КЛЕТКАТА НА ЗВЯРА II – VI ГЛАВА

НАДЕЖДАТА В ИСУС – УПОВАНИЕ В ИСТИНАТА

Постигали ли сте нещо с Истина?
Чудесно е, когато човек започне да се наслаждава на победите на Истината. Главният фактор за успешно общение със Святия Дух е надеждата. Пред нея винаги стоят бариери и провокации, които се стремят да я задушат. Първоначалната изолация, която повярвалият в Исус чувства навсякъде, е първият напън на дявола срещу живота ни в Истината. Да показва вярата като затворнически режим е един от най-честите похвати на лукавия.
“Виж колко е лошо в Истината! – шепне той на всеки от нас и продължава:
“Толкова много неща са ти забранени. Няма вече барчета и дискотеки, цигари и уиски, мацки и терени, покер и бридж-белот. Как ще живееш отсега нататък в този затвор?”
А Истинският въпрос от сърцата ни следва друга логика:
“Как сме живели досега в този затвор?”
Надеждата в Истината е щит за нашите сърца. Щит, който ги пази от инерцията на старото мислене, на греха, който лесно ни сплита. Трябва да знаем, че Святият Дух не е скучен дух. В Него има Живот с изключително разнообразие и активност. Има места, където трябва да отидем, защото Исус ни чака там. Има работа, която трябва да свършим, за да зарадваме Божието Сърце. Всички човеци имат своите професии, които упражняват, за да получават заплати. В края на всеки месец с радостно чувство те отиват в касата, за да получат така нужните пари. Често пъти те са малко и не достигат за всичко. Толкова планове чакат своята реализация. Всички тези планове държат юздите на грижите и нуждите
А сега нека да помислим как бихме реагирали, ако при нас дойде директорът или началникът ни, за да ни каже:
“Слушай! Аз зная какви са мечтите ти и целите, които преследваш. Разбирам, че ще ти бъдат необходими много години работа, за да дадеш живот на мечтите си. И понеже си ми скъп и много те обичам, днес аз ти давам дом, обзавеждане, кола и всичко необходимо, защото те искам пълноценен и щастлив сега! Днес! В този момент!…”
Едва ли ще се намери сърце, което да откаже подобно благоволение. Тогава, след такова щастие, няма ли в нас да се роди любов и почит към този наш благодетел, който с един замах е решил проблемите на живота ни? Може би ще кажете:
“Това, което ни говориш тук, граничи с фантастиката! Няма такъв безкористен благодетел в света! Така дава само дяволът след като получи поклон пред нозете си!”
Точно така е! Наистина няма такъв безкористен благодетел в света! Има обаче един Възкръснал Благодетел в Небето, Който ни дава всичко за нашето щастие! Има Един, Който вика от страниците на Своето Слово:
“О, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте; да! Дойдете, купете вино и мляко без пари и без плата. Защо иждивявате пари за онова, което не е хляб и трудът си за това, което не насища? Послушайте Ме с внимание и ще ядете благо, и душата ви ще се наслаждава с най-доброто…” (Исайя 55:1-2)
Няма по-щастлива душа от тази, която е приела Божията покана и е вкусила от благостите Господни. А да приемем Божията покана не е нищо друго, освен да държим здраво надеждите си в Истината. Тази наша позиция ще извика ревност у Бога и Той непременно ще изпълни думите Си. Именно това ще проумеем и в стиха от посланието на Апостол Яков, където Христовият последовател напомня на всички:
“Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна…” (Яков 1:17)
В нашия Бог няма изменение. Той винаги е Съвършен. Той гледа на всяка човешка надежда и я благославя изобилно. Така в живота на всички човеци иде Доброто. Но Апостолът добавя, че освен Добро, у Бога има и Съвършени дарове! Това иде да ни покаже, че ако човешката надежда е за Доброто, християнската надежда е за Съвършеното!
Ето това е прицелът на тези размишления. Да търсим Съвършенството, което Исус ти дава и за което казва:
“И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Отец…” (Матея 5:48)
А да се стремим към Съвършенството не е нищо друго, освен с пълна увереност да изпълняваме Святата Христова заповед:
“Събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги пояжда, и гдето крадци не подкопават, нито крадат; защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти…” (Матея 6:20-21)
Да се надяваме на Истината значи ежедневно да събираме Съвършени съкровища на сигурното място. Всеки ден Истина в живота ни е златна монета, която Небесният Отец записва под нашите имена в Книгата на Живота.
