КЛЕТКАТА НА ЗВЯРА I – IV ГЛАВА

ТРЕТА РЕШЕТКА: ИДОЛОПОКЛОНСТВОТО

“Дечица, пазете себе си от идоли…” (1 Йоаново 5:21)

Едва ли има по-магнетично въплъщение на лъжата от идолите и по-разпространена нейна власт от идолопоклонството. Светът е пълен с хиляди идоли. Директни и открити, като древно излъчване, или коварно скрити в съвременността на света, тези сатанински способи за контрол над човешкото сърце винаги са водели до духовна изолация от Божието Присъствие, която е смърт.
За да разберем защо идолите имат такава магнетична власт, ние трябва да осветим умовете си с Божието Слово, което ясно ни показва корените на идолопоклонството. Затова нека ви върна към времето на бунта и грехопадението, когато Бог отлъчи Сатана и цялото му войнство от Небето. В Библията думата “отлъчване” е равносилна на проклятие. Какво беше Божието проклятие над дявола? Ето какво:
“Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това (лукавство срещу Адам и Ева – б. а.) проклета да си измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове. По корема си ще се влечеш и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си…” (Битие 3:14)
От този стих разбираме, че Бог отлъчи дявола измежду всички полски зверове и животни, като го направи да яде “пръст”. Тук е нужно да поясня, че не става дума за буквално хранене, понеже дяволът е дух, а духът като първично измерение, не зависи от материята, като вторично такова. Определянето на пръстта, като храна за дявола, иде да покаже нарочната връзка и зависимости, които Бог постави между материалния свят и нечистите духове. Отлъчвайки дявола от Небесните предели, Бог постави него и земята във взаимни зависимости и общи връзки. Така, с проклетията над дявола, стана проклета и земята, която Бог бе направил за човеците. Тази земя вече усещаше присъствието на Сатана. И то беше толкова силно и противно, че в един момент Бог реши да накаже всичките живи твари на тази земя, с изключение на праведния Ной и потомството му, както и тварите, които той прибра в ковчега. Нарочно наблягам на тези подробности, за да разберем първите белези на сатанинската активност и корените на идолопоклонството. Вече прочетох, че Бог отлъчи дявола измежду всеки вид добитък и измежду всички полски зверове.
Но какво се случи с тези животни, между които попаднаха нечистите духове?
Отговорът е повече от ясен:
Животните станаха обект на проклятие. Дяволът влезе в част от тях и успя да промени същността им. По тази причина те станаха кръвожадни.
Може би ще попитате:
“А не бяха ли животните така създадени от Бога?”
Първа глава от Книгата “Битие” дава категоричен отговор на Божията промисъл за всички животински видове:
“А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам всяка зелена трева за храна. И стана така…” (Битие 1:30)
След проклятието беше станало нещо друго с животните. Част от тях бяха изгубили инстинкта си за растителна храна и пожелаха кръв и плът. Техните тела станаха обиталища на бесове. Бог не беше безразличен към тази промяна и затова заяви в предупреждение:
“А вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще изискам, от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! От брата на всеки човек ще изискам живота на човека…” (Битие 9:5)
Бог няма да съди и изисква от същества без свободна воля, действащи по инстинкт, но непременно ще осъди и накаже бесовете за променения инстинкт на зверовете, създадени от ръката Му.
Беше нужно това малко отклонение от основната тема, за да добием ясна представа на какво е способен дяволът. И точно тогава, в първите векове след падението на Сатана, във времената на невежество и тъмнина, едно състояние е било най-характерно за човека:
Страхът от смъртта и неизвестността!
