АВАДОН – НАЧАЛО

КЪМ СЪРЦЕТО ТИ

Скъпи ми братко! Верни ми приятелю!
Една най-изстрадана и твърде силна пророческа книга попада днес в твоите ръце. Книга, чиято тежест беше като планина за духа ми, и която не бих могъл да напиша без свръхблагодатното Присъствие на Святия Дух и изключителното водителство на моят Господ Исус Христос. Едва ли е нужно и тук да напомня на всичките си братя и сестри, но въпреки това пак ще споделя, че аз вече извървях Пътя, посочен и заповядан от Бога, тъй щото съдбата ми вече няма да бъде свързана с писане на пророчески книги, но с излизане от десетгодишната ми тъмница и подвизаване по кръстопътищата. Казвам това с всичката си сериозност и искреност, за да не бъде никой в неведение относно личната ми съдба от Небето. Един пророк не престава да бъде пророк, дори и да спре да изявява на Божия народ видения от Всевишния, защото даровете и призванията от Него са неотменими. А на моят дар от Небето свидетелстват сто и деветдесет и осем книги, писани в последните двадесет години. Книги, в които Спасителят ме направи да възрастявам в познаване на Съвършената Му Воля, дълбоката Му Мъдрост, прекрасните Му откровения, просветления, увещания и насърчения. Всички тези книги, освен като скъпоценни дарове за Църквата, се превърнаха и в личен духовен товар за сърцето ми, който в последните десет години твърде много ми натежа заради яростните отмъщения на дявола и постоянната опресия над душата ми. Ето затова ревностно се моля никой от приятелите ми да не допусне и най-малка сянка от съмнение, че щом вече не пиша пророчески книги, то значи, че изворът ми е пресъхнал или благоволението от Небето се е прекратило спрямо мен.
Нищо подобно, мои мили братя и сестри! Господ изключително много благоволеше и все още благоволи в писането ми, но много повече Той благоволи в носенето ми. Защото едно е да пишеш, а съвсем друго да носиш! То е като да си представим как Небесният Цар ни подарява цял чувал със скъпоценни камъни, но при едно изрично условие, а именно:
Да не го свалим от гърба си през всичките години на слугуването си, и да не позволим на нито един крадец и разбойник да биха ни ограбили, карайки ни да направим размяна на скъпоценното за земна суета!
Ах, колко лесно е да възхитим сърцата си!
Ах, колко лесно е веднага да протегнем ръце и да кажем на Исус:
“Дай ни чувала с диамантите, Господи!”
И това е така, защото желанието винаги е по-силно от отговорността. То иска всичко веднага – днес и сега! То е готово да издекламира всички клаузи на Небесното условие, само и само да се почувства благословено и надарено! Но после, като дойдат изпитанията, угнетенията, и най-вече страшната тежест от чувала, то тогава мнозина започват да си спомнят с носталгия за времето, когато са носили на гърбовете си само ризите си, палтата си или балтоните си.
Ха сега де! Ами нали чувалът с диамантите ви харесваше?
Защо у вас това малодушие и отстъпление?
А отговорът е, че сте поискали повече, отколкото можете да носите, и не сте смирили сърцата си, за да оставите Господ да определи тежестта на кръста ви и личната ви отговорност. Ето в това отношение през всичките години на слугуването ми аз винаги приемах всяка написана книга като последна, която пиша, защото не исках чувалът да ми тежи повече, отколкото мога да нося. И ако някой би решил за себе си, че като прочете едно пророческо послание, то вече се превръща в товар за духа му, то нека сложи ръка на устата си и да не бърза да произнася думи пред Бога. Защото там, отпред, на корицата на книгата и под заглавието, не стои неговото име, но името на същинският носач на Господния товар. Този, върху когото ще се стоварят стихиите на дяволската ярост, и ще бъде връхлетян от ропота и злобата на човешките отрицания.
На това какво да кажа? Или как да обясня на читателя колко по-малък е товарът му от този на възвестителя? Как да изявя пролома, в който Спасителят ме постави заради Спасението на живия Си остатък и за освобождението на Сионовите пленници? Как да опиша злостраданието, на което бях предаден по Божията Воля, за да вкуся смърт заради Живота, с който Исус приемаше Своите в обятията Си?
В края на този предговор ще насърча всички да последват Божия пророк във виденията, свързани с Авадон – ангелът на бездната, който по силата и могъществото си в тъмния духовен свят се нарежда до самия дявол и Сатана. Това ще бъде и венецът в подвизаването ми за Божия Пророчески Дух. Амин и Амин!

Leave a Reply