КЛЕТКАТА НА ЗВЯРА II – II ГЛАВА

ИСТИНАТА – СПАСИТЕЛНА СВЕТЛИНА

“Ходете, докле имате светлината, за да не ви настигне тъмнината. Който ходи в тъмнина, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез светлината…” (Йоан 12:35-36)

Бог е устроил човека по чуден начин. Дал е на духа му способност да изживява и усеща проявленията на духовния свят, като в учудващо сходство е създал и материалния свят. Светлина и мрак, топло и студено! Ние сме напълнили със съдържание тези думи и когато ги произнасяме в нас възникват асоциации, които свързват в истинност от битието техните значения. Дневна светлина и нощен мрак, топло лято или студена зима – ние добре се научаваме да определяме качествата на материалното и с лекота използваме словесните му заместители. И докато лесно свикваме с определенията за материалното, за духовната сетивност са нужни години. Започваме постепенно да разбираме, че не само денят е светъл, но е светъл и погледът на любим човек, не само нощта е мрачна, но е мрачно и настроението на обидения и излъгания. Не само лятото, но и утешителните думи могат да бъдат топли. Не само зимата, но и характерът на някой човек може да бъде студен. С това показваме, че духовната ни същност не желае да бъде изолирана от живота ни, но да бъде пълноценен участник във всичките ни впечатления и дела. За тази наша духовна същност са предназначени следващите разсъждения.
Хубава е думата “спасение”. И винаги, когато я чуем, приливи на благородство и радост запалват сърцата ни. Лекарите спасяват човешки живот. Дете, спасено от удавяне. Алпинисти, спасени от измръзване. Животни, спасени от екологично бедствие. Дори и предприятие, спасено от фалит. Обичам тази съвършена дума, защото тя е действена, могъща, моментална. В нея няма никакво малодушие или страх, но непременно дързост и саможертва. Същността й е да съхрани и запази.
Склонни сме да съчувстваме и желаем спасение на онзи, който е в бедствено положение. “Горкият човек!” – казваме си ние – “Дано се спаси!” И отминаваме, спокойни, че подобни думи не рефлектират върху нас. Но дали наистина е така? Ако попитаме духа си, той непременно ще поиска Спасение. Защото сме го потискали тогава, когато е трябвало да крещим за помощ. Защото сме ослепили духовния си поглед за сметка на плътския. Защото сме пропускали шансовете си не един и два пъти за Спасението на душите си.
Исус се обръща към всеки човек, но не към ума му, а към сърцето му:
“Истина, истина ти казвам, ако не се роди някой отгоре, не може да види Божието царство…” (Йоан 3:3)
И мнозина са склонни да повторят съмнението на Никодим:
“Как може стар човек да се роди? Може ли втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?” (Йоан 3:4)
А Истината ни казва категорично:
Докато не повярвате в Исус, сте мъртви!
В този миг духовните ни сетива долавят бедствието, в което сме били:
Тъмнина!!!
Толкова коварна и опасна, колкото за слепия човек е пътят, пълен с ровове, ями и примки. Ние сме вървели “накъдето ни видят очите”, според светския шлагер, а всъщност – накъдето ни тласка заблудата, мракът, лъжата. Ако попитаме слепия човек какво най-много му липсва, винаги ще получим отговора:
“Взор и Светлина!”
Слепият човек ще даде всичко, що има, за да получи това, което му липсва. Така също ако запитаме духа си какво най-много му липсва, то духът ще ни отведе в притчата на Исус за блудния син и оттам ще извика в сърцата ни:
“Не искам повече при свинете! Не искам повече заблуда! Не искам повече товар от грехове! Върни ме при Този, Който ме създаде! Върни ме в Истината!”
Ние трябва да върнем духа си в Истината, за да се преборим не с част, но с цялата лъжа в живота ни!
“Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?” (Йов 7:1)
Този въпрос на Йов минава през хилядолетията и търси отговор от сърцата ни. Не разбираме ли, че земният живот е воюване? Не проумяваме ли, че в тази битка има само победители и победени, но не и зрители? Даваме ли си сметка, че тъмнината е твърде опасна, за да я оставим да помрачава житейския ни път? Твърде безмилостна и съдбоносна е лъжата, за да се задоволяваме със суетни подвизи срещу нея. И ако по естество сме били синове на греха и тъмнината, то Духът на Истината дойде да ни роди отново и да ни върне при Бога със съхранени души и сърца.
Вярвам и зная, че ако сте духовни, непременно ще разберете прицела на тези разсъждения. Не е страшно да осъзнаем, че сме били лъжливи и грешни, защото Исус дойде именно за такива. Страшното е другото:
Да съществуваме във въображаемата измислица на Сатана, като решим, че това то животът, това е истината на битието, такъв е той – смисълът, че сме се родили…
Спасението чрез Вяра в Исус Христос е Светлина, дошла в мрака на битието. Светлина, която да направи нозете ни уверени и свободни, а очите ни – водени от чистия поглед в Истината и Вечността.

Leave a Reply