Човекът е изпитвал желание да се облегне на някаква висша сила, която да го закриля и предпазва от всичките превратности и ужаси на битието. “Аз съм тази висша сила!” – е шепнел лукавият в умовете на жертвите си. “Къде си? Кой си ти, за да ти се поклоня?” – е питал човекът. “Ето ме!” – е отговарял дяволът с лъжливите си внушения и човекът бързал да го извая от дърво, от камък, от злато. И не е чудно, че първите идоли на древните, известни като “тотеми”, са били изваяни животни. Идоли, които хората са обожествявали, за да им се кланят. Ясно става кой е внушил божествеността на животното. Именно този, който, живеейки в него, е желаел поклонение и авторитет, като на бог.
Именно дяволът!
От оня миг чрез идолите Сатана е започнал да избива комплекси от изгубеното си величие в Небето. Подобни идоли силно са разгневявали Божия Дух, но като най-показателен пример за лъжа и безумие “Книгата Изход” коментира следното:
Изнервени от чакането на пророк Моисей, който беше при Бога на планината Хорив, за да донесе на Израил скрижалите с Божиите заповеди, израилтяните събраха златните си украшения и накити накуп. Дадоха ги на Аарон, който разтопи златото и извая теле. После народът се поклони на телето, викайки:
“Тия са боговете ти, о, Израилю, които те изведоха от Египетската земя…” (Изход 32:4)
Сатана не беше направил случаен избор на животното. Той можеше да внуши на безумците лъв, тигър, орел или някое друго гордо животно, но избра телето.
Защо именно теле?
Отговорът е, че едва ли има друго животно, с което дяволът да унизи богоизбрания народ, както телето. Телето, което излъчва беззащитност и робия, тежък хомот и зла участ! Аарон, който беше говорител на Моисей и по-мъдър от людете си, дори не се замисли, че Бог беше допуснал това беззаконие, за да ги изпита и види владее ли ги още робският, “телешкият” манталитет на идолопоклонството. И когато обявиха златното теле за бог, робията – за свобода, Гневът Божий вече беше пламнал. След всички знамения, които Небесният Отец беше извършил за прослава на Името Си, людете Му не се посвениха да се поклонят на едно златно теле, да отдадат слава на заблудителните бесове в това теле, които нарекоха “богове”. И до днес в света се е запазил култ към подобни идоли, най-вече в Индия, където с “царствено” величие пасат свещени крави.
А сега нека да разгледам още едно определение за обиталищата на лукавия, записано в “Книгата Йов”:
“Корените му се сплитат в грамадата камъни; той гледа на камъните като дом; но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял…” (Йов 8:17-18)
Едва ли има по-убедителни стихове от тези, които показват същността на дявола, която е оскверняване. Дяволът гледа на материалното като дом, но ако някой го изтръгне от дома му, то и материалният свят ще се отрече от присъствието на дявола. С тези стихове разбираме, че няма нищо по-отречено и низко в Божието Творение от Сатана и нечистите му духове! И наистина, ако се замислим, ще разберем, че неслучайно лукавият гледа на камъните като на свой дом. Защото едва ли има по-убедителни примери на идолопоклонство от най-мащабните творения на древния Египет, тоест, пирамидите на фараоните – грандиозни култови комплекси и места за гнусно идолопоклонство пред престола на самия Сатана. Неслучайно най-великият сблъсък между Божията и сатанинската воля, записан в Стария Завет, е острият конфликт между Фараон и Моисей, сиреч, спорът между Божията и сатанинската сила. А от всичко, казано дотук, разбираме каква е същността на идолопоклонството:
Да накара човека да се поклони на дявола, скрит зад идола и така да превърне идола в свое сърдечно упование, в бог, от който зависи животът му!
Всичко, което прочетохме до този момент, показва лицето на явното идолопоклонство. Няма да се спирам подробно на други творения на Сатана – бикове, ибиси, котки, феникси, слонове, лъвове, орли и прочие. Защото фасадата на демоничната власт и присъствие може да е различна, но режисьорът винаги е бащата на лъжата.
