, но Божията Вяра е протегната ръка към човека. Човешката вяра отговаря на религията. Божията Вяра отговаря на Евангелието. Човешката вяра е уязвима, но Божията Вяра е неуязвима. Те никъде не се срещат или пресичат. На нас ни е необходима Вярата на Исус, а не просто вярата в Исус, защото не можеш пълноценно да вярваш в Исус, ако Той пълноценно не вярва чрез теб! Святият Дух, Духът на Истината и Божията Благодат, носи в Себе Си Силата и Вярата на Божия Син. Не мислете, че една пръчка ще има по-голяма вяра от Лозата, така щото сама да роди плодовете си. Исус ще заяви друго:
“Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото отделени от Мене, не можете да сторите нищо…” (Йоан 15:5)
Ние просто трябва да приемем това, което Бог е благоволил да ни подари. Исус казва за Святия Дух, че Той от “Неговото ще взема и ще ни известява…” Има се предвид – от Исусовата Вяра, Надежда и Любов. Ние трябва да приемем Христовата пълнота, а не просто да зазубрим Неговата биография. Ако не я приемем, то тогава сме в твърде неизгодна позиция, защото тръгваме с човешка вяра против духа на Антихрист и нашата борба е предварително обречена на неуспех. Духът на Антихрист търси човешката вяра, за да я фокусира в себе си по невидим начин и така да се окажем като мухи, пленени от паяжината на огромен, черен и безмилостен паяк. Дълго време тази тема е била табу в църквите. Дълго време тя е оставала скрита за християните. Днес е времето, когато Бог я изявява, защото времената са усилни и духът на Антихрист слага все по-привлекателни маски на богоугодност, които не просто събарят, но помитат човешката вяра. Молете Бог за Неговата Вяра и ще усетите в сърцата си огън и Сила, каквито никога не сте имали в живота си. Дотук за Истинската Вяра, против която духът на Антихрист няма измислени оръжия.
А сега да продължа с анти-Словото, като цел на лъжепророка.

Leave a Reply