КЛЕТКАТА НА ЗВЯРА I – VII ГЛАВА

ШЕСТА РЕШЕТКА: СВЕТОВНИТЕ РЕЛИГИИ

“Защото велик е Господ и твърде достохвален, достопочитаем е повече от всичките богове. Защото боговете на племената са нищожества, а Йеова е направил небесата…” (Псалом 96:5-5)

Да говоря за световните религии е все едно да направя прочит на предходните глави. Религиите са своеобразен концентрат от лъжливи внушения. В тях има не от всичко по малко, а от всичко по много. Всички те са заложници на неверието, понеже същността им е анти-вяра, която откъсва човешките души от Истинското Спасение и им предлага евтини сатанински боклуци. Всички те са суетни и наивни, понеже ученията, които предлагат на лековерните, са измислици без вечна стойност. Всички те разиграват картите на идолопоклонството и окултизма. Къде с рисувани или ваяни идоли, къде с магии и заклинания. Всички те в основата си се явяват като места за духовно блудство и оскверняване на човешкия дух. Божието Слово дава най-точното определение за народите:
“Ах! шуменето на многото племена, които бучат като бученето на моретата, и смутът на народите, които напират като напора на големи води…” (Исайя 17:12)
Това определение ни казва, че този свят е като огромно, развълнувано море. И най-страшното в него са водовъртежите, които грабват човешките души, за да ги запокитят на дъното, в ада. Тези водовъртежи са религиите!
Днес картината на света е страшна и апокалиптична. Бученето на моретата е стигнало своята връхна точка. А Господ Исус Христос ни дава именно такъв коментар за днешната действителност:
“И ще станат знамения в слънцето, луната и звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение, поради бученето на морето и вълните…” (Лука 21:25)
Някой може да вижда в това определение природни катаклизми, но моето дълбоко убеждение, основано на предходния цитат от пророк Исайя, е, че днес са времената на най-страшните духовни катаклизми, на най-жестоката религиозна активност на тъмнината. Няма дори един атом във Вселената, който да не е покорен на Вездесъщия Божий Дух. Творецът може да усмири всяка природна стихия, защото природата е сътворена от Него, в съгласие с Него и Го слуша. Онези, които не са съгласни с Бога, но се вълнуват и бучат, бунтуват и грешат, са човеците, живеещи в лъжа и техните вдъхновители – демоните на Сатана!
Дяволът силно ревнува за своите заблуди и поддържа авторитета им с всевъзможни доводи. Една от най-разпространените лъжи, която битува в умовете на хората, е:
“Бог е Един и няма значение по какъв начин вярваме в Него. Христос, Мохамед, Буда, Заратустра, Конфуций, Вишну, Кришна, Шинто – това са само псевдоними, зад които се крие една и съща личност…”
Клопката е гениална! Гробницата е така варосана, че малцина могат да предположат колко черепи и мъртвешки кости е приютила зад стените си. “Боговете на племената са нищожества…” – се казваше в псалома, чийто стих послужи за мото на тази глава. Да прикачим името на някое нищожество върху Личността на Всевишния – това е ефектът, който търсят подобни заблуди. Но с този ефект не Бог, а самите ние бихме станали духовни нищожества. Защото с каквито се съберем, такива ставаме!
“Не е ли дребнавост да се хваща този автор за името?” – ще шепне в мислите на мнозина полуделият демон и затова ще получи отговор според Истината:
Бог е Личност! Бог не е актьор! Като Негов образ и подобие, човекът също е личност. Ако аз, казвайки се Стефан, чуя на улицата някой да вика: “Хей, Петко, обърни се!” – няма да се обърна, защото това не е моето име. Откакто съм се родил, аз се казвам Стефан и нямам причини да се срамувам или отрека от името си. Моето име ми харесва и аз се отзовавам на повикване, когато бъде споменато то, а не някое друго име. Бог Йеова издигна Името Си над всяко друго име в древността, когато извършваше знаменията Си в Египет и извеждаше израилтяните от властта на други богове с други имена. Нещо повече – Всемогъщият не само прослави Името Си, но и с голяма ревност заяви:
“Не изговаряй напразно Името на Господа своя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му…” (Изход 20:7)
Ако в Божиите очи са грешни онези, които споменават напразно Името Му, то колко по-грешни ще са тези, които дръзват да Го наричат с друго име? И понеже Бог е Свят, а човеците – грешни, и Неговата Святост не може да допусне греха при себе си, беше нужно Единородният Му Син да се натовари с греховете ни, ставайки наш Ходатай и Застъпник. Така от мига, в който Божият Син бе разпнат и проля Кръвта Си за нас, ние имаме само едно Име, което ни дава достъп до Твореца – Името Исус Христос!
Тук естествено лукавият ще подхвърли друг въпрос:
“А не е ли Исус само един от Божиите пророци? Не е ли Мохамед последното божествено откровение от Аллах? Не учи ли Коранът именно на това?”
Да! Коранът заблуждава с това, но нас ни интересува какво говори Библията по този въпрос. А ето отговорът на ислямската провокация:
Ако Исус и Мохамед бяха синове на един и същи Бог, то щяха да се познават, защото и двамата щяха да дойдат на света из Лоното на Отца. Най-малкото, Исус, имайки уважение към Волята на Бог Отец да изпраща Мохамед в по-късен период на земята, нямаше да прави заявлението:
“Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене…” (Йоан 14:6)
…а щеше да редактира думите Си така:
“Аз съм един от Пътищата, една от Истините и един от Тия, които дават Живот, и, освен чрез Мене, при Отца се дохожда и чрез Мохамед!”
Исус не раздели с никого божествената Си същност и така ни показа, че няма друго Спасение с друга вяра в друг Бог, освен Него! Фактите показват, че след Възкресението на Исус, спорът между Истината и лъжата придоби нови измерения. Истината беше Небесна, духовна, докато лъжата остана с власт върху духа, душата и плътта на човека. Истината се роди в едно малко земно пространство, тоест, територията на някогашен Израил, докато лъжата държеше власт върху целия останал свят. Божият Син определи генералната задача на Истината с думите:
“Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар…” (Марк 16:15)
Докато свидетелствата за демоничната активност говорят за това, че ако има генерална задача пред бесовете, то Сатана я е заповядал така:
“Превърнете Христовото Учение в една от многото религии, които владея и управлявам!”
Днес можем безпогрешно да разпознаем кои църкви са от контингента на заблудата и религиозния мрак. Те дори не се срамуват да признават, че са религиозни, защото срам има там, където е силна съвестта, а религия и съвест са взаимно изключващи се понятия. Аз наричам такива църкви “блудилища”, сиреч, места, където се извършва духовно блудство.
Това са Източно-православната и Римокатолическата религии!
В тях особено силно са изявени идолопоклонството и блудството като решетки на лъжата. Ако искате от техните духовници да ви дадат поне едно Евангелско потвърждение на иконите, кандилата, панихидите, литургиите, задушниците, свещите, манастирите или черните раса, ще останете с празни очаквания. Защото те ще размахат пред лицата ви църковни канони или папски були, жития или догми, но в никакъв случай Евангелието на Господ Исус Христос! Защото Евангелието е Блага Вест от Милостивия Бог, а догмите и каноните, утвърдили целия този комплекс от идоли, в никакъв случай не са с благ, но с горчив и отровен вкус. Защото в Новия Завет не са описани да се спазват нито един от гореизброените идоли. А в Божието Слово блестят със силна Светлина Христови заповеди, които религията загърби и опорочи. И точно затова е религия! Как религиозните човеци да намерят думи пред папата или пред местния поп, за да им кажат, че никак не им приляга званието “Отец”, защото Исус изрично е казал:
“И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец, Небесният…” (Матея 23:9)
Или как да обяснят на пеещото под носа си “длъжностно лице”, че панихидата, като традиционно свещенодействие за умрелите, никак не намира съгласие и потвърждение с категоричното слово на Спасителя:
“Върви след Мене и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци…” (Матея 8:22)
Внимателният поглед ще открие в тези Христови думи предупреждение за засиления култ към смъртта, който, ако в древен Израил беше локва, то днес го виждаме като океан за удавниците на Източното православие. И как най-сетне да покажат на начетеното дяконче, че такова “чудо” като “светена вода” в Новия Завет няма, но има една друга “жива вода”, която е символ и преобраз на благодатното Присъствие на Святия Дух в сърцето на човека. Жива вода, за която Исус каза:
“…който пие водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века, но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот…” [ (Йоан 4:14)]
Напук на Христовите думи попове и дякони щедро ръсят “светена вода” по различни светски поводи и мероприятия. Откриват банка – попът иде и ръси. Откриват хотел – отново се ръси. Навсякъде се ръси “светена вода”, която не е друга вода, но именно водата, с която Пилат Понтийски, обявявайки смъртното наказание за Исус, си изми ръцете за успокоение на “невинността” си!
Светът си създаде християнската религия, за да изглежда чист не в Божиите, а в собствените си очи. В своите кощунства и криво тълкувани истини от Библията източно-православните (а и западно-тщеславните) духовници стигнаха дотам, че превърнаха богослужението си в търговия с определен ценоразпис.
Какво беше това? Божият Дух или явно изразената светщина и идолопоклонство? Не са ли влезли търговците в Храма? И не заслужават ли бич за беззаконието си?
Разбирате ли, че основополагащо при християнската религия беше не Новият Завет на Господ Исус Христос, а догми и канони, създадени от църковни събори векове по-късно.
Не Святият Дух, а идоли, изработени от човешки ръце!
“И напълни се земята им с идоли; поклониха се на делата на своите си ръце, и онова, което самите им пръсти направиха…” (Исайя 2:8)
Религиозните църкви са най-точният преобраз на девици без Масло в светилниците си, които Младоженецът не допуска при Себе Си и те остават във външната тъмнина. А какво е Маслото? Това е Помазанието от Бога. Това е Небесното Доверие. Това е Присъствието на Святия Дух, като гарант и свидетел, че в една църква се служи и проповядва според Истината. Знайте, че всяка църква, която допуска в служението си религия, тоест, идолопоклонство, езически обичаи и наложени човешки авторитети, е обречена да остане без масло в светилника си! Духът на Истината се явява като Небесен свидетел само на такова служение, което черпи изворите си от пророците, евангелията, Апостолските послания и откровения!
Колкото до онези, които предпочитат традициите и каноните, те ще слугуват и отидат при онзи, който ги е вдъхновил да ги вършат. Божието Слово е затворено в страниците между “Битие” и “Откровението на Йоан” и на него не може да се притури или да се отнеме. А онези, които извършват подобна мерзост, запечатват сърцата си с участта, която Бог е заповядал:
“Аз свидетелствам на всекиго, който слуша думите на пророчеството в тая книга: Ако някой притури на тях, Бог ще притури върху него язвите, написани в тая книга, и, ако някой отнеме от думите на тая пророческа книга, Бог ще му отнеме дела от дървото на живота и светия град, които са описани в тая книга…” (Откровение 22:18-19)
Този стих е предупреждение не към случайни хора, но към християни, защото дял от Дървото на Живота имат вярващите, а не невярващите. Виждайки религиозната активност на Своя духовен враг, Бог предупреди всички, който живеят с Библията, че върху нея ще се притури лъжа, която ще донесе язви и проклятия. Бог ни предупреди, че дяволът ще се опита чрез идолопоклонството да отнеме Духа на Божието Слово за сметка на иконите, като нарисувани посредници, така щото да заблуди онези, които никога не са си направили труда да отворят и прочетат боговдъхновените слова. А от всичко това нека направя и най-важните изводи:
Догми, канони и идоли в Божието Слово няма! Ако те бяха нужни за служението на християнина, то Бог би намерил случай да ги прогласи чрез Исус Христос или Апостолите, но щом това не е сторил Бог, то го е сторил дяволът! И не искрени сърца, а обладани от религиозни демони умове са притурили всички измислици и абсурди към разбирането и смисъла на богослужението. Запомнете:
Да бъдете религиозни – това значи съзнателно да се отказвате от своя дял от Дървото на Живота, който ви дава Исус Христос, и да прегърнете в сърцата си каноните, догмите и традициите, които дяволът притури към Свещеното Писание!
Да се изобличат всички религии не е задача на тази глава, защото така обемът й ще нарасне до няколко солидни тома. Достатъчно е това, което разгледах до този момент, но за да бъда последователен трябва след изложеното отрицание на религиите да покажа нужната алтернатива. Коя е тя? Отговорът е, че това е съвършената чистота на Христовото Евангелие! Това са истинските думи на Исус, Който ни предупреждава:;
“Истина, истина ви казвам; Аз съм вратата на овцете. Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници…” (Йоан 10:8)
“Крадецът влиза само да открадне, за заколи, да погуби…” (Йоан 10:10)
Исус Христос и Учението Му не са религия!
В своята сърцевина религиите са трагична обреченост в търсещия човешки дух. Обреченост, дошла в резултат на греха и смъртната плът. Човешки ум, подвластен на този грях и смърт, не може да схване Истината. Искам да разберете това. В религиите човекът търси Бога. Това наистина е така. Забелязал го е дори Апостол Павел в своите пътувания из древна Гърция, когато е видял един каменен стълб, посветен на невидимия Бог.
В религиите човекът търси Бога, но неизменно попада в готовите формули и решения на дявола! Защо е така? Отговорът можем да намерим в мъдростта, която ни остави Апостол Павел:
“А това казвам, братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието Царство, нито тленното наследява нетлението…” (1 Коринтяни 15:50)
От тези думи разбираме, че нещо повече от плът кръв е нужно на човека, за да открие Бога и да влезе в Царството Му. Това нещо повече е Евангелието! При него не човек търси Бога, а Сам Бог се открива на човека и го вика при Себе Си:
“Дойдете при Мене всички вие, които се трудите и сте обременени и Аз ще ви успокоя. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко…” (Матея 11:28, 30)
Когато размишлявах върху съдържанието на този стих, за първи път усетих, че това Божие послание е необикновено по своята дълбочина. Разбрах, че това е послание най-вече към религиозните човеци! Основание за този извод са думите на Исус:
“Моето иго е благо, и Моето бреме е леко…”
Какво иска да ни подсети тук Спасителят?
Именно това, че същността на религията, като дяволска власт върху човешкия дух, е да бъде бреме и иго, система от заробващи и обременяващи човека задължения, заповеди, догми и правила! Религията е отчаяният опит на дявола да спекулира със Закона и да го постави над общението с Благодатта. Но Исус Христос не е Закон и религия, защото идва да успокои човека и да му даде от Своята чудесна Благост, нежност и Любов. Нещо повече – Божият Син не само ни завеща Учението Си, но Той ни дава и нужната Сила, за да го усвоим и разберем, защото идва чрез Святия Дух да живее в сърцата ни, чрез Духа на Истината, Който ни дава свобода!
В желанието си да направя тази глава още по-разбираема аз молих Бог да ме просветли чрез Духа Си и да ми обясни какво всъщност извърши религията и как отдели мнозина от Исус. Един ден Святият Дух ми даде това с убедителен пример, който искам да ви споделя. Той ми каза:
“Когато застанеш пред едно огледало, ти виждаш образа си в него. Но никой не може да има контакт с тебе, ако се стреми към отразеното в огледалото, а не към онзи, когото то отразява. Ето така религията накара мнозина да търсят словесното Ми отражение в Библията, а не Духът, Когото тя отразява.
Когато хората се стремят да уловят отражението Ми, а не Мен, те са обърнали гърба си към Мен, а не лицето си. И само духовните разбират как да се обърнат, за да видя Аз лицата им и те да зърнат Моето…”
Затова нека запомним:
Когато общуваме с Божието Слово, а нямаме потвърждение от Святия Дух в сърцата си, или поне контакт с братя и сестри, помазани от Бога да говорят Истината, то приличаме именно на човеци, протягащи ръце към отражението в огледалната стена, а не към Онзи, Когото тя отразява, тоест, ставаме религиозни. Това откровение е не само мое. Бог го е давал и на пророците Си и сега вие ще се убедите в това. Със стиха, който ще цитирам, ще разберете, че в религията няма никаква сигурност, защото там човек върви слепешком, като влиза с напреженията на умственото си усилие в духовни области, които не познава или за които не е подготвен. Тогава с него се случва ето какво:
“Затова правосъдието е далеч от нас. И правдата не стига до нас; чакаме светлина, а ето – тъмнина, – сияние, а ходим в мрак. Пипаме стената като слепи, (онази огледална стена, за която преди малко говори Духът) пипаме като ония, които нямат очи. По пладне се препъваме като нощем, всред яките сме като мъртви, всички ревем като мечки и горчиво стенем като гълъби. Очакваме правосъдие, но няма, – избавление – но е далеч от нас, защото се умножиха пред Тебе престъпленията ни, и греховете ни свидетелстват против нас…” (Исайя 59:9-12)
Тези стихове са синдромът на всеки религиозен контрол в Христовата Църква. Религиозните човеци чакат “светлина”, според обещанието на Исус, но – “ето тъмнина”. “Сиянието” отстъпва мястото си на мрака.
Защо е така?
Отговорът е близко до ума!
Ако искаме в едно жилище да бъде спрян достъпът на светлина, то просто слагаме на прозорците плътни дебели завеси и тъмнината е факт.
А сега запомнете Истината, която съкрушава религиозната власт на дявола:
Плътните завеси на християнската религия са догмите и каноните, основани на заблуда и човешки авторитети, идолопоклонството, тоест, всички рисувани, изваяни или леяни изображения, както и езическите ритуали, традиции и вярвания!
Нека християните от евангелските църкви да не прочитат доволни тези разсъждения, мислейки, че са имунизирани от религия. Защото там дяволът изпраща много по-страшни икони. Икони, които проповядват от амвоните и създават догми, не по-малко смъртоносни, отколкото класическите догми на Източното православие и Римокатолицизма. В главата за политиката ще разберете как изглеждат някои модерни западни икони. Но тук отново ще се върна на стиха от “Исайя”.
“Пипаме стената като слепи, пипаме като ония, които нямат очи…” – говори пророкът, за да ни напомни, че Библията, тоест, Божието огледало, не може да ни помогне, ако търсим в нея буквата, а не Духа, Който я вдъхновява. Бог не е за подиграване, нито е възможно да Го затворим в рамка и да Му заповядаме да стои в нея, като експонат от изложба. (Тук нека внимават теолозите!) Бог е Дух, изпълващ Небето и земята, а рисуваните изображения или религиозни доктрини – плодове на покварени умове и болно въображение.
Истината ни вика в своите територии, за да ни направи силни и непобедими, но коментарът на Исайя за религиозните човеци е:
“По пладне се препъваме като нощем…”
Какво става с такива хора? Свидетели на кого са те? Чие име носят в сърцата си? Името на Исус Христос е достатъчно, за да потреперят в един миг бездната и ада и да бъдат вързани хиляди демони. Вярата в Исус е свобода, самочувствие, Сила, но не и за религиозните сърца, които сред силните са като мъртви. Вярата в Исус е радост, тържество на новородения човешки дух, триумфиращ над греха и света. Вярата в Исус е празник от Любов и Светлина. Но дори най-беглото наблюдение върху жертвите на религията показва три неща: Страх, скръб и печал. В православен храм няма да чуем весел смях и радостно възклицание, но ще усетим тягостна умора и смътно чувство за нещастна обреченост. Целият брадат клир на православието надига вой на засегнато честолюбие от определението, което са си спечелили, а именно: Спяща църква! Но как вид църква може да бъде тази, която на входа на най-голямото си здание – храм-паметника “Ал. Невски” е сложила табела с надпис:
“Абсолютно се забранява вдигането на шум в храма! Пазете тишина!”
В моя дом със съпругата ми пазим тишина, когато децата ни спят, за да не ги събудим. А какво друго или кой друг да бъде в Храма освен един Бог? “Бог”, който иска хората да мълчат, може би защото спи или има нужда от дълбок сън? А най-вече точният коментар:
Отдавна приспани и омаяни съвести на религиозни служители, за които радостта, веселието и щастието в Исус Христос са станали табу, подписано и подпечатано от принца на тъмнината и нечестието!
“Горчиво стенем като гълъби…” – пророкува Исайя, за да подсети всички, които търсят Истината и Спасението на душите си, колко страшна е болката на човешки дух, вързан от религия, колко обречена е човешката душа, като гълъб в клетката на лъжата. Вярвам, искам и дълбоко се надявам хората, които четат това съдържание, наистина да освободят умовете си и сърцата си от контрола и диктата на религиозните демони – началствата и властите на нечестието в небесните места.
Извикайте силно против религията и не щадете гласовете си!
Радвайте се, защото радостта в Исус е най-непоносимото нещо за принца на тъмнината и всичките му демони. И накрая знайте, че Исус иска не спящи, а будни църкви! Исус иска не скръбни, а щастливи християни! Исус иска служители, които да търсят не отражението Му, а Него Самия! Исус иска не религия, а Истина в църковните служения! Мухлясалият покой на религиозните демони трябва да бъде смутен и тежкия духовен климат отстранен с вик на радост и победа, за да може Истината да тържествува над всяка нация, всеки град, всяко село и всеки дом!
Нека Бог ви облече с мир и благодат! Амин и Амин!

Leave a Reply