КЛЕТКАТА НА ЗВЯРА II – III ГЛАВА

ИСТИНАТА КАТО НЕДОСТЪПНА ТЕРИТОРИЯ ЗА ДЯВОЛА

“Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която опустошава всред пладне. Хиляда души ще паднат от страната ти и десет хиляди до десницата ти, но до тебе няма да се приближи…” (Псалом 91:5-7)

В този стих са показани неразбираеми на първи прочит проявления на тъмнината. Редуването на стиха по схемата “нощ-ден”, “нощ-ден” иска да ни предупреди за една важна особеност на лукавството. Каква е тя? Отговорът е, че лукавството обича да представя себе си във възможно най-приемлива форма. Ако в Божиите очи демоничното присъствие винаги се определя като “нощен страх” и “мор, който ходи в тъмнина”, то хората, които нямат духовна обозримост, са склонни да се доверяват на лъжата, приемайки я за “ден” и “пладне”. Затова Божието Слово ни предупреждава колко опасен е “денят”, в който летят стрелите на Сатана, и “пладнето”, в което опустошава погибелта. А оттук духовният извод:
Когато се успокоим и мислим, че всичко е наред, настъпва времето на дявола!
Нека повече да разсъждавам върху това. Думите на Исус, свързани с изобличението на лукавството, са основа за настоящите ми размишления:
“Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено; но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината…” (Матея 6:22-23)
От тези думи на Исус разбираме, че дяволът е най-успешен, когато представя лъжите си за истина, тъмнината си – за светлина! “Окото”, за което ни говори Исус, е нашето духовно зрение, погледът на нашето сърце, защото то е обектът на демоничните атаки и неговия поглед иска Сатана да помрачи. За духовното ни зрение Апостол Павел не насърчава с думите:
“…дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просветли очите на сърцата ви…” (Ефесяни 1:17-18)
Първата поука, която ще изведа от горните размишления, е:
Заблудата няма никакъв шанс, ако бъде легитимирана като заблуда, защото така тя попада под изобличенията на съвестта! Целта на заблудата е да приспи съвестта и да помрачи духовния поглед на човека!
Духът на Истината, Когото Отец изпрати в Името на Исус Христос, за да живее в сърцата ни, е нашата съвършена сигурност и защита от дявола! “Хиляда души” могат да бъдат погубени от лъжата и “десет хиляди” да паднат от смъртоносните й стрели, но до нас нечистият дух няма достъп, защото не може да припари, а камо ли да помръдне Божията Мощ, която е обгърнала сърцата ни. Знаете ли какво се получава, когато демон се опита да убие човек, чието сърце е в Святия Дух? Отговорът е:
Нищо! Получава се абсолютно нищо!
Нека да ви прочета един кратък откъс от Живота на Исус за пълно потвърждение на горните думи:
“…тия, които бяха в синагогата, всички се изпълниха с гняв, и, като станаха, изкараха Го извън града, и заведоха Го при стръмнината на хълма, на който градът им беше съграден, за да Го хвърлят долу. Но Той мина посред тях и си отиде…” (Лука 4:28-30)
Когато бъде блокиран от Истината, дяволът е едно нищо. Той не може да прояви нито едно от духовните си усилия. Виждаме от цитирания стих, че Сатана изпълни сърцата на Христовите слушатели с гняв и решителност да Го убият. Те станаха и подкараха Исус към стръмнината, но в един момент Той Си тръгна, а противниците Му нямаха сила, нито възможност да Го задържат. Така и ние днес можем да минем покрай служителите на дявола и те няма да имат силата нито да ни спрат, нито да ни питат къде отиваме. На няколко места в Евангелието са записани подобни епизоди от живота на Спасителя, за да ни докажат колко голяма е сигурността и надеждността в Истината.
Истината е недостъпна територия за дявола!
За да може дяволът да воюва с човека, първо трябва да го привлече на своята територия, в лъжата, вън от Присъствието на Святия Дух.
От този момент на книгата навлизам в разглеждане на Съвършената защита, давана от Бога против Сатана и затова ви моля прочитът да става с молитва към Исус, с цел – духовната ви нагласа да приеме не думите, но Силата на тези разсъждения. Първото, което искам да знаете, е:
Исус е съгласен с нас само дотогава, докато сме в Него, тоест, в Пътя, Истината и Живота!