Сега искам да ви обърна внимание на скритото идолопоклонство. Въпреки, че Сатана е княз и господар на света, той не може да не се съобразява с един факт, станал преди две хиляди години – победата на Исус Христос над него, царството му, смъртта и ада. И когато Небесният Отец изпрати на земята Духа на Истината, за да ръководи онези, които повярват в Исус Христос и за да се проповядва Светлината и Спасението, тогава тъмнината отстъпи смазана и разгромена. Свидетелствата за това отстъпление са много категорични. Просвещението, дошло в резултат на непрестанното благовестие, разруши митовете на идолопоклонството и политеизма (многобожието). “Сиромашките учения” (както най-точно ги определя Апостол Павел) отстъпиха пред Небесната Истина. Само присмех и съжаление би получил днес онзи, който реши да вярва и да се моли на Зевс и Хера, Юпитер и Меркурий. Римските и гръцки богове бяха разбити и техните учения заеха места в историята и енциклопедиите, без да имат вече власт и сила над умовете и сърцата на хората. Но да се плаши Луцифер с Просвещение не е толкова просто, защото то е все едно да си мислим, че змията се движи праволинейно или да поставим хамелеон в качествено различна среда и да решим, че наблюдението му е осигурено. За съжаление змията винаги се движи на “зиг-заг”, а хамелеонът приема окраската на средата, в която е поставен. Имайки тези способности, дяволът пусна в ход нови, актуални идоли, умело замаскирани и скрити, като атрибути на новата “духовност” или светско съществуване.
Скритото идолопоклонство насочи усилията си в две направления:
Първото направление беше идолопоклонството в богослужението, в тълкуването на Евангелието и църковното строителство.
Второто направление беше идолопоклонство в света
Нека сега да разгледам първото направление. За да се спре Пътят на Истината бяха нужни бариери на лъжата. И те се намериха! В Христовата Църква се появиха богоотстъпници и плътски християни, които образуваха общества на “светското евангелие”. Основен мотив в техните служения станаха поклоненията пред идоли. Заслепени от лъжливите внушения на Сатана, тези общества нарушиха Святи Господни заповеди и изисквания, като с плодовете и делата си показаха на какъв “бог” всъщност служат. Ние ще се убедим в това, като прочетем какви са Божиите заповеди и изисквания:
“Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята; да не им се кланяш, нито да им служиш…” (Второзаконие 5:8-9)
“…да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена…” (Второзаконие 4:16)
Плътските християни не само, че създадоха иконите, като подобия на мъже – Исус Христос или който и да е от Господните Светии, но и като подобия на жени – майката на Исус и много други сподвижнички на Господ. И за да няма опозиция от страна на Истината или който и да е буден християнин, тези идоли бяха канонизирани, тоест, утвърдени на църковни събори, като най-висши посредници на християнската вяра. Мнозина еретици и богоотстъпници с фанатична преданост започнаха да се кланят и служат на идолите. Така Истината беше заменена с лъжа, а лъжата бе узаконена и постановена с догми, канони и религиозни доктрини. Слепи и глухи, идолопоклонниците забравиха предупреждението на Спасителя:
“Но горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! защото затваряте Небесното Царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат…” (Матея 23:13)
“Горко на вас, законници! защото отнехте ключа на знанието; сами вие не влязохте и на влизащите попречихте…” (Лука 11:52)
Такава беше целта на Сатана – да затвори Небесното Царство пред човеците с бариерата на идолопоклонството. Достъпността и простотата на Евангелското послание бяха изместени с тежки и обременяващи ритуали, каквито нито Исус, нито пък учениците Му са извършвали. Литургиите и панихидите, акатистите и попската омилетика се превърнаха в твърде голям залък за гладния, който вместо да го нахрани, го задавя и отравя. Дяволът измисли и нов “критерий” за “висша богоугодност” – монашеството и манастирите. В своята същина това бяха своеобразни изолатори от света, които на пръв поглед създават впечатление на светли обители. Но ако дръпнем завесата на първоначалните внушения, ще видим, че никога не е имало по-успешен начин за съпротива срещу Христовото благовестие.
