КЛЕТКАТА НА ЗВЯРА II – VII ГЛАВА

ЛЮБОВТА В ИСУС – АКТИВНОСТ НА ИСТИНАТА

Ако с две думи трябва да се каже какво представлява трагедията на този свят, то тя е липсата на Истина! Идвайки сред човеците като Човешки Син, Исус донесе Истината. Бащата на лъжата потрепери и се ужаси, защото започна началото на неговия край. Имаше един единствен начин, за да може Истината да влезе в сърцата на хората и това беше Любовта.
Как да разбираме ролята на Любовта при изявяването на Истината?
Нека да ви обясня това. Лъжата има едно жестоко свойство. Това е свойството да закоравява и свива сърцата. Така, вместо като разтворена длан, сърцата се превръщат в стиснат юмрук, събрал в себе си злоба, недоверие и коварство. Ние никога няма да можем да сложим каквото и да е в стиснат юмрук. Нужно е пръстите да се отворят в шепа!
Да отворим човешките сърца за Истината! – това е призванието на Любовта, която Бог ни дава към ближните. Всеки друг начин за изявяване на Истината, е наивен и безполезен. Много често ще видим не друго, но светският подход на хората за усвояване на всякакви житейски истини. Специализираните за това човеци се наричат учители, а центровете на тяхната дейност – училища. Всички минаваме през тях за осем, единадесет или петнадесет години, като получаваме свидетелства за нашата грамотност и знания. Печалното на светското образование е това, че то предлага всичко друго, но не и Истината на Бога! В светските училища ще изпълним умовете си със светска истина – с биология, химия, физика, география, математика, логика, философия, история, но не и с вяра в Бога. И това е съвсем естествено като се има предвид в кого лежи целият свят и на чия воля се покорява. Но същността и целта на Божията Истина е друга:
Да изтрие от нас всяка лъжа, да измие сърцата ни от греховете и беззаконията!
Колко често хората са склонни да се кланят пред човешки авторитети, ни говорят думите на Исус, които са предупреждение и насока за всички, които жадуват за Истината:
“Но вие недейте се нарича учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя…” (Матея 23:8)
Не е нужно да разсъждаваме много, за да разберем, че светът никога не се е покорявал на тези Божии напътствия. Ние няма да научим на нищо ближните си, ако в нас не живее и не пребъдва Божията Любов, ако умовете ни не са осветени и преобразени от Духа на Истината.
Любовта и Истината са дълбоко и неразривно свързани. Те не могат да бъдат разделени и проявявани независимо една от друга.
Любовта без Истина не е Любов и Истината без Любов не е Истина!
Тези две изяви на Бога са като двете страни на една и съща монета. Ако някоя от страните липсва или е подменена с друга, то монетата е фалшива и няма никаква стойност в Божиите очи.
Когато някъде се проповядва Истината, то на това място лъжата отстъпва и хората стават щастливи. Тогава се реализират и обещанията на Исус:
“Ако пребъдете в Моето учение наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни…” (Йоан 8:31-32)
Да правим хората свободни чрез Истината – това е свидетелство за Божия Любов в сърцата ни! Същата закономерност намираме и във втория подход. Ако някъде се проявява Божията Любов, то несъмнено Истината ще свидетелства за нея. Щом обичаме ближните си, ние сме Истински в Божиите очи, понеже ставаме свидетели на Христовото Слово:
“И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника и то свети на всички, които са в къщи. Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела и да прославят вашия Отец, Който е на небесата…” (Матея 5:15-16)
Добрите дела са светли, Истински. Те са реализация от правилно мислене, говорене, постъпване. Те са плодовете на Истината, дошла да живее в сърцата ни. Няма тъмнина и дяволско присъствие там, където се проповядва и върши Добро, където Мир и Благодат царуват в отношенията между хората. Изводите от всичко, казано дотук, са:
Истината е свидетел на Любовта, а Любовта – свидетел на Истината! Великата връзка между двете Божии изяви е смъртоносна за дяволската власт и присъствие!
Острието на демоничните атаки към умовете и сърцата на християните са насочени към разкъсване или отделяне на Любовта от Истината.
А сега да разберем как лукавият постига своите намерения:
Първото, на което ще се спра, е афиширането на любов без Истина.