Тези трите – Пътят, Истината и Животът – са пълнотата на нашето общение с Бог. Но ако напуснем Истината и влезем в лъжливите пътища на лукавия, Духът няма да ни последва, но ще Си остане “там”, където винаги е бил. Казано по друг, по-убедителен начин:
Ако влезем в една дълбока пещера, слънцето няма да ни последва в тъмното, но ще остане там, където винаги е било! С това не искам да кажа, че Исус няма да ни изпраща в дълбоките пещери на заблудата, за да освобождаваме пленниците на дявола, но тук става дума за изборът на сърцата ни, за предпочитанието, за свободната воля – между Слънцето и пещерата. Излизайки от Небесната протекция на Божия Син, ние вече сме беззащитни, превърнали сме се в потенциална мишена за внушенията на дявола. А това явно се е случвало, случва се и ще се случва с много човеци. Иначе Исус не би оставил Своя коментар върху подобни коварни отстъпления:
“Когато нечистият дух излезе из човека, той минава през безводни места да търси покой и не намира. Тогава казва: ще се върна в къщата, отгдето съм излязъл. И, като дойде, намира я празна, пометена и наредена. тогава отива и взема при себе си седем други духове, по-зли от него, и, като влязат, живеят там и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото. Също така ще бъде и на това нечестиво поколение…” (Матея 12:43-45)
Тази словесна илюстрация на дяволската активност ни дава пълното знание, за да се предпазим при повторен опит на лукавия да превземе сърцата ни. Как намира дяволът човешкото сърце, според коментарът на Исус? Намира го “празно, пометено и наредено”.
Някой е живял в това сърце, но Си е отишъл…
Някой е подредил, почистил и оставил следи от Своята Любов, но Си е отишъл… За да Си отиде Святият Дух, тоест, за да изгубим Присъствието Му, то значи, че сме влезли в конфликт с Истината, тоест, допуснали сме в живота си съгласие с лъжа, неправда и зло. Вторият път Сатана много по-ожесточено ще ни разруши, без да можем дори да се опомним. След като веднъж ни е изпуснал от контрола си, той ще търси начин никога повече да не ни изпусне.
Това е трагедията на всички човеци, които, веднъж просветени от Истината, са се върнали в света, за да си наваксат загубите на плътското мислене!
Ако Исус ни предупреждава, че Сатана има навик да изпраща демони към подредени и осветени човешки сърца, то несъмнено го прави, за да ни подсети, че Истина в сърцата ни има, само, докато ние сме в контакт с източника! Както чучурите на чешмата пресъхват, ако се отбие изворът, така и сърцата ни пресъхват без Присъствието на Святия Дух!
Истината не е наш, а Божий приоритет! Ние можем да имаме Истината, само, ако живеем Божието Слово. Нямаме и не можем да имаме такъв акумулатор, щото, като го заредим с Истина и Светлина, да си позволим лукса да се отделим от Исус и да разчитаме на акумулираното. Защото тогава непременно ще дойде заблудителят със седемте си съдружника, по-зли от него, за да ни тласне към разрушително унищожение.
Преди всичко, наше дълбоко убеждение трябва да стане фактът, че вярвайки в Исус Христос, вече се намираме в Присъствието на Истината. Нашият живот, мисли, думи и дела стават Истински и в тях няма никаква неправда! Това е момент, когато Сатана ще се опита да ни върне в света, като ни накара да извършим подмяна на Истината с всякакви успокоителни фалшификати. Тъмните духове ще насочват стрелите си към нас и в повечето случаи техните внушения едва ли ще бъдат фрапиращо зли. Напротив – ще притежават своя изключителна привидност на доброта и светлина.
Как да постъпим тогава?
Исус ни е дал огромен духовен авторитет, понеже сме служители на Светлината. Когато един учител иска да провери знанията на учениците си, той ги изпитва и в зависимост от отговорите им поставя оценки. Онзи, който не може да отговори на въпросите, естествено бива скъсан на изпита. Има едно чудесно прозрение и то е, че дяволът не може да усвои и схване Истината! За кой ли път ще кажа, че Изворът на това прозрение е Исус Христос. Ето Неговите думи:
“Той (дяволът) беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща…” (Йоан 8:44)
В дявола няма Истина. Той е като слаб ученик, който няма отговор за въпросите, които ще му зададем. Изводът от тези разсъждения трябва да съчетаем със заръката в “Първото послание на Апостол Йоан”:
“Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога, а никой дух, който не изповяда Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде, и сега е вече в света…” (1 Йоаново 4:1-3)
Нека бъдем учители от Истината, които изобличават жалките напъни на лукавия и го късат на всеки изпит. Нека знаем, че за реализацията на този велик стих от Божието Слово е нужно да разберем още една черта от характера на дявола. Става дума за неговото лицемерие. Той ще изповяда всичко, което искаме да изповяда, но това не означава, че Божието Слово не действа, а че ние не познаваме духовната същност на изповедта.
Какво е изповедта?