В тази връзка ще си послужа с един нагледен пример:
“Един баща посетил с малката си дъщеричка манастир. Детенцето с любопитство разглеждало манастира и в един момент попитало баща си:
“Татко, как се наричат стаите на тези брадати чичовци?”
“Това, моето момиче, са килиите на монасите, където те се молят и служат на Бога!”
“А Бог обича ли да затваря хората в килии, за да Му служат?”
Замълчал бащата. Въпросът на детето излизал извън границите на неговата компетентност. А момиченцето, неудовлетворено от мълчанието на баща си, продължило с въпросите:
“Татко, трябва ли и аз, като порасна, да вляза в килия, за да служа на Бога?”
“Шшшт, да не съм те чул да приказваш така!”
“Татко, ако всички хора служат на Бога, то ще стане ли светът един голям манастир с много килии?”
“Замълчи, моля ти се! Какви са тези мисли в главата ти?”
“Как тогава да разбера обича ли ме Бог? Нали ти ми каза, че Исус е умрял за мен?”
“Да! Той е умрял от любов към всички човеци!”
“За да бъдат свободни и щастливи ли?”
“Точно така, малката ми!”
“Да, но аз не мога да бъда свободна и щастлива, ако вляза в тази килия, защото ще ми е мъчно за теб и мама, и за всички деца от градината. Килията не е хубаво нещо! Много е мрачно вътре и няма с кого да се посмееш…”
Послужих си с този пример, за да провокирам не нещо друго, но съвестите ви. И ако Исус е казал да се обърнем като дечицата, за да влезем в Царството Му, то го е направил, за да се досетим колко грешен и обременен е възрастният ум, свикнал с клишетата и постановките на лукавия, а колко чист и искрен е детският ум, колко спонтанно и доверчиво е детското излъчване. Да! Наистина килията не е хубаво нещо! Наистина всичко подсказва, че тя е затвор! Наистина мракът в нея е много голям и няма с Кого да се посмееш! Нека ви убедя в това с по-нататъшните си разсъждения. Исус Христос заповяда на всичките Си последователи:
“Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар…” (Марк 16:15)
Монашеството не само, че не отиде по целия свят. Нещо повече – неговите поклонници се скриха в своите изолатори и решиха, че не те ще ходят по целия свят, а целият свят ще ходи при тях.
Исус Христос насърчаваше всичките Си последователи с думите:
“Вие сте виделината на света. Град, поставен на хълм, не може да се укрие…” (Матея 5:14)
Прочетете това още веднъж. И още веднъж. Тези Господни думи са твърде силни и отговорни, за да си позволим да влязат през едното ни ухо и да излязат през другото. Виделината е благовестие, чиста нелицемерна любов, едно неуморно подвизаване в доброто войнстване на вярата, свидетелство за пълна и постоянна Божия активност сред хората. Животът на Исус беше ярка виделина, защото за Неговите дела и Пример слухът преминаваше държавни граници и на хиляди километри Божият Син държеше парализирана всяка дяволска власт. Ако наблюдаваме изгрева рано сутрин, ще видим как виделината прониква навсякъде и слънчевата светлина гали покриви и керемиди, ранобудни труженици и литнали ята от птици. Това е виделината! Монашеството не само, че не стана виделина на света, защото се скри от света в манастирите, но с дързост, непозната дори на фарисеите, започна да издига в култ тленните останки на религиозните си вдъхновители, като по този начин събра пред портите си тълпи от слепи и глухи за Истината идолопоклонници. Смъртта, мъртвата плът и демоните в нея станаха новата “Троица” на монашеството, а иконите, свещите и кандилата – нейно постоянно обиталище.
Да продължавам ли с изобличенията на Божието Слово? Да! Ще го направя, защото мнозина нямат Верния поглед на Помазаника и лесно се сплитат в лъжите на религиозния дух. Бог заповяда семейството и брака, като свещени институции за възпроизводство на човешкия род. Бог създаде Адам и Ева като един човек, като една плът, ако и да бяха двама:
“Защото не направи ли Той двамата един човек, ако и да имаше още от духа на живота? И защо един? За да очаква набожно потомство. Затова внимавайте в похотите си и никой да не постъпва невярно към жената на младостта си…” (Малахия 2:15-16)
Монашеството загърби тези Божии наредби, за да го сполети онова, което Апостол Павел записа:
“Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, така щото да се обезчестят телата им между сами тях, те, които замениха истинския Бог (Исус) с лъжлив (иконите и мощите) и предпочетоха да се кланят на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин. Затова и Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено, така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие…” (Римляни 1:24-27)
Ако проследим историята на християнската религия, ще видим, че най-големите взривове на хомосексуализъм и хетеросексуализъм са ставали именно в манастирите. Това от своя страна даде повод да се хули Божието Име между невярващите и да се постави основа за войнстващия атеизъм. Същността на монашеството беше да се направи една анти-реклама на Спасението от Господ Исус Христос, така щото да се погнусят и отвратят милиони човешки души от криворазбраното богослужение.
Дяволът е безмилостен към всеки, който прегърне лъжите му!
Затова нека запомним:
Единствено истинското и вярно богослужение е показано в Библията!
Тя е Словото на Живия Бог!
Тя е Истината, с която трябва да съобразяваме пътищата на нозете си!
За нозете на истинския християнин Бог постави в Словото Си книгата “Деянията на Апостолите”. Думата “апостол” е с гръцки произход и в своят смисъл значи “пратеник”. Ако ние вярваме в Исус, той непременно ще ни даде сила и ще ни прати при онези, които не са го познали! Ето затова Бог говори за “Деянията на Апостолите”, а не за “Изолацията на монасите”.
Затова казвам на всички повярвали:
Не Спасението на нашите души, (които са вече спасени и записани в Книгата на Живота) но Спасението на изгубените души чрез нашето благовестие и личен пример на братолюбие, е съществено за Господ Исус Христос! Ако някой истински вярва в Божия Син, той работи за Спасението на себе си, като спасява ближните си. Така разбирам думите на Апостол Павел, който заявява:
“Горко ми, ако не благовествам…” (1 Коринтяни 9:11)
Когато благовестяваме Царството, ние получаваме нещо повече от Спасение, а именно – Награда в Божието Царство! Нашата богоугодност един ден Бог ще измери с работата ни за Царството, с хората, които сме пожънали за Исус, с плодовете и със съкровищата, които сме събрали в Небето. Затова нека не се съмняваме, че сме спасени, но да тръгнем и да проповядваме Исус смело и дързостно. Защото има и такива човеци, които постоянно мислят върху собственото си Спасение и така пропускат да бъдат полезни за Бога. Внимавайте да не би Бог да изобличи подобно поведение и във вас, като съмнение в Спасителната Мощ на Исус Христос.
Нужно беше да говоря за всичко това, защото заблудата и днес търси открехнати врати, за да влезе и разврати човешките сърца.
Деянията на Апостолите е Примерът, който Исус иска да следваме на всяко време и място!
Изолацията на монасите е идолът, тоест, лъжата, която превръща богослужението в религиозен обръч от фанатизъм и езически мазохизъм!
А сега ще се спра на второто направление на идолопоклонството. Това е направление, което действа със страшна мощ и сила в света. Днес съвсем открито се говори за идолите на младите хора. Думата “идол” е в речника на милиони младежи и те със задоволство я употребяват, невникнали в коварството на смъртоносната й същност.
“Искам да докосна Майкъл Джексън! Той е моят идол!” – крещи обезумяло момиче. Друго припада след истеричен възглас и бързо бива изнесено от охраната на концерта.
“Елвис винаги е бил моят идол!” – с гордост допълва прощъпулник в рок-индустрията и показва дълги бакенбарди в уверение на думите си.
“Здравейте маниаци! Време е да започнем жесток купон…” – звучи в ефира завладяващия глас на “диджея” и младите му жертви влизат във вихъра на една жестокост, която не могат да отхвърлят. Примерите могат да запълнят няколко десетки тома, но важното тук е друго:
Идолите на световната сцена с магнитна власт обсебват душите на много млади хора! Стаите на тези жертви на Сатана се превръщат във фотоизложби, показващи френетичното и безумно поведение на техните любимци. Специализирани в това направление са много телевизионни и радиокомпании, списания и вестници. Ежеседмични класации още по-силно дърпат юздите на идолопоклонниците, за да не им остане и секунда време за отдих или осъзнаване. Екзалтация и пиянство, наркомания и сатанински оргии навлизат с разрушителна сила в живота на милиони подрастващи. Богът на вакханалиите и перверзиите наднича от списанията или екрана и кани мнозина в новите Содом и Гомор. Създават се клубове за “идоловестие”, известни като “фен-клубове”, където идоловестители със значки и вериги, безвкусни прически, плакати и докрай издути касетофони “куфеят” и проповядват хеви-метъл по улиците и парковете, сигурни в “спасението”, което им предлага техният идол. А той, най-често стига до наркотика, а след това до затвора или до самоубийството. Алчни и мазни търговци правят своите удари, залагайки картата на фетишизма, който се състои в боготворене на личните вещи от реквизита на поп и рок-изпълнители. А особено коварно заблудата навлиза в говора на младите хора, които с пълна наивност изговарят думи, чието съдържание е смърт:
“Дявол да го вземе! В тази дискотека адски ми харесва! Диджеят пуска парчета-убийци! Тука е ужасен гот! По дяволите, тук наистина е супер…”
Не може да не сме наблюдавали в живота си тези неща. А колко малко хора се замислят, че този, на пръв поглед безобиден жаргон, е словесен идол, част от заблудата, част от програмата на Луцифер за разрушително унищожение на човешкия род. И този израз: “По дяволите!” е позиция на идолопоклонство, най-често неосъзната. Тази позиция показва желанието на човека за живот по дяволите, мечти по дяволите, приятели по дяволите, сърце по дяволите, бъдеще по дяволите. Ако вникнем в същността на думите си, ще разберем и същността на сърцата си, защото:
“…от онова, което препълва сърцето, говорят устата…” (Матея 12:34)
Свободните сърца викат: “Слава на Бога!”, а не: “По дяволите!”
Друг коварен идол, който обсебва човешките сърца и умове повече от който и да било друг, е сребролюбието. Това е най-властния светски бог. Неговите храмове и светилища – банките и борсите, пазарите и чейндж-бюрата, казината и тотализаторите, рулетките и ротативките, привличат милиарди души. Мамон държи в ръката си чувствително голям процент от човешката цивилизация. За твърде много хора благословението и щастието имат само една сполучлива формула – “Пари, пари и пак пари!”
Аз не зная за друг епизод от живота на Исус, в който Божият Син да е бил по-разгневен и категоричен, от случая, когато влезе в Ерусалимския Храм и погледът Му срещна масите на търговците и среброменителите. Тогава Божият Син извади бич от върви и разгони търгашеската гилдия, като обърна масите й и разпиля сребърниците й с ясното определение за порочната й същност:
“Разбойнически вертеп!”
Така Исус показа Гнева Си, но и бъдещето, което очаква служителите на Мамон. Мамон, богът на парите, е най-смъртоносният идол за човешката душа. Не друг, а Мамон изкуси Юда Искариотски и той предаде Спасителя за тридесет сребърника. Този евангелски факт е предупреждение, за да следваме Спасителя с чисти сърца и непорочни помисли. Юда Искариотски се обеси, за да стане изпълнител на стиха от “Притчи Соломонови”, където е писано:
“Сребролюбието отнема живота на завладените от него…” (Притчи 1:19)
Много хора намират за трудно, дори за невъзможно да се освободят от този идол. Те смятат, че Бог е краен в изискванията за Святост. “Как ще живея без пари?” – казват те. “Как ще си купя хляб, ако нямам пари?”- допълват други. А отговорът само чака да бъде прочетен:
“Среброто е Мое, и златото е Мое, казва Господ на Силите…” (Агей 2:8)
Как да разбираме това Господно заявление?
Именно така, както е записано! Бог е богат и Неговата десница е промислила и нашите финанси, но е нужно да участваме в Божиите, а не в светските принципи на просперитета. Затова нека запомним:
Ако търсим от Господ, ще получим от Господ! Но ако пътищата ни за финансово благополучие не са пътища към Исус, а към Мамон, то Мамон ще ни даде много пари, но в замяна ще поиска душите и сърцата ни.
“Никой не може да служи на двама господари…” – казва Исус – “защото към единия ще се привърже, а другия ще презира…” (Матея 6:24) Разбирате ли, че пътят на сребролюбието минава през отричане от Господ Исус и похулването на Божия Свят Дух.
“Хайде тогава да получим от Бог!” – ще кажат разумните.
Да! Нека ги получим от Исус!
“Как да стане това?” – ще попитат нетърпеливите. Ето отговорът:
“Донесете всичките десетъци във влагалището, за да има храна в Дома Ми, и опитайте Ме сега за това, казва Господ на Силите, дали не ще ви разкрия небесните отвори да излея благословение върху вас, тъй щото да не стига място за него…” (Малахия 3:10)
Ако правим паричните си вложения в банките, то, заради престоя на парите ни в услуга на банката, получаваме лихва и капитализация.
Същото е с Небесната Банка на Исус Христос!
Тя ни предлага една клауза, която гласи:
Когато даваме нашата лепта за успеха на Христовото благовестие, тогава Небесният Отец умножава благата ни, за да ги върне в живота ни по такъв начин, че да преизобилваме! Така, с нашата лепта, получаваме онова, което не се купува с пари, защото Бог, виждайки чистите мотиви и братолюбие в сърцата ни, ще ни даде здраве, сила, мир, благоденствие и Вечен Живот!
Банката на Исус Христос е много по-сигурна от всички златни авоари на Мамон. В нея, за разлика от храмовете на Мамон, никой не може да открадне спестяванията ни. В нея никога няма да се случи фалит, банкрут или някакво разорение. В нея човекът има свръхестествена сигурност, че Бог е промислил не ден, не година, а целия му живот.
Давид говори за Божиите вложители, казвайки:
“Млад бях, ето остарях, но не съм видял праведният оставен, нито потомството му да проси хляб. Всеки ден постъпва благо и дава назаем; и потомството му е в благословение…” (Псалом 37:25-26)
Повярвайте Божието Слово и не позволявайте на лъжата да прахоса парите ви. Защото тя ще прахоса не само тях, но и живота ви, понеже ще ви отведе на неправилното място във Вечността.
Дайте всичките си благословения в полза на Истината, за да бъдат парите ви с истинска стойност в живота ви!
В заключение на тази глава искам да обобщя що е идолопоклонството:
Това е сърдечно упование в лъжа, която човек смята за истина! Това е смъртоносен контакт с измамителни бесове, основан на плътска страст и плътско мислене! Това е контрол от дявола върху човешките сърца, целящ да ги държи далеч от спасителната връзка и общение с Исус Христос!
Няма друга по-истинска и бащинска препоръка от тази на Апостол Йоан, с която започнах тези разсъждения. Нека пак завърша с нея:
“Дечица, пазете себе си от идоли…” (1 Йоаново 5:21)

Leave a Reply