Любов! Тази дума не е табу за света. Пуснете радиото, телевизията, отворете вестник, хвърлете поглед по шарените сергии и… очите и ушите ви ще се напълнят с огромни количества “любов”. Любов от “Кама Сутра”, любов от улицата, любов като медицински коментар, любов към парите, любов към изкуството, любов в 99 % от песните по радиото. Изобщо – много “любов” има в света. Онова, което дяволът най-много експлоатира в човека, за да ограничи разбирането му за любовта, е еротизмът, тоест, плътското привличане в резултат на половия нагон. В първата част на тази книга аз отделих цяла глава по този въпрос, но тук отново се налага да припомня най-важното. Плътската любов има своето безспорно значение, но само като свързваща сила между отделния мъж и жена, които взаимно са покорили сърцата си и са сключили брачен съюз пред Бога. Но ако плътската любов не се покори и не признае върховенството на духовната връзка между съпрузите, то подобно семейство е обречено на разрушение!
Вън от брачния съюз плътската любов перифразира Божията заповед от “Обичай ближния си!” в “Пожелавай ближния си!” или “Прави секс с ближния си!”
Тази перифраза е нещо повече от липса на Истина. Тя е смъртоносна лъжа, готова всеки момент да убие, поквари и опожари живота на човека. Разводите, скандалите на ревност и нерядко убийствата по тази причина, блудството, псуването, хомосексуализмът и проституцията са следствията от проповядваната любов в света.
Любов без Истина!
А сега да обърна внимание и на другия дяволски удар:
Истина без Любов!
Обекти на тази сатанинска активност са хора, които държат в ръцете си Библията и би трябвало, според Божия план, да бъдат служители на Правдата, хора с висш духовен авторитет и отговорност пред Бога.
Кои са тези хора, които говорят Истина без Любов?
Това са религиозните лицемери! Това са тези, на които Исус ще каже:
“В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи, Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие…” (Матея 7:22-23)
Човек трябва да е духовно сляп или твърде много да се страхува от човешката власт и авторитети, за да не може да открие тази категория хора. Затова ви предупреждавам:
Когато някое духовно лице стане по-недостъпно и трудно достижимо от Самия Исус Христос, то нека наум ви дойдат именно тези Христови думи, показващи към какво клони пътят му. Знайте, че религиозните лицемери, макар и с физично присъствие, са много по-трудно достъпни (понеже са горди и нямат време да се занимават с проблемите на някакви си вярващи) отколкото дори Тронната Зала на Всемогъщия. Бариерата, която ни пречи да стигнем до тях и те до нас, е липсата на Божията Любов в сърцата им!
Твърде много са самозваните духовници, за които служението към Христос е един вид кариера и бизнес. Те са поклонниците на Диотреф, за който говори Апостол Йоан в третото си послание. Техните дела отприщват в човешките сърца погнуса и отвращение. Но за да има дяволът подобни служители, то има и причини те да съществуват. Невярващите човеци имат заложен в ума си един особен рефлекс в правенето на изводи, които Сатана експлоатира твърде често. “Какъвто проповедникът – такъв и богът му!” – казват мнозина и бързат да хвърлят укор върху Божието Име вместо да разсъдят, че ако самозванецът е служител на лъжата и лицемерието, то неговият бог в никакъв случай не е Исус Христос, а самият дявол!
“По плодовете им ще ги познаете!” – казва Исус, но мнозина загърбват Неговите думи и бързат да се съблазнят, защото са се доверили не на плодовете, а на етикета, не на съдържанието, а на бутилката.
Бог твърде силно ревнува за Своите чеда. Пастирът няма да изгуби овцете Си, но ще ги прибере и Сам ще ги пасе.
Нека ви предам Неговите думи към всяка от Неговите овце:
“Влез в църковното събрание и Ме потърси!
Потърси Ме такъв, какъвто съм в Словото Си!
Потърси Любовта Ми и ако сърцето ти не я открие сред хората или на амвона, излез спокойно от това събрание, без да те вълнува мнението на човеците, защото Аз не съм с тях. Намери Ме там, където наистина присъствам и не се насилвай да слушаш словесни излишества и празнодумие. А когато Ме намериш бъди ревностен да запазиш Истината и Любовта в сърцето си…”

Отново ви повтарям, че това не са мои, но Божии думи. Думи, които Духът ми даде за неуверените, отчаяните, слабите и религиозните.
Приемете ги в сърцата си, ако имате нужда от тях!
Покорете им се, за да се изпълни животът ви с Помазаника, с Неговия Мир и радост, Огън и Светлина. Амин и Амин!

Едно мнение за “КЛЕТКАТА НА ЗВЯРА II – VII ГЛАВА

  1. villtabvbg

    Братко Стефане;аз виждам повече любов и смирение в православната църква; отколкото в евангелската!Последната ми прилича на §кимвал;що дрънка§!Всяка цъква има отклонение от Истината;затова и ме намери по кръстопътищата!

Leave a Reply