Изповедта е изговорено или написано слово, като огледална същност на сърцето, но делата и животът след нея – гаранти и свидетели на нейната истинност! Така че ако някой изповядва, а не живее в изповяданото, ако само говори, но не върши, той никога не е изповядал Исус, а бога на лицемерието. Знайте, че Бог е заповядал абсолютно всеки демон да се яви пред нас, за да го скъсаме с изпита на Истината.
Това са нашите победи в Името на Исус Христос!
Ето, че дойде моментът да навляза в най-важната част на тази книга. Тя дава отговор на изключително важните въпроси:
Винаги ли живеем цялата Истина?
Винаги ли се доверяваме на Божието Слово?
Какво правим, за да има повече Истина в живота ни?
Живеем в свят, който е пълен с много злини. Малко или много, те пълзят като червеи към сърцата на много човеци. Болести и нещастия, мизерии и престъпления изпразват смъртоносни заряди върху човешките сърца. Всички злини са продукт от дяволската активност, а следователно – от лъжата. Много често става така, че търпим дявола до себе си. Усещаме дъха му, злобата му, а едновременно с това сме човеци, за които Божият Син умря от Любов на Голготския кръст. Носим си болестите и нещастието. И претръпнали и свикнали с тях, четем Божието Слово.
Четем Истина! Четем велики думи:
“В Неговите рани ние се изцелихме!”
Но тези Истински думи не намират своето победоносно явление в живота ни. Става така, че много от обещанията в Новия Завет са сякаш недействителни или някой ни изкушава да ги обявим за лъжовни или пресилени.
“Аз съм болен и нещастен. Вярвам в Исус и продължавам да съм болен и нещастен. Нима Бог ме лъже относно обещанията Си?” – такива мисли навестяват сърцата на много вярващи. А Истината казва:
Болестите и нещастията са свидетелства от лъжи, които влизат в конфликт с истинските реалности на Божието Слово!
Ако сме обрулени от тях, то причината не е в Исус Христос, а в самите нас! На територията на Истината не виреят нито семената, нито плодовете на дявола!
Как да постъпим, ако досега сме търпели дяволски семена и плодове?
Отговорът е:
Трябва да премахнем всяка почва, всяка причина и повод за лъжа и чак тогава Истината пълноценно ще реализира обещанията си!
Ако проследим откъде лъжата влиза в живота ни или как се връщаме в нея, то непременно ще дойде миг, в който да заявим:
“Дяволе! В Името на Исус ние обявяваме твоите болести, нещастия и мизерии за лъжи. Ние се отричаме от лъжите ти! Ние вече разбрахме кой лъже в нашия живот и е причина Истината от Словото Божие да не изпълва дните ни. Ние разчупваме с вяра клетката на лъжата, в която ти ни беше поставил и поставяме теб в клетката на Божията Истината, която показва и изобличава всичките ти замисли и действия. Божията Истина става наш щит и твой гонител! В Името на Отца, Сина и Святия Дух! Амин и Амин!”
А сега нека да продължа нататък по темата. Един от най-успешните похвати на Сатана да прави лъжата привлекателна, е като крие сетнината на своите заблуди и концентрира ума и сърцето на човека в моментната облага, в изкушението – “сега” – да придобие, да спечели, да открадне и излъже! При някои хора сетнината закъснява и е възможно въобще да не дойде приживе. Тяхната прегоряла съвест няма сила да изтрие девиза, под който преминава животът им:
След нас и потоп!
“Живей си живота! Сега ти е паднало!” – нашепват демоните и мнозина бързат да изстискат от лъжата колкото е възможно повече. Със своя живот, гуляи и разкошества, те се превръщат в примка и съблазън за милиони хора. Соломон коментира това така:
“Понеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, затова сърцето на човешките чеда е всецяло предадено да струва зло…” (Еклесиаст 8:11)
Тези стихове съвсем ясно визират принципите на съблазънта, която днес контролира необновените човешки умове. И на всички ни са познати придобилите гражданственост изрази:
“С тая твоя честност доникъде няма да стигнеш…”
“Ти си бил голям будала бе! Излъжи го някак си и си гледай бизнеса!”
“Пускам им въдицата и те кълват. Важното е да върви далаверата!”
И действително “далаверите” на някои им позволяват да натрупат тлъсти банкови сметки. Тези хора просто бързат да вземат своя си дял от лъжата и светът охотно им го предлага. Един от псалмите ни напомня, че служителите на лъжата имат много богатства:
“С меча Си избави душата ми от нечестивия, от човеци, Господи, с ръката Си, от светските човеци, чийто дял е в този живот, и чийто корем пълниш със съкровищата Си…” (Псалом 17:13-14)
Става ясно и разбираемо, че лъжата предлага дял само в този живот!
Исус говореше за нейните слуги с лаконичен израз:
“Те вече са получили своята награда…”
Знайте, че дълбоката същност на тази награда е смъртта. Лъжата дава заплати на слугите си и жертвите си, за да ги спечели във вечността, за да останат нейни пленници във външната тъмнина. Ако зимно време отидем на някоя стръмна пързалка и се спуснем по нея, можем да изпитаме най-точния физичен аналог на живота в лъжа. Сядаме на шейната, побутваме я леко и хлъзгавият лед ни грабва и повлича надолу. Ние нямаме никакъв шанс да спрем шейната. А като прибавим факта, че това ни харесва, то пързалянето е неизбежно.
Днес милиони хора се пързалят в лъжата, за да станат дословни изпълнители на Асафовите откровения. Псаломът, в който Божият слуга говори за служителите на лъжата, е достатъчно убедителен. Асаф се е измъчвал, като е гледал моментното състояние на лъжците:
“Защото завидях на надменните, като гледах благоденствието на нечестивите…” (Псалом 73:3)
“Не са в общите човешки трудове, нито са измъчвани като другите човеци…” (Псалом 73:5)
Но когато Бог е просветлил сърцето на слугата Си и му е дал да разбере сетнината за нечестивите, коментарът на Асаф е станал коренно различен:
“И мислех да разбера това, но ми се виждаше много мъчно, докато влязох в Божието светилище и размишлявах върху сетнината им. Ти наистина си ги турил на плъзгави места. Тръшнал си ги на разорение. Как изведнъж стигат в запустение, съвършено се довършват от ужаси…” (Псалом 73:16-19)
Такава е сетнината на живота в лъжа. Докато се пързаляме, може да ни харесва и да крещим от възторг, но там, долу, пързалката е без изход и е невъзможно да се върнем назад! Опитайте се да изкачите пързалка по самия лед до мястото, откъдето сте се пуснали с шейна и ще се убедите колко безпристрастна е Библията.
Нека от примера с пързалянето да извадя и важната поука:
Всеки опит да се излезе от властта на лъжата без Вяра и общение с Исус Христос, тоест, отново с лъжа, е суетен и обречен на неуспех!
Защо е така? Отговорът е, че ако ние не приемаме Божието послание към сърцата си за Истина, тоест, ако го отхвърлим, то значи че живеем с лъжа и в лъжа. А има ли нещо по-несигурно от нея? Не е ли хлъзгавината свидетелство за липса на устойчивост, на здрава почва под нозете ни? Отговорът на тези въпроси оставам на вас и съм сигурен, че го знаете.
В заключение искам да кажа, че тези разсъждения трябва да отрезвят умовете ни. Трябва час по-скоро да напуснем клетката на звяра, която ясно видяхме в първата част на тази книга, защото не знаем в кой ден или час той ще реши да ни сграбчи с ноктите си, за да ни разкъса. Лъжата винаги е под ударите на Бог Отец и Неговите закони.
Лъжата е илюзия, нереална картина, измислица и болно въображение на паднал херувим. С лъжа постигаме дял само в този живот, като данъкът, който й плащаме, е настояще и Вечност без Господ, злини и проклятия, които Любящия Творец не може да премахне от живота ни, докато живеем в конфликт с Неговата Воля и Присъствие!
Единствената причина за много човеци да не са усещали Присъствието на Бога е тази, че нозете им са в пътищата на беззаконие и лъжа. Ето защо нека не казват, че Бог няма или не желае да ги посети, а просто да помолят Исус да ги измъкне от пътя на лъжата, за да ги постави в Пътя, Истината и Живота. Само Истината дава изобилен дял в този живот и в идещото Царство на Господ Исус Христос, защото Той ни каза от цялото Си Сърце:
“Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат изобилно…” (Йоан 10:10)
Исус ни дава от Своя Живот, от Живота на Бога!
В Неговите думи има не само надежди, мечти и обещания, но Божие благословение за пълноценна човешка реализация!
Реализация в Истината, според Истината, чрез Истината и за Истината!
Всеки човек се ражда на света, за да прекоси с нозете си отредения му път. И рано или късно си задава въпросите:
“За какво живея аз? Какъв е смисълът на моето битие? Мога ли да постигна нещо в този живот?”
Божият хвалител Давид е събрал всички въпроси и отговори в едно прекрасно откровение за нас. Нека то бъде завършек на тази глава. Нека бъде път, посока и пример на живота ни:
“Господи, кой ще обитава Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свят хълм? Оня, който ходи незлобиво, който върши правда, и който говори истина от сърцето си…” (Псалом 15:1-2)

Leave a Reply