Има една характерна черта на Сатана, която той най-често проявява в усилията си против нашата надежда в Исус. Това е неговата крадливост! Когато ние се надяваме на някакво Божие благословение и държим здраво Истината, то непременно Сатана изпраща против сърцата ни дежурен съблазнителен дух, който да възпрепятства Божия отговор.
Как става това?
Именно чрез подмяната на точното време и място.
Подмяната – това е нашата съкрушена надежда!
Нека с един обикновен пример да обясня това по-нагледно:
Извикваме такси по телефона, оставаме на централата адреса си и започваме да чакаме. Чакаме минута, две, десет, половин час… По една или друга причина таксито се бави. Бави се много повече, отколкото сме предполагали. “Това такси много се бави и май че няма да дойде! Я най-добре да тръгна пеша!..” На подобна мисъл много малко сърца устояват, а повечето я приемат като единствено правилната. Тръгваме пеша, обидени и разочаровани. След няколко минути таксито, което сме ангажирали по телефона, е пристигнало, но, за съжаление, ние вече не сме на посочения адрес…
Истината е адресът, на който Бог ще изпрати Своите блага за нас!
И ако стоим с нужното дълготърпение и твърдост там, благословенията ни ще бъдат изобилни! Ако парите, накитите, златото и среброто и до днес са обекти на престъпни набези и хайки, то колко повече дяволът ще краде благословенията ни, привличайки ни от териториите на истината в капана на лъжата? Трябва да знаем, че всичко, което Бог е обещал в Словото Си, е Истина. А Истината могат да приемат само Истинските сърца, тоест:
Тези, които безрезервно уповават на Божиите обещания!
Нужна ни е надеждата на Авраам и Сара, които до дълбока старост се надяваха на Божията Вярност и бяха изпитани по такъв начин който днес малцина биха издържали. Те получиха сина си Исаак, защото бяха на точния адрес и никога не напуснаха пределите на Истината.
Нашата надежда в Исус Христос, стопроцентовото ни упование във верността на Библията, са онези сигурни стражи, които правят чист и безпрепятствен пътя от Небето до нас и от нас до Небето.
Нека обобщя Надеждата с няколко думи:
Ако Вярата в Исус е ключът и достъпът до Истината, Надеждата вече е усвояване на Истината, преобразяването на всичкия ни ум, мисли, думи и дела с Божията Светлина. Надеждата е духовен пробив над тъмнината и фокусиране на всички жизнени сили в Святия Дух!
Много пъти търсих отговора на въпроса:
Какво е нашата надежда в Божиите очи? Как Бог гледа на нея?
Един ден Духът просветли ума ми със следното определение:
Надеждата – това е постоянната молитва на твоя дух, душа и тяло!
Тук не става дума само за моление, сиреч, за едни или други думи, изговорени към Бога. Тук става дума за позиция, очакване, състояние на духа. Най-точен житейски аналог на надеждата Бог ми показа, като спря погледа ми върху случаен просяк на улицата.
“Какъв е този човек, Стефане?” – попита ме Той.
“Това е просяк!” – отговорих аз.
“Той ли ти каза, че е просяк или ти някак го усети?”
“Аз го усетих, защото е седнал на улицата и е протегнал ръка…”
“А откъде е намерил сила да протегне ръка?” – продължи с въпросите Си Бог. Отговорът се изплъзна от устата ми, за да удовлетвори не Духа, а мен самия:
“Той е протегнал ръка, защото има надежда, че някой ще му помогне!”
Ето така вижда Всемогъщият Отец от Небесното Си обиталище нашата Надежда в Истината:
Една протегната ръка, която сама по себе си говори по-ясно и от най-убедителните думи!
Нека обучим духовните си сетива в наблюдателност и проницателност. И тогава ще открием, че всеки ден потоци Надежда тръгват към Божия Престол и реки от Живот се връщат като отговор от Любящото Божие Сърце. Тази Божия Любов псалмопевецът е прославил, казвайки:
“Ти Си, Който изпращаш извори по доловете, за да текат между планините. Напояват всичките полски зверове; с тях дивите осли утоляват жаждата си; при тях небесните птици обитават и пеят между клончетата. Ти Си, Който поиш планините от високите Си обиталища, тъй щото от плодовете на Твоите дела се насища земята…” (Псалом 104:10-13)
Природата винаги притежава печата на Божията Истина и затова Всепроникващото дихание на Твореца я прави съвършена. Ако придобием в пълнота Истината, то и от нашите души и тела Бог ще извая Съвършени обиталища за Святия Си Дух.
Надеждата е преобразяващата Сила в нашия живот. Тя дава подем на духовните ни крила, чийто размах винаги ни води в Небето.

Leave